Доц. Христо Константинов е сред емблематичните и авторитетни имена не само в българското плуване, а и в родния спорт въобще. Енциклопедичните му знания впечатляват за пореден път в интервюто за BGswim.com
– Доц. Константинов как влязохте в плувния спорт? Откъде идва прозвището Тути?
– Роден съм в София в кооперация „Славия“ на Руски паметник. Всички около мен – родители и роднини, бяха фенове на Славия и беше закономерно да започна обучението по плуване в този клуб на 11 години. Тути са ме кръстили още като бебе, означава „Всичко“…
Началното обучение по плуване проведох в басейна на Централната баня под ръководството на първия ми треньор Илия Лалов. В края на обучението бях един от най-напредналите и с няколко приятели влязохме в тренировъчните групи на Славия. Продължихме с треньора Лалов на басейните в Спортната палата и 22-ро училище, започнаха и първите градски състезания. Вече имах добър кроул и приличен делфин. Илия Лалов държеше много на техниката.
Звеното на Христо Червенков в „Спартак“ през 1966 г. От ляво на дясно: Георги Илиев, Христо Червенков, Майя Николова, Димитър Христов, Христо Христов и Христо Константинов
В края на този начален период до 13-14-годишна възраст бях лидер не само в Славия, но и в София, където много силно плуване имаше Левски, ръководено от треньора Огнян Бараков и частично в ЦСКА. На национално равнище контактите ни с плувците на Варна бяха много слаби. Конкуренцията от страна на Пловдив и Пазарджик липсваше. В републиканското първенство – в Пловдив през 1964 г., за първи път се състезавахме срещу варненските плувци Тони Стателов, Ангел Чакъров, Валентин Панталеев, Росица Янакиева… Неочаквано за всички нас отстъпихме, като само незабравимият Светлин Веселинов от „Левски“ бе на най-високо ниво в гръбния кроул.
– Как продължи състезателната ви кариера?
– През втория етап от състезателната ми кариера треньор на нашата група стана Мирчо Карагьозов. С него преживяхме незабравими години на палатките в морските лагери в Китен. Той бе прекрасен педагог и оказа сериозно влияние върху нас, не само в спортното ни развитие, а и като личности.
Резултатите от посоченото републиканско в Пловдив бяха отрезвяващи за нас. Това беше състезание, загубено категорично от софийското плуване, което доказа предимствата на варненската школа. Основните фактори за техния успех бяха високите и непознати за нас стандарти на тренировъчните натоварвания. Докато ние плувахме 1800-2400 метра при едноразова работа, то варненци под ръководството на д-р Любен Лазаров, Хараламби Чакъров и Милко Рачев плуваха по 4-5 километра в единична тренировка, а в големи периоди на годината работеха двуразово. Закономерно бяхме конкурентни само в спринтовите дисциплини, а в стаерските нямахме никакъв шанс.
В следващата година секция „плуване“ от Славия премина в дружество „Спартак“. Оказах се в звеното на именития Христо Червенков, дал решаващ принос за изграждането на олимпийската шампионка Таня Богомилова. Широко известен със своя прякор Мукаши, той беше човек, изцяло отдаден на плуването, притежаващ огромна енергия, страст и най-важното – вещ познавач на техниката в стиловете кроул и бруст.
Прага, Аерогарата, 04.09.1966. Мевериада, отбор по плуване и водна топка на Спартак
Звеното бе в състав Георги Илиев – талантлив спринтьор, шампион на България и рекордьор, отнел титлите на легендарния Валентин Попов на 100 кроул, перфектните брусистки Ели Тренева и Майя Николова, братята Христо и Димитър Христови и брусиста Петър Морозов. Значително по-високата класа на отбора се определеше от женския отбор на „Спартак“, ръководен от блестящата треньорка Радмила Атанасова, подготвила няколко поколения шампиони, като Жанет Славчева, Светозара Игнатова, Снежана Калева, а по-късно и Наталия Стоянова.
Този период от 2-3 години се отличаваше със значително по-здрава работа, целодневни лагери на „Дианабад“, а извън София на 50-метров басейн в Белово. Този градивен период доведе до ръст на постиженията в спринтовите дисциплини и до незначителен прогрес в дългите дистанции.
Но се случи инцидент в отбора, който разруши плувното звено за мъже в Спартак. Като член на националния отбор по водно спасяване Георги Илиев не се завърна от състезание, проведено в Западна Европа. Това беше шок за всички и драма за Христо Червенков. Червенков задълго се отказа от плуването и се насочи към водната топка.
Ние го последвахме и така беше изграден юношеският отбор на „Спартак“ по водна топка, с който станахме два пъти градски шампион. В отделни турнири победихме и най-силния отбор у нас тогава за юноши – Приста (Русе), но 1968 г. загубихме драматично финала на републиканското срещу Локомотив (София), воден от великия Никола Нанов – Пашата.
– Разкажете за кариерата си във водната топка…
– Не продължих дълго като ватерполист. Веднага след първенството попаднах в селекцията на националния юношески отбор, ръководен от Червенков и се готвехме за участие в международния календар. Този отбор даде старт на бъдещите национали при мъжете – Матей Попов, Орлин Костов и Андрей Демирев.
Басейн „Червено знаме“, юли 1971 г. Спортна рота на ЦСКА. От ляво на дясно: Веселин Фесчиев, Асен Мирков, Светлин Веселинов, Кирил Изов (треньор), Христо Константинов, Веселин Антонов, Христо Христов
Същата година завърших 11-и клас и влязохме в казармата – спортната рота на ЦСКА в София. Бях уверен, че съм поканен в мъжкия отбор на ЦСКА по водна топка, но явно не бях подготвен за житейските изненади. Бях силно изненадан, когато разбрах, че повиквателната ми в ЦСКА е направена за отбора по плуване, воден от Илия Лалов. Спечелихме спартакиадата и въпреки трудното ми завръщане към състезателното плуване, успях да се наложа като първи кроулист в ЦСКА. Когато наближи уволнението отборът бе поет от Кирил Изов – треньор, известен с високия си интелект и култура, подготвил поколения шампиони делфинисти, като Васил Добрев и Евгени Доброславски. След тежката новобранска година обаче мотивацията на много от нас бе понижена. Резултатите ни спаднаха и това беше краят на състезателната ми кариера.
– Какви са основните пропуски в подготовката и работата на българските треньори от физиологична, биохимична и психологична гледна точка?
– На първо място трябва да се помни, че техниката на плуване е определяща за успеха. Всяко дете, юноша или мъж можем да го изградим в кондиционен план в залата, прилагайки най-съвременните методи.
Но ако му липсват петте плувни стила на високо ниво, нищо няма да се получи. Специализацията в стил и дисциплина до 12-13-годишна възраст ограничава рязко прогреса в зряла възраст, т.е. – ако трябва да обединим грешка едно и две ще посочим: Техника, техника и до края на пубертета участие във всички стилове и дисциплини с акцент върху 400 м съчетано, 400, 800 и 1500 м свободен стил.
За методика на тренировка може да говорим само ако сме обединени около някаква „Система на тренировка“. След това може да коментираме някакви методи на тренировка и развитие на най-важните качества, няма терминологично единство. Треньорите ни, както и всички специалисти у нас, говорят на различни езици.
В Норвегия олимпийският комитет е заковал т.нар. „режими“ или „зони“ във всички циклични спортове и гребци, плувци, скиори и т. н. планират, отчитат и управляват тренировъчния процес, използвайки „един език“.
В САЩ зоните са познати като „категории“ и с развитието на спортната медицина се актуализират периодично. Ние много често стреляме по врабче с оръдие, достигайки световни стандарти в натоварването (до 80-90 км седмично) без да имаме представа какво се случва в организма на плувеца. Тестът Т-30 например е мощен лост за управление на интензивностите в света, а у нас е енигма.
Не се плува в тренировка и състезание 6-тактов кроул и не се развиват целево постиженията на краката. Колко елитни плувци у нас знаят и контролират личните си рекорди на 100 метра и 400 метра крака?
Подводната техника при старт и обръщане е тотално изоставаща. Неслучайно по-горе използвах термина „пети стил“ – за подводната техника. Не се плуват или ако се плуват, това е на много малко места, негативни сплитове в тренировката. А в състезания за нашите плувци по-бързата втора половина от първата е екзотика.
Не е възможно да се постигат сериозни резултати в един дълъг тренировъчен процес от 12-15 години без перспективно планиране и управление. В началото на състезателната кариера треньорът за всеки свой възпитаник трябва да знае в едри щрихи през какви етапи ще премине, какви задачи трябва да решава, какви тренировъчни натоварвания трябва да приложи и т.н. Не се следи биологичното развитие на плувеца, а то е ключово за натоварванията в пубертета.
Треньорската работа, която у нас върви непрекъснато надолу като статут, обществено признание и регламентиране, става все по невъзможна професия. Треньорът трябва да е ментор, гуру на подрастващия плувец, неговата роля често е по-важна от биологичния родител и без неговия капацитет всичко, което казахме по-горе, става невъзможно за реализация.
Това е Христо Иванов Константинов
Роден на 21.03.1950 г. в София
1968 г. – завършва 22-ро училище
1960-1968 г. – състезател по плуване и водна топка – „Славия“, „Спартак“
1971-1974 г. – войник в ЦСКА
1975-1978 г. – организатор спортен многобой „Родина“ в училищата на София
1976-1982 г. – завършва „Политическа икономия“ във ВИИ „Карл Маркс“
1979-1985 г. – научен сътрудник, асистент, ст. асистент и гл. асистент в катедра „Водни спортове“ на ВИФ
1986-1989 г. – специалист, гл. специалист, гл. методист и зав.-отдел „Подготовка на нац. отбори“ в ЦС на БСФС, командирован
1988 г. – комендант на българската делегация на Олимпийските игри Сеул 1988 г.
1990 г. – зам.-председател на ЦС на БСФС – ресор „Елитен спорт“
1991 г. – съучредител на фондация „Български спорт“
1992 г. – ръководител на българската делегация на зимните олимпийски игри в Албертвил
1993-1994 г. – директор и главен секретар на Търговска банка „Моллов“ и финансова група „Моллов“
1995 г. – първи трудов договор в НСА – гл. асистент, завеждащ сектор „Плуване“
1994-1997 г. – президент на БФ кану-каяк и съветник на Председателя на КМС при МС по олимпийската подготовка
1999 г. – защитава докторска дисертация в НСА
2001 г. – избран за доцент от специализирания Научен съвет на НСА и ВАК
2001-2002 г. – зам.-председател и вр. и. д. Председател на КФВС
2008-2009 г. – член на Съвета за високо спортно майсторство към ММС
2004-2016 г. – ръководител Катедра „Водни спортове“ в НСА и член на Академичния съвет
Очаквайте втората част на интервюто с доц. Христо Константинов!
–––-
Абонирайте се за канала на спортното предаване СТУДИО СПРИНТ в YouTube
BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.com, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.