БГ EN

Наследството на братя Кочанови

Петър и Валентин Кочанови (вляво) за общата снимка с националния отбор на комплекс „Червено знаме“ по време на европейското първенство в София през 1985 г.
Петър и Валентин Кочанови (вляво) за общата снимка с националния отбор на комплекс „Червено знаме“ по време на европейското първенство в София през 1985 г.
04-01-2019 12:03 | Иван Цанов

 

По стечение на обстоятелствата авторът на интервютата с братя Петър и Валентин Кочанови ги познава много добре, както в личен, така и в спортен план. Просто му е било предопределено да принадлежи към същото поколение, да бъде със славните пловдивчани в най-добрите им състезателни години. Братята Кочанови са наистина забележителни и като спортисти, и като индивидуалности, родеейки се с други прочути пловдивски братя-плувци – Стефан и Петър Георгиеви.


Те, безспорно, постигнаха големи успехи, които ги поставят в пантеона на българската плувна слава. Много изразени са и като характери, чиито черти дори биха могли да станат канава за добър роман, или поне новела. Именно поради това е доста трудно те да бъдат обрисувани и охарактеризирани чрез ограничения обем на интервюто.

 

Петър и Валентин Кочанови започват спортния си път в Пловдив и израстват като елитни спортисти под ръководството на напусналия ни през миналата година Димитър Дръндаров-Дръндара. След множество митарства в момента живеят на много отдалечени места от България. По-големият Петър, роден през 1963 г. е в САЩ, а по-малкият Валентин, роден през 1966 г. – в Нова Зеландия. Това не беше препятствие да разговаряме и с двамата, за да могат читателите да научат от тях забележителните им истории.

 

Петър Кочанов от САЩ:
Песимист съм за плуването ни

 

- Петьо, как започна всъщност с плуването?

 

- Много малко хора знаят, че до трети клас тренирах футбол към Спортното училище в Пловдив. След четвърти клас нямаше паралелка. Можеше да се избира само между плуване и спортната гимнастика.


Имаше приемен изпит, включващ три изпитания – бягане, скок и хвърляне на топка. Димитър Дръндаров-Дръндара ме хареса заедно с още двайсетина момчета и момичета. И полека-лека започнах да тренирам плуване и да привиквам с водата.

 

- Кога постигна първите успехи?

- Още на турнира „Златна рибка“. На него спечелих бронзов медал на 100 м св. стил, а първи стана друг пловдивчанин – Христо Нончев (Ичо). Завоювах и първо място с щафетата на „Локомотив“ (Пд).

 

- Печелеше без особен проблем всички дисциплини в свободния стил – от 100 до 1500 метра. А тогава нямаше 50 метра...

 

- През 1978 г. на турнир „Младост“ в Пловдив станах първи на всички кроулови дистанции – от 100 до 1500 м. После повторих същото на следващата година, когато на републиканското лично първенство на малък басейн, пак в Пловдив, взех всички златни медали в индивидуалните дисциплини на свободния стил. Ставал съм шампион и на бътерфлай и на съчетано на голям и на малък басейн за мъже.

 

- Кога стана „майстор на спорта“, което в онези години си беше атестат за висока класа?        

 

- През април 1977 г. в Сандански на 1500 м св. стил.    

 

- Кои са най-големите ти постигнати успехи в плуването?

 

- Не мога да кажа с абсолютна убеденост, но съм ставал два пъти трети на 200 м св. стил на Европейска купа при мъжете.



С германската суперзвезда Михаел Грос и Цецо Голомеев след финала на щафетата 4 по 200 м св. стил на Евро’85 в София

На европейското първенство през 1985 г. в София на голям басейн станах осми на 200 м св. стил и четвърти в щафетата 4х200 м свободен стил. Плувах заедно с Цветан Голомеев, брат ми – Валентин Кочанов и Камен Атов. Особено ценен ми е и сребърният медал от европейското за юноши във Флоренция през 1978 г.

- Освен при Димитър Дръндаров при кой друг си тренирал?

 

- При Дмитрий Ковпик и Иван Сивак, които бяха треньори от СССР и тренираха националните отбори на България за известен период, както и при Тодор Лазаров.   

- Доволен ли си от спортната си кариера?


- Да, в общи линии съм доволен, но можех да постигна и нещо повече. Не съжалявам обаче за нищо. Времето не може да бъде върнато назад.

 

Приключих през 1989 г. Даже за малко тренирах брат си. После и той се отказа.    

- С какъв успех завърши средното си образование?

 

- Може и да не повярваш, но бях много добър ученик. Оценката ме от дипломата е „много добър 5.35“. Отбих военната си служба в ЦСКА, по онова време най-добрите плувци и спортисти отиваха там. Впоследствие станах офицер.



Петър Кочанов със съотборниците си от олимпийската щафета за игрите в Москва’80 - Красимир Туманов, Петър Петков и Цветан Голомеев (отляво на дясно)

Завърших висшето си образование във ВИФ „Георги Димитров“ задочно през 1998 г. с квалификация „треньор“ и „учител по физическо възпитание“.


Почти нищо не научих там. Имах някои преподаватели, които почти нищо не разбираха от плуване...

 

- Брат ти Валентин Кочанов по-талантлив ли беше от теб?


- Да. Имаше по-подходящо тяло от моето за плуване – с по-дълги крайници, а и беше по-висок. Аз обаче бях по-трудолюбив.   


- С кои наши плувци беше приятел?

- С всички. Особено дружах обаче с Бранко Попов, Радостин Авджиев, Цецо Голомеев – Бог да го прости! 



- А кога замина за САЩ? И как ти потръгна изобщо в страната на неограничените възможности?


- Заминах за Америка през 2000 г. Поразпитах дали мога да опитам нещо с плуване, но парите ми се видяха малко и изобщо не се пробвах. Реших да изкарам професионална шофьорска книжка и станах шофьор на камион. Даже си направих компания и си купих собствен камион. Изкарвах нелоши пари, но работата не беше лека.

Честно изкарвах залъка си с тежък труд. Сега живея в Сарасота, щата Флорида. Тук климатът е чудесен. Имам и плувен басейн в двора на къщата си. В слънчевия щат всяка къща разполага с басейн. Моят е с дължина от 15 м и е широк четири метра, като има два коридора.


- А тренираш ли в него? Мерил ли си колко плуваш 50 метра св. стил?


- Да, правя нещо като тренировки. Плувам 50 м св. стил за 28 секунди. Не е зле за мъж на 55 г. Даже участвах на едно-две ветерански първенство в България, когато се връщах у дома...


- Как може да се подобри българското плуване?


- Песимист съм и то голям. Не виждам как нещата изобщо могат да се оправят. В днешна България няма плувна база, а и парите са изключително оскъдни. Без тези два фактора взети заедно не може да има каквото и да е развитие напред. Ще ти кажа нещо преживяно лично за българското плувно ниво. През 2015 г. присъствах на държавно първенство на „Спортната палата” в София, даже ме помолиха да наградя някои от победителите. Първенецът на 200 метра св. стил при мъжете стана с по-слабо време от моето отреди тридесет и пет години.

    


- Добре де, все пак няма ли някакъв изход?


- Има... Да се открие талант, да се мотивира и да се изпрати да се развие в университет на САЩ. Това е пътят на Антъни Иванов. Ще видиш, че след като дойде в САЩ постиженията му още ще се подобрят.  


- А каква да бъде ролята на БФПС?


- Да насочва и да подпомага плувните таланти да идват да плуват и да тренират в САЩ.


- А клубовете какво да правят?


- Те трудно могат да се занимават с високо спортно майсторство – също така нямат база и пари.


- А как ти се струват треньорите у нас?

- В България винаги треньорите са били по-скоро педагози, а не толкова треньори по чисто спортната част. Панчо Гюрков, например, работеше само с готови състезатели.   


- Рисуваш крайно песимистична картина. А как по времето на Народна република България се постигнаха такива големи успехи?


- Държавата даваше всичко за спорта. Освен това ние имахме медицинско осигуряване на световно ниво и тренирахме заедно понякога с едни от най-добрите плувци на планетата – отбора на СССР и отбора на ГДР. Храната също беше на висота, а и възстановяването също.  


- А не можем ли просто да си купим плувци, които да плуват за нас в настоящето?


- Взе ми думите от устата. Точно това трябва да правим – да си купим елитни състезатели от чужбина, които да плуват за нас. Виж отбора на Франция, който стана световен шампион по футбол това лято – почти всички не бяха етнически французи, но играеха за Франция и тя завоюва златните медали...


- А не е ли по-добре да се опитаме да задържим собствените си таланти?


- Разбира се. Виж обаче какво стана с Кристиян Голомеев. Вместо БФПС да го задържи да плува за нас, федерацията допусна той да се състезава за Гърция.

- А ако ти предложат да се върнеш и да помогнеш на националния отбор?


- Обичам плуването, но пак повтарям – в България няма условия, няма база, няма пари. Нищо не може да се получи, колкото и да се стараеш.

 

С балканската купа от игрите във Враца през 1981 г.

Очаквайте интервюто с Валентин Кочанов!

Снимки: Личен архив, BGswim.com, БФПС, сп. „Плуване & Водна топка“

----------

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.comза да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.

 


 


Тагове: петър кочанов, валентин кочанов, димитър дръндаров, плуване, история, цветан голомеев


Delfina

Спринт
Други новини