БГ EN

Нина Рангелова пред BGswim.info: Останах с усещането за недовършена работа

12-09-2016 14:03

 

 


Месец след третото й участие на олимпийски игри, с по-обрани емоции, плувната шампионка Нина Рангелова анализира представянето си в Рио де Жанейро. Живеещата и тренираща в САЩ пловдивчанка говори пред BGswim.info какво й предстои. Дали ще продължи да плува. Какви нови предизвикателства търси извън басейна.
Интервюто публикуваме в две части. Скоро очаквайте и трилогията за нейния път до Рио и след него – в рубриката „Вие питате, Нина отговаря”.


- Нина, от дистанцията на времето как виждаш представянето си в Рио?


- Със сигурност не беше това, което исках. Нито това, което очаквах. Не реализирах това, на което  съм способна. Знам, че бях готова за по-добри постижения. Няма логика да не бях. Цялата ми подготовка мина идеално.

На европейското първенство в Лондон няколко месеца по-рано, което всъщност не беше основното ми състезание, плувах много добре. Всички фактори бяха налице. Нямаше как да предвидя обаче това, което се случи.

Сега от дистанцията на времето и след като имах време да премисля някои неща си, казвам, че може би така е трябвало да стане.

Рио трябваше да е върхът на моята спортна кариера, за да мога да се откажа, но това не стана.

Сега имам чувството, че имам някаква недовършена работа в басейна. Проблемът обаче е, че знам дали някога отново ще бъда психически готова да тренирам, както тренирах през последните 1-2 години, но времето ще покаже.


 

- За съжаление пипна настинката. Звучеше обаче разочарована, дори психически повлияна от констатацията, която сама направи, че докато сваляш по секунда от националния си рекорд, конкурентките ти бягат с двойни крачки?

 

- Дам наистина. Този вирус или каквото там беше дойде в абсолютно най-неподходящия момент. Дори не си спомням последния път, когато съм била болна.

Разбира се, че бях разочарована. Нямаше как да направя каквото и да било за това. Беше извън моя контрол.

Колкото до конкурентките ми, да, всички вървят или плуват със страшно бързи крачки. А аз въпреки, че свалям времената си, те пак не са ми достатъчни. Всяка година от 2007-а насам, освен 2013-а, подобрявам рекордите си и времената си.

Гледам да гледам позитивно на нещата. Не мога да отговарям за другите и за това те какво правят. Мисля, че след като надграждам себе си всеки път, това е показател, че вървя напред не само като плувец, но и като човек.



- Тази настинка всъщност как я пипна?


- Ами много ми се иска и аз да знам. Когато организмът е във висока спортна форма, той е много по-предразположен към подобен срив. Единственият начин, по който си го обясня е прахът по улиците на Рио.


Страшно много беше. На няколко пъти се разразиха бури, които всъщност вдигнаха прахта във въздуха и ние го дишахме. Имаше и други спортисти от делегацията, които бяха болни. В самолета на връщане от Рио имаше страшно много хора, които също кашляха.


Разбира се, това са си мои собствени предположения и размишления. Няма как да знам на 100%, но със сигурност знам, че не съм дала никакви предпоставки. Грижих се за себе си.

 



 

Нина Рангелова  Александър Николов и треньора Николай Вакареев в олимпийското село. Снимки: Евгени Цеков, Костадин Андонов и личен архив


- Кой ярък спомен ще запазиш от Рио?


- Може би на това, че моите родители бяха там и ме подкрепяха в този момент.


- Кой е най-ценният ти урок от Рио?

- Бъди психически готов за всичко и никога не очаквай нищо, ха-ха.

 

- Какво от плувните битки на олимпиадата те впечатли най-много?
 

- Страшно силно състезания. Измеренията на резултатите, особено тези в свободния стил преминават всякакви граници. Хората не спят, а работят. Работят по нови технологии, с нови специалисти. Опитват нови неща, които ние в България дори не можем да си представим.

Като цяло, всичко беше много добре организирано. Поне в това отношение мога да кажа, че нямахме проблеми.

 

- До теб беше и личният ти треньор от САЩ – Стив Колинс, с когото работиш от години в отбора на Южния методистки университет в Далас. Беше ли по-различно да бъдете заедно на олимпиада?

 

- Работата ми със Стив винаги е вървяла добре. За мен беше много важно той да бъде до мен в Рио, защото ме познава много добре. Знае как да реагира във всяка ситуация. Знае какво да ми каже, за да ме мотивира. Знае кога да замълчи, за да мога да се концентрирам или съсредоточа върху определено нещо.





Благодаря на федерацията, че гласуваха именно той да дойде в Рио. За него беше огромна чест да бъде част от българския отбор и да бъде един от треньорите в щаба.


 -  Като подготовка в краткосрочен план какво ти предстои?


- След Рио имах нужда от малко почивка. Най-вече психически. Да се отърся от напрежението и очакванията от олимпийските игри. Да се презаредя за новия сезон и участието ми на световното на малък басейн през декември в Канада.


Започвам отново тренировки, като най-вероятно ще и работя малко.


Очаквайте във вторник (13 септември) втората част на интервюто с Нина Рангелова!


Коментари



Delfina

Спринт
Други новини