БГ EN

В обувките на плувния съдия

Снимки: Евгени Цеков, sportsgallery.eu
Снимки: Евгени Цеков, sportsgallery.eu
20-06-2018 11:09 | Василен Димитров

 

Без него не може да започне и да бъде осъществено нито едно състезание. Да бъдат регистрирани резултатите, да бъде даден завършващият момент на смисъла на състезателното плуване. Той изпълнява задълженията си често пъти доброволно, без пари или срещу символично заплащане, но обикновено за благодарност получава упреци, обиди и ругатни. От треньори, родители, състезатели. Мераклии да искаш. Въпреки тава    не се отказва, защото плувният съдия обича признанието си.

Прочетете част от крайъгълните моменти в прафесията му, синтезирани от първо лице от специализирания американски водещ сайт
Swimswam.com. Снимките са на хора от родната колегия. Направени са от Евгени Цеков (sportsgallery.eu), който ссе неизменното си присъствие на ръба на басейна може да бъде приет като един от съдийската колегия.



1. Без съдията на става


Плувните правила изискват съдиите да са на ръба на басейна. Ако ние не сме там, вашето плуване няма да се зачете. Ако нас ни няма, няма да има медали и рекорди.

Ние осигуряваме равнопоставеност и в крайният продукт е резултатите да бъдат отчетени коректно и да влязат в базата данни.


2. Никой не долюбва съдията


Няма плувен съдия, изпитващ удоволствие от това да дисквалифицира. Съдията мрази това повече от треньорите и плувците. Не му харесва да разплаква деца или да откаже тийнейджър от спорта с решението си.

Но не е честно детето, което плува по правилата да се състезава с някой, който не ги спазва. Това е всъщност една от същностите на спорта. Феърплй. Да бъдеш честен. По-добре да си декласиран сега, отколкото на голямо състезание.


3. Не се мотайте в краката на съдията


Мястото около басейна може да бъде много тясно. Поради тази причина никога не минавайте между съдията и ръба на басейна.

Работа на съдията и без това е достатъчно трудна и нервна. Движи се постоянно във всички посоки и то върху мокър, хлъзгав, лавирайки в човешки мравуняк. Нужно ли е да му се създават още емоции?



Без Вили Цеков (вляво) и Стефан Георгиев не минава нито едно състезание у нас. Най-често първият е главен съдия, вторият стартер. Разменят си ролите, когато стане напечено

Постоянното подканяне за опразване на ръба на басейна просто прави работата на съдията още по-трудна.



4. Времеизмервачи, крачка назад!


На старта/финала и в края на басейна съдиите застават, за да могат да наблюдават завършващото пипане. Може да има по един съдия на коридор или само двамина на басейн с осем коридора. Но винаги има измервач, понякога двама за всеки  коридор.


Съдиите трябва да виждат финала. Изключение се прави за свободния стил. Трябва да видят как гърбистът финишира на гръб. Трябва да види пипането с две ръце на бруст и бътерфлай.

Времеизмервачът засича времето с хронометър и това е важно, но е второстепенно по значение спрямо измервателните панели. Задача на съдията в този момент е много по-отговорна и на него трябва да му бъде осигурена видимост.

5. Треньори, не свирете ушите ни


Във всеки плувен клуб има двама или трима треньори с амбиция да издънят  тъпанчето на съдията, надувайки свирката или врещейки. Ако обичат да бъдат съпричастни към съдиите, когато посягат към свирката.

Влудяващо е да следиш за обръщанията и спазването на правилника, а на сантиметри от теб някой сърцат треньор да надува свирката буквално в ухото ти. И то в продължение на целия полуден.



Същото важи и за вас плувците, които крещят зад гърба ни, подкрепяйки съотборниците си. Буквално ни убиват. Да мръднат с пет крачки и така ще улеснят и работата и живота ни.

6. На съдията с любов

С часове стоим върху мокри керамични плочки. Колената ни въртят, глезените ни болят, хлъзгаме се и падаме.  

Изпускаме телефоните си в басейна. Гърчим се от болка заради отсъжданията, които  сме направили и онези, които не сме. Потупват ни по гърба свойски, но най-често получаваме упреци, вместо благодарности.

Но въпреки всичко това си обичаме професията.

7. Защо го прави?

Причините да съм плувен съдия са много, но в действителност е само една. Съдийството ми осигурява най-добрата позиция да наблюдавам състезанието. И то з всяка серия, всяка дисциплина, всеки полуден.

 

Получавам безплатно стартови листове. Никога не плащам входна такса и не стоя на дълга опашка в студа и дъжда, само и само да вляза (така е в САЩ – бел. ред.).

 

 

Таня Димитрова, Весела Стойчева и Петя Миладинова (отляво на дясно) така и не загубиха усмивките си за десетилетия край басейна, било като времеизмервачи или съдии

 

Знам квалификационните нормативи, входните времена. Кога плувците от моя клуб ще са на старт. Буквално съм в центъра на събитията и наблюдавам моменти, които треньорите дори не могат да видят.


Не мога да снимам или поздравявам докато работя, но мога да наблюдавам състезанието така, както никой от трибуните не може. А за да бъда там, трябва да минавам опреснителни курсове, да плащам такса, да вися до каталясване на ръба на басейна.


Не бих заменил съдийството обаче с нищо друго. Връщането ми обратно в плувната общност за мен е привилегия. Ще се видим на ръба на басейна!

----------

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.comза да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.

 


 


Тагове: съдия, плувен съдия, любопитно


Delfina

Спринт
Други новини