БГ EN

Олимпиадата като вдъхновение за спортна нация

12-08-2017 10:37 | Любо Бонев

 

25 години - толкова изминаха от олимпиадата в Барселона 1992. Тази година в каталунската столица чрез различни мероприятия се отбелязва този юбилей от събитието, което тотално промени града. Каквото и да ми разправят разни наши „природозащитници“ и подобни „активисти“, една олимпиада променя за добро облика на един град за десетилетия напред.

Да не говорим за спортната инфраструктура, която остава – басейни, стадиони, спортни зали, тенис игрища, гребен канал и т. н.

И когато насреща имаш спортна нация като испанската, резултатите са налице. Сигурно не мислите, че са случайни, например, успехите на испанските тенисисти и тенисистки оттогава до сега?  Или пък, че Испания има добри женски и мъжки отбори по хокей на трева?

 


Но не е само материалната база.

Когато децата гледат мач като олимпийския финал във водната топка през 1992 година, със сигурност на не едно от тях му се приискало да стане ватерполист и да изживее такъв момент. Точно такива моменти запалват децата по спорта. А този беше невероятен, един от тези мачове, които ще се помнят винаги. (Състоя се на 9 август, а за БНТ бе коментиран от Никола Ексеров и бащата на Любо Бонев – големият ватерполист и треньор Симеон Бонев – б. р.).


И може би затова, едно от събитията, с което се отбеляза 25-та годишнина от Барселона´92 бе мач между тогавашните финалисти - сегашните национални отбори на Испания и Италия, който се игра на 28 юни тази година.

Този път и с българско участие! Свилен Пиралков бе помощник-треньор на испанския тим. Двубоят беше проверка на двата отбора преди световното първенство в Будапеща, а на полувремето бяха наградени с почетен знак някои от героите, участвали във финала през 1992 г., между които испанците Жорди Санс, Сержи Педрерол, Дани Баярт, Мики Ока, италианецът Алесандро Кампаня, сегашен селекционер на “Settebello” и тогавашният им треньор, хърватинът Ратко Рудич.

Помня отлично този олимпийския финал и мястото, където го гледах – къщата в мадридския квартал „Моралеха“, където живееха родителите ми тогава. Испания – Италия. Два от любимите ми отбори от онова време, на които съм „стискал палци“, когато играеха срещу другите грандове.

 

 

Отбори с изразен собствен стил, различаващ се от силовата игра на отбори като Унгария, Югославия или ОНД (бившия СССР). Бях раздвоен. За кого да съм?

Познавах лично повечето от играчите и на двата отбора.

Бях играл много пъти срещу тях

 

още от юношеските национални отбори. Италианците бяха запазили ядрото на отбора, който спечели европейското първенство за младежи във Варна през 1982 г.: Сандро Кампаня, Марио Фиорило, Марко Далтруи, Франческо Атолико, плюс невероятния им център Масимилиано Феррети. Имаха и друг коз: бяха водени от Ратко Рудич, който вече имаше две олимпийски титли с Югославия през 1984 и 1988.

Испанците от своя страна се бяха обединили, както винаги в последните години, около звездата си Манел Естиарте, но също личаха имената на играчи като Чики Санс, Чава Гомес и Дани Баярт, който е един от най-техничните ватерполисти, които съм виждал.

 

Две години преди това отборът бе поет от хърватския специалист Драган Матутинович. Тук, в Испания, негова личност предизвикваше много полемики. Много от играчите не одобряваха тренировъчните му методи: големи натоварвания, дълги кросове, десетки километри плуване, яка физическа подготовка, желязна дисциплина. Нещо, с което техничните „испански мухи“ не се бяха сблъсквали дотогава.

 

 

Сребърният олимпийски медал от Барселона през 1992 г.

 

За мен, обаче, той постави основите на този испански отбор, който първо спечели с него сребърните медали от Световното в Пърт 1991, Европейското в Атина 1991 и Олимпиадата в Барселона 1992 и през следващите години спечели Олимпиадата в Атланта 1996 г. и световните титли в Пърт 1998 и Фукуока 2001. Нищо, че тогава треньор бе испанецът Жоан Жанé. Освен това, на Матутинович е заслугата да се изгради истински колектив от каталунците, които до този момент бяха 90% от националния отбор и няколкото талантливи играчи от Мадрид, които той привлече в отбора. Според Естиарте именно мадридчаните са донесли в отбора нещо, което му е липсвало до този момент: тази доза самочувствие и дори нахалство да се изправят срещу най-добрите отбори като равен с равен, която преди това им е липсвала.

 

Няма да ви разказвам как протече самият мач, трябва да го гледате, ако не сте. Или да прочетете (тези, които знаят испански) автобиографичната книга на Манел Естиарте „Всичките мои братя“, в която той отделя ¼ от нея за този мач.

 

Само ще кажа, че това беше един от най-епичните ватерполни мачове, в който след 6 продължения Италия грабна олимпийската титла от испанците в собствения им дом. Може би му съперничи само полуфиналът от олимпиадата в Мелбърн 1956 г. между Унгария и СССР, за който даже има игрален филм (Children of Glory, 2006 г.)

 

 

Топката от финала, с посвещения от играчите

 

В сегашния символичен реванш испанците наистина се реваншираха с победа пред многобройната публика, дошла да ги почете на Олимпийския басейн. Но не това е най важното.

 

Посланието е по-скоро към подрастващите ватерполисти:

 

„Ето, и ние сме били световна сила. Имате нашия пример. Действайте!“. Защото може би 15-16 годишните момчета и момичета нямат представа какво точно се е случило тогава, преди 25 години.

 

Както може би и българските им връстници не знаят какво се бе случило преди точно 30 г. пред препълнените трибуни на открития басейн „Диана“?

 

Е, не беше олимпийски финал, но за нас беше с такава стойност. Националният ни отбор елиминира силния холандски тим и се класира за първи път между първите осем отбора на европейско първенство, в Страсбург през същата 1987 г.

 

Но кой у нас да се сети за такива моменти? И кому е нужно? В Българската федерация по водна топка сигурно са претрупани от работа и едва ли им е до такива неща.

 

 

----------

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.comза да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.

 


 


Тагове: Любо Бонев, история, Барселона, олимпиада


Delfina

Спринт
Други новини