По време на летния шампионат на столичния басейн „Диана“ през 2014 г. се случи безпрецедентна за българското плуване акция. Вървеше наддаване за вещи на Майкъл Фелпс, Райън Лохти и други световни асове. Средствата отидоха за болно от аутизъм момче. Търгът бе организиран от най-бързата българка във водата – Нина Рангелова. Чрез тази си инициатива четирикратната европейка финалистка и притежателка на 73 рекорда при жените показа още едно от лицата на големия спортист – посланията, които трябва да изпраща на обществото и младите чрез постиженията си.
Голямото наддаване бе спечелено от Антъни Иванов, взел фланелка на Майкъл Фелпс от повторното му завръщане в басейна. Най-титулуваният олимпиец в историята, вторият с най-много медали от плувците на форума – Райън Лохти и Кейти Хоф (5-кратна световна шампионка и носителка на три отличи от ОИ) са великаните, за които споделя Нина в рубриката на СПРИНТ „Звезди говорят за звезди“.
Във втората част Рангелова говори за Кейти Хоф. Вижте ТУК първата част.
Кейти Хоф ми показа как да
стана европейска финалистка
През годините имах щастието да се доближа до много добри плувци по време на състезание, но до преди 2014 г. нямах пряк достъп до никой по време на тренировъчния им процес. Разбира се имаше доста добри плувци в моя университет (Южния методистки в Тексас), с които плувах, но никой от тях не бе световен медалист и рекордьор. Преди европейското първенство в Берлин през 2014 г. имах възможността да тренирам за около две седмици с Кейти Хоф, която е тройна олимпийска медалистка и неколкократна световна рекордьорка.
В Маями от първо лице видях дисциплината, етиката и стремежа на един плувец на най-високо ниво. Бях възхитена от начина към който подхождаше към всяка тренировка. Дори и да се справеше добре с определена серия, тя винаги изискваше повече от себе си. Знаеше върху какво да работи, за да стане още по-добре следващия път. Учудващо за мен, успявах да издържа на ритъма й и плувах рамо до рамо с нея.
2013-а не беше една от най-добрите ми години. Дотогава си подобрявах постиженията на основните дисциплини всяка година. Не и този път. През 2014 г. за първи път влезнах на финал европейското първенство на голям басейн. Даже в два. Единият, от които на кралска дисциплина 100 м свободен стил. Вярвам с цялото си сърце, че това беше благодарение на лагера с Кейти и увереността, която тя ми вдъхна.
Чисто методически не мисля, че тренировките й за две седмици коренно промениха програмата ми към по-добро. Със сигурност мога да кажа, че атмосферата наистина го направи. Спомням си, че ми повтаряше, че с времената, които постигам по време на тренировка, няма логика да не мога да плувам 1:58 мин. на 200 м св. стил (времето към което се стремях вече 3 години). Знаех, че нейното време на дисциплината беше точно това, което исках и аз да постигна тази година и плувайки с нея по време на тренировка е единственият начин това да стане. Също така обаче знаех, че няма да стане само с плуване в басейна.
Кейти ми показа, че всеки един фактор е важен за да може да постигнеш крайния резултат. От мига, в който се събудиш сутринта до момента, в който си легнеш вечер, всяко решение, което направиш ще се отрази на крайния резултат. От теб зависи дали ще бъде в положителен аспект или точно обратното. Дали ще решиш да се излежаваш още 5 минути в леглото или ще станеш и отидеш да загряваш на басейна 5 минути по-рано може да изглежда не чак толкова критично, но то показва отношението, което имаш към това което правиш. Кейти ми показа, че с воля и дисциплина можеш да постигнеш целите си. Всъщност, аз не че не ги знаех тези компоненти, все пак имах две олимпиади зад гърба си, но едно е да знаеш и съвсем друго е да видиш и да се докоснеш до тях.
Поради тази причина е страшно важно плувците и изобщо всички спортисти да се докоснат до великите. Точно заради това съм страшно щастлива, че има рубрика като тази в СПРИНТ – спортното списание на България. Важно е хората да прочетат такива истории и видят, че олимпийските шампиони и рекордьори са хора, също като нас. За да разберат, че с труд, постоянство и дисциплина могат да постигнат всичките си цели и това е единственият начин.
Именно заради всичко това, през цялата си спортна кариера се опитвах да бъде пример за подражание на младите и се надявам кариерата ми да е вдъхновила поне едно дете.
Още от архива на списание „СПРИНТ“ ТУК
–––-
BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.com, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.