17-годишният Поповичи донесе първа мъжка световна титла на Румъния

Сензацията на румънското плуване Давид Поповичи стана на 17 години в Будапеща първият румънец със световна титла при мъжете.

Направи го на 200 м св. стил с втори планетарен рекорд за юноши за деня, триумфирайки с 1:43,21 минути.

Кореецът Сунво Хуанг взе среброто с 1:44,47 мин.

Олимпийският шампион от Токио 2020 Том Дийн (Великобритания) оформи подиума с 1:44,98 мин.

„Уморен съм, но се чувствам страхотно. Имаше страхотни конкуренти около мен, мисля, че е било страхотно за гледане. Водата е бърза. Хората в Румъния ми вярват. Сега ще се почина малко и след това ще се подготвям за 100 м св. стил”, каза Поповичи веднага след световния си рекорд.

Давид Поповичи – момчето, което може да бъде крал

Портретът на румънеца, излязъл в брой №37, зима, на списание „Плуване&Водна топка“, по „Swimming World“

Намираме се на олимпийските игри във френската столица Париж през 2024 година, които са във фокуса на спортния свят. Три години, след като пандемията от COVID-19 остави Токио без зрители, ентусиазираните фенове са се завърнали по местата. В околовръст на Лувъра се очаква да бъдат изложени нови шедьоври. Спортни.

В една от вълнуващите летни нощи на олимпийската програма един 19-годишен младеж ще застане на стартовото блокче за финала на 100 м свободен стил. Последните двама олимпийски шампиони в кралската дисциплина – американецът Кейлъб Дресъл и австралиецът Кайл Чалмърс, също се подготвят за предстоящата битка. За златото вероятно ще е нужен световен рекорд. Споменатият тийнейджър е спокоен. Не трепери. В също време осъзнава величието и тежестта на момента, който може да определи неговата кариера. След като вече е международен фактор в плуването от няколко години, включително за световните първенства през 2022 и 2023 г., целта му е да стане олимпийски шампион.

Ще се справи ли обаче Давид Поповичи?

Това, което се знае за него, е следното. Пренасочвайки фокуса от Токио към Париж румънецът ще бъде основна фигура в плуването. И влиянието му едва започва да се усеща и с наближаването на следващите олимпийски игри ще става още по-осезаемо. Въпреки че подробностите от неговата история са малко необичайни, присъствието на Поповичи е стряскащо по няколко причини.


Идва от държава, която е сред лидерите на Балканския полуостров, но на олимпийско ниво успехите в басейна й са една шепа. Заслуга са на жените. Ражван Флореа е единственият мъж, заставал на подиума. Постига го на 200 м гръб на игрите в Атина през 2004 г.


Поповичи навърши 17 години на 15 септември 2021 г. Въпреки осезаемото присъствие на Майкъл Фелпс и Йън Торп като тийнейджъри вундеркинди, рядко се случва толкова млад мъж да се очертае като глобална сила в плуването. Особено в силова дисциплина като 100 м св. стил. Обикновено там успехът идва по-късно, когато мускулите са укрепнали. От друга страна, великите са склонни да чупят калъпи и стандарти. А Поповичи със сигурност има набор от умения – физически и психически – за да изгради наистина специална спортна кариера.

На парти в Рим

За повечето участници на европейското първенство за юноши в Рим през юли 2021 състезанието бе основното за годината. За Поповичи бе настройване за олимпийските игри. Възможност да постави основата за шеметната си кариера. В продължение на шест дни той увеличи популярността си. Състезавайки се на прочутия комплекс „Форо Италико“ триумфира на 50 св. стил (22,22), 100 м св. стил (47,30) и 200 св. стил (1:45,95). Последното злато блестеше най-ярко, тъй като го окомплектова със световен рекорд за юноши, извел го до челната позиция на световната ранглиста непосредствено преди Токио 2020. Така Поповичи мълниеносно се превърна от интригуващ талант в легитимен претендент за медал на най-голямата сцена в спорта.

„Поповичи има телосложение на млад баскетболист. Огромни ръце. Огромни крака. Физически изграден е по различен начин. Какво да кажем за чувството му към водата? Когато го гледате как плува, сякаш пред вас е Антъни Ървин – коментира двукратният австралийски олимпиец Брет Хоук, интервюирал румънеца няколко пъти в своя подкаст. – Такъв се ражда един на милион. Има тази способност да пъхне ръката си във водата и да бъде различен от всеки друг плувец.”
Когато Попович пристигна в Токио, беше сред препоръчаните спортисти за гледане и следене. И въпреки огромния медиен натиск и очаквания се състезаваше без напрежение. Та той дори не трябваше да бъде в Токио. Ако пандемията с корона вируса не беше разиграла друг сценарий и игрите не бяха отложени с година щеше да е просто зрител. Пътуването до Япония може и да беше бонус, но е и огромна възможност. И Поповичи се възползва максимално.



На косъм от медала

200 св. стил бе първият му шанс да се гмурне в олимпийски води и той бе на косъм от отличието. Въпреки че е по-известен с подвизите си на 100 м св. стил, най-доброто му представяне бе на по-дългата дистанция. На финала на 200 м св. стил финишира за 1:44,68 мин. И само на 2 стотни от бронзовия медалист – бразилецът Фернандо Схефер. Докато Поповичи се състезаваше в първи коридор, Шефър бе в най-далечния осми. И това правеше почти невъзможно за румънеца да прецени как се движи съперникът му за бронза. „Два или три месеца преди олимпийските игри дори не се бях класирал на 200 метра за Токио. Успях да стана четвърти в света и това ме торпилира. Може би ако бях го видял (Схефер), щях да го победя“, коментира Поповичи.

Два дни по-късно Попович плува на финала на 100 м св. стил и добави към визитката си седмо място с резултат 48,04 сек. Въпреки че се представи под възможностите си (47,30 сек. на европейското за юноши и 47,72 на олимпийския полуфинал), Поповичи доказа, че е сред най-добрите в света.

Твърде зрял за годините си

Начинът, по който Поповичи разсъждава и говори е ключов елемент за бързото му израстване и очевидна зрялост. Успехът в ранна възраст, ако не се управлява правилно, може да бъде пагубен. Спортистите с изкривена перспектива за собствения статус може да притежават напомпано его, да таят нереалистични или ненавременни очаквания и да се разпаднат под наложен натиск. Поповичи не се вписва в калъпа на „нарочения“ феномен.

По-скоро е скромен и неудържим за ранно постигнатото му съвършенство. Признава, че колкото и бърз да е през тийнейджърските си години, опитът ще е важен за бъдещите му успехи.  За да стъпи на големите подиуми и най-вече на олимпийския и на световния, ще трябва да поработи още много яко. Във водата. Във фитнес залата. С главата. Чест му прави, че следва стриктно и търпеливо указанията на треньора Адриан Радулеску.

„Винаги, когато ми предстои важен момент – финал или състезание, не мисля за нищо друго. Просто се фокусирам. Подготовката е приключила и нищо повече не може да бъде направено. Заставайки на старта, виждам само моя коридор. Не гледам нито другите коридори, нито съперниците. Оставам сам със себе си. С тишината и визуализацията, който съм отработил в продължение на месеци. Най-гладният ще спечели“. Нима това са думи на тийнейджър?

На хоризонта

Очевидно е невъзможно да се предвиди бъдещето, особено какво ще се случи на следващите олимпийски игри. Въпреки това мнозина специалисти смятат, че Давид има потенциала да се превърне в новия Питер ван ден Хугенбанд. На олимпийските игри през 1996 г. в Атланта 18-годишният холандец пропусна за малко подиума на 100 и 200 м св. стил, заемайки четвърто място и на двете дисциплини. Представянето на Хуги обаче потвърди огромния му резерв и четири години по-късно в Сидни бе двукратен шампион и трети на петдесетака.

Попович записа два финала при олимпийския си дебют – в същите дисциплини, и има всички основания да вярваме, че може да бъде на крилете на Летящия холандец. Първото изпитание след Токио ще е на световното първенство във Фукуока догодина и завръщането му в Япония може да се окаже повече от приятно. Да, това означава дуели с Дресъл и Чалмърс, заедно с Том Дийн и Дънкан Скот, британците, които спечелиха съответно злато и сребро на 200 св. стил в Токио.

Но Поповичи е нетърпелив за предизвикателствата, които предстоят.

„Имаме смели планове. Няма да навлизам в повече подробности. Засега правим малки стъпки, но тези малки стъпки ще ни отведат един ден там където искаме да бъдем“, заканва се момчето, което иска да бъде крал.

Вашият коментар