БГ EN

Пътят до Рио и пътищата след Рио

15-09-2016 19:37

 




Най-бързата българка във вода Нина Рангелова ще представи в три части в рубриката си „Вие питате, Нина отговаря” подготовката и изявата за третата си олимпиада, както и нагласата за живота след участието си в най-висшия спортен форум. 

 

 

                 Част I  – пътят до Рио


Започвам да пиша тази поредица блогове с ясното съзнание, че това ще е вероятно най-трудното нещо, което някога съм писала. Не защото не знам какво да напиша, а защото ми е трудно да превърна всичките си мисли в думи. Трудно е защото знам, че трябва да бъда на сто процента открита и да излезна отвъд зоната си комфорт. Също обаче знам (или поне силно се надявам), че написаното ще докосне поне едно или две плувни сърца на деца, които имат мечти да станат плувни шампиони и рекордьори.



             2014
 г.  - Колебание за отказване


Началото всъщност беше края на моята колежанска кариера в SMU (Южния методистки университет на Тексас). Шепа хора знаят, че  през пролетта на 2014-а, когато завърших състезателната си дейност в университета, не знаех дали искам или ще мога да продължавам да се състезавам на високо ниво. Плуването ми не вървеше добре.



Нина Рангелова на 16 г. по време на държавния шампионат по плуване на „Червено знаме”, година преди участието си на първата олимпиада – в Пекин 2008. Снимка Таня Димитрова

 

Не можех да подобрявам рекордите си и някакси винаги оставах в сянка на големи първенства. Знаех обаче, че ми предстои европейско първенство в Берлин. Трябваше да тренирам здраво. Исках да покажа най-вече на себе си дали мога или не мога. Дали си заслужава или не. Дали имам желание да продължавам да се лишавам и да правя саможертви в полза на плуването. Имах толкова много въпроси и неизвестни за бъдещето си. Въпроси, чиито отговори само представянето ми в Берлин можеше да покаже.


Европейското дойде и аз се чувствах готова.

 

След 2013-а, знаех, че няма какво да губя и сега е възможността да се наредя сред най-добрите в Европа. Двата финала дадоха отговорите на всички въпроси, които си задавах. То успя да ми даде тласък и нови сили да се боря следващите две години. Започнах да вярвам повече в себе си. Това може би беше първото състезание, на което всъщност повярвах, че съм една от ТЯХ. Повярвах, че след толкова години България успя да класира плувкиня на финал в най-конкурентния стил и дисциплини. И честта беше изцяло моя. Знаех, че не мога да пропилея този шанс и мога дори повече. Така дойде мечтата за Рио.


        
                 2015 г.  – Мечтата за Рио



Мечтаех да се класирам за олимпийски игри с „А” норматив още в началото на квалификациите. Знаехме, че стандартът ще бъде с 0.3 секунди по-бавен от новият ми национален рекорд на 200 св. стил. Знаех, че мога и сега само оставаше да чакам месец март 2015, когато квалификациите започваха.



Първата възможност дойде средата на април по време на Гран при в Меса. Плувах три десети по-слабо от „А” норматива, но знаех, че този „Б” норматив най-вероятно ще стигне за класиране. Това обаче не беше достатъчно за мен.


Исках да покажа на всички, които някога са се съмнявали във възможностите ми, че мога да го направя. Исках да покажа, че въпреки категоризациите, които всички правят за физическите ми данни и това, че съм по-слаба, по-ниска и т. н. от моите противнички, не означава, че не мога да се боря рамо до рамо с тях. Исках да покажа и на тези, които след всеки мой успех и рекорд говориха зад гърба ми и пишеха по форумите „това й беше на Нина, тя няма данни да бъде голяма плувкиня.” 


Исках да им покажа, че всъщност Нина може да не е по-здрава или по-висока от другите, но Нина има нещо повече, което много от плувкините с така наречените “физически данни” нямаха. Аз имах сърце, воля и дисциплина и можех да докажа на всички, че дори и аз, и дори и в България нещата могат да се получат. Исках да докажа, че дори и в тази малка държава, в която общо-взето нищо не ни е наред, можем да се обединим, в нещо, което е по-голямо от нас. Отивайки на световното в Казан през август 2015 г. имах мисия. И това беше моята мисия. 


                   Мисия Казан


Първият старт беше и най-важният. Знаех, че няма място за грешки. Бях уверена и плувах като за последно на квалификациите на 200. Последните няколко метра черната линия на дъното на басейна се сливаше с черното, което виждах пред очите си. Отне ми няколко секунди да фокусирам таблото с резултатите, но след малко разбрах, че съм успяла. Успях не само да покрия норматива за Рио, но и да се класирам за полуфиналите на световно първенство, отново редом до момичетата с „физически данни.



”Доказах на всички и най-вече на себе си, че мога независимо от това какво говорят хората. С това световно първенство започна и пътят ми до Рио.


Очаквайте част II – последната права за Рио


Коментари

7Dni Sport

Delfina

Спринт
Други новини