БГ EN

Иван Селвелиев – забравеният патриарх на спортната журналистика

11-05-2012 20:40
Собственикът на вестник „Спортъ” се отдава на мисията си със сърце, перо и боксови ръкавици
 
Снимки: Личен архив, фондация „Иван Селвелиев”, „Славия” и Национален музей на спорта
Иван Селвелиев в зрелите си години
 
Името на Дан Колов не слиза от спортните страници на френските вестници в средата на 30-те години на миналия век. Всяка неделя в парижката зала „Пале дьо спорт” 20 000 души скандират с ентусиазъм и уважение името на великия борец.
 
Те обаче не подозират, че Колов трасира пътя към славата в мизерия. Царят на кеча тренира на тепих проснат в полуразрушен склад. До него има кочина. В нея охранено прасе наблюдава Данчо Колев, каквото е рожденото име на шампиона, както и останалите спортисти. Банята всъщност е войнишко канче и ледена вода от крана.
 
Тъжните щрихи от подготовката на Дан Колов нямаше да узнаем, ако не бе Иван Селвелиев. Покрусен той пише: „И колко други българи мога да изброя, които със силата на своите мускули са накарали хората по широкия свят да произнесат името на България един път повече. Но какво сме направили ние за тях? Какво е направила малка България тези с чиито трикольор окичват юнашките си гърди? От прах и мизерия те се издигнаха сами. Намериха пътя към чест и слава”.

Иван Селвелиев е издател, собственик и главен редактор

на „Спорт” – единственият спортен вестник, просъществувал повече от 20 години в периода преди 1944 г. Медия, която по думите на уредника на Националния музей на спорта Катя Иванова е „наистина европейска за онези години”. С журналистическата си мисия Селвелиев далеч надхвърля рамките на професията. Без сторения от него героичен подвиг, без острото му перо, ясна и открита позиция, не може да се напише вярната и пълноценна история на родния спорт.
 
В спомените от подреденото домашно чекмедже Селвелиев признава: „Борих се упорито, всеотдайно за станалия смисъл на моя живот вестник „Спорт”. 
 
В първия брой като главен редактор в. „Спортъ” излиза с колаж от снимки
 
Напуска този свят през 1979 година почти забравен.
 
Иван Селвелиев е роден на 11 ноември 1902 г. в София. Баща му бил царски офицер, който със съпругата му и осемте им деца често сменяли местоживеенето си. След периода на войните – 1912-1918 г. Селвелиев постъпва в Търговската гимназия в София. Започва да се занимава със спорт от 1919 г. Френските войници от окупационния корпус го научават да се боксира. Бъдещият журналист участва в създаването на кварталния спортен клуб „Кенали” в Подуене, чиито футболисти по-късно влизат в състава на „Славия”. Младите ентусиасти плуват, играят лека атлетика, баскетбол, бокс.

По това време у нас организиран спорт няма

На футболните тренировки през 1922-а със спортен клуб „Диана” на варненския колодрум той се запознава и с колоезденето. Участва още на състезания по гребане – на осморки.
 
Иван Селвелиев на младини
 
Селвелиев е от особения тип млади хора – спортист-интелектуалец. Може да говори по всякакви теми.

През 1921 г. се провежда първият боксов турнир в България, а в категория „перо” (до 57 кг) шампион е Селвелиев. Дублира успеха на дебютното държавно първенство през юли 1927-а. В края на същата година по негова инициатива в Букурещ се провежда международна среща.
 
 
Като шампион по бокс
 
Селвелиев е шампион и по лека атлетика със „Славия” – на 110 м с препятствия и овчарски скок. През 1933-а пък представя България на световното първенство по ски алпийски дисциплини в Инсбрук.
 
Докато учи финанси и търговия в Свободния софийски университет той става абонат на френски издания. Информира се за всичко от световния спорт, превежда го и изпраща най-интересното в редакцията на вестник „Спорт”. Помествали го без поправки. Напористият Селвелиев скоро е приет за

сътрудник без хонорар

Вестникът просто няма много приходи. След завършването на висшето си образование той активно започва работа в осигурително дружество „Балкан”. Според тогавашните семейни ценности Селвелиев заделя всеки месец за домашния бюджет 1000 лева. Баща му тайно добавял сумата към спестените от него 6000 лева, за да купи по-късно синът му вестник „Спорт”.  
 
„След лошото представяне на българите на летните олимпийски игри в Париж през 1924 г. интересът към вестника намалява, както и тиражът. Собственикът – адвокат Владимир Шопов взе за сътрудник току-що уволнилия се от казармата Антон Бесарабов, получил значително парично обезщетение. Адвокат и офицер нямаха абсолютно никаква представа за спорт и чувство към спортна журналистика”, отбелязва в бележника си Селвелиев.

Един ден собственикът на печатницата НиколаДеведжиев заявява, че спира отпечатването докато не му бъдат погасени задълженията в размер на 10 хиляди лева. Селвелиев става собственик на медията едва 20-годишен.

Започва журналистическото ходене по мъките. Вестникът излиза един път седмично. Тиражът е от 2000 до 3000 броя. В центъра на публикациите стои спортистът. Няма политически украси, нито лъжи и стъкмени работи. Стремежът е трибуната да работи с максимално широк авторски актив. С доброволни сътрудници, дописници и кореспонденти от цялата страна. Те всъщност представляват до известна степен интересите на различните спортни клубове.
 
От самото начало на журналистическия си път Селвелиев описва и победите и пораженията. Дава разнообразна, но вярна картина на хубав български език, богат снимков материал. Графиката е революционна за родните стандарти.
 
„Ценното за вестника е, че има полемични статии. По това време авторите в българската журналистика са били аноними. Като старобългарски писатели – почти всички статии неподписани. Издателят и главен редактор е писал коментарите, полемичните статии. Пише за  незаинтересоваността на държавата към развитието на спорта и неговото финансиране”, отбелязва във филма „Спортъ, живот, съдба...” Владислав Симеонов – син на Климент Симеонов, който работи редом до Селвелиев от 1931-1943 г.
 
По време на летните олимпийски игри в Амстердам през 1928 г. интересът към „Спорт” се връща заради успехите на славните ездачи ген. Владимир Стойчев и Крум Лекарски. Вестникът започва да излиза два пъти седмично. Селвелиев загърбва добрата заплата
 
напуска сигурната служба
 
за да се отдаде на призванието на живота си.
 
„Колко безсънни нощи прекарах наведен над коректури, пътеписи. Бях главен редактор, журналист и финансов директор. Търсех сътрудници, начини вестникът да стане по-интересен, да предизвикам интерес и да направя тиража по-голям, да организирам кореспондентска мрежа”, пише в личния си дневник Селвелиев.

Екипът на вестника съветва спортът да бъде въведен в училището и армията като част от телесното възпитание. Отразява ученическите първенства по различни дисциплини на мъжките гимназии, американския колеж, немската, френската и италианската гимназия. На страниците през 1943-а вестникът публикува наръчник по лека атлетика. Предоставя го на желаещия срещу символична предплата – стойността на една гербова марка.

Почти във всеки брой са описани резултатите на деца, които са подобрили резултатите на вече утвърдените звезди. Митка Маркова – известна спортистка по това време, става студентка благодарение подписка на вестника. Селвелиев не се повлиява от левите политически убеждения на бедното момиче. Важен е талантът. Маркова е явление с успехите си в леката атлетика, баскетбола и волейбола.
 
Друга благородна инициатива на вестника прави възможно пътуването до Прага на футболните национали към реванша с Чехия за световните квалификации през 1938 г.  

Преди това – през 1927 г. благодарение на Селвелиев и със застъпничеството на представителя на Италиано-българската търговска банка у нас отборът на „Наполи” приема „Славия”. Условията са повече от мизерни. Отиването и връщане, както и всичко останало, струват 800 долара. За икономия

15-те човека пътуват в две открити коли

В Гърция се запасяват с две кошници грозде и сирене. Следва воаяж с кораб и влак в четвърта класа. След 5 победи в шест мача срещу гръцки и италиански тимове иска да ги види дори папа Пий XI.

Пример за оперативно репортерство е отразяването на Балканския футболен турнир от 1935-а година. На полувремето на мача между България и Румъния екипът прави извънредно издание. Млад колоездач лети през 10 минути от стадион „Юнак” до печатницата на площад „Славейков”. Половин час след победата на „лъвовете” с 4:0 хлапета тичат по улица „Граф Игнатиев” с парещия вестник в ръце.
 
Последният брой

Последният брой на “Спорт” излиза на 9-и септември 1944 г. Близо две десетилетия след това Селвелиев е следен от Държавна сигурност като „враг на народа”. Разработката е прекратена поради липсата на доказателства. Посмъртно и с голямо закъснение той получава признание от СБЖ – златната значка на съюза. Почетен е този, който дава идеята да има журналистически съюз на Балканския полуостров.
 
„В наши дни колегите на Иван Селвелиев далеч по-лесно отразяват спортните събития. Разполагат с информационни агенции, телевизия, радио. Той обаче не би харесвал принизяването на постижението и факта за сметка на пошлата и жълта информация. Би посъветвал младите журналисти да търсят причините за дереджето на спорта ни в момента, да търсят решения”, споделя за „Седмичен Труд” снахата Нина Селвелиева. Филмът на дългогодишната журналистка от БНТ „Спорт – живот и съдба...”, финансиран от фондация „Иван Селвелиев” сложи точка на половинвековното мълчание около личността и делото. Да видим коя от десетките телевизии и кабеларки ще прояви интерес да го излъчи?
 
На световното първенство по ски в Инсбрук през 1933 г. (той е вдясно)




Delfina

Спринт
Други новини