БГ EN

Миладинов е вече звезда

Снимка: Sascha Fromm/Саша Фром
Снимка: Sascha Fromm/Саша Фром
25-08-2019 09:00 | Иван Цанов

Роди се звезда

 

От четвърт век пиша за спортно плуване, като материалите ми комай стигнаха числото 5000, но не си спомням такова вълнение и интерес около успехите на конкретен български плувец за този период.

 

Със сигурност вече се досещате. Да, става дума за Йосиф Миладинов.

 

На световното първенство по плуване за младежи в Будапеща 2019 той стана трети на 50 м бътерфлай (23.48 сек.) и четвърти на 100 м бътерфлай (51.96 сек.). Осигури си участие на олимпиадата догодина в Токио на 100 м бътерфлай след като покри норматив „А“. Строши и българските рекорди на 50 и 100 м бътерфлай за мъже.    

 

Нещо необичайно

 

Разбрах, че става нещо наистина необичайно от три обстоятелства.

 

Първо, в Групата „Плуване&Водна топка“ във Фейсбук със 7035 членове мой кратък аналитичен материал за нашия талант събра 619 харесвания, 31 пъти бе коментиран, а и бе споделен 34 пъти. Наистина впечатляващо. Не си спомням подобно нещо от съществуването на Групата, която е мейнстрийм и всеки, който се интересува от плувни спортове в България я следи.     

 

Второ, получих запитвания от водещи плувни експерти от цял свят специално за Миладинов. Това не се бе случвало от времето, когато бях кореспондент на ЛЕН и ФИНА за България, а оттогава се изтърколиха десетина лета. Това са хора, които се интересуват само от топ-плувци, като на тях дори горно средно ниво им е безразлично.     

 

Трето, в пощенската ми кутия се оказаха и немалко съобщения написани на езика на Христо Ботев. Огромната част положителни, но имаше и недоброжелателни. Няма как да е по-друг начин. Нали епохалният ни писател Елин Пелин беше казал, че ако България изобщо роди гений, то това ще е геният на завистта. Чистата радост и неподправеното възхищение обаче рязко преобладаваха – дума да няма.    

 

Звездно амплоа  

 

Да, пред очите ни в Будапеща се случи нещо невиждано и нечувано досега. Доста мислих защо Йосиф Миладинов се превърна за три дни в най-голямата надежда на българското спортно плуване и звезда от първа величина. Представям по-долу гледната си точка.

 

На първо място успехите на българина наистина са необичайни. Да станеш трети и четвърти в света в плуването на убийствено конкурентно дисциплини си е направо фантастика. Българската аудитория безпогрешно усети феноменалното постижение. Тя даже започна да се идентифицира с него.

 

На второ място, Йосиф Миладинов плува бътерфлай. Това, вероятно, е най-красивият плувен стил. Мощта, динамиката и прелестта на пеперудния стил са общоизвестни. Той е относително млад плувен стил. Смята се, че за първи път елементи на бътерфлай демонстрира американецът Хенри Майерс през 1933 г. Иначе Джак Зийг от САЩ две години по-късно показва стил най-близък до съвременния бътерфлай. Бътерфлаят влиза в олимпийската програма за първи път през 1956 г. в Мелбърн. 

 

В България не е ясно кой първи е започнал да плува бътерфлай. Разбира се, има няколко заподозрени, но не мога да напиша конкретно име, той като не съм абсолютно сигурен – не разполагам с писмени доказателства и потвърждение от три независими и релевантни източника. Вероятно и така ще си остане. Никога няма да го разберем.  

 

Иначе стилът на Миладинов е единствен по рода си. Леко наподобява на бившия бътерфлаист от ЦСКА Евгени Доброславски, който плуваше през 60-те и 70-те години на миналия век. Тягата на Миладинов обаче е нечовешка. Даже най-големият талант в българския бътерфлай преди него – Юлиян Василев (Ляма) от Сандански – не дърпаше така яко под вода. При Ляма обаче мощта беше природна даденост, а Филип Ризов само слабо я разви, докато при Миладинов е и ген и продукт на целенасочена тренираност. Техниката на Йосиф Миладинов трябва да стане обект дори на научни изследвания. Очаквам и това да се случи.                  

 

На трето място, успехите на Йосиф Миладинов дойдоха някак си изневиделица. Безспорно е, че роденият в Пловдив загатваше за огромния си потенциал от 13-годишната си възраст, но почти никой не очакваше да избухне като свръхнова звезда точно на световното.

 

Хората обичат тези неща – да виждат как някой бързо и неочаквано се превръща в знаменитост за минути. Не случайно любимата приказка на всички е за Пепеляшка, включително и на живеещите между Пирин и Черно море.    

 

На четвърто място, Йосиф Миладинов тренира в момента в Швейцария. По начало хората от страната на Вилхелм Тел са много силни в детайлите и изпипват нещата до съвършенство. Плуванията на Миладинов вече носят швейцарски отпечатък – особено старта, подводните  и обръщанията му.

 

Има обаче какво да се желае от крайните загребвания и последното докосване на стената. Финалното пипане понякога решава съдбата на олимпийското злато. Още помним дуела Майкъл Фелпс срещу Милорад Чавич и ажиотажът, който предизвика през 2008 г. в Пекин.

 

Българинът води подготовка в Плувен клуб „Вализелен“ от гр. Устер (Schwimmclub Uster Wallisellen). Негов треньор е Жерар Мьорланд. Клубът е един от най-добрите в Конфедерация Швейцария.   

 

Преди това тренираше в Германия, но преди година се премести в страната с най-вкусните шоколади.       

 

На пето място, поведението на Йосиф Миладинов. Той се държи възпитано, не парадира, не се бие в гърдите, не смята, че е центърът на Вселената, даже може да не го забележиш. Не скача, не виси по коридорите, не вдига показалец, че е номер едно, не ръкомаха, не иска да му се възхищават и не прави непремерени коментари в социалните мрежи.  Това се харесва от българите особено много. Дано остане и занапред така.

 

Има и още нещо. Единствен от преките си съперници в Будапеща Йосиф Миладинов бе роден през 2003 г. Всички други са кой с година, кой с две по-големи от него. Ще кажете какво толкова – година, две разлика. Не е така. В тази преходна и все още подрастваща възраст дори 4-5 месеца са от значение. В ЦСУ „Олимпийски надежди“ – най-великото спортно училище в историята на България  където учех, един мой съученик атлет порасна точно в тази възраст за година с 11 сантиметра и стана от средняк първи в България.    

 

   

 

Призовата тройка на 50 м бътерфлай 

 

Немскоезичната преса

 

Поразрових и немскоезичната преса от Германия и Швейцария за да видя какво пише тя за нашия талант. Установих, че почти няма аналитични материали, а само чисто информативни и то редки.

 

В една статия на „Осттюрингер цайтунг“ прочетох изявление на бившия му наставник Гюнтер Вагнер, който казва, че „той е необичаен талант“. По начало немците почти никога не бъркат с талантите, което се потвърди за сетен път.

 

Катрин Трайбих в „Тюрингер Алгемайне“ – областен треньор на Тюрингия – също не пести суперлативи за българина, като споделя в интервю: „Той притежава голям талант“.           

 

Не открих нито един аналитичен материал написан за него в швейцарската преса, но със сигурност тепърва ще се появят и такива.

 

Бъдещо развитие

 

Има един много щекотлив въпрос, който не мога да отмина. Става дума за бъдещото подсигуряване на таланта с необходимите ресурси. Живеем в свят където „парица е царица“, както казваше сърбина Неделкович на Алеко Константинов в безсмъртния пътепис „До Чикаго и назад“. Нищо не се е променило оттогава, даже светът е станал още по-зависим от парите и техните деривати. Големият спорт е тотално комерсиализиран, а професионалните клубове отдавна са търговски дружества.

 

За да разцъфти непомерния му талант Йосиф Миладинов се нуждае от специално обгрижване от българска страна. Веднага обаче ще се появят проблеми – по какъв механизъм, защо точно на него, той не живее ли в Швейцария, с какво е по-добър, ами ако нищо не стане, а другите и т.н. Българите имат силно развито чувство за уравниловка – на всички по равно, на калпак и като правило не приемат някой да е по-добър от тях, даже се дразнят. Това действително е проблем.

 

Да не стане в крайна сметка така, че да го „изпуснем“, като сина на непрежалимия Цветан Голомеев – Кристиян, който не плува за България, а за Гърция.   

 

Все пак съм оптимист и мисля, че проблемът ще бъде разрешен. Има индикации, че вземащите решения са забелязали грандиозния талант роден в Пловдив и ще направят необходимото да го задържат и развият именно за българското спортно плуване.  

 

Такъв като Йосиф Миладинов не се е раждал в бътерфлая от времето на Юлиян Русев и неговият невиждан талант в никакъв случай не бива да бъде пропилян.      

 

Има и друга опасност. Неговите успехи да бъдат да бъдат използвани като удобен параван за не чак толкова доброто общо състояние на българското спортно плуване.

 

След грандиозния успех всички се пишат приятели на Йосиф Миладинов. Казват, че бил велик, че са вярвали в него, че са били убедени, че ще успее, пускат клипове и постове за спортиста.

 

Съвсем доскоро обаче изобщо не беше така.      

 

Потенциал, опиращ в небето

 

Пред очите ни Йосиф Миладинов се превърна в най-голямата българска плувна надежда, а е само на 16 години. Вече е истинска плувна звезда.  

 

Докъде ли може да стигне? Никой не може да каже със сигурност, като отговорът засега знае само Всевишният.    

 

Все пак да кажем, че потенциалът му опира в небето. 

 

Ще следим с неподправен интерес бъдещото му развитие.

 

 

Миладинов сниман на 4 март 2012 г. от Евгени Цеков. Първата треньорка на третия в света е Славяна Канева-Раденкова.  

 

 

----------

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.comза да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.

 


 


Тагове: Йосиф Миладинов, Будапеща 2019



Delfina

Спринт
Други новини