БГ EN

Възмездието на Анна Тарéс

30-05-2017 10:43 | Любо Бонев

 

Дългогодишният национал и един от големите ни играчи по водна топка Любо Бонев този път не нищи в рубриката си в BGswim.com проблемите на любимия си спорт, а разказва невероятна и поучителна история от синхронното плуване.

 

Може би някои мои приятели във Фейсбук са забелязали, че допреди 2-3 години публикувах доста снимки от различни състезания по синхронно плуване. Даже един мой бивш съотборник ми каза: „Айде стига си се лигавил с това синхронно плуване, дай нещо по-мъжко!“ Дай, дай, ама като нямам мъжко.

 

Причината беше, че дъщеря ми Емилия тренираше доста сериозно и покрай нея ходех на всевъзможни турнири - от шампионати на Каталуня до световни първенства. Какво да правя, имах ли друг вариант?

 

Когато през 1981 г. на европейското първенство в Сплит за първи път видях на живо синхронно плуване и през ум не ми минаваше, че животът ще ме срещне с този атрактивен спорт. Честно да си кажа, тогава не се впечатлих особено от самия спорт, който беше бавен, с елементарни фигури и без всякаква динамика. Но ме поразиха фигурите на синхронистките.

 

В какво друго да се вгледа едно момче на 19 години! Няма да ги описвам подробно, за да не потекат лигите на някой, както стана с мен, когато ги видях отблизо на купона, вечерта след края на първенството.

 

 

Имаха типичното телосложение на плувкини с широки рамене, издължени крайници и тесен ханш, но без излишните мускули и огромни размери на тогавашните плувкини от ГДР.

Някъде наблизо бяха и те, Уте Гевенигер, Карен Метчук и компания, които изглеждаха като от друга планета. Кълна ви се, че като видях Карен Метчук в гръб я помислих за мъж!


На следващите европейски първенства, на които участвах, от Рим 1983 г. до Атина 1991 г., ходех да гледам синхронно плуване винаги, когато можех.

В началото на 80-те години доминираха англичанките, после французойките, докато рускините не решиха, че ще са първи.

И до ден днешен са на върха винаги, когато участват. От европейското в София 1985 г. започнаха да участват и нашите синхронистки.

Разбира се, главна виновничка за това е легендарната Бистра Димитрова, която създаде синхроннто плуване у нас и състави първия ни национален отбор.

 

Тя, както и първите ни синхронистки Албена Младенова, Албена Ненкова, Любима, Ирина, Ели, Мирослава, а малко по-късно Мария Шпицер и Велика Камбурова имат безброй много заслуги за развитието на този спорт у нас, но и една друга, която касае мен – те са една от причините и дъщеря ми да тренира синхронно плуване.

 

 

Мисля, че това е перфектния спорт за едно момиче. Съчетава плуване, танц и работа в екип, но без жестоките натоварвания в съвременното плуване или тежките понякога контузии в художествената и спортната гимнастика.

 

Напротив, самото съприкосновение с водата и движението в нея лекува контузиите.

 

Сега няма да ви разказвам за Бистра и нейните момичета, въпреки че имаме много часове прекарани заедно по басейните и състезанията. Ще ви разкажа за еквивалента на Бистра в Испания – Анна Тарéс. Нейната история е колкото тривиална, толкова и поучителна.

 

Анна е родена през 1967 г. в Барселона. През 1979 г. започва да тренира синхронно плуване в CN Kallipolis и скоро става най-добрата испанска синхронистка за своето време. Участва на олимпиадата в Лос Анджелис 1984 г. (само 16 годишна) и на световното първенство в Мадрид 1986 г., след което през 1988 г. се отказва от активна състезателна дейност.

 

През 1994 г. започва нейното сътрудничество с Испанската кралска федерация по плуване (RFEN), а през 1997 г. поема женския национален отбор.

 

 

Умишлено се спирам на годините, защото да станеш национален треньор на 30 г. си е цяла авантюра. Не мога да не направя паралел между Анна и майка ми, Емилия Бонева, която беше треньорка на националния отбор на Испания по художествена гимнастика. И двете работиха с отборите си горе-долу по 15 години. И двете тръгнаха почти от нулата.

 

И двете спечелиха между 55 и 60 медала от световни и европейски първенства и олимпийски игри.

Между другото майка ми е единствената българска треньорка по художествена гимнастика със златен олимпийски медал (Атланта 1996 г.)


И най-важното – и двете създадоха испанска школа в спортовете си, Анна в синхронното плуване, майка ми в художествената гимнастика. Разликата е, че майка ми напусна по здравословни причини, а Анна я уволниха. Както се казва „Няма добро, което да остане ненаказано!“. Защо я уволниха?

 

Познавам Анна от 2008 г., когато дъщеря ми отиде да тренира в нейния клуб CN Kallipolis. Допреди това не бях гледал синхронно плуване доста години, в периода от отказването ми от водната топка до този момент. На една продукция на националния отбор на Испания си дадох сметка колко много се беше развил този спорт!

 

Много динамика, трудни елементи, акробатика и перфектна хореография. Да не говорим за банските, които бяха специално направени за всяко съчетание. И за да се развие така синхронното плуване голям принос има и Анна Тарéс.

 

 

В продължение на много години тя изгражда един неповторим стил, основан на богата фантазия, отлична хореография и новаторство. Испания не разполага с голям брой синхроностки, съответно подборът за националния им отбор е ограничен.

 

За да победят другите отбори и да се доближат до Русия е трябвало да вървят с един ход напред, те да диктуват модата в синхронното плуване. Което и става за един определен период.

Има нейни съчетания, които са истински шедьоври в този спорт: комбото “Srairway to Heaven” от Световното в Рим 2009 г., ансамбълът от Олимпиадата в Лондон “El Mar” или дуетът “Tango”, а даже и комбото на отборът на CN Kallipolis “Queen”. Колкото и да не разбира човек от синхронно плуване, не може да остане безразличен като ги гледа. Препоръчвам ви ги!

 

С успехите и медалите идват и повече изисквания от нейна страна към федерацията: по-голям бюджет за отбора, по-голяма заплата (равна на треньора на националния отбор по плуване).

Анна става и доста популярна в средите на плувните спортове в Испания.

 

Всичко това я прави „камъче в обувката“ на президента на Испанската федерация Фернандо Карпена.

И за награда за спечелените сребърен медал на дует и бронзов на ансамбъл от олимпиадата в Лондон 2012 г. в един септемврийски ден на същата година  я уволнява.

И знаете ли как?  По телефона, докато е във ваканция ... 

Мотивът е, че тръгват по „нов път“, да настигнат и победят Русия.


Оказа се обаче, че не било толкова лесно. Новият треньорски екип се оказа доста некомпетентен. Бавно, но сигурно резултатите на отбора се влошаваха, докато стигнаха дъното на олимпийската квалификация за Рио де Жанейро. Ансамбълът им даже не се класира за игрите, а дуетът зае „почетното“ пето място в Рио.

 

След уволнението на Анна Тарéс Испанската федерация зае позицията на “café para todos – кафе за всички“, както казват в Испания, т.е. не се избираха най-добрите синхронистки въобще, а се избираха най-добрите от различните клубове.

 

 

Така че, ако имаше да речем шест добри синхронистки от един клуб, не ги взимаха и шестте, въпреки че са по-добри от всички други, а взимаха само 2 или 3, за да има място за тези от другите клубове.

 

Какво спечелиха от това? Спечелиха гласовете на тези клубове за избора на президент. Иначе националният отбор на Испания се срина тотално и не виждам как ще се възстанови скоро.

Но на кой му пука за резултатите? А иначе Анна Тарéс продължава да работи с Украйна, Китай и други национални отбори, където е оценена.

 

А и нещо много важно, което ще ви хареса! На всичкото отгоре се оказа, че уволнението и е неправомерно, за което тя осъди Испанската кралска федерация по плувни спортове и ще получи обезщетение от близо 400 000 евро!

Не е зле. И като възмездие и като за финал на нашата история, нали?!

 

uQ">

 

 

sEjId0MfI">

 

 

----------

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.comза да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.

 


 


Тагове: Анна Тарéс, Бистра Димитрова, синхронно плуване, Емилия Бонева, Мария Шпицер


Delfina

Спринт
Други новини