БГ EN

За поуките и щетите във водната топка през комунизма (ЧАСТ I)

04-01-2017 11:58 | Любо Бонев

 

Напоследък, особено след поредния провал на   олимпиада, се говори с носталгия какъв бил спортът ни преди. По времето на комунизма. Даже някои лепват портрет на бай Тошо във Фейсбук с думите: „При него имаше това, нямаше онова, спечелихме еди-колко си медала ...“.

 

Вярно е, че имаше успехи. Дали всичко беше толкова розово, както излежда?


Хубавото беше, че спортът бе национална политика. В стремежа си да покажат „превъзходството на комунистическия строй над капитализма“ (на кой ли са искали да го покажат?), соцстраните, начело със СССР и ГДР, включително и България, не жалеха средства за спорта.


Но откъде са идвали тези средства у нас?


От доматите и консервите, които продавахме на Съветския Съюз ли? Малко трудно. По-скоро от милиардните заеми, натрупани по време на комунистическото управление. Но това е друга тема.

 


И за да спечелят възможно най-много медали и точки на олимпиадите, спортните корифеи в ГДР си казваха: „За какво да храним и тренираме 11 ватерполисти или волейболисти, като със същите пари ще подговтим 11 плувци или гребци, които биха ни донесли 11 (или повече) медала, а не само един от отбора по водна топка или волейбол, който освен това не е и сигурен!“.

Страшна логика, нали? И нашите спортни корифеи, начело с Христо Меранзов, тогавашният зам.-председател на БСФС, за да не останат по-назад „удрят балтията“ на колективните спортове, като пращат водната топка в „трета глуха“.


И се започва едно яко вдигане на щанги и борене. Нямам нищо против който и да е спорт, но на всички е ясно, че най-атрактивните и гледани са спортните игри: футболът, баскетболът, волейболът, хокеят на лед. Защо не и водната топка, който е първият колективен спорт на Олимпийските Игри? Ами ние сме играли в Италия на международен турнир (даже не беше Европейско) пред около 2500-3000 души.  Да, ама щангите носят „Х“ медала. Само че после връщат половината или повече, защото са ги хванали с допинг. Може би това се дължи до известна степен и на манталитета ни като нация. Не сме много известни с колективния си дух.

 

 

И въпреки, че никой не очакваше от нас, ватерполистите, медали от европейски или световни първенства. Пак имаше не малко средства за подготовка.

 

Представям си какво е било при щангите, борбата или гребането! Ходехме по 1-2 пъти на подготовка на базата в Белмекен, на 2-3 международни турнира в чужбина на година, лагери в Гърция и Турция, европейски първенства и т. н.

Всяка година се провеждаше много силния турнир за Купата на държавната телевизия във Варна, а също и „Купа Диана“ за младежи.


Сега като си помисля хич не беше зле. Даже по-добре от горните спортове, защото тогава на борба и щанги бяха силни само соцстраните и те ходеха да се състезават главно помежду си.

Ние ходехме повече в западните страни - ГФР, Италия, Испания, Гърция, Турция. Но понякога и в Унгария, Румъния, СССР, Полша.

 

Това беше идеалният вариант: Гърция-СССР-ГФР. Но да не си помислите, че поради някакви спортно-технически причини? Не, не. Въпреки, че заплатите ни не бяха малки за тогавашните стандарти, парите все не стигаха и за да си докараме „някой и друг лев“


правехме някои
малки делаверки.


Малки, малки, ама някои си обзаведоха апартаментите от „Кореком“ и „Quelle“ (помните ли ги?!), докато други ги изпукаха в „Чехите“, „Руския клуб“ и различните „Панорами“.

Схемата беше следната: от Гърция или Турция купувахме евтини джинси и/или маратонки, които продавахме на безбожни цени в СССР. Особено много пари даваха в републики като Азербайджан, Армения и Грузия. Уф, някой път направо ме е било срам ... От там купувахме по възможност черен хайвер. В началото ни набутваха и фалшив, но после се отракахме.

Ако не се доберяхме до хайвер, купувахме фотоапарати „Зенит“, а в краен случай златни накити или .... резервни части за ЛАДА. Имахме толкова много рубли, че по някога се чудехме какво да ги правим.


Чувствахме се като американски
войници на почивка в Гърция.


Един път в Тбилиси ми останаха рубли и купих цял кашон паста за зъби Colgate, а някои се върнаха посред лято със ски Fisher на рамо. Хайверът продавахме в ГФР, а парите „каширахме“. „Зенит“-ът вървеше в Гърция и Турция, а златото го носехме в България. Все пак сме били патриоти!

 


Но всичко това не минаваше без перипетии. В онези години можеше да се изнасят официално и с писмена декларация до 27 лева и то само в соцстраните! За пътуванията на запад понякога ни разрешаваха да си купим по 20-25 долара на курс от 2 лева за долар.

 

За по-големи количества прибягвахме до „борсата“ пред „Медовина“ или „Магурата“, където курсът варираше от 3 до 3,50 лева за долар.

После идваше и проблемът с изнасянето им през митницата, което всъщност беше незаконно. Митничарите на летище „София“ като разберяха, че отборът по водна топка ще пътува, доволно потриваха ръце.


За да минеш трябваше или да имаш познат митничар, който да не те проверява или да скриеш парите в багажа си. Къде ли не сме ги крили! Чувал съм даже от по-старите ватерполисти, че е имало случаи да ги скрият в...буркан с лютеница!


Сега всички тези спомени ми се струват забавни, но тогава бая треперехме. Човек можеше да си има сериозни неприятности, ако го хванат да изнася валута. Някои бяхме офицери или войници от армията. А там вече нямаше прошка.

 

Очаквайте част втора

----------

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата „Плуване & Водна топка“, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.

 


 


Тагове: Любо Бонев, рубрика, Иван Славков-Батето, комунизъм, кореком
Коментари



Delfina

Спринт
Други новини