През юли 2017 година едно от най-споменаваните имена в България беше това на Антъни Иванов. Дори неизкушените от спорта любопитстваха кое е това момче от Велико Търново (град без традиции в плуването), влязло в историята като едва третият нашенец с индивидуален световен финал. При това току-що навършило 18.
Медиите се интересуваха на кого е кръстен – на Антонио Бандерас или Антъни Хопкинс. Каква е причината да зареже футбола. Защо не яде сладко, а набавя енергията си от манов мед.
С избухването си в Будапеща Антъни беше фокусирал вниманието не само върху себе си, но и върху българското плуване, останало незаслужено дълго време в сянката на други спортове у нас.
Два месеца по-късно в Индианаполис на световното първенство за юноши тийнейджърът донесе първото отличие за мъжкото направление от планетарен шампионат в басейн. Спечели бронзов медал на коронната си дисциплина 200 м бътерфлай.
От 2016-а до миналата година Антъни записваше финал на всяко голямо първенство – световно на голям и малък басейн, на европейско. В мъжкото ни плуване е рекордьор по участия на световни шампионати.
Много от неговите постижения бяха исторически. Случваха се за първи път.
Първи слезе под 1:59 минути на 200 м бътерфлай и постепенно смъкна границата до 1:54 мин. Всъщност няма друг българин, плувал една от най-тежките дисциплини под 1:58 мин. на голям басейн.
Антъни първи слезе и под 54 секунди на стотака. После и под 53 и под 52 секунди.
Направи десетки поправки на рекордите, също и в кроула. Остана на 7 стотни от европейски медал, отново в Будапеща миналата година. После участва на олимпийските игри в Токио.
Най-важното обаче бе отвъд статистиката. Антъни Иванов беше спортисът, който за няколко години след отказването на Нина Рангелова до избухването на Йосиф Миладинов и появата на следващата вълна, фокусираше сериозно вниманието на българите върху плуването.
Беше самотният воин, който със самочувствие излизаше срещу титани като Крищоф Милак, Тамаш Кендереши, Кейлъб Дресъл и много други, натоварен с очаквания за медали, престижни класирания и рекорди.
Антъни е световно разпознаваем състезател, слаган сред фаворитите в прогнозите на авторитетни специализирани медии за много големи първенства.
Самият той винаги се е включвал или давал ход на поредица от дискусии. Поляризирал е мнения. Скандализирал е с изказванията (макар и съветван от баща си и негов треньор – Антон Иванов, да бъде умерен и обран). Защитавал е съотборници и приятели, както постъпи при скандала със Здравко Баблаков, Светлозар Николов и Благой Панайотов, атакувал е други. Никога обаче не се е криел. И със сигурност включванията му в коментарите и постовете му в социалните мрежи са отнемали от енергията и фокуса му.
Всичките тези факти (основните) от визитката на Антъни са изброени не за да бъде отворен нов фронт на полемики и хейтърство, а за да направим изключение в традицията на много късата памет на българина. За да бъдем обединени като плувна общност, включваща всички от треньори, ръководители, състезатели, журналисти, родители, деятели, съмишленици.
Нека не бъде заклеймяван и хейтен Антъни – случаят е в развитие. Нека окажем подкрепата си, както го направи Георги Михалев – европейски шампион, два пъти участник на олимпийски игри и многократен рекордьор, еталон в гърба.
„Вярвам, че всяка положителна дума, мисъл или действие, рано или късно, биват възнаградени. И обратно, разбира се. Нека бъдем позитивни, да се радваме повече на успехите и съчувстваме на чуждото нещастие! Това рефлектира върху нас личностно и като общество. Ако можеш – помогни, ако не – не прави нищо!
Наказанието на Антъни би трябвало да е наложено след задълбочена проверка на факти. Той не е обвинен в приемане на забранени вещества, където има широко поле за интерпретации, а в неспазване на правилата за внезапни проверки. Чиста фактология. Ако тя куца, смятам, че няма да е проблем това да се докаже и той да бъде оневинен.
Стискам палци за това в интерес на българското плуване. Не ни трябват скандали и провали, нуждаем се от успехи и награди!“, апелира Михалев в групата на списание „Плуване & Водна топка“ във Фейсбук.
В крайна сметка неприятната ситуация вреди не само на Антъни, но и на българското плуване. На целия български спорт.
Плуването е най-масовият спорт у нас. Всеки родител иска детето му да умее да плува. Да владее животоспасяващото умение. Да практикува най-здравословния и комплексен спорт.
И затова говори фактът, че лицензираните клубове към БФПС са около 70, десетки са тези, развиващи дейност.
В крещящ дефицит сме обаче на личности и фигури като Антъни Иванов. Точно затова трябва да ги пазим и защитим!
Снимка: Делян Господинов