БГ EN

Испанска муха за болежките на водната топка

18-11-2016 14:23 | Любо Бонев

 

BGswim.com представя с гордост и респект дебютната тема от рубриката на Любо Бонев – дългогодишен национал по водна топка и петкратен участник на европейски първенства.
 

Всеки спортист помни първия си треньор. Някой с добро, друг с лошо. В повечето случаи с добро. Ето защо провелият се за трети път турнир по водна топка в памет на Петър Шопов ме развълнува, но и ме накара да се замисля за някои неща. Развълнува ме, защото Шопето (или Тренера, както всички негови възпитаници го наричаме) е първият ми треньор и да напиша тези редове е най-малкото, което мога да сторя за него. 


При него в „Локомотив” (София), направих първите си стъпки във водната топка преди повече от 40 години. След многобройни лутания в други спортове (плуване, футбол, лека атлетика) всичко си дойде на мястото и в един прекрасен есенен ден се озовах в басейна на Спортната палата за първата си тренировка.

Никога няма да забравя този момент. Тренера ме води към малкото салонче за физическа подготовка, за да ме представи на момчетата от отбора. Аз с бански на „Спидо” с българския трикольор - немислима привилегия за онези години!

Представя ме Тренера и първите думи на един от по–големите в отбора бяха: „Охоо, „Спидо”! Нали знаеш, че след няколко дни тези бански няма да са вече твои?”.



Тренера Петър Шопов

Глътвам си езика. Просто знаех, че да ти изчезне нещо от съблекалнята бе обичайно в онези години. Но така или иначе не се стигна до там.

Шопето не беше играл водна топка на високо ниво. Даже не знам дали въобще беше играл водна топка. Но това не му пречеше да е един от най-успешните треньори за деца и юноши в нашия спорт.


Може да не ни е научил на тънкостите в играта, но ни запали по нея.
 

Запали ни така, че не само идвахме с желание на тренировка, но и бягахме от училище, за да тренираме или да се състезаваме (родителите ни естествено не знаеха за това). Мотивираше ни така, че като влизахме във водата, бяхме готови да „изядем” противника. Научи ни да се раздаваме един за друг. Да бъдем отбор. Да преодоляваме себе си в трудни моменти.

Все неща, които ти остават за цял живот. И го направи не само с дългите и скучни плувни тренировки, но и със зимните и летни лагери в Бели Искър и Кранево.  Там тичаше наравно с нас в следобедната жега.

Направи го с изкачванията до Черни връх, където пак ходеше наравно с нас. Че и по-бързо от някои.  

 


Любо Бонев през 1981 г. на Световната купа в Лонг Бийч, Калифорния (САЩ).

Много се говори сега какво е нужно за успеха на един спорт. Не мисля, че е само до парите.

По-скоро са условията за тренировки, басейните, повечето часове във водата. Мотивацията също. Прилагането на нови и модерни методи.

И може би повече треньори като Шопето.

 


Шопeто с един от порасналите си възпитаници - Чавдар Маринов.


Не може за 40 години в София да се закрият повече басейни, отколкото да бъдат построени. Не може единствения басейн, на който се играе водна топка в София да е стария (макар и модернизиран) закрит „Диана”.

Не може да се дават басейни на бизнесмен, защото баща му бил министър. При това го прави на плаж.

Не може да се превръщат басейни в снимачни площадки и волейболни игрища.

А как ли би изглеждал един модерен плувен комплекс на мястото на „къпалнята“ „Мария Луиза”???

Много малко градове в Европа имат такова привилегировано място за плувен басейн.

          Как е в Испания

За сравнение в Испания повечето от общинските басейни са дадени на плувни клубове, които ги стопанисват.


Издържат се, набирайки членове, които си плащат месечни такси (по-ниски от тези в България!).

И същевременно осигуряват време за тренировки на съответните отбори (плуване, водна топка, синхронно плуване, триатлон и т.н.).

 

 

На лагер в Кранево. Бонев крайният вдясно на втория ред.  


Естествено това не е лесна работа и зависи от много фактори. Част от тях са  стандартът на живот на хората, манталитета им, спортната им култура и т. н.


Но според мен това е начинът.


Да започнем от мотивацията?

Ако един млад спортист е мотивиран, всичко останало е второстепенно.

Каква беше нашата мотивация навремето? Мотивираше ни  първо целта да бъдем шампиони на България във възрастта си. След това да ни вземат в юношеския национален отбор и да играем на турнир „Диана“ пред препълнените (без преувеличение!) трибуни на басейна.

Да сме като Пламен Бранков, Геша Гаджев, Володя Сираков, Бисер Георгиев или Васко Нанов, които бяха играчи на световно ниво и нашите идоли.



Отборен шампион за юноши през 1980 г. с Локомотив (София). Бонев е третият от ляво надясно. 

 

Мотивирахме се, гледайки същите тези играчи на турнира „Варненско лято“ по „първа програма“, където успешно играеха срещу най–добрите отбори и играчи в света и си казвахме: „Един ден и ние ще играем там!”.

И играехме! Имахме живи примери, че това е възможно. Мотивираше ни да излезем отвъд Желязната завеса, в Западна Германия, Италия, Испания, Гърция.

А тогава там ходеха, общо взето, само спортистите ... и най-вече ватерполистите.

Какво може да мотивира едно дете да играе водна топка в момента? Може би освен любовта към спорта, което никак не е малко, е желанието да играе, да се състезава.

Тренировките се средство за израстването му, но истинската наслада идва на мачовете.

Независимо какви са те, децата се раздават на 100%. Трупат опит, който на тренировките е трудно постижим.

Пак ще дам за пример Испания и в частност Каталуня. Тук отборите от всяка възрастова група (от най-малките до 18 годишните) играят мачове от шампионата всяка седмица. От октомври до юни.


След това най-добрите отбори от всяка автономна област в Испания (общо осем отбора) играят финален турнир за определяне шампиона на страната.

Може би им се събират по 45-50 официални мача на сезон. Предполагам, че и в другите водещи във водната топка страни е горе-долу същото.


Дали едно дете ще тренира по един и същи начин, ако знае, че в събота ще има мач или ако знае, че турнира за шампионата е след 3 месеца?

Съмнявам се.

Има много варианти, някои по-лесно, други по-трудно приложими в България.

Моето мнение е, че

турнирната система, по която се провеждат шампионатите
в България в момента, е остаряла и неефективна.

Сменяйки я с друга, на принципа на седмични мачове, българските ватерполисти биха тръгнали поне в едно отношение от една отправна точка с колегите си от другите страни – броя на изиграните мачове.

За начало. А след това и в други отношения.



Автограф "За българските ватерполисти"
 от футболния крал Лео Меси

 

Та на такива мисли ме наведе тази хубава инициатива.  Аз „не съм открил топлата вода“. Тези неща се знаят. Необходимо е да се обсъдят и приложат. 


Както и много други. Спортът, както и целият свят, се развива изключително бързо. И за да не изоставаме трябва да следим новостите. 

 

----------

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата „Плуване & Водна топка“, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.

 


 


Тагове: водна топка, Любо Бонев
Коментари



Delfina

Спринт
Други новини