БГ EN

Ботко Трендафилов пред BGswim.com (II част): Плуването трябва да се развива и в малките градове

29-12-2016 19:39 | Снимки: Делян Господинов и архив | Василен Димитров

 

Предлагаме ви втората порция от възгледите и позициите на плувният авторитет Ботко Трендафилов за любимия му спорт, споделени пред BGswim.com.

 

             За младите треньори


Плувната реалност в момента е такава, че повечето от треньорите мислят как да припечелят повече от обучение. А с подобен подход няма как да стигнат до нивото да бъда търсен за съвети. Какъв съвет да дам на „колега”, който по време на състезание ме пита: „Ти по два пъти на ден ли ги къпеш?”

 

Въпросът беше толкова неочакван и нелеп, че не разбрах, че ми говори за двуразови тренировки. Когато видя, че някой е подготвен, има познания в основните науки, изграждащи бекграунда на треньора, че идва с конкретно, ясно и точно формулирано запитване, ще откликна. Пък и има много колеги със самочувствие, че си знаят и няма нужда от съвети. Тях компютърът ги обърква.

 

Комуникацията в интернет от една страна е хубава, но ги прави „готованци”. Предпочитат да вземат писанията и нечий опит, вместо да си натрупат свой.

Да де, но за детето това може да е решаващо. Да мине доста време, да бъдат изпуснати възможности, докато се разбере, че през цялото време треньорът е живял в заблуда. А подготовката е отишла на кино. 

 



Оптимист ли е за плуването в Смолян

Не мога да приема факта, че басейнът дал на българското плуване две фигури от световна величина – Антоанета Френкева и Петър Стойчев, както и още десетки силни състезатели, е превърнат в къпалня след 20-годишно чакане. Треньорите от „Родопа” нямат възможност да водят подготовка, дечицата са разочаровани.

 

Естествено, че общината търси комерсиални начини за издръжката на съоръжението и заслужава адмирации за направеното. Дано местния съвет и клубът намерят правилното сечение, за да има отново плуване в Смолян.

 

Ще се радвам много да започна отново работа там. Градът е малък, но точно в такива места трябва да се развиват социални и здравословни спортове.

 

Без финансирането и поддръжката на 90 процента от страна на общината това обаче няма как да стане. Трябва да се вземе пример от Благоевград, където новият 50-метров басейн се ползва безвъзмездно, от Варна, където се плаща символична цена от 1 лев.

 

 

Обяснението му за кризата с плуването в Смолян 

 

През 1996 г. имаше проблем с басейна. В продължение на 6 години бяха натрупани дългове, карахме по инерция. Разходите само за басейна бяха огромни. Месечно отиваха по 4 тона дизелово гориво. И в крайна сметка общината реши да спре финансирането. Сами нямаше и няма как да се справим.

 

Впоследствие бе взето решение да се поддържа басейна в 7-о основно училище, но той не отговаря на стандартите на състезателното плуване.  +

 

За пловдивската плувна хегемония

През 1996 г., когато „Родопа” беше на второ място, а първенец „Левски”, Василис Дамянидис създаде организация и вътрешноконкурентна среда в „Младост’91”, който беше на осмо място. И постепенно се стигна до доминацията на тима.

 

Въпреки скромната и недостатъчна база за плувен град с такива традиции. А обяснението е просто: няма разцепление, работа в екип. Ако във Варна, където са се нароили толкова клубове, обединят усилията си няколко от тях, ще има промяна.

 

Същото може да се случи и в Бургас. НСА можеше да промени статуквото, но и там се разтуриха нещата и „Младост’91” запази лидерската си позиция.

 


За новото предизвикателство – ПК „Спринт“

По времето, в което започна ремонтът на база в Пловдив, виждах, че се върви по стъпките на Смолян. Беше настъпил моментът да се спасявам. В клуба имаше твърде много хора на щат. Администрацията беше раздута. Реорганизацията така и не се случваше и в крайна сметка закъсня. Всъщност тя започна с моето напускане, което катализира промяната. Ако бях останал, щяхме да продължаваме да задълбаваме. 7-8 души се съобразяват с една идея, която не възприемат.

 

50 процента от точките измъквах аз, но при разпределението на постъпленията получавах колкото другите. И така воден от чисто организационни и финансови подбуди, реших да си направя собствен клуб. 

Към днешна дата в „Спринт” (Пд) има 50 картотекирани състезатели, но не искам да разширяваме броя. Замисълът е да развиваме високо спортно майсторство. Един вид ВИП-клуб. Аз съм старши треньор, отговарям за елитните състезатели, наблюдаването на долните възрасти и селекцията.

 

Таня Месробович се занимава с началното обучение, но пък на нея се пада отговорността по организацията. Тя е председател на клуба. Иван Ушев ще започне работа на мое място в спортното училище.

 

Четвъртият от екипа е Виктор Йотов. Студент по молекулярна физика е и води началното обучение. Малък, но здрав екип сме. Пък и идването на Нина Рангелова ще има положителен ефект. Тя е загрижена за плуването, ще помага със съвети, ще дърпа Диана Петкова, директно ще дава пример на подрастващите. 

 


 

 

Много или малко са 700 състезатели за турнир в България


Каквото и да направи човек в България, винаги ще се намерят недоволни. Повечето. Бройката обаче си е напълно нормална. Всичко е въпрос на организация. Още в края на 80-те години и началото на 90-те, когато ходех на състезания във франция и Австрия видях, че има турнири със 700-1000 плувци и нямаше оплаквания. Програмата се спазва стриктно, всеки си знае мястото в организацията. 


С последното издание на турнир Младост“, моят клуб „Спринт“ показа, че бройката на участниците не е проблем.

 

Въведохме лимит на състезателите от клуб. Участниците бяха локализирани по съседните спортни зали, за да не бъде лудница по трибуните и в басейна. Имахме участници от Турция, за които това беше добра проверка преди техния шампионат. От сега имаме заявки от други страни. Разбират без да го афишираме.


Състезанието си изгради име, позиционирано е в добър отсек от календара, във времето след като е направена основната подготовка и може да е свери часовника в края на годината.

Чудесна възможност е и за българските състезатели преди държавното първенство. За догодина няма да променяме формата на провеждане. Защо да променяме нещо, което не работи? 


Идеята ПК „Спринт“ да си организира собствен турнир не беше спонтанна хрумка, а част от дългосрочната ни стратегия е да организираме собствен турнир. Ходейки през годините на състезания в чужбина, все ни питаха кога и ние ще ги поканим. Видяхме, че точно по това време на годината вътрешният календар е празен. Че няма стартове. Решихме да дадем още една възможност за изява, да стимулираме българските плувци. Да покажем на местно ниво и да популяризираме красивия си спорт. 

 

За връзката със старите състезатели


Поддържаме връзка. Не съм обаче от сантименталните хора, които се умиляват, когато им се обадят по телефона или напишат дълго писмо. Живея в настоящето, гледам да раздавам вниманието и емоцията си на състезателите, с които работя в момента. Връзката между треньора и възпитаника му, особено младия, подрастващия е ключова при оформянето като състезател. 

 

 I част на интервюто с Ботко Трендафилов ТУК

----------

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата „Плуване & Водна топка“, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.

 


 


Тагове: Ботко Трендафилов, Спринт, Антоанета Френкева
Коментари



Delfina

Спринт
Други новини