БГ EN

Ботко Трендафилов пред BGswim.com: Треньорите се нуждаят от синдикат

27-12-2016 08:29 | Снимки: Евгени Цеков | Василен Димитров

 

Живеем във време, в което е важно не експертното мнение, а общественото. Животът в социалните мрежи определя стойностите на реалния. Руши авторитети. Мълниеносно. Важното е не какво се прави, а какво ти се казва, че се прави.

В плуването не е по-различно. Ако обаче има авторитет, който е безспорен за всички в общността, то това е Ботко Трендафилов. Рядко изключение в спорта ни, той вече четвърто десетилетие продължава да намира, тренира и шлайфа качествени състезатели от висока класа.

За повечето българи Трендафилов е човекът, направил Антоанета Френкева - първия и единствен роден състезател в плуването с два олимпийски медала (сребро на 100 м бруст и бронз на 200 м от Сеул’88). Негови състезатели са и Михаил Савов (европейски първенец за юноши на 100 м гръб през 1987 г. в Рим) и Боян Борисов (континентален вицешампион за юноши на 50 м св. стил в Рим’87). Също и олимпийката Иванка Моралиева, трениращият сега в САЩ Петко Тороманов и наследничката на Нина Рангелова – Диана Петкова. 

Трендафилов е направил над 50 майстори на спорта, макар и прясно пенсиониран продължава да работи с младежки плам. Актуалният повод да говори пред BGswim.com е организацията на турнира на клуба му „Спринт“ (Пд), както и ситуацията с плуването в Смолян, където постигна големите си успехи. Преди 20 години смени локацията си в Пловдив имено заради спирането на басейна, а сега се надява да възроди плуването в родопския град. Любопитно и полезно е да бъде чуто мнението му за състоянието на любимия му спорт, както и треньорските му възгледи и философия. 



За проблемите на българското плуване
 

Материалната база е най-големият проблем на българското плуване. Нужни са повече басейни и по-добри условия за провеждането на подготовка. Все ще се намерят таланти като Антъни Иванов и Диана Петкова, Калина Николаева, останалите във Варна, Сандански...

В Смолян не се знае „спи” ли някой талант в момента. Има го обаче и обратният пример – в Козлодуй разполагат с най-добрата база в страната. Неограничено количество топла вода, възстановителен център, резултати няма. Не, че ги няма талантите. Талантите не се групират. Трябва да ги откриеш. 

 

За треньорите без лиценз

Прочетох списъка във федерацията и се втрещих. Не може обучение да водят електротехници, студенти по рудодобив. Та има много треньори с хубави деца, но като се разговорите за биохимия, физиология, виждаш, че „колегите” ми не са чели. Че са интернет специалисти. Талантите просто минават между пръстите им.

Да, някои от тях водят уроци срещу 5 лева на дете, но има и такива за тарифа от по 100-150 лв. Такъв трудно ще го накараш да се задълбочи в науката, да добие мотивация, резултати. Този проблем ще се усеща все повече с годините. А треньорите от старата генерация се оттегляме един по един.

Най-важното при работата с едно дете е да му поставяш цели: краткосрочни, средни и далечни, последната да речем е участие на олимпийски игри.


Вървейки стъпка по стъпка към всяка една от целите,  няма как да сгрешиш. Наясно си какво трябва да промениш или да подобриш, къде да натиснеш. Така се дава и увереност на състезателя, защото виждаш, че заложеното в плана работи. Така се изгражда доверието между плувеца и треньора. Всичко трябва да става на принципа на ябълката и усилието. Яко не ти достига ръст, за да я откъснеш, ще се повдигнеш на пръсти. Ще се пресегнеш и ще я хванеш.

 

 

С най-новата си звезда - Диана Петкова.

 

Не може без усилия. Но целият процес трябва да бъде осмислен. Не може на сляпа вяра да копираш тренировки и да даваш серии като 10 по 200 м бътерфлай на малките, например. Варненските треньори, да речем, се надпреварват да претоварват с тежки тренировки плувците си от долните класове. Дават им по 10-15 км и разчитат, че ще останат в басейна до 8 клас и след това. 

Не може всеки да се пише треньор. Социална държава сме обаче. Много сме добри, на всеки даваме работа. Да вземем за пример футбола, дали на някой треньор ще му дадат да води отбор, ако няма лиценз? Същото трябва да важи и в плуването. А родителите не знаят, дават си децата, обещават им чудеса, а не знаят, че тези, на когото са се доверили, нямат диплома по специалността.

За разликата между плуването преди и след промените


По времето на социализма плуването беше приоритетен спорт. Имаше много деца в басейните, правила и задачи. Имаше разряди, които трябваше да се покриват – „Майстор на спорта”, ,, Кандидат майстор на спорта, I разряд, II, III.

Работехме за ясно поставени цели, само на заплата. Сега стандартът на треньора зависи от възможностите на родители, от броя на децата в групата, колко групи ще има той. Правят се компромиси с професионалните виждания, дисциплината се разводнява. 

И сега поддържам на ниво дисциплината, но същевременно правя и компромиси. Треньорите в България просто нямат избор. Като му избягат десетина деца и започва да си занижава целите и критериите. Родителите плащат таксите, а това води до неизбежно сближаване с треньорите. Да не говорим, че и много майки и бащи станаха треньори.

Дисциплината се получава само, когато родителят иска, детето поиска, а треньорът желае! Аз работя от сутрин до вечер, но съм си създал вътрешна организация в клуба, функционираща по вертикала. Самите състезатели обучават по-малките състезатели. Започват да израждат лидерски качества и като видят, че малките не им изпълняват, разбират какво е отговорност. Осъзнават какво ми е на мен. Какви нерви ми коства.

Наричам го метод на взаимно дисциплиниране и въздействие.

Какво не достига на сегашните състезатели да се доближат до успехите на Антоанета Френкева

И в момента има таланти от такава класа – Антъни Иванов, Диана Петкова, да не ги изброявам всичките, но те трябва да бъдат поставени в същите условия, за да повторят постиженията им.

Не, че не можем. Но времената са други. За олимпийските игри в Сеул през 1988 г. направихме по четири лагера в Германската демократична република и СССР, пет-шест на Белмекен. При това говоря само за лагери. Ами медицинското обезпечаване и контрол, масажите, възстановяването? Сега всичко зависи от желанието и финансовите възможности на родителите.

Какво отличава Френкева от другите състезатели от нейното поколение

Нейните родители. Родителите са тези, които трябва да поискат детето им да се развива. Те трябва да го натискат и убеждават след седми, осми клас, дори да не му се иска. Бащата на Тони – Никола Френкев, беше обикновен шофьор, но искаше дъщеря му да се реализира. И когато той стоеше твърдо зад нея, вдъхваше й увереност в мигове на колебание, надъхваше я, тя нямаше как да се откаже. Всъщност всичките ми деца бяха с такива родители – братята Михаил и Дамян Савови, на Иванка Моралиева. Това е  задължително условие.

Трудолюбието и дисциплината изобщо няма да го коментираме, тя се подразбира. Много плувци са минали през ръцете ми, но Френкева сякаш беше най-упоритата и работлива сред всички. Беше от съвсем друго тесто омесена – тя дори се караше на останалите състезателки, че понякога се опитват да кръшкат. За мен талантът се изразява в умението да останеш последен в басейна да тренираш. Това означава, че за теб няма нищо по-важно от спорта и от това, с което си се захванал.

 



Антоанета Френкева с Ботко Трендафилов с треньора, извел я до олимпийските медали. Снимката е при посрещането на двамата в Смолян и е от личния архив на Трендафилов.

 

Попадането на талант само по себе си не е достатъчно условие. Два пъти по-важно за таланта е да попадне на треньор. Компетентен, работлив и всеотдаен. Ако детето е интелигентно, то бързо ще го разбере. А при мен състезателите винаги са били интелигентни. Тони Френкева го доказа с професионалната си реализация. Следваше информатика в годините, когато тази специалност не беше популярна и успя не къде да е, а в Канада.


Как обновява треньорския си арсенал 


Един треньор трябва да е запознат в детайли с фундаменталните науки на призванието си – биология, биохимия, биомеханика, медицински надзор. Разбира се психология, педагогика. Няма как. Треньорът трябва да адаптира методите и вижданията си към дадения състезател.

Естествено прочетеното през годините от учебниците и книгите е от значение, както и информация в специализираните издания .

После се отсява най-важното. Преценява се кое може, пречупвайки го през обща призма. Но ако не си учил или пък си следвал, но не си внимавал в час, няма как да стане. Малцина го осъзнават, но треньорите обменят полезна информация дори, когато не си говорят за плуване, състезания и методики. 

За нуждата на треньорите от сдружение

Има нужда от нещо като треньорския синдикат във Франция, чийто действия и функция успях да наблюдавам при престоя ми в Страсбург през 1989 г. Този вид дейност у нас може да изпълнява Треньорският съвет към БФПС, но да се облече в повече представителност и тежест. Във власт.

В момента има директиви, отчита се някаква дейност и представителност и дотам.

Та този френски синдикат се събира, обсъжда и решава кой колега е годен за поста. Има ли лиценз, качества. Избраният бива назначен на щат срещу заплата от 5 хиляди долара. И той е посочен именно от комисията. По това време в града имаше 7 клуба, два от тях общински. Четири от коридорите в басейна бяха платени от общината на 100 процента.

Клубът нищо не харчи. В три от четирите коридора тренираха 50-60 души. В четвъртия водеха подготовка най-добрите състезатели. Обаче там и звездите обучават на свой ред талантите. Така на плувчетата без достатъчно финансови възможност се дава шанс. При това, докосвайки се директно до най-добрите, до идолите си. 

Очаквайте в четвъртък II част на интервюто с Ботко Трендафилов!

----------

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата „Плуване & Водна топка“, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.

 


 


Тагове: Ботко Трендафилов, Спринт, Антоанета Френкева
Коментари



Delfina

Спринт
Други новини