БГ EN

Между два свята

08-11-2017 09:02 | Василен Димитров

 

Подводното ориентиране помага на европейския шампион Стефан Тодоров да заснеме филмите си под водата, дори да оцелее


Когато плажът на „Диана” опустее, идва неговото време. Приготвя си плавниците и кислородната бутилка. Докато разгрява раменете си, дава наставления на младите мераклии. Учи ги на тънкостите във водолазния спорт. После ги потапя в друг свят.
Стефан Тодоров е най-добрият подводен оператор в България. Навярно и в Европа. Заснел е над 60 филма и 4500 часа в Тихия океан и по австралийските рифове, в Карибско и Червено море, по бреговете на Мозамбик и Северна Африка. National Geographic искаше да откупи негови кадри.


„Бащата на яйцето” на режисьора Анри Кулев и „Циклопът” на Христо Христов са по-известните български игрални филми с негови подводни снимки. Чуждите, в които е снимал, са десетки. Работил е и във военни условия -  с Елена Йончева преди нахлуването в Ирак и Косово. Снимал е музикални клипове и реклами, а телевизионните му репортажи за „Нова Тв” са над 1000. За своите над 70 години Стефан Тодоров изглежда впечатляващо.

 

Европейски шампион по подводно ориентиране е подготвял е водолази и каскадьори. Всекидневно обаче трябва да е в кондиция. Плува и вдига щанги, за да може да държи стабилно тежката камера.  

Не е бил плувец. За сефте се спуска в нашето море през 1959 г. Слиза на 18 метра дълбочина. После цяла нощ лети на сън. Току-що е открил третото измерение - обемното изображение, в което си  лек като перце и се преместваш в пространството свободно. 

 


След първото си спускане под водата Стефан Тодоров става състезател на Доброволната организация за съдействие на отбраната, в която започва развитието на  леководолазното дело в България. Преди да се създаде подводната група към милицията, при дъждовни бури и наводнения плувците отпушват язовири издирват удавници. А Тодоров и до днес споменава с благодарност имената на инструкторите си по гмуркане - Любен Бараков, Милен Кънев, Георги Милчев, Ганчо Матеев, които са го научили да уважава водата. Да спазва законите й. Нарушиш ли ги – прошка няма. Водата е неудържима.

Дългогодишен състезател е по подводно ориентиране. През 1977 г. в Холандия става европейски шампион. Спортът му е изтощителен. Състезателите имат подготовката на морски тюлени. Плуват големи разстояния. Сами и  на предела на човешките възможности. Медицинските им прегледи са толкова прецизни, че руските състезатели по подводно ориентиране след това с лекота биха се пробвали за космонавти.

Стефан Тодоров става Заслужил майстор на спорта. После печели награди и в скоростното плуване, в което е майстор на спорта. 

Първите крачки с камерата се редуват със състезания и лагери. Работи и като треньор в София. Късат го на изпитите за ВИТИЗ, но спънката не го разделя с камерата. Има едно голямо предимство – незаменим е в подводните снимки. През 1981 г. (вече 36-годишен) напуска състезанията, но не и спорта. Вдига по 10 тона щанги дневно, прави кросове, плува по 2 км плуване.


Първият ми истински филм е „По-силни от вълните”. „Режисьорът Константин Костов положи много усилия, за дa мога да снимам. Тогава не можеш да снимаш самостоятелно, тъй като нямах висше образование. Можех да бъда само асистент–оператор”,обяснява Тодоров. Филмът получава награда и признание, които отварят пътя му към неговата професия. Към призванието му. Всъщност към неговия живот.

 



В компанията на 

най-опасните морски твари 

„Аз съм доста любопитна хапка, една от най-едрите, които се забелязват по морското дъно. Изхвърлям поток от привлекателни въздушни балончета”, обича да се шегува Тодоров. При хилядите си потапяния той е срещал и заснел многократно част от най-опасните и свирепи създания на световния океан. „Акулата напада, ако я предизвикаш. Тя спасява морето от смърт, като изяжда болните риби, преди да умрат. При разлагането си мършата отделя сероводород и убива другите обитатели на подводния свят”, допълва той.

По време на пътешествията си с неопренов костюм е бил и обект на агресия. Хапали са го октопод, тюлен, малки риби, клъввала го е кораловата змия, най-отровната без да успее да пробие двойните му наколенки.
Гризвала го е и най-опасната риба - меридат, голяма колкото възглавница, но по-страшна и от акулата. Под водата е тихо. Човек улавя малко от звуците в царството на Нептун, но рибите чуват много надалеч, разказва операторът. „Истинското царство на смъртта е също на морското дъно. Но не където блика опасната животинска отрова и страхът е мярка за запазване на хармонията. Там, където човекът безмилостно е нарушил нейните закони. Затова хора като мен, които са се състезавали, работили и донякъде живели в тази среда, не могат да останат безразлични към съдбата й”, възмущава се майсторът зад камерата.

 

 


В Холивуд го имат за свой

 

Няма холивудски или западна продукция с подводни снимки или каскади, която да мине без участието или съветите на Водния, както наричат Стефан в телевизионните среди. Познава се с Морган Фрийман, Уилям Дефо, Лоренцо Ламас, Крисчън Слейтър, Долф Лунгрен. Възхитен е от нашия Деян Донков, с когото работи в „Потъването на Созопол”, сочен от специалистите за един от най-добрите родни филми през последните години.

Благодарение на него десетки чужди продукции изглеждат по-завършени. „Режисьорите, авторите и сценаристите са предимно хора на словото, въображението им се движи в пространства, които тялото не е обитавало. Почти никой няма онзи досег с водата, който да освободи въображението му за подводни сцени”, споделя Тодоров.

 

Люк Бесон е един от малкото режисьори, които са го впечатлили с хрумвания. Италианците са най-добрите оператори в света. Както са най-добри в живописта и скулптурата - те имат ген за изображението”, допълва

Тодоров. Именно от италиански оператори навремето взел идеята за подводен взрив. Възхищава се от Данте Спиноти, който е снимал и касоразбивачите „Жега” (с Робърт де Ниро и Ал Пачино) и „Поверително от Ел Ей” (с Ким Бейсинджър и Ръсел Кроу). В „Черната далия” работят в тандем. 

 

Една от любимите му истории, пръкнали се в творческа среда, е при работата с Морган Фрийман. „Трябваше да стоя 5-6 часа без прекъсване в басейн за скокове във вода на „Диана”, който имитираше река. Техническият екип създаде изкуствено течение. Хвърлиха 150 кг кафе, за да стане водата блатиста на цвят. Трябваше да стоя неподвижен и в момента, в който главният герой, игран от Морган Фрийман, по сценарий се оказа на дъното, насочих камерата в него. Приложих целия си майсторлък, професионален опит и находчивост. Сцената не беше повече от 1-2 секунди екранно време, но се снимаше в продължение на часове. Водата беше тъмна, а той - цветнокож. Само светлият му костюм виждах”, смее се заслужилият майстор на спорта.

Категоричен е, че с американски филмови компании се работи най-трудно. Те знаят какво искат, не пестят лента. Снимат по 11-12 часа, докато се получи. Филмът, който му е особено скъп, е „Златният човек”. В него разкрива патилата на бившия ватерполист Любо, който по времето на социализма бяга с плуване през Адриатическо море, за да стигне до Австралия и да забогатее. Води битка на живот и смърт с акула и с крокодила. В момента работи по филм за Хаити.

 

 

 

Спортът му е създаден за диверсанти

 

Подводното ориентиране – спортът, в който Стефан Тодоров става европейски шампион и Заслужил майстор на спорта, възниква по време на Втората световна война. Измислят го във френската марина, за да служи на разузнаването и диверсията. Тогава се появяват подводните бойци - добре подготвени водолази, чиято задача е да стигнат до определена точка и да нанесат поражения или да разузнаят  и подготвят обстановката. Водят ги гмуркачи - мъже, които добре познават компаса, ориентират се безпогрешно под водата и плуват като най-бързите риби. Заслугата за идейното и техническо обезпечаване е на френския морски офицер, океанограф, режисьор и фотограф Жак Ив Кусто, който през 1943 г. във Франция заедно с Емил Ганян създават акваланга - водолазния автономен дихателен апарат със сгъстен въздух. По време на войната подводното ориентиране е използвано и от немските войски, от италианците, англичаните и от съветските бойни части. След края й се създава Световната конфедерация по подводни дейности, която провежда и до днес първенства по дисциплината.

 

 

С големия си приятел ЗМС Емил Попов (вляво), който е медалист в плуването.

----------

BGswim.info се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата „Плуване & Водна топка“, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.

 


 


Тагове: Стефан Тодоров, водолазен спорт, гмуркане


Delfina

Спринт
Други новини