БГ EN

Наръчник за родители на спортуващи деца

Снимка: Евгени Цеков, sportsgallery.eu
Снимка: Евгени Цеков, sportsgallery.eu
07-03-2019 11:49 | tennis24.bg

 

Ако искате вашето дете да излезе победител от юношеските или детски спортни прояви, да се чувства добре и да има положително отношение към спорта, то тогава то има нужда от вашата помощ. Вие сте жизнено важна част от отбора му. Ако изиграете ролята си добре, тогава то ще усвои необходимите умения по-бързо, ще се представя по-добре, наистина ще се забавлява, а самочувствието му ще се повиши.

Опитът му от спорта ще служи като позитивен модел, който то ще следва, когато се изправи лице в лице с предизвикателствата и препятствията в живота. Ако „изпуснете момента” или тръгнете по неправилния път, детето ви ще спре да се учи, ще изпитва трудности, дори има опасност да започне да мрази спорта. А това е само началото.

Впоследствие, отношенията ви може да започнат да се развалят все повече и повече. В резултат, то ще бъде натоварено с чувство за вина, неадекватност и ниско самочувствие. Все чувства, които ще се отнесат към всички сфери на неговия живот. Това е причината, поради която вашето дете и неговият треньор се нуждаят от вас, изпитват необходимост да бъдете в техния отбор. Те не могат да победят без вас. Следва списък от полезни факти, напътствия и стратегии, които може да използвате и да ви направят вещ в младежките спортни игри. Запомнете най-важното правило: никой не печели, освен ако всички не спечелят.

Първа стъпка: когато е представено по правилния начин, състезанието в младежките спортове е еднакво добро и здравословно и учи децата на множество житейски уроци и умения.

Думата „състезавам се” произлиза от латинските думи „com” и „petere”, които означават „заедно” и съответно - „търся”. Истинското значение на „състезание” е „да търсим заедно”, при което положение вашият опонент е реално ваш партньор, а не враг. Колкото по-добре се представя той, толкова по-голям шанс имате да се представите на най-високо ниво. Спортът учи как да се справяме с предизвикателствата и препятствията. Без стойностен опонент и без никакви препятствия, спортът изобщо няма да е забавен. Колкото по-голямо е предизвикателството, толкова по-голяма е възможността за вас да надминете възможностите си.

Световните рекорди са постоянно подобрявани, съществуват състезания, като Олимпийските игри, именно, защото най-добрите атлети в света „търсят заедно”, предизвиквайки се един друг, за да подобрят своите постижения. Детето ви никога не трябва да бъде учено да гледа на опонента си като на „лошия”, „врага” или някой, който трябва да бъде мразен и унищожен. Не създавайте това отношение. Вместо това, изграждайте приятелства или говорете приятелски с родителите на опонентите на детето ви. Това са корените на успешното представяне, добрите игри, не само за победителите.



Втора стъпка: насърчавайте детето си да се състезава със себе си.

Крайната цел на спортните състезания е да се научим да се състезаваме със себе си. Така постоянно ще ставаме по-добри. За съжаление, когато съдим за напредъка единствено чрез победите или загубите, е както неточно, така и нечестно. Победите в спорта са за това, за да покажеш най-доброто от себе си, отделяйки ги от резултата или играта на вашия опонент. Децата трябва да се насърчават да се състезават срещу техния собствен потенциал. Когато то има за цел да играе и да се представи по-добре, вместо да победи някой друг, ще бъде много по-спокойно, ще се забавлява повече, а оттук – и ще се представи по-добре.

Трета стъпка: бъдете поддръжник, а не треньор.

Вашата роля в отношенията родител – треньор - състезател е като подкрепа с главно П. Трябва да бъдете най-големият фен на вашето дете, при това безусловно. Оставете препоръките и напътствията на треньора. Бъдете насърчителни, подкрепящи, симпатизиращи. Осигурете транспорт, средства и друга помощ, но никога не влизайте в ролята на треньора. Повечето родители, които имат проблеми със своите деца, изпадат в нея, защото забравят основната роля, която играят.

Треньорството влиза в конфликт с ролята на поддръжник и фен. Последното нещо, от което вашето дете има нужда и иска е да чуе от вас, след загуба или незадоволително представяне е, какви технически и/или стратегически грешки е направило. Запазете вашата роля като родител отделно от тази на треньора, и ако случайно се озовете в позиция да наставлявате вашето дете, опитайте се все пак да разделите ролите, като направите следното: на игралното поле може да кажете така: „сега ти говоря като твой треньор”, а вкъщи да кажете: „сега ти говоря като твой родител”. Не бъдете родител, когато сте в треньорска роля, както и не влизайте в треньорска роля, когато сте вкъщи и трябва да сте родител.

Четвърта стъпка: не определяйте успеха или загубата единствено от факта, дали се печели или губи.

Една от основните цели на спорта в детските години е да се усъвършенстват и развият уменията. Когато детето се представя според своя потенциал и въпреки това загуби, е пагубно да се фокусирате на тази загуба и да бъдете критичен. Ако то даде всичко от себе си и, въпреки това, загуби, трябва да му помогнете да се почувства като победител. Аналогично, когато детето или отборът се представят много под техния потенциал, но победят, това не е причина да се отнасяте с тях като с победители. Помогнете на детето ви да направи важното разделение между успех и неуспех, между победа и загуба. Запомнете: ако вие определяте успеха или неуспеха, в пряка връзка с победата и загубата, играете предварително загубена игра с детето си.

Пета стъпка: направете от спорта забавление.

Това е доказан във времето принцип, който гласи, че колкото повече се забавлява даден атлет, толкова по-добре ще се представи и ще усвои новите умения. Забавлението е необходимо за постигането на върхови резултати на всяко едно спортно ниво, от младежките години до нивото на световните шампиони. Когато детето спре да изпитва удоволствие и започне да практикува спорта механично, време е вие, като родител, да осъзнаете това и да направите промяна.

Когато даден спорт или игра станат прекалено сериозни, атлетите имат предпоставка да „прегорят” и да започнат да повтарят грешките в своето представяне, без да се стараят да извлекат поуката от тях и съответно – да не ги правят. Ето едно лесно правило: ако детето ви не харесва това, което прави, или то му е безразлично, разберете какво му пречи да се забавлява: дали за това е виновен треньора, напрежението или вие. Имайте предвид, че когато то е в силен подготвителен цикъл, не означава, че не трябва да има забавления. Детето, което продължава да играе, дълго след като удоволствието от играта е изчерпано, скоро ще стане просто един статистик.



Шеста стъпка: на кого е целта?

Стъпка номер 5 ни води до много важен въпрос: защо детето ви практикува даден спорт? Дали е поради своето желание, или защото вие го искате? Когато има проблеми в даден спорт, говорите ли с него, като за „нашите проблеми”, например: „нашият скок не е достатъчно висок”, или „имаме проблем с обръщането” и др.? Дали детето тренира, защото не иска да ви разочарова или защото знае колко важен за вас е спортът? Дали не играе заради наградите и бонусите, които му давате?

Чии са целите и амбициите – вашите или неговите? Състезава ли се то, за да задоволи потребностите ви, за да постигне славата, до която вие не сте успели да достигнете? Колкото по-дълго то се състезава заради вас, толкова по-сигурно е, че накрая всички ще са на губещата страна. Напълно нормално е да искате то да се представя добре, да бъде колкото се може по-успешно, но не можете да го постигнете, като го притискате да покрие вашите изисквания или да използвате подкупи и да създавате у него чувство за вина, за да го мотивирате. Ако то има своите собствени причини и цели за участие, ще бъде много по-мотивирано да се представи добре и поради това ще има много по-голям успех.


Седма стъпка: ако детето не се представи достатъчно добре – не позволявайте това да повлияе на обичта ви към него.

Любовта към вашето дете не трябва да е равносилна на неговото представяне. Най-лошата и унищожаваща грешка, която родителите правят, е да наказват детето си за лошото му представяне, като се отдръпват емоционално от него. Често срещани са случаите на деца, които губят състезание, изпускат гол или лесна точка, а родителите им отговарят с възмущение, гняв, отдръпване и неодобрение.

ВНИМАНИЕ: използвайте тази стратегия само, ако искате да унищожите детето си емоционално и да съсипете връзката си с него. На Олимпийските игри през 1988 г., когато Грег Логанис изпълнява своя скок във вода за пълно 10, като така печели златния медал, след това споделя, че последната мисъл, която минала през главата му преди да скочи, била: „ако не се справя, майка ми все още ще ме обича”.

Осма стъпка: запомнете важността на самочувствието във всички отношения с вашето дете спортист.


Представянето на спортистите във всички възрасти и нива е в пряка зависимост с начина, по който се чувстват. Когато детето ви е в среда, която насърчава неговото самочувствие, то ще се развива по-бързо, ще изпитва удоволствие от себе си и ще се представя по-добре при ситуации на силна конкуренция и напрежение. Едно от нещата, които всички сме искали като деца и което никога не преставаме да искаме е чувството да бъдем обичани и приемани, както и нашите родители да подкрепят това, което правим.

По този начин се засилва самочувствието ни. Когато взаимоотношенията ви с детето го карат да се чувства удовлетворено от себе си, то, от своя страна, ще се научи да се отнася към себе си по същия начин. Това не означава, че непрекъснато трябва да аплодирате детето ви за усилията, ако в същото време то се е представило ужасно.

В тази ситуация проявете разбиране към неговите чувства. Самочувствието е това качество, което кара света да се върти. Накарайте детето ви да се чувства добре, да се чувства удовлетворено от себе си. По този начин вие му давате подарък, който ще има давност цял живот. Не разговаряйте с него по начин, по който ще нараните самочувствието му, като обезценявате, обиждате или го засрамвате. Ако постоянно го карате да се чувства зле, не само, че ще го научите да се чувства така цял живот, но то също ще повтори тази грешка със своите деца.

Девета стъпка: дайте на детето си „подаръка на провала”.

Ако искате детето ви да бъде колкото се може по-щастливо и желаете то да се справя успешно във всичко, което прави, научете го как да посреща провалите. Най-успешните хора във и извън спорта правят две неща, различно от всички останали. Първо, те поемат много по-често рискове и затова се провалят по-често. Второ, използват своите провали и ги обръщат в позитивен аспект, като източник на мотивация и средство за усъвършенстване. Нашето общество е в голямата си част негативно и ни учи, че провалът е лош, че е причина за срам и ниско самочувствие и, че е нещо, което трябва да се избегне на всяка цена.

Страхът от провал и от евентуалното изпитване на чувство за срам е причина човек да бъде пасивен и неуверен. Всъщност, повечето препятствия и лоши представяния са директен резултат от чувството за провал и неуспех. Човек не може да се научи да върви, без преди това да е паднал достатъчно пъти. Всеки път, когато той пада, тялото му получава ценна информация за това, как да ходи по-добре занапред. Не можете да постигнете успех, да имате върхови постижения, ако постоянно сте съсредоточен в загубата или провала. Научете детето си да гледа на временните несполуки, грешките и поемането на риска позитивно и ще сте му дали ключа към успеха за цял живот. Провалът е перфектното начало за успеха.

Десета стъпка: предизвиквайте, не заплашвайте.

Много родители директно или индиректно използват създаването на чувство за вина и заплахите като начин да мотивират своите деца да се представят по-добре. Изследвания върху начина на представяне ясно показват, че докато заплахите могат да провокират краткотрайни резултати, дълготрайнатото им въздействие по отношение на психическо здраве и бъдещите изяви, е опустошително. Използването на страха като мотиватор е може би едно от най-лошите средства, които можете да приложите по отношение на вашите деца. Заплахите отнемат от забавлението и диретно водят до лошо представяне. Когато заплашвате, вие показвате вашето нетърпение и липсата на вяра в него. Точно тази липса на вяра е дори още по-унищожителна за представянето на детето.

Единадесета стъпка: наблегнете на процеса, а не на изхода.

Когато спортистите се поддават на напрежението и се представят много по-ниско от своя потенциал, много често причина за това е, че се фокусират на изхода от своето представяне, вместо на самия процес. При всички високи постижения спортистите, които са ги постигнали, са тотално абстрахирани от предстоящия резултат и вместо това са напълно въвлечени в действието „тук и сега”, в своето моментно представяне. Фокусирането върху резултата винаги води до дистанциране и сковаване на спортиста.

Така му осигурявате лошо представяне. Така че, ако наистина искате детето ви да спечели, помогнете му да се концентрира не върху това, колко е важно състезанието, а над това, което му предстои да прави. Подкрепящите родители не се фокусират върху победата, а вместо това се обръща внимание на усвояването на умения и участието в играта.

Дванадесета стъпка: избягвайте сравненията и уважавайте различията.

Родителите, които подкрепят своите деца, не използват за пример други атлети, а вместо това оценяват само техния прогрес. Сравненията са излишни, ненужни, неточни и деструктивни. Всяко дете се развива по различен начин и процесът на сравнение заличава уникалността му. Пример: две 12-годишни момчета могат да си приличат само по тяхната възраст. Едното може физически да изглежда като 16-годишно, докато другото да изглежда като 9-годишно. Единственото ценно на сравнението е в неговия обучаващ характер. Ако едно дете демонстрира правилна техника, тя може да бъде използвана за сравнение само като модел. За да може детето ви да даде всичко от себе си, то трябва да се научи да остава вярно на себе си.

Тринадесета стъпка: научете детето си да се фокусира върху ползите от практикуването на спорт.

Спортните медии често ни карат да вярваме, че спортовете и това, дали печелиш или губиш, е най-важното в живота. Фактът, че това е само игра, често се губи в ефира. Родителите трябва да научат децата си да създадат реалистични очаквания за себе си и своите възможности, за това как играят и се представят, без да отнемат техните мечти. Плувайки, давайки най-доброто от себе си, и все пак, завършвайки последно – това е повод за празненство, а не за депресия. Също така, това, че детето и/или отборът е загубил финала на даден шампионат, не означава, че няма да има утре и няма да му се предостави нова възможност.

д-р Алън Голдберг, tennis24.bg

 

----------

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.comза да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.

 


 


Тагове: спорт, родители, деца, възпитание, любопитно, полезно


Delfina

Спринт
Други новини