БГ EN

Председателят на БФВТ Петър Петров: Водната топка се нуждае от съдействието на плуването (II част)

Петър Петров (вляво), до него е кметът на Бургас Димитър Николов, а най-вдясно силният човек от ЛЕН Марко Бири. Снимки: Светозар Добричков и Евгени Цеков
Петър Петров (вляво), до него е кметът на Бургас Димитър Николов, а най-вдясно силният човек от ЛЕН Марко Бири. Снимки: Светозар Добричков и Евгени Цеков
05-08-2019 15:48 | Василен Димитров

 

Във втората част от интервюто, дадено на BGswim.com като анализ и обзор на историческото първо домакинство на европейско първенство до 15  години, председателят на БФВТ Петър Петров говори за въвеждането на единна методология във водната топка. И как да бъдат създадени възможности за развитието на този мъжки спорт в плувни градове като Сандански, Благоевград, Пловдив, Велико Търново, Плевен, Стара Загора.

- Г-н Петров, заради липсата на възможност за централизирана подготовка през по-голямата част от годината, смятате ли да последвате опита на плувната федерация, която направи 5 олимпийски центъра в страната, за да мобилизира и събере по места изявените таланти?


- Ще опитаме да разширим основата. Да създадем възможности за развитие на водната топка в плувни градове като Сандански, Благоевград, Пловдив, Велико Търново, Плевен, Стара Загора...

Условия има, а водна топка там няма.

Ще се опитаме да концентрираме дейността по райони, където естествено общините подпомагат тази дейност. А един от основните компоненти за развитието на плувни спортове, са базите, басейните.

 

Без тях няма как да се получи.



Става въпрос все пак за внушителна издръжка. И това в крайна сметка е едно ограничение. (Освен това в България повечето от басейните са направени за плуване, а не да има отделно за водна топка, скокове във вода и артистично плуване – б. а.).

Варна се очертава като изключително важен и водещ център през последните години с петте си развиващи се отбора по водна топка. В София също са пет, но там ситуацията с басейните е тежка. Към момента четирите от клубовете се тъпчат в 2-3 часа на покрития басейн „Диана“.

 

Бургас също е основен център с три отбора. Изобщо, там където местната власт помага, намеренията се случват.

Там където не става, всичко се случва много по-бавно. Трудно и с много мъка.

Много ни се искаше да се получи по-лесно и с Враца, най-вече по отношение как разходите по басейна на клубовете могат да се редуцират. Там функционира 25-метровят закрит басейн, който е във вида в който е бил преди 40 години, а 50-метровият е плаж, дали са го под наем. Имахме среща с кмета, с клубовете. Но там наистина е много трудно.

А лятото е период, в който може да се поемат повече деца, да тренират по-интензивно. Пък и разходите са по-малки, предвид сезона и отоплението.

Истината е, че има време, децата може да тренират двуразово и да трупат опит. Да се палят по самия спорт.



- В дългосрочен план каква е стратегията юношите от европейското първенство в Бургас да се превърнат в мъже, мерейки сили с водещите отбори на Стария континент?

- На първо място трябва да подсигурим всичко, което е нужно, а и възможно в методическо отношение. Ще го постигнем с организирането на семинари. Ще каним външни лектори на басейна, заедно с един отбор.

Идеята е да се видят какви тренировки и методология са ни нужни. Какви контроли можем да договорим, за да подобряваме положението на българската водна топка.

Така ще върнем позициите и престижа си.

 

Въвеждайки единна методология – с тестове и всичко нужно, и то всяка година, по естествен начин ще подбираме най-добрите ватерполисти, които да влизат в националните отбори.

Започвайки от най-ранна възраст - на 9 години, те трябва да имат нужната за развитието си подготовка. И то да бъде проверено с тест в края на годината. На следващата ще последва нов, после още един и така нататък.

 

Малко по-малко състезателите, на които ще разчитаме, ще започват да се открояват.

В крайна сметка стратегията и амбицията ни е да изградим единни критерии, по които да се работи. Приоритетно обаче е да разширим базата.

И за да го постигнем, трябва да работим съвместно с плувните клубове.

 

Идеята е от 1000 картотекирани състезатели в момента в България във всички възрасти (в двата пола), да ги направим двойно повече.

- Няма федерация в България, за която бюджетът да е достатъчен. Управителният съвет на БФВТ обаче е доста различен, съставен от бизнесмени. Как чисто мениджърски търсите начини за самоосигуряване. Не просто да функционирате в рамките на приетото, а да действате с поглед да върнете позициите на водната топка и то да бъде равностойна на другите нации в Европа?

- Първо искаме финансово и организационно да вкараме ред - как и къде да бъдат насочвани средствата.

Доста активни сме да намираме помощи от странични места – да получаваме помощ, по-специално за организирането на лагерите.

Ясно, е, че клубовете работят, но ние ще се опитаме да им дадем нещо минимално от наша страна  - технически. Било то  външни треньори, било то с подсигуряването на врати, с топки…

По някакъв начин процесът е организиран, финансирането също.

 

Имаме подкрепата  на общините, таксите от обучението.

Въпросът е основно за подготовката национални отбори и присъствието на чужди специалисти - да дадат на наши  знания.

 

Да научат българските треньори на уменията, диктуващи световната топка в момента.

 

И този процес става по естествен начин. Ако популяризираме играта, ще има по-голям интерес. Оттам ще дойде и помощта.

С домакинството на европейско първенство се опитахме да положим основите именно в тази насока. Разлепихме хиляди плакати, агитирайки спортната, бургаската и българската общественост.

- А какви бяха отзивите от Европейската плувна лига (ЛЕН)?

 

- Имаше и критики в началото, но няма как да не е без организационни слабости. Поне за нас като Организационен комитет това е нещо ново. Последното ни домакинство е било през 2004 г. Големи първенства не сме правили. Като цяло успяхме да се концентрираме и да оправим малките недоразумения в началото.

И това не беше заради нас. Донякъде рефлектира, че до края юни играехме по старите правила. После по новите, включително и в Бургас.

Трябваше да се настройват софтуери, часовници, съдиите да се настройват. А това си е сложен процес. При това изключително кратък. За 15-20 дни, просто едно теоретично проиграване.
Като цяло от ЛЕН са доволни. Проведох неведнъж разговори с делегатите по организацията и по-специално от басейна. Всички казват, че такива съоръжения за плувни спортове са малко в Европа.

- Идвате от плуването, изкушен сте от плуването, как ще коментирате представянето на състезателите ни на световното първенство в Южна Корея?

- Имаме изключителен пробив пред последните години. Надявам се  на момчета след Антъни Иванов. Достатъчно е само дори това, което направи за родното плувне - стана причина да се говори по света за българското плуване.



Направи така, че да имаме човек, който да влиза във финали. Да бъде девети в света.  Да бъде и по-напред.

И то с оглед на факта, че знаем какво ни е нивото на плуването, че не получаваме какво да е финансиране, трябва да се оправят сами.

Още повече при наличната плувна база. Защото трябва да оценяваме с какво разполагаме. Да, имаме плувна база, но как се дават за използване басейните, какво могат треньорите да направят в тези условия.  

Нямаме спортни училища (по смисъла, в който трябва да – функционират), спортни школи.

Самите родители не виждат перспектива в спортните училища. Не ги виждат, защото няма успехи. Сега, когато се уверяват, че има успехи, че някой пробива, че се получава, както в тениса видяха Григор Димитров, може да пробват.

Така е и във футбола. Успехът винаги привлича децата и младите.

Вижте първата част от интервюто с Петър Петров ТУК

 

 

----------

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.comза да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.

 


 


Тагове: петър петров, водна топка, европейско първенство, парк арена, бургас, антъни иванов


Delfina

Спринт
Други новини