БГ EN

Какво прави значим вратаря във водната топка

Снимки: Личен архив, Йордан Йочев и Ивелин Солаков
Снимки: Личен архив, Йордан Йочев и Ивелин Солаков
10-08-2019 11:25 | Любо Бонев


Какво прави значим вратаря във водната топка. С увлекателния си и аналитичен стил дългогодишният национал Любо Бонев прави дисекция на качествата в рубриката си в BGswim.com, припомняйки големите български имена. Леката му ръка остави още една безценна глава за историята на родната водна топка.

Дойде време да си поговорим и за вратарите - тази особена „порода“ спортисти, които хем са от отбора, хем не са. Колко много сме ги ругали и колко много сме ги величали.




Вероятно всеки, който е играл водна топка или друга спортна игра, си дава сметка за важността на вратарския пост. Вратарят не участва толкова активно в колективните действия на терена, леда или в басейна (всъщност гледа безплатно половината от мача), неговите тренировки са различни и специфични, но в същото време е последната преграда пред противника.

Неговата грешка няма кой да я поправи, но той може да поправи грешката на отбраната.

Според мен от всички спортове, в които има вратарски пост, водната топка е този, в който той има най-решаваща роля. Ако при другите спортове „вратарят е половин отбор“, то при нас вратарят е ¾ отбор.

 

Един добър вратар може да „извади“ много важен за отбора си мач, но в същото време, ако „няма ден“, може и да е причина за провала на цял един отбор.

 

При водната топка наличието (или не) на добър вратар в много случаи определя тактиката на отбора. Ако отборът разполага с добър страж на вратата, може да си позволи да играе „зона“ без да се притеснява от далечните удари на противника и в същото време да обърне по-голямо внимание на опазването на централния му нападател.

В противен случай ще бъде принуден да играе „преса“, за да не достигат лесни удари до не толкова сигурния вратар, което би улеснило достигането на топката до „центъра“ и създаването на голово положение за противника.

 

По какво да познаем добрия вратар?

Освен да парира ударите на противника, важно е по какъв начин го прави. Има вратари, които много ефектно „необезпокоявани от никой скачат и боксират в ъглов удар“, както казваше Шкумбата, след което противника отново овладява топката и други, които без много блясък спират ударите така, все едно, че е шутирало десетгодишно дете.

Топката им се „лепи“ за ръцете или пада във водата до тях, след което отборът е готов да контраатакува.

Тук от голямо значение е чувството за пласиране, което в повечето случаи е вродено качество. Това е една от разликите между добрите и изключителните вратари.



Друго качество на вратаря е подвижността.

Един добър вратар не трябва да е „залепен“ за рамката на вратата, трябва активно да участва в защита, като излиза да „обира“ подадените към централния нападател топки или с движението си поне да предотвратява пасовете към него. Едно от най-важните качества, според мен, е това вратарят


да организира и командва играта

на отбора в защита. Той е играчът, който най-добре вижда развитието на противниковата контраатака и с напътствията си към някой разсеял се играч може да предотврати гол в своята врата.

 

Също така от неговия точен и навременен пас зависи развитието на контраатаката на собствения му отбор. За тази цел той трябва да може

да „чете“ играта, а също и да е запознат с качествата  и на противниковите играчи.

А от скоро, с прилагането на новите правила, вратарите ще трябва и да вкарват голове, не само да ги спасяват. Вече ще имат право да преминават центъра на игрището и да се включват в атаката на отбора си.

Разбира се, това ще става само в случаи, когато отборът има крайна нужда да отбележи гол и включването на вратаря би осигурило числено преимущество. Така че, да му мислят съвременните вратари!

Няма да е като по наше време – нас ни скъсваха от плуване, а вратарите се „плацикаха“ зад вратите … Разбира се, това е в кръга на шегата. И преди, и сега, за да си добър вратар са необходими яки тренировки, както и физически качества и талант.



              Българските майстори


В България, поне в националните отбори, винаги сме имали добри вратари и през годините ми като ватерполист съм имал удоволствието да играя с едни от най-изявените. Трима от тях, всеки с различни качества и умения, са ме впечатлили най-много:

Делчо Вълков

Познавах Делчо от най-ранна юношеска възраст, когато Людмил Хаджисотиров (Бонзо) събираше играчи от софийските клубове за съвместни тренировки. Нещо като сборен юношески отбор на София. Делчо беше две години по-малък от останалите и тогава не ми направи впечатление, но явно Бонзо беше видял нещо у него, което бе привлякло вниманието му.



ЦСКА 1984. Делчо е предпоследен на горния ред, до Томето (Треньора), а Жоро Господинов е първи от клекналите, от ляво надясно

Тогава Делчо играеше в Левски, а аз в Локомотив и много често се изправяхме един срещу друг, но както става често, по-късно станахме съотборници в ЦСКА и националните отбори, младежи и мъже. Играли сме заедно на две европейски първенства за младежи, 1982 г. във Варна и 1984 г. в Санта Крус де Тенерифе, където беше избран за най-добър вратар на шампионата, въпреки 9-то място, на което се класирахме; на европейските първенства в Рим 1983 г., София 1985 г., Бон 1989 г. и Атина 1991 г., и олимпийската квалификация в Пърт (Австралия) през 1988 г.

С голям принос за двете 8-ми места на европейските първенства в Страсбург 1987 г. и Виена 1995 г. Познавах го доста добре и мога да твърдя, че като спортист беше изключителен професионалист. Идваше първи и си тръгваше последен от тренировка.



ЦСКА 1986. Делчо е първи, а Жоро е последен от правите

А като човек беше още по-изключителен. Жалко, че си отиде толкова млад, наистина беше голяма загуба за всички, които играхме с него. Ще го запомня с едно страхотно спасяване, когато на една Балканиада в Букурещ хвана …. с крак 4-метров наказателен удар (това е дузпата във водната топка) на един от най-добрите играчи в Света по това време – румънеца Влад Хаджиу.

 

         Володя Сираков


За мен най-талантливият български вратар, който съм гледал на живо. С отлични физически качества – висок, с дълги крайници, лека костна структура, която му позволяваше да стои високо във водата. Играеше на вратата с голяма лекота или поне такова впечатление създаваше.



Националният отбор на турнир в Барселона, 1978 г. Володя Сираков е третият от ляво надясно, на горния ред, прав

Играл съм с него съвсем малко в мъжкия отбор на Локомотив (Сф). Титулярен вратар на националния отбор при историческото 8-мо място на световното първенство в Западен Берлин 1978 г. и на олимпийските игри в Москва 1980 г. Освен всичко това беше един от секссимволите на българската водна топка в края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век.

При появата му на басейна, момичетата в публиката разкъсваха дрехите си в екстаз (е, нали си раздуваме сега).


Локо София 1979 г. Володя е петият от ляво надясно, клекнал

 

По мое мнение му липсваше малко хъс в играта, който би го поставил с още едно ниво нагоре в бляскавата му кариера. Хъс, който пък бе в излишък на

 

                Георги Господинов

 

Жоро нямаше физическите данни на Володя, но компенсираше това с много труд и постоянство. Беше изключително силен физически и никой от нас, по-малките в отбора тогава, не искаше да попадне в „лапите челичени“. 




Лонг Бийч, 1981, Жоро е втори от ляво надясно. Другите са Цецо Неделчев, Асен Денчев и Тони Парталев

В същото време той беше вратарят, който успяваше да ни мотивира най-добре преди и по време на мач. Играл съм с него доста време – в ЦСКА от 1981 г. до 1986 г., а в националния отбор на европейските първенства в Сплит 1981 г., Рим 1983 г. и София 1985 г., на две олимпийски квалификации (1981 г. и 1984 г.) и на Световната купа 1981 г. в Лонг Бийч.



Европейското в Сплит 1981 г. Жоро е средният, а аз съм му от неговата лява страна

Жоро също е участник на олимпийските игри  Москва 1980 г. и на също така историческото 8-мо място на европейското първенство в Страсбург 1987 г.

Малко беше зле на „параболите“, нещо, което използвах, когато вече играехме в противникови отбори. Но след 30 години мога да го споделя вече. Нали, Жоре?

 

Като говоря за вратари, не мога да не се сетя за вратаря на първия отбор, в който съм играл. Казва се Едмонд Гарабед (Гаро), беше ми съотборник в детските и юношески отбори на Локомотив (Сф) и с него спечелихме две републикански титли.


А вие помните ли вашия?

 

Локо (София) ,юноши - шампиони на България 1980 г. Едмонд Гарабед е средният на долния ред. Авторът Любо Бонев е от неговата дясна страна



Локо София на лагер в Кранево, 1977 г. Гаро е първи на горния ред, до него е треньорът ни, Петър Шопов, Любо Бонев съм последен на горния ред

----------

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.comза да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.

 


 


Тагове: любо бонев, истори, водна топка, Делчо Вълков, Володя Сиракон, Георги Господинов, Едмонд Гарабед


Delfina

Спринт
Други новини