БГ EN

Голямото бебе

Снимки: Списание: Плуване & Водна топка
Снимки: Списание: Плуване & Водна топка
21-08-2018 09:02 | Асен Минчев


Той израсна с баскетболен ръст, съвсем близък до идеалния за онези години – средата на двадесети век, а това лесно и бързо го приобщи към магията с оранжевата топка. В родния си град  Ловеч бе между най-активните в училищния баскетболен състав и често ходеха да играят с отбори от Плевен.

Там условията за спортуване бяха много по-добри, а на майсторство се учеше от такива великани на родния баскетбол, като емблематичните за неговото развитие у нас братовчеди Любомир и Георги Панови. Оттогава му остава задължителното за всеки баскетболист умение свободно да държи топката, висяща, но „залепнала” под огромната му лапа... Което става още по-лесно, когато топката е по-малка от баскетболната, каквато е тази за водна топка.

А това щеше да бъде сред поразяващите оръжия на Иван Иконописов, или Бебето, както го наричаха и наричат всички, като един от най-големите ни ватерполисти и плувци!

 

За водната топка е още рано, защото преди да започне с баскетбола, Бебето се влюби в спорта с плуването още преди да тръгне на училище, в своя град на люляците. И за да се научи да плува го бутнаха от моста в река Осъм... До нея е и плувният басейн, където отначало сам се обучаваше.

 

Толкова старателно и толкова бързо напредваше, че дори започнаха да го включват в градския отбор за състезания в Плевен. Там-1946 година, привлече вниманието на местния треньор Стойчо Бачев, от когото получи първите си сериозни уроци по плуване. И толкова му спечели доверието, че през лятната ваканция треньорът го вземаше в дома си и се грижеше за него. 

 

Бързо усвояваше и заради добрите му резултати го включиха в отбора на Плевен през 1947 г. Там се запали и за водната топка от същия треньор. По-късно, вече на състезания в София, започна да плува и бътерфлай – тогава всички бяха още със стария, „ножичен” тласък на краката.

 

„Делфинът” още не бе популярен у нас, въпреки че бе демонстриран. За първи път го направи друг голям плувец и ватерполист, Руси Сяров, след тренировъчен лагер в Будапеща през 1953 г. А авторът на бътерфлая с делфинов удар на краката, световно прославеният унгарец Карел Тумпек стана кумир за Бебето.

Дотолкова, че Иван започна да копира новия бътерфлай от идола си, бързо го усвои и пръв го наложи у нас. Равностоен на бътерфлая му бе и кроулът. Това му донесе първия голям успех и в последната година на гимназията (1952), стана шампион за юноши старша възраст на 100 м свободен стил. Есента отиде войник в Строителните войски (тогава Трудови войски), а от 1953 г. е в спортната рота на Ударник, както се казваше Славия по онова време.



За това му помогна, както добрата плувна подготовка, така и късметът да бъде забелязан от точния човек, на точното място. Точното място е Плевен – басейнът в Кайлъка, а точното време е първенството по плуване на Трудови войски, есента на 1952 г.


Естествено че, освен отличното телосложение за плувец, постиженията и класирането на Бебето впечатляват всички около басейна, между които е най-важният за него в този момент човек. Това е Иван Динев-Чики, известен плувец и ватерполист от Ударник, с офицерски чин в спортната рота. След състезанията, участниците си тръгват към своите поделения в страната и Бебето също.

 

Повече от наложително е, обаче, особено за читателите под 35-40 години, да се припомнят някои неща за Трудовите войски. Най-кратката им, но и най-точна характеристика за тях се съдържаше в самото наименование на тази военна служба, която се наричаше трудова повинност. Защото втората дума от това наименование казваше всичко… 

 

Такива войски в задължителната военна служба са въведени у нас от правителството на Александър Стамболийски за първи път в света (!) и дълго време (ако ли не и завинаги) сме били единствените… А „…повинността” достатъчно ясно посочва кои младежи ги чака „да се трудят” по време на двегодишната (преди това бе и тригодишна) военна служба. Това бяха социални аутсайдери: неграмотни, слабо образовани, с криминални прояви, предимно от малцинствата, а след 1944 г. и тези с „буржоазен” произход.

 

За какъвто е определен и произходът на Бебето, защото той е от заможно семейство, баща му е известен лекар, имат голяма къща на главната улица в Ловеч, а сестрите му са завършили местния Френски колеж…

И отгоре на всичко, самият той не се притесняваше да говори не винаги ласкаво за тогавашната „народна” власт… Естествено, че това надхвърляше достатъчното, за да му бъде „отредено” място сред трудоваците.

 

Ватерполистите на Ударник – шампиони за 1954 г.: от ляво надясно, прави: Руси Сяров, Иван Миладинов-Мачо, Иван Иконописов-Бебето, и Стоян Добрев-Бизона; клекнали, Панайот Василев, Христо Червенков-Мукаши и Иван Динев-Чики

При това не на обикновен строеж – с тухли, камъни, вар, желязо и бетон, а на едно от най-нежеланите места. Там, откъдето трудно се излиза здрав – урановата мина в Бухово… И щеше да продължи там да (цитирам официалния израз),…отбива трудовата си повинност”, ако Иван Динев не се бе застъпил за него пред висшето началство на Трудовите войски. Което, слава на Бога, имаше повече от добро отношение към спорта и нескрито желаеше Ударник да върви напред и нагоре. Това можеше да стане единствено със силна Спортна рота, където място за Бебето веднага се намери.

 

А там бе папата на родната водна топка – Коста Гецов, което се оказа решително за изгряващата звезда на големия плувец и ватерполист Иван Иконописов. Тогава се оформи онзи техен великолепен отбор, който продължава и сега да е мечта за мнозина наши треньори: Бебето, Руси Сяров, Иван Миладинов-Мачо, Иван Динев-Чики, Стоян Добрев-Бизона, Владимир Марков-Партизанина, Панайот Василев, Христо Червенков-Мукаши...

 

И в националния отбор Иконописов се утвърди като една от основните му единици, с острия си демараж и решаващите си завършващи удари. А те бяха резултат не на последно място и от баскетболното му умение да държи топката висяща, но „залепнала” за огромната му длан. След лъжливото замахване, ударът спира, но топката остава в ръката на Бебето и тогава голът е почти неизбежен… Затова мястото му в почетния национален отбор на ХХ век е сред тези, които не подлежат на оспорване. 

 

Републиканската титла с Бебето в този силен състав по водна топка на Ударник е през 1954 г. От следващата година, заедно с треньора Коста Гецов, премина в Септември, когато започна и неговото златно десетилетие в плуването.

Той го ознаменува с титли на 100 и 200 метра бътерфлай до 1964 г., когато вече бе в ЦСКА Червено знаме. А има и в кроула: на 400 м с победа срещу фаворита Руси Сяров и на 100 м срещу 9-кратния шампион Атанас Гинчев-Буби, както и от много щафети.

 

Така натрупа 11 титли като ватерполист и 38 в плуването с 25 национални рекорда! И е първият у нас, който слезе под минута на 100 метра свободен стил, макар и на малък, 25-метров басейн. Влезе и в десетката на Европа за 1956-а, с 2:36,7 мин. на 200 м бътерфлай.

С това постижение веднага бе определен, единствен от плуването, да участва на олимпийските игри в Мелбърн същата година. Заедно с олимпийците ни по другите спортове, до последните дни бе на усилена подготовка, но… не замина.

Наложи се искането на боксовия шеф Георги Стойчев-Джоката (брат на генерал Владимир Стойчев) в олимпийския ни отбор да бъде включен втори боксьор, освен бронзовия медалист от Хелсинки’52 Борис Георгиев.

И за Мелбърн замина свръхтежкият, двуметровият добродушен великан Божко Лозанов, който се отказа още преди края на първия рунд в първия си мач…    


Тогава повечето от най-добрите ни ватерполисти бяха и отлични плувци. Десетки. По скромното ми мнение, обаче, само двама от тях бяха на най-високото възможно у нас ниво и с топката в ръка, и между плувните коридори: Иван Иконописов и Васил Биолчев. А това е така, защото трудът им в басейна бе двойно повече и по-тежък от този на другите!


Независимо от това и той, като почти всички ватерполисти от онези години успя да завърши висшето си образование и през 1963 година се дипломира във ВИФ (сега НСА).


Дълго време живя в Гърция, понякога и при дъщеря си в Германия, където имаше успешна треньорска кариера, но винаги се връщаше в София. А си остана Бебето, защото все по бебешки бе почти винаги усмихнат и добродушен.

 

Голямото Бебе на българската водна топка и плуване в началото на втората половина от ХХ  век ни напусна на 10 декември 2015 г.

 

ВИЗИТКА

Иван Пенчев Иконописов - Бебето

Роден на 23 септември 1933 г. в гр. Ловеч. Починал на 10 декември 2015 г.

Десет поредни години е шампион на България на 100 и 200 метра бътерфлай (1955-1964)

Първи у нас слиза под една минута на 100 м св. стил през 1959 г. (25-метров басейн)

Шампион и рекордьор на България във всички плувни дисциплини – от 100 метра до 1500

Подобрил е 25 пъти националните рекорди и е завоювал 38 шампионски титли в плуването

Постижението му на 200 м бътерфлай е било трето време в Европа

Заслужил майстор на спорта по плуване

Завоювал е 11 шампионски титли по водна топка с отборите на „Септември” София и ЦДНА

Бил е състезател на националния отбор по водна топка на България и негов капитан
След проведена национална анкета на 14.02.2001 г. попада в символичния отбор на водна топка на България за ХХ век
През 1957-1958 г. е бил в класацията „Спортист на годината” на България  
Носител на почетния знак на София

 

----------

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.comза да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.

 


 


Тагове: иван иконописов, бебето, история, плуване


Delfina

Спринт
Други новини