БГ EN

Явор Пешлеевски: Шестото място на световното е начало на нещо голямо

01-10-2017 17:14 | Василен Димитров

 

Ако беше футболист, а приятелката му силиконова красавица или попфолк изпълнителка, Явор Пешлеевски вероятно щеше да бъде абониран за медийно присъствие. Само на 21 години е, но има във визитката си десетки впечатляващи международни постижения. Пети е на Младежки олимпийски игри, четвърти и пети в Европа за възрастта си и шести от тазгодишното първенство на планетата при мъжете в Египет в щафетата с Тодор Михалев – постижение, което бе определено от специалистите като сензация.

Явор Пешлеевски е състезател по модерен петобой - един от обещаващите ни таланти в любимия спорт на барон Пиер дьо Кубертен. Спорт, обединил пет в едно спорта, толкова различни в своето естество и още по-трудни, когато трябва да се приложи висше майсторство в единство и то рамките на състезателен ден.

Роденият на 29 юни 1996 г. студент в Софийски университет (със специалност „публична администрация“) разказва пред BGswim.com за успехите си и какво е да практикуваш в България  модерен петобой.


- Яворе, изненада  ли бе за вас с Тодор Михалев  шестото си място на световното първенство за мъже?


 – Цялата година вървеше много добре и при всичките ни стартове направихме хубави класирания, но наистина не очаквахме да дадем такъв резултат и при мъжете.

 - Как протече самото състезание?

- Състезанието беше изключително тежко и това не се дължеше на високите температури. Сезонът беше много дълъг, включващ над 10 старта за по-малко от два месеца. Подготовката на абсолютно всички състезатели беше насочена конкретно за това състезание, а за нас то беше последното от многото за сезона.

Всичко тръгна съвсем нормално с плуването, разликата във времето от предишните ни стартове беше с около секунда по-бавно, но това не ни притесни, дори ни нахъса. Във фехтовката се представихме отлично. Успяхме да достигнем втората позиция във временното класиране, на един туш зад руснаците.

Напрежението беше огромно и нарастваше с всеки следващ бой,  но се подкрепяхме се постоянно. Когато единият от нас загубеше бой, другият печелеше. С Тошко си пасваме, сработваме се все повече и повече и смятам, че това е началото на нещо голямо. Дойде време за ездата, където конете ни бяха чудесни по време на загрявката.

 

 

Явор Пешлеевски (вляво) се поздравява с партньора си в щафетата Тодор Михалев

 

Но това продължи до момента, в който трябваше да излезнем на паркура. Моят кон влезна колеблив, а на Тошко първоначално не пожела дори да влезне.

 

Впоследствие се справихме и с това и прекарахме конете през всички препяствия. Въпреки наказателните точки, ние бяхме щастливи, че завършихме паркура, макар и с непълен брой точки от ездата. Доста от фаворитите не успяха. Стартирахме от осма позиция на комбинираната дисциплина. Аз бях първи пост, както и на останалите дисциплини.

Това беше стратегията ни от самото начало на сезона. Трасето беше изключително тежко, бягахме само на пясък и всичко се решаваше от стрелбата. Спокойствие и концентрация, и здраво бягане, разбира се, ми позволиха да изведа щафетата до петото място и да предам щафетата на Тодор. Той също се справи блестящо и не позволи на нервите си да излезнат от него.

По този начин ние достигнахме шестото място, но това е само началото на нещо голямо.

- Какво ви казаха конкурентите?

Останалите започнаха да ни приемат като конкуренти,. Досега това не беше така. Поздравяваха ни както след като финиширахме, така и по коридорите в хотела като се виждахме. Фаворитите са между 26-30-годишни, а ние едва на по 20-21.

Виждали са ни на предишни състезания, но след това ни класиране и те бяха толкова изненадани, колкото и ние. Ще имат едно на ум занапред.

 

 

- С повишено самочувствие вече и целите са ви по-големи. Какви са в краткосрочен и дългосрочен план?


– С този сезон си показахме, че нещата не изглеждат толкова невъзможни. Дори напротив.

На всеки един старт през 2017-а малко не ни достигаше да се доберем до медала, но подготовката ни продължава и догодина това ще бъде различно. Започна подготвителният сезон и с нетърпение очакваме началото на следващия състезателен.

Готови сме за медал.


- Какво е да си състезател по модерен петобой  в България?  

-
Не е лесно, но не е и чак толкова трудно. Наистина трябва да отделим малко повече време от деня си, докато минем през всичките пет дисциплини. С правилна тренировъчна система обаче можем да постигнем повече, дори и да не минаваме през всяка една от тях всеки ден.

Всеки от нас тренира здраво, но както ние искаме медала, така и конкурентите ни от другите държави. Мотивирани сме страшно много. Имаме всички качества да стигнем до върха. Въпрос на време и малко късмет е.

- Къде срещате най-големи трудности – с базата,  с  подготовка, мотивацията?


Може би с липсата на база. Трудно е, защото всичките дисциплини се практикуват на различни места. Това отнема доста от времето ни, но се справяме.

- Няма как да успееш без подкрепата на родния си клуб и треньорите…

- Тренирам там , откакто се помня в Славия, но сега нещата не са както преди. Не повече от 5 човека останахме в този клуб. Като всички освен мен са още ученици.

Няма вътрешна конкуренция и тренирам сам. От две години насам се подготвям под ръководството на Александър Козовки – бивш състезател на Славия, завършил модерен петобой в НСА, треньор по фехтовка в Дубай.

 

Много съм доволен от работата с него. Образован е, следи постоянно промените в модерния петобой, има желание да се занимава с това и е толкова отдаден на спорта, колкото и аз. Приятели сме цял живот, а и си паснахме като треньор - състезател.

- Как се сработихте?

- Първата ни година съвместна работа не мина много добре. На едно състезание получих контузия в областта на кръста и това ми попречи да се състезавам цяла година. Не загубихме надежда, дадох си почивка, възстанових се и в началото на този състезателен сезон започнахме отново сериозна подготовка.

 

Всичко вървеше много добре до средата на януари,  докато не получих разкъсване на мускулни влакна на дясното бедро. Беше доста тежка контузия и не можех да бягам около месец, но компенсирахме с плуване, доколкото е възможно.

 

 

Възстанових се и от тази травма, седмица преди първия кръг от републиканското първенство. Напрежението беше голямо, бях загубил чувството за това какво е да се състезаваш. Справих се с плуването отлично, което се очакваше. Фехтовката ми не беше толкова добра, не бях много подвижен заради крака, но спокойна стрелба и нетолкова лошо бягане предвид контузията ми, ме доведоха до шампионската титла.

Видяхме, че нещата се получават и двамата се хванахме много сериозно с подготовката ми. Минах през няколко международни състезания, кръгове от световни купи, но там не се представих блестящо и започнах да губя надежда.

 

Това беше моментът, в който треньорът ми изигра много важна роля. Той повярва в мен и чудесата започнаха да се случват.

- Тук е моментът да изброиш успехите си с Козовски.

- Спечелих и втория кръг от републиканското първенство, после направих силно класиране на европейското за младежи  пето място индивидуално и четвърта на щафета с Тодор. Дойде и световното за младежи, където намерих място във финала, но не успях да покажа максималното, на което съм способен. Там щафетата ни зае 9-та позиция.

Черешката на тортата беше световното първенство за мъже. След силното ни представяне и 6-тото място, треньорът ми каза „Айде като за последно направи един финал”. Не вярвах, че мога да го направя, но ето, че той отново влезна в ролята на добър треньор и благодарение на него сезонът завърши повече от успешно.

- Къде се намира се намира петобоят ни спрямо водещите сили?  


– Модерният петобой се развива със страшни темпове навсякъде по света. Всички ходят на международни лагери, тренират заедно, конкурират се.

С малкото, което разполагаме тук, смятам, че засега ние се справяме повече от отлично и най-хубавото тепърва предстои. Президентът на федерацията ни - Андрей Кузманов, прави всичко възможно да ни предостави най-добрите условия за тренировка и развитие и мога само да изкажа благодарността си към него.

- За разлика от повечето спортисти не си студент в НСА. Защо реши да следващ „публична администрация“ в Софийски университет?

- При мен  образованието и науката са вървели ръка за ръка. Всички смятат, че университетът ми отнема доста от времето, но по-скоро ми уплътнява програмата за деня и повече ми помага в спорта, отколкото да ми пречи.

Освен, че научавам доста неща от преподавателите, общуването с тях и колегите ми помага да се разсея от спорта.

С колкото голямо желание ходя на тренировки, с толкова и голямо желание посещавам лекциите и упражненията в университета.

 

Очаквайте ентервю с Тодор Михалев

 

----------

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.comза да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.

 


 


Тагове: Явор Пешлеевски, Тодор Михалев, модерен петобой, БФМП, Андрей Кузманов


Delfina

Спринт
Други новини