БГ EN

Августин Саракински - поглед от високо

Снимки: личен архив Августин Саракински
Снимки: личен архив Августин Саракински
03-02-2019 10:01 | Иван Цанов

 

Августин (Гуси) Саракински е емблематична фигура на българските скокове във вода. Има опит и като състезател, и като треньор, и като спортен администратор – и то на най-високо възможно ниво. Роденият на 25 август 1952 г. софиянец е четирикратен балкански и многократен държавен шампион като лидер на Левски-Спартак. Дълги години е бил начело на националния отбор на Гърция. Като съдия се изявява също на най-високо ниво – на състезания под шапката на ФИНА.

Първият досег на Августин Саракински със скоковете във вода е през далечната 1963 г., като и в наши дни – 55 години по-късно – продължава да е във водовъртежа на трудния спорт, макар и не на първа линия. Гуси винаги се е отличавал със своето възпитание и финес. Няма никога да го чуете да нагруби някой, камо ли да спомене лоша дума за даден човек.

Той е истинското въплъщение на позитивното мислене, а такива хора, не се срещат под път и над път. Не може да се каже обаче, че животът му е бил лесен – напротив, съдбата го е поставяла пред какви ли не изпитания, които е преодолял с разум, търпение и воля. Той е изключително разпознаваема фигура сред лицата на българските плувни спортове и истински модел за подражание на младите поколения.


– Гуси, как се запали по скоковете във вода?

– Спомням си, че това беше лятото на 1963 г. Бях чул по радиото, че на басейн „Дианабад“ има някаква тристранна среща по скокове във вода – България/Румъния/Югославия, която тогава се броеше като Първи балкански игри. Гледах това състезание и страшно ми хареса.

Започнаха едни фантазии и като се върнах вкъщи не се стърпях да кажа на майка си: „Страхотно състезание, страхотен спорт!“ Тя ми отвърна: „Моля те остави ме на мира – нито знам къде е, нито нищо.“ Някъде октомври същата година, вече покойната ми треньорка Константина Ташева минаваше по софийските училища, за да събира деца, които искат да тренират скокове във вода.

Учех в 10-то училище на ул. „Стара Планина“. Интересното беше, че учителката ми по физическо в училище, която се казваше Дечева, също е била състезателка по скокове във вода, като тя ме насърчи да се запиша.

Преди това бях започнал да тренирам плуване в Централна минерална баня – в центъра на София. После моят отбор по плуване за начинаещи се премести на басейна на „Спортната палата“, където паралелно се провеждаха тренировки по плуване и по скокове във вода.

 


На мен все ми бяха очите при състезателите по скокове във вода. Отидох при Ташева като й казах: „Много ми харесва вашият спорт. Искам да се запиша да го тренирам.“ Тя ме погледна и не беше като че ли очарована от физиката ми, аз бях боледувал от рахит, с малко криви крака бях. Тя все пак не ми отказа и отвърна, че щом имам желание да заповядам. Един-два месеца обаче скачах само от ръба на басейна, до трамплина изобщо не ме допуснаха с редки изключения.

В групата на Ташева бяха и братята-близнаци Илчеви. Господ ги беше надарил като че ли да упражняват точно този спорт – бяха с дълги крайници, с къси трупове и много експлозивни. Открояваха се. Те учеха в същото училище и бяхме набори. Затова Ташева ме остави – да ходим заедно на тренировки. Така започнах.

– И как потръгна подготовката?


– Треньорката ми видя, че минаха два-три месеца, а аз не се отказвам. Първото ми състезание беше един пролетен първомайски турнир. Там ми беше кръщенето...

– А в кой отбор беше това?   


Аз си започнах в Левски, после в Левски-Спартак и завърших състезателната си кариера пак там. Никога не съм сменял клубната си принадлежност.    

– Значи от 1964 г. започва твоят съзнателен спортен път...


- Да. Има обаче и нещо друго. От 1961 г. пеех в детския хор „Бодра смяна“ при Лиляна и Бончо Бочеви. Проблемът беше, че едновременно ходех на тренировки и на репетиции.

От 14 часа бях на скоковете, а от 17 часа трябваше да ходя в една заличка на гърба на хотел „България“ за спявки. Влизам аз, свалям си шапката, косата ми мокра и Бончо Бочев ми вика: „Колко пъти съм ти казвал, че преди репетиции няма да се къпеш!“

Аз му отвърнах: „Другарю Бочев, аз тренирам скокове във вода.“ Бочев бе изумен: „Какво!? Спортист-хулиган!“
Искаше да навляза сериозно в певческото майсторство и поиска среща с майка ми. Обясни й, че трябва да почна да уча солфеж, че имам големи дарби за певец и че трябва да се откажа от спорта.

Тя обаче отказа и му отвърна, че каквото Августин избере – това ще да е. Така постепенно отпаднах от хор „Бодра смяна“ и се съсредоточих само върху скоковете.   

 

 

– Кои хора са ти помагали и развили като състезател?


– Много дължа на треньорката Константина Ташева и на треньора Димитър Георгиев. Също така благодаря и на Кирил Белчев – мир на душата му. Той беше един от моите кумири като състезател.        

 

– Кога излезе за първи път на състезание в чужбина?


– Беше през зимата на 1967 г. на един турнир в Клуж (Румъния) – доста силен за времето си. Бях най-малкият участник и излязох последен измежду състезатели от 7-8 страни.

– Ти от малък ли започна да предпочиташ кулата пред трамплина?


– Може и така да се каже, като това се предопределя от физическите ми качества. Нямам голяма мускулна маса, която да ми позволи да използвам кинетична енергия. Имах си афинитет към кулата. Кулата изисква и повече смелост – все пак се скача от 10 метра.

Също така, когато имаш добра техника на 1 и 3 метра трамплин, това ти дава възможност да я пренесеш и на кулата. Едно време в спорта скокове във вода имаше много повече естетика, красота и финес и това се ценеше много. Сега всичко е акробатика.

– Коя бе преломната година за теб?


– През 1967 г. победих за първи път мъжете на кула и станах републикански шампион, докато моите връстници още скачаха на юноши младша възраст. Трябваше специално разрешение. Това беше много далновидно решение на моята треньорка. Бяха едни състезания за купата на Комсомола във Варна.

 

– За скоковете във вода се твърди, че е бутиков тип спорт...

 

– Донякъде е вярно. При нас е по-фамилно, с по-подбрани хора. Нямаме и условия за нещо друго. Тогава в миналото бяхме само два центъра – Левски и ЦСКА.    

Втората част на интервюто ТУК


----------

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.comза да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.

 


 


Тагове: Августин Саракински, скокове във вода


Delfina

Спринт
Други новини