БГ EN

Прах в очите на водната топка

19-05-2017 11:08 | Любо Бонев

 

Дългогодишният национал и един от големите ни играчи Любо Бонев коментира в рубриката си в BGswim.com откъде идва нуждата за нови промени в правилата във водната топка по предложение на старците от ФИНА и кои са те.

 

Напоследък се дискутира много и сигурно ще се изпишат реки от мастило до 13 юли, когато Техническият комитет на ФИНА ще представи предложението за поредните (за кой ли път!) промени в правилника на водната топка. Едни са „за“, други „против“, трети са „за“ само за някои от промените. За мен това е още едно „хвърляне на прах в очите“ от страна на застаряващите членове на ТК на ФИНА, с мотива да направят водната топка по-атрактивен спорт.

 

Първо трябва да се прилага стриктно правилника, което практически не става, а след това да се мисли за каквито и да е промени в него.

 

Това мнение е много разпространено, но кой ще бъде първият съдия, който ще го приложи? Треньори и играчи ще го изядат жив. Единственият начин е да се направи от всички съдии едновременно, което не е никак лесно.

 

Откъде идва тази нужда от нови промени в правилата и кои са те?

 

Първата и най-дискутирана промяна е намаляването броя на играчите в отборите от 13 на 11. Това, разбира се е наложено от МОК като условие да се увеличат женските отбори на олимпийските игри от 8 на 12.

 

Връщане назад с...около 40 години, когато аз започвах да играя.

 

Разбирам, че спортистите, участващи на една олимпиада не могат да се увеличават до безкрай (всъщност, защо не?), но е много глупаво да се връща един спорт с 40 г. в развитието му само заради това.

 

 

Веднага мога да ви дам (поне) две алтернативни решения.

 

Защо, например, могат да се състезават по трима лекоатлети от страна в една дисциплина? Или да имат цели резервни щафети, които да бягат в сериите, а „титулярите“ на финала? Същото е и в плуването.

 

Защо трябва да има плажен волейбол, и то по два отбора от страна, когато има волейбол в зала?

 

То, ако става въпрос, има и плажна водна топка, която е не по-малко атрактивна .... Така че, ако членовете на МОК искат, имат откъде да направят съкращения, а не да осaкатяват цял спорт.

 

Както направиха и с ансамблите в художествената гимнастика (от 6 на 5 гимнастички), за да ги допуснат в олимпийската програма.

 

Другата промяна е намаляване размера на игрището от 30 м на 25 м.

 

Според членовете на Техническият комитет на ФИНА това ще направи играта по-динамична и по-атрактивна. На това мнение са и повечето специалисти, треньори, играчи и съдии в Испания. Ще има по-голям брой атаки, удари към вратата и голове, независимо от нивото на отбора. Даже и по-слабите отбори ще бележат повече голове, независимо, че разликата в головете ще се запази. Преминаването от защита в нападение ще става по-бързо, но едва ли ще има време и пространство да се развие контраатака.

 

 

Намаленото време за притежание на топката (от 30 сек на 25 сек.) би било достатъчно за атака, но недостатъчно за каквато и да е била тактика.

 

Двубоите ще се решават от индивидуалните качества на играчите.

 

Впрочем, отборната тактика изчезна още с въвеждане на правилото, което разрешава да се шутира от фаул зад линията на  5-те метра. Според мен това правило ликвидира всякаква фантазия, подвижност, контраатаки и интерпретация в играта.

 

Преди него, за да се отправи удар във вратата при числено равенство беше необходимо да се освободиш от пазача си, което те караше да се движиш, да правиш финтове и заслони. Ако един отбор останеше статичен беше загубен.

 

Сега, колкото и статично да играеш в нападение, имаш възможността да шутираш от фаул и това като че ли успокоява донякъде отборите и парира необходимостта от движение в атака.

 

Повечето отбори тръгваха винаги в контраатака, а имаше такива, чиято тактика беше изградена изцяло върху този компонент от играта. Не се страхуваха, че ще има „контра-реконтра“ няколко пъти в една четвъртина.

 

Сега отборите не рискуват, залагат на сигурната игра. Придвижват в нападение, подреждат се  в полукръг около противниковата врата и ако не могат да вкарат топката в центъра, за да предизвикат изгонване на противников играч, един от тях се вдига от фаул и от 5-6 метра откъсва главата на вратаря.

 

Това се видя на финала на олимпиадата в Рио, който би трябвало да е витрината на водната топка. Набляга се изключително върху физическата подготовка, която е на много високо ниво във всички отбори и по-малко на техническата и плувната.

 

Рядкост е, дори почти невъзможно, да се види изпълнение на „преден удар“ в движение, просто това вече не се тренира. На изчезване са (и като че ли вече са изчезнали) играчи с качествата на Естиарте, Джани де Маджистрис, Дани Баярт, Хаджиу.

 

Мачовете са се превърнали в 80% игра с човек повече и 20% шутове от фаул.

 

Извинявайте, но на мен тази водна топка не ми харесва.

 

Същото мислят и много мои бивши съотборници, с които съм  говорил. Направете един експеримент: гледайте финалите на олимпиадите в Атланта 1996 (Испания-Хърватия) и в Рио де Жанейро 2016 (Сърбия-Хърватия) и кажете честно кой мач ви е харесал повече?

 

 

Отборите загубиха своята идентичност, всички играят по един и същи начин.

Когато гледаш един мач сега е трудно да разпознаеш кой отбор играе. В не толкова далечното минало всеки национален отбор имаше свой почерк, който произлизаше от ватерполната школа на съответната страна.

 

Не можеше да се сбърка жестоката „преса“ на унгарци и руснаци с тази на друг отбор или пък подвижната „зона“ в защита на испанците, които нямаха друг шанс да неутрализират силните центрове на Югославия, например. Ако пък чуеше на басейна „Più, più!“ значеше, че италианците правят поредната си типична контраатака.


По-малките отбори, като Румъния, Гърция, Франция, България (тогава тези четири отбора бяхме равностойни) с една добре спазвана тактическа дисциплина, някой добър играч, на който да му „тръгне мача“ (Влад Жаджиу, Аронис, Иду, Васко Нанов) и малко късмет можехме да постигнем добри резултати срещу титаните по онова време СССР, Унгария, Югославия или Италия и дори да им объркаме сметките в някой мач.


Сега това е невъзможно. Първата осмица на всички големи шампионати е „окупирана“ от едни и същи отбори, а на полуфиналите играят задължително поне два отбора от бивша Югославия, както и Унгария, Италия и в последно време Гърция. Мисля, че доминацията на тези страни ще продължи и даже ще се увеличи с новите правила, а опитите на страни като Испания да им подражават са обречени на неуспех, за съжаление.

 

С интерес ще следя развитието на руснаците, чийто отбор беше от водещите в близкото минало. Напоследък се бяха загубили, но сега се наблюдава раздвижване в мъжката им водна топка. Те имат потенциала да се намесят в призовите четворки на големите първенства, но това едва ли ще стана в този олимпийски цикъл.

 

Къде сме ние в цялата тази въртележка?

Нивото ни се видя на европейската квалификация в Прага. Сигурен съм, че играчите от националния ни отбор са дали всичко от себе си, за да представят достойно страната ни и тях самите. На мнение съм обаче, че не трябва да се участва на подобни форуми, докато отборът ни не е подготвен и конкурентоспособен.

Българската водна топка, с класиранията си в първата осмица на световни и европейски първенства и участие на две олимпиади, има изграден имидж, който трябва да се пази.

А за да се подготви такъв отбор е необходимо да се започне отначало и да се работи сериозно и професионално с тези поколения млади ватерполисти, които все още имат шанса, при правилна подготовка, да израснат до едно прилично международно ниво.

 

За това обаче са нужни от 5 до 8 години търпение и яко бачкане. Дали ще ги имаме?

 

----------

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.comза да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.

 


 


Тагове: Любо Бонев, водна топка, правилник, блог, ФИНА


Delfina

Спринт
Други новини