БГ EN

Невяна Митева: Плуването е за одухотворени хора (II част)

С капитана на фрегата
С капитана на фрегата
09-04-2018 10:00 | Иван Цанов

 

Във втората част от интервюто за BGswim.com Невяна Митева говори з големите си успехи в плуването, за олимпийските игри в Сеул88 и за кариерата си в Министерство на отбраната.

-
Невяна, върхът в твоята спортна кариера са олимпийските игри в Сеул...

- Пожелавам на всеки спортист да отиде на олимпийски игри. Олимпиадата в Сеул е най-успешната българския спорт (10 златни медала) и за родното плуване е история с трите медала - на Тони (сребърен и бронзов) и олимпийската титла на Таня. Ако успееш да дадеш най-доброто, на което си способен на олимпийски игри -  удовлетворението е за цял живот.

При мен не се получи точно така. Най-добрите постижения ги записах в месеците преди олимпиадата с нови национални рекорди. На самият олимпийски турнир се раздадох, но беше очевидно, че не съм във върхова форма. Все пак се готвехме за „А“ финали и такива бяха плановете на ръководството, както на треньорския екип, така и на федерацията. Постигнах два „Б“ финала на 100 и 200 бътерфлай и шестото място в смесената щафета. Безспорен успех, но още тогава знаех, че мога още. Всички бяхме подготвяни за повече. За пример - ако всички в щафетата плувахме най-добрите си постижения, имахме реални шансове за медал.


Преди официалното откриване на олимпиадата в Сеул’88 г. с Панчо Гюрков, Бистра Гос, одинова Цветан Голомеев и Георги Михалев


Много емоции изразходвах за две уникални изживявания. Първото по време на официалното откриване на Олимпийския стадион. Никога няма да забравя как влязохме на стадиона с ритъма на „Тих бял Дунав“. В група изглеждахме много красиви и модерни с раираните черно-бели костюми, но ни беше доста топло заради нетипичното за нас влажно време. Второто беше спечелването на трите медала от Таня и Тони. Аз и Наташа Христова сме с българския флаг на трибуните, който се виждаше на телевизионните екрани и подскачахме неудържимо.

По програма нашите дисциплини бяха след женския бруст и подкрепяхме нашите. В онези години нямахме възможност за контакт с плувците от други континенти освен на световни и олимпийски турнири. Да ги видиш на живо и да плуваш редом до тях си е нещо незабравимо. Незабравима бе и появата на Арнолд Шварценегер на плувния турнир. Световната звезда в спорта и киното през далечната 1988 г., която привлече вниманието на всички, беше на нашата трибуна. Никой не следеше плуването в тези моменти. Успях да се снимам с него, а той поздрави всички.

 - Кои успехи за теб са най-ценни?


- Бях комплексен състезател. От повечето състезания си тръгвах с пълни комплекти медали. Сега всичко е при майка ми, защото тези успехи са и нейни. Най-ценният успех за мен е, че от спорта научих да не се предавам, да се боря и трудя до постигане  на положителен резултат. И когато не се получава и си победен, да се изправиш и да продължиш напред. Да надмогваш себе си и да се опитваш да се „надскочиш“ е безценен житейски урок, от който имат необходимост младите българи, спортисти и амбициозните им родители.



И още една снимка в Корея – с Бистра, Цецо, Жоро и звездите ни в тениса Катерина Малеева и Юлия Берберян


Баща ми, например, не проявяваше интерес към постиженията ми, както в училище, така и в сините коридори. Знам, че моите родители са ме подкрепяли винаги, но съм особено  благодарна, че са ми дали възможността сама да определям избори и решения, пред които ме е изправял живота и то от най-ранна възраст.

 

Плуващите не могат и не би трябвало да бъдат глупави хора. Това е спорт със сложна комплексност. Координацията на движенията, осъществяващи се във водна среда, е условие за развитие на допълнителни умения, качества и енергия, които не могат да бъдат усвоени в повечето случаи от по-ограничени индивиди.  Както казваме, някои не са родени да плуват. Затова ми е странно, когато ставам неволен свидетел на дребни страсти около басейните в страната или в електронните форуми.

 

 - 80-те години на ХХ век са златната ера на българското спортно плуване. Сега от дистанцията на времето как смяташ - защо се получи така?


- Споделих за организацията на системата за управление на спорта. Това не е носталгия по миналото, а трезв анализ на процеса с уговорката, че самата аз съм продукт на тази система, а не част от ръководство, треньорския капацитет или системен организатор. Един пример - ние разрушихме военното си формирование за елитен спорт  - ЦСКА, а в Италия, Франция и други европейски държави ги създадоха и продължават да се ползват от нашия опит отпреди повече от 25 години. По моите скромни наблюдения всеки в организацията си знаеше къде му е мястото и не се бъркаше в работата на другите. Ясни и точни отговорности, сериозно отношение  и професионализъм. Състезател да обижда треньор и да не проявява уважение – недопустимо.



На Евро’89 в Бон – с Адриана Борисова и Антоанета Френкева (отляво надясно) и Мария Кочева (на първия ред)

Управленският подход на Панчо Гюрков, разбира се, е изиграл своят ключов дял в постигнатите резултати през тези години. Но аз не бих си позволила да давам оценки на треньори или ръководители, от които съм се учила и които уважавам искрено.  Искам да споделя, че на мен ми се струваше, че колкото ние, българите, се учехме от съветската или източно-германската школа, толкова и те се учеха от подходите на българския щаб.

Факт е, че след игрите българските треньори веднага получиха предложения за работа в различни европейски държави. И пак с резултати се доказаха и там.  

- На 27 години отново се връщащ в басейна и под ръководството на Лили Кръстева и ставаш шампионка на 50 м св. стил...


- Имах честта Лили Кръстева да ме подготви за този шампионат. Даже се готвихме и за 100 м св. стил, но много лошо си изкълчих лакътя при финиширането на 50 метра. С Лили бяхме решили да се подготвим за шампионата, за да мотивираме по-младите, че успехите са възможни и без необосновани претенции за професионализъм, капризи и неаргументирани искания, а с правилна подготовка и съобразяване с особеностите на съответния състезател. В този период имаше сериозен спад в българското плуване.

Системата се преобръщаше като начин на съществуване, клубовете се пререгистрираха, басейни се затваряха. Не се получи приемственост между по-опитните състезатели и треньори и новото поколение. В допълнение бях започнала като треньор в ЦСКА и вярвах, че с личен пример ще помогна на моите плувчета да си повярват, че могат да се справят.

 

- Пробва се и като треньор в ЦСКА. Откри и наложи шампиона и рекордьора в гърба Мартин Желев. На какво те научи треньорската професия?

 

- Да, треньорската професия беше разбираемо и естествено продължение, след като станах майка. Бих могла да продължа да плувам още малко, но не срещнах необходимата подкрепа и поставих отглеждането на сина ми Славян като приоритет.

Работата с децата много ми допадна, а и имах какво да науча от по-опитните колеги. Не ми отне много време да си сформирам отбори в няколко възрасти. Предизвикателството да застанеш от другата страна и да предаваш своя опит на твоите „жабчета“ е чувство, което трудно бих могла забравя. Срещнах разбиране от повечето колеги за част от идеите, които искахме да приложим в ЦСКА. Имах много силна подкрепа от страна на родителите, защото виждаха как децата им напредват не само в плуването.

 

 

Двигателите на МиГ-29

Всяка седмица проверявах бележниците им от училище. Невероятно е усещането да изграждаш личности! И именно тогава разбираш за отговорността, която са носели твоите треньори. Благодаря им най-искрено за съвместната ни работа! Това което съм, е благодарение на тях!


За Мартин Желев мога да споделя, че го спечелих за плуването и вярвам, че той не съжалява! Тренираше футбол в ЦСКА. Запознах се с майка му и разбрах, че изживява труден момент. Поговорих и с треньора му по футбол. Тогава започнахме с плуването. Той твърдо и убедено ми казваше, че ще бъде футболист и всеки път го убеждавах, че плуването е само временно. Виждах потенциала в него. Естествено гъвкаво и слънчево дете – плувец! Не знам дали футболният ЦСКА е загубил една бъдеща звезда, но българското плуване спечели с него. Когато предавах децата си на Кристиян Минковски вярвах, че ще продължи да надгражда в тях. За мен беше целенасочен избор да продължа с военната професия. 

 

- Как ти се вижда съвременното българско спортно плуване?


- Не бих си позволила да давам непоискани съвети или да проявявам неуважение към труда на всеки. Мога да споделя като страничен наблюдател, който следи плувните спортове от публикуваните резултати. Безспорно се усеща подем в развитието. Възстановиха се стари басейни или се построиха нови на много места.

Много дечица имат желание да плуват от най-ранна възраст (въпреки че децата в България намаляват). Тук вече идва отговорността на треньорите да съхранят това желание в съвременното модерно електронно общество. Може би си струва да продължаваме със старата изпитана „мантра“ – спортът е здраве! За плуването е особено валидно, вземайки под внимание доказаното положително въздействие от първите месеци на живот до дълбока старост.

Родителите са информирани и със засилен интерес към треньорската дейност. Но има сериозна липса на доверие в можещите да правят плуване. Ако всеки си върши тихо и спокойно работата, рано или късно успехите ще са налице.



С Кубрат Пулев и съпруга си – бригаден генерал Явор Матеев

Плуването е измерим спорт, което значително ограничава неформалната и необективна игра. Залагането на ясни и точни правила е предпоставка за отпадане на излишното напрежение в плувната общност. Строго спазване на изискванията на съответните международни структури в това число идопинг контрола от националните федерации и прозрачно управление на ресурсите са гаранцията за изграждане на така необходимото доверие.


Призовавам всеки, който се интересува, практикува и обича плувните спортове с индивидуалните си качества, умения и опит, да се стреми към заедността на плувната общност. Само заедно и ако поне леко всеки потисне егото си, със сигурност ще подобрим развитието на всички процеси в системата. В интерес на успеха на българските плувни спортове задължително се загърбва личното, правят се компромиси за постигане на големите цели. За мен това е пътят.

 

 - Изгради впечатляваща професионална кариера и под знамената - вече си подполковник от въоръжените сили. Какво е за теб Българската армия и на какво те научи военната професия?


- Пред славните победи на Българската армия можем само да сведем глави и да отдадем почит. Службата ми във Въоръжените сили ме научи да ценя особено работата в екип. Дисциплината я имах от спорта, но идвайки от индивидуален спорт, вярвайте ми не ми беше лесно. Много достойни военнослужещи ми повярваха и ми дадоха възможност за развитие. В момента съм председател на Комитета на НАТО по въпросите на равнопоставеността и бих искала да споделя, че България се отличава с иновативни подходи по прилагането на международните политики по тези въпроси у нас.

Започвайки с небрежното – защо да не пуснем и жените в определени длъжности, днес всички позиции в системата на отбраната са отворени за жени и те заемат достойно място в българските въоръжени сили.  Критичен в своята същност, българинът не си дава адекватна представа за напредъка, който осъществяваме. Когато обаче си поставен в международна среда и разполагаш с база данни и информация за повечето държави в Европа и света разбираш чрез фактите, че твоята страна се развива, и то в правилната посока.

- За този напредък съществен принос има работата на Сдружението на жените военнослужещи, което с подкрепата на дамите от Управителния съвет, които вярват в мен и го оглавявам повече от девет години. Отскоро поех и отговорности, свързани с развитието на спорта в Министерство на отбраната (МО). С колегите ми имаме идеи и амбиции за развитие на физическото възпитание и култура, които да са от съществено значение за подобряване на подготовката, както на военнослужещите по изпълнение на бойните задачи, така и на елитните спортисти у нас.

Участваме активно в експертните съвети и срещи към Министерството на младежта и спорта. Уверявам ви, че ще имаме активна позиция и роля в желанието на държавната и местна власт, в рамките на отговорностите на МО, за подобряването на състоянието на физическото възпитание, култура и спорт.

 

  - И накрая – твоето пожелание към голямата читателска аудитория на BGswim.com.

 - Бих искала да им пожелая да не спират да се стремят да бъдат добри хора, както и тривиалните неща - живот, здраве и късмет. Нека амбицията и енергията им да е позитивна и креативно насочена. Иновативните идеи и предложения да ги окуражават и зареждат, за да бъдат! Плувните спортове са за одухотворени  хора.

Водата е течен кристал, в който сме обгърнати всички в плувните спортове. Това ни дава много предимства в сравнение с другите спортове. Нека духът и водният код бъдат устремени първо навътре във всеки от нас за личностно усъвършенстване и балансирана устременост, което от своя страна ще извиси успехите на българските плувни спортове!

Прочетете първата част от интервюто с Невяна Митева ТУК!

----------

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.comза да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.

 


 


Тагове: невяна митева, добруджа, история, сеул, олимпийски игри, толбухин


Delfina

Спринт
Други новини