БГ EN

Петър Георгиев - продавачът на надежди

 Петър Георгиев – роден във въздуха. Снимки: BGswim.com, БФПС
Петър Георгиев – роден във въздуха. Снимки: BGswim.com, БФПС
07-08-2018 08:29 | Светла Стойкова

 

Започнаха и битките в скоковете във вода на европейското първенство по плувни спортове в Глазгоу (Шотландия). В „Роял Комънуълт Сентър“ България ще бъде представена от Александър Костов, който тренира в Австрия под наставничеството на Аристиде Брун.  

Покрит норматив имаше и Димитър Исаев, но той получи контузия и сега коментира за Евроспорт.

Именно скоковете във вода носят първото европейско злато и голям международен успех за българските плувни спортове. Направи го в Рим през 1983 г. Петър Георгиев. Две години по-късно отново на коронната си дисциплина 3 м трамплин стана втори в София.

На тази дисциплина, както и на 1 м трамплин, ще скача и Александър Костов.

 

BGswim.com припомня портрета на Петър Георгиев, щрихиран от Светла Стойкова за списание „Плуване & Водна топка“.

Заварвам единствения България европейски шампион по скокове във вода Петър Георгиев зад бара. От младия мъж, който през 1983 г. в Рим стана шампион на Стария континент в скоковете от 3-метров трамплин, са останали същите само сияйните сини очи. Русата коса е побеляла. Годините са оставили безпощадния си отпечатък върху лицето на 50-годишния мъж.


„За пуйките ли идваш да питаш? Няма никакви пуйки. Никой не ме потърси да ме пита и написаха една измислица. Няма пуйки! Има ето това!”, казва бившият шампион и сочи с ръка помещението на букмейкърския пункт на „Еврофутбол” в столичния квартал Дианабад.

Бачка като охрана на техника в гараж на фирма „Волф” и като продавач на надежди за забогатяване в пункта за залагания. В двата си почивни дни като пазач се редува като букмейкър с бившия плувец и съдържателя на клуба Георги Пандов.

„Другаде като ми видят ЕГН-то и не ме искат на работа”, разказва житейските си неволи Георгиев. Вече пета година той е наемен работник в системата на „Еврофутбол” и като такъв няма право да залага и съответно не е печелил. Хората обаче знаят кой е.

Стари приятели от годините на спорта идват специално при него да го видят, а не да пускат фишове. И въпреки това на 4 март, освен най-близките, никой не се сеща да го поздрави за 50-ата му годишнина (става въпрос за 2011 г. – б.р.).

„От спорта нищо не ми е останало. Едно време бяха мижави заплатите. За европейската титла премията беше 1500 лв., а ми дадоха 1200.

Какво да направя с толкова пари, макар и на онова време? С триста зора взех един панелен апартамент от Градския съвет на БСФС в квартал „Дружба”. И не беше подарък, а си го платих.

За второ ми място през 1985 г. на европейското първенство в София беше още по-нищожно.”

Въпреки твърдението, че у дома и стените помагат Георгиев не успява да повтори върховото си постижение от Рим и в София.



Със златото от европейското първенство в Рим. Първата титла на България в плувните спортове от голямо първенство

„Бяха ме налегнали контузии. Правих операции и на двата крака. Тренирах само някъде към месец и половина преди европейското и за толкова ми стигнаха силите.”

Първото му и, както се оказва по-късно, последно участие на олимпийски игри е през 1980 г. в Москва.

За малко не влиза във финал, но тогава финалистите са 8, а не като сега 12.

През 1988 г. два месеца преди олимпийските игри в Сеул, където българското плуване за първи и последен път достига до олимпийско злато в плуването чрез Таня Богомилова, Петър прекратява спортната си кариера.

„Не исках да ходя като турист, а сега съм модел за учебник по анатомия. Като започне да се разваля времето и всичко ме боли – колена, глезени, кръст. От отскачането имам проблеми с ходилата на краката, после и на колената, и на рамената...

Тогава след малко почивка и подготовка на педали, всичко си идваше на мястото, но сега не е така.”



На най-високата позиция на почетната стълбичка

Спортните времена за Петър са най-хубавите и веселите досега. На година по 20-25 пъти излизал в чужбина във времената, в които малко хора са го правили. Във Вечния град е бил над 20 пъти.  Има три презокеански полета.

Не е ходил в Австралия и в Япония и мечтае, ако някога има пари, да иде до там.

Има желание да ходи да скача и да плува, но няма време с двете си работи. За последно е скачал това лято на басейн „Червено знаме”.

„Бях като въжеиграч. След като толкова години не бях практикувал, се чувствах малко необичайно. Е, не бях като съвсем начинаещ. Поне знаех за какво става въпрос. Не е като едно време, но за удоволствие мога да скачам без да се притеснявам.”

Иначе го видят да съдийства на състезания, но тази година не е ходил.

„Половината деца скачат надолу с краката. Това е толкова елементарно, че две деца от улицата ще ги науча на нещо повече за нула време. Причината е, че просто няма условия. Нашият спорт иска целогодишна работа и зала. То не е само да скачаш във вода, а и гимнастика, и акробатика.

Повечето движения се отработват на сухо. Ние имахме зала на ст. „Васил Левски”, където сега е фитнесът на Гълъбин Боевски, с трапове, с дунапрени. Сега се ползва някаква зала в НСА.”

Ако му предложат работа като треньор в нормални условия, ще приеме без секунда колебание. Смята, че има потенциал и какво да научи младите.



Петър Георгиев слуша наставленията на легендарния си треньор Любомир Михайлов

„Къде да го развиваш този спорт? Ако не е Петър Стойчев да отсрами плуване, няма кой. В Перловската река не става.

Едно време като ходехме по Балканиади и други състезания ни гледаха като извънземни. За мен Грег Луганис беше велик. Скачаше невероятно.

Ние учехме гърците на скокове, а те направиха олимпийски шампион. Нашият спорт е много специфичен и изисква своите условия. Не се ли управи базата, спортът много трудно ще тръгне, да не кажа, че въобще няма да тръгне.”

В спортната палата съществуващият трамплин е махнат. Единственият покрит басейн в София с всички удобства на 4-ти километър не работи от 20 години. На „Славия” 5-метровата кула за скокове и трамплинът на басейна са трансформиране във волейболно игрище след запълване на коритото на басейна.



Единствената останала съществуваща кула е на „Червено знаме” (към днешна дата на басейн „Диана” – б. р.) и тя може да се ползва само през лятото. Като пример за отношение към спорта Георгиев дава Китай където само кулите за скокове във вода са малко повече от 20 000.

Захваща се със спорта като всяко дете по онова време. Още в първи клас в училище треньор го харесал за плуването, а после го прехвърлили в скоковете във вода.

Първо плувал в басейна на градската баня и Спортната палата, докато още е нямало басейните „Спартак” и на 4-ти километър.

Първата му треньорка е Виолета Михайлова, а по късно се прехвърля при съпруга й Любомир Михайлов. „Бяхме в прекрасни отношения, лека му пръст. Наричаше ме „най-големият ми син”, защото имаше две момчета и едно момиче.
 
Петър от малък почнал да ходи с националните отбори по лагери и по състезания. „Първото ми място в Рим през 1983 г. изобщо не беше изненада. Същата година на всички турнири бях все сред първите. Спечелих много силен турнир в тогавашния Съветски съюз.

Нашият спорт е свързан с абсолютна прецизност. Не може да си посредствен състезател и изведнъж да спечелиш. Участваха много държави, а като стигнеш до финал и махаха съдията от твоята държава. Западняците не ни обичаха и при този субективен спорт все гледаха да ни порежат. Но като си подготвен и се чувстваш много леко и уверено.”

Петър Георгиев не иска сам да определя качествата, които са го издигнали до върха. Казва, че никога не се е скатавал на тренировка, а се е раздавал до последно.



И режим не е пазил, а ако много е прегрешил предишната вечер, бил още по-изпълнителен. Медалите му са много. В дома на майка му има малка витрина с най-ценните трофеи и една тетрадка с изрезки от вестници с написани за него неща.
„На времето ние имахме по 11 скока - 5 задължителни и 6 волна програма. Сега има само по 6 скока, но като цяло са по-сложни – с по едно салто повече, с по един винт повече. Имат време и възможност да си подготвят програмата, защото отпаднаха елементарните скокове, за които се губеше страшно много време.”

Естественият път след състезателната кариера го води до треньорско място в ЦСКА и го правят офицер. Когато там започват съкращения и го пускат в разпореждане, той напуска. Прехранва се като шофьор на такси докато не избира бягството от цивилизацията на брега на река Дунав.
Сега работи на две места. „Да навъртя някоя и друга година да има повечко материал и ще напиша мемоари. Там ще разкажа всичко. Мисля, че имам какво да кажа. Като ме гледаш с тези сини очи, дали съм скучал като млад?

Има много неща, които са ми се случили, но не са разказване! Бях си избрал и кой да записва мемоарите ми – писателят Тончо Жечев, чичо на жена ми, но за съжаление той почина. Надявам се втората половина от живота ми да е по-интересна.”
  
                  10 години отшелничество на Дунава

„По едно време изчезнах. Десет години не бях в София. Откупих старата къща на дядо ми – бащата на майка ми, в село Остров, следващото пристанище след Оряхово, на Дунава и живях там. Като дете съм бил в Осров всяка ваканция.



През 1995 г. заминах с жена ми Даниела и сина ми. Жена ми е съученичка от I клас. Нямаме подписан брак, но сме все заедно. Гледах животни. Там е невероятна красота. На стотина метра съм от водата. А историята за това, че имам бизнес с пуйки е много смешна и невярна. Една година преди Коледа купих един пуяк да го гледаме и да го заколим за празниците. Той обаче като се залепи за жена ми и все след нея ходеше, от ръка го хранеше, беше като другояче.

Дойде време да го колим и тя ревна, че не го дава. Купих още една пуйка и така тръгна историята. От една жива и една опечена пуйка станах измислен бизнесмен. Там имах крава, прасета. В кошарата имах 50 ярета.

С риболов се занимавах преди да ида на Дунава. Като заминах за там вече ми бяха откраднали въдиците, такъмите и лодките от „Дружба”. Край реката не се изкуших да ловя. Жена ми ловеше попчета.

Рибарите ми бяха приятели. Като излезнат след улов, погледна какво има в лодката и си избера. Сменях яре за риба – на килограм. Ама аз го гледам ярето, храня го в кошарата, а рибата не си я отглеждал.Там бях безработен. Накрая чак станах охрана на кмета и за благодарност ми ограбиха къщата. Върнах се в София заради сина ми. Той порасна, трябваше да учи някъде в гимназия и не вървеше да го пускам сам.

Къщичката си седи, но циганите са я обрали и нищо не е останало. На няколко пъти ми се обаждаха и ходих да кова прозорци, да укрепвам вратите, но нищо не помага.”

Тагове: петър георгиев, скокове във вода, история


Delfina

Спринт
Други новини