БГ EN

Васил Добрев – първата плувна звезда на ЦСКА

12-05-2018 16:29 | Иван Цанов

 

ЦСКА празнува 70-годишния си юбилей и по този повод BGswim.com дава думата на първата плувна звезда на армейците – Васил Добрев.

Роден е на 24 септември 1947 г. в София. За плуването го открива Иван Кръстев (Вантата) през 1961 г. От лятото на 1962 г. започва да тренира при Кирил (Кирчо) Изов. Първия си рекорд за юноши поставя през 1963 г. на републиканското първенство. Тогава плува 100 м бътерфлай за 1:09.4 мин. Само след четири месеца става притежател и на мъжкия рекорд в същата дисциплина с време 1:07.3 мин.

Има зад гърба си повече от 14 плувни сезона. От 1964 г. до 1975 г. в продължение на 11 последователни години е републикански шампион. Общо на двете му коронни дисциплини – 100 и 200 м бътерфлай – печели 20 републикански титли и прави 28 поправки на националните рекорди.


В продължение на две години (1971/72) преди олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г.  тренира под ръководството на руския треньор Владимир Минашкин. В този период се провеждат няколко съвместни лагери с националния отбор на СССР. Точно по това време постиженията на Васил Добрев са най-силни. На 100 м бътерфлай плува за 59.5 секунди, а на 200 м бътерфлай за 2:10.3 минути. Васил Добрев е първият българин, който плува 100 м бътерфлай под една минута на голям (50-метров) басейн (10 август 1972 г. в София).

  

От 1970 г. до 1975 г. без прекъсване е национален шампион на 100 м бътерфлай, с емблемата на ЦСКА.  В три последователни години (1971 г. в Букурещ, 1972 г. в София и 1973 г. в Дубровник) е трикратен  балкански шампион на 100 и 200 м бътерфлай.

Васил Добрев участва на олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г. където на 200 м бътерфлай се класира на 22-ро място. Делфинистът плува и на първото световно първенство по плувни спортове, което се провежда през 1973 г. в Белград (Югославия).




– Васко, който научи да плуваш?


– Иван Кръстев-Вантата ме научи да плувам. Това стана на “Разсадника” (Циганския плаж) в София, а аз живеех в еврейската махала.

Спомням си даже как Вантата идваше на басейна със своето прословуто колело. От нашата махала половината бяха борци, а другата половина – плувци. Бях на 13-14 години. Заведоха ме мои приятели – плувци. Звонимир Цветков и  Владислав Славов се казваха. При Вантата карах 3-4 месеца и тогава дойде Кирил (Кирчо) Изов като в треньор.

Бях в дружество Септември. Цялата група, която плуваше тогава при Вантата отиде после при Светльо Дочев, а само аз останах при Кирчо Изов. Причината бе прозаична за онези гладни години – Дочев беше н а м е р и л б е з п л а т н и платнени бански с емблемата на Септември. Беше една такава триъгълна емблемата.

При Вантата се научих да “цапам” – по 2-3 метра плуване, а при Кирчо се научих на стилово плуване. Водата в Циганския плаж като я напълнят беше 12 градуса, след 5-6 дена позеленяваше, помътняваше и ставаше 16 градуса. Можеше да се седи във водата не повече от 15 минути, иначе те заболяваше главата. Басейнът беше 50-метров, но нямаше коридори. Пари не са ни искали, плувахме когато няма хора.

– Ти от какво семейство си всъщност?


– Най-обикновено, работническо. От малък започнах да се издържам сам.

– Как ти потръгна с Изов?

– За мен Кирчо Изов бе велик. Той ми беше като по-голям брат и баща. Страхотно ме закриляше. Той беше човек уважаван от всички. Та, започнахме да учим четирите стила и установихме, че на делфина ми е най-добре. Плувах един високо оборотен делфин, при който отначало трудно изкарвах и 25 м. Постепенно започнах да успявам да изплувам 50 метра, впоследствие стигнах и 75 м.

Първото ми преплуване, което беше цели 100 метра бе през 1963 г. Тогава направих юношески рекорд – 1:09.4 мин. През месец март 1964 г. станах шампион и на мъже. Бих рекорда на Иван Иконописов (Бебето), като постигнах 1:07.3.

Помня какъв страшно красив делфин плуваше Бебето. Гледал съм го с отворена уста. Започнах да ходя и с националния отбор по лагери. Искам да подчертая нещо много важно – един състезател ако няма до себе си добър треньор не може да върви нагоре.

 
Не става сам, трябва да имаш учител.

– Чувал съм, че си плувал две години и под опеката на руския специалист Минашкин – бил е световен рекордьор...


– Да, вярно е. Това беше през 1971-1972 г. преди олимпиадата в Мюнхен. Нашата плувна федерация беше поканила руския треньор Владимир Минашкин. Тогава ни помагаше Кирил Медникаров – беше станал зам.-министър на машиностроенето.

Той е един от създателите, заедно с Огнян Дойнов на съвременното българско машиностроене. Не мога да не ти кажа обаче и един майтап с Папата...

 


– С, Папата?

– Да, с Алекси Алексиев (Папата). Изключително възпитан, знаещ и интелигентен човек. Истинска икона. Веднъж сме на едни състезания в чужбина и аз спя с него в една стая. Влиза една камериерка (румсървиз) и носи много скъпи питиета – коняци, уискита, водки, ликьори. Папата знаеше 5 езика и ги говореше перфектно. Обяснява є, че не е поръчвал нищо.

 

Тя обаче настоява. Всъщност това беше майтапчийска шега на Красимир Енчев, който беше направил фалшива поръчка уж от името на Алексиев. Нейсе, не платихме нищо.

– Как бяха лагерите едно време?


– Много тежки. Не знам дали знаеш, че по мое време трите плувни спорта (синхронно още нямаше) ходехме заедно на лагери и даже на състезания. Спомням си например мачовете на нашите национали по водна топка – едни огромни мъже, които водеха епични битки във водата – Симо Бонев и Бонзо и сега са ми пред очите. Аз бях на 16 години, а те гонеха 30. Те бяха идоли за мен.

В началото на 70-те години на миналия век имаше един уклон към свръхнатоварвания в националния отбор. Плували сме по 24 часа без прекъсване на “Белмекен”...


– Стига, бе...


– Да, носеха ни храна в басейна на едни подноси. Страшна работа. 24 часа плуване нон-стоп.

– А колко километра навъртахте за едно денонощие?


– Не си спомням. Вероятно 20-30 километра. Влачехме се като черва. Тогава ме глобиха и 80 лева, че не съм си изпълнил плана. На лагера веднъж бях съвсем окапал, бях смъртно уморен. Исках да излизам, но се оказа, че съм трябвало да изплувам още 2 километра. План. Аз не бях в състояние да ги изплувам и ме глобиха с 80 лева, много пари за онова време.

– Сигурно е било ужасно тежко...


– Трудно е да се обясни дори на специалист. Жестоко ме боляха мускулите. Невероятна болка, все едно ти режат живо месо. В ресторанта не можех да си разрежа пържолата, сигурно не ми вярваш, но е истина.

– Вярно ли е, че на лагерите на Белмекен руснаците много са ви помагали?


– Да, много ни помагаха. Знаеш, че руснаците са широки души. Не можеш да си представиш колко бяха отзивчиви. Мен ме учиха като малко дете как да си разпределям силите. Не ставаше дума за техника. Учеха ме как да плувам равномерно 200 м бътерфлай и още по-точно всяка петдесетарка, така че да “вържа” накрая добро време. Много ми помогнаха.

Мускулът има памет. Ако на тренировка не си изплувал времето, което целиш за състезание, никога няма да го постигнеш.


- А като беше в казармата как ти вървеше?

-
Добре, но си карах пълноценна казарма (1967–1969). Давах си наряди. Другите излизаха за по година навън, а мен не ме пуска. Спомням си, че служех с футболиста Бонев. При най-малкото нарушение ме лишаваха от лагери даже ме вкарваха в ареста.

 

Спомням си, че в ареста палех печките на едни генерали. Водеха ме огняр, но минали работи. През тези години започва възходът българското плуване...

- Какво имаш предвид?

-
В края на 60-те години на миналия Светослав Дочев и Стефан Златаров реорганизираха българското плуване. ми впечатление, че никой не ги споменава. Преди това никой в България работеше с планове. Всъщност руснаците още през 1967 г. на един лагер в Цахкадзор (Армения) ни показаха техните планове, нищо не криеха.

График с 52 седмици на планиране с три цикъла на подготовка. Спомням си, че в една огромна зала 200 метра дълга техният треньор ни нарисува плана с 16 цветни боички и ни го обясни подробно. Изнасяха ни непрекъснато лекции, абе обучаваха ни хората.

Дотогава в България никой не знаеше, че има специфични упражнения на сухо предназначени само за плувци. Руснаците на показаха и научиха на 100 плувни упражнения. След това ние ги пренесохме у нас и всички започнаха да ги правят.

Накратко – през 1970 г. Светльо Дочев и Стефан Златаров създадоха новата и ефективна организация на българското плуване. Резултатите се проявиха веднага – започнаха да се правят по 60-80 рекорда на плуване в България.

– След казармата ставаш офицер в ЦСКА, нали?


– Да, станах офицер в ЦСКА и започнах да работя като инструктор по плуване, но всъщност си бях треньор. Тренирах много добри и мотивирани състезатели.

По онова време в ЦСКА, ти го знаеш, беше цветът на българското плуване при мъжете. Най-добрите бяха при нас. Това бяха плувци между набор 1955 г. и 1960 г. Митко Бобев, Телман Сариев, Рангел Гавлашки, Евгени Доброславски и Николай Ганев бяха мои плувци. Опитах се да ги тренирам така, че те да не повторят грешките, които бяха сторили с мен.

Бях 5 години треньор – в Спортната рота на ЦСКА. Имам много хубави спомени от онова време. И до днес момчетата, които тренирах тогава ме обичат и никой не е казал и една лоша дума за мен.

– На олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г. плуваш рамо до рамо с феноменалния Марк Шпиц. Успя ли да говориш с него?

– Да, успях – размених няколко думи с него, но чрез мои познати руснаци, които знаеха английски. Даже се снимах с него, но после се оказа, че поради технически проблем снимките не могат да се извадят.

Не знам дали знаеш, че съм плувал и в една серия с него.

– А вярно ли е, че си наказан осем пъти за едно-единствено нарушение през 1973 година? Чувал съм историята в най-различни варианти. Каква всъщност е истината?

– Историята е трагикомична, но е вярно, че ме наказаха осем пъти за едно и също нещо. Преди световното в Белград през 1973 г. една позната на жена ми ми даде 30 германски марки за да й купя чанта-лодка от столицата на Югославия.

 

Преди това си бях обменил нелегално още 100 долара чрез едни евреи. Разрешената за пренася не валута тогава беше 15 долара.

Сложих 100-те долари и 30-те марки в незапечатан плик. Минавам си аз през митницата на аерогара София, но бдителна митничарка установи, че нося повече валута от разрешеното.

 

Конфискуваха парите, не ме пуснаха да летя с отбора за световното и ми написаха протокол за валутно нарушение срещу държавата. Добре че случих на разбран военен прокурор (бях офицер в ЦСКА) и той ми разреши да пътувам още на другия ден за Белград, разписа ми бележка и каза: “Отивай да си презавериш  билета, всеки ден има полети до Белград”.


Впоследствие за това нарушение ме наказаха осем пъти – едно военно наказание и седем граждански.

– Чувал съм за някаква история с някакъв певец в Белград през 1973 г...


– Не е обаче “някакъв” певец, а става дума за световноизвестния Борис Рубашкин – прочут певец, танцьор, композитор, режисьор. Най-известен беше с казачоците си. Той е от белогвардейско семейство, преселило се в България, после избягва оттук на Запад.

 

Рубашкин е бил плувец в България и е тренирал при Христофор (Фори) Панайотов в средата на 50-те години на миналия век. Това почти никой не го знае, но е много интересно, поне за мен...


– Ти ме разбиваш...

– Да, той много обичаше плуването и се чувстваше много щастлив, че е бил  български плувец. По време на Първото световно първенство той също беше в Белград. Беше отседнал в суперлуксозния хотел “Югославия” (пет звезди) и ни беше поканил да го посетим.

 

След края на състезанията ние решихме да се възползваме от поканата. Отидохме в хотела и човека ни прие с неподправена радост. Сядаме на неговата маса, а той пита: “Какво ще пиете?”. Есперансата (Людмил Стоев – бел. а.) му отвърна: “Югославски коняк”.

Рубашкин каза: “Има и по-добър” и поръча най-добрият според мен – френски коняк “Курвоазие”. После ни покани да опитаме от огромна кошница с плодове, част от които ние не знаехме как се казват, а други изобщо не бяхме виждали. И като се започна... Накрая подари на всеки по една негова грамофонна плоча. В онези години да имаш плоча от Рубашкин си беше невероятно.

Очаквайте втора част на интервюто с Васил Добрев!

----------

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.comза да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.

 


 


Тагове: Васил Добрев, ЦСКА, история


Delfina

Спринт
Други новини