БГ EN

Антоанета Струменлива: Трябва да задържим талантите в басейна (II ЧАСТ)

Антоанета Струменлиева още следва съветите на дългогодишния наставник на националния отбор по плуване Панчо Гюрков. Снимки: Личен архив и BGswim.com
Антоанета Струменлиева още следва съветите на дългогодишния наставник на националния отбор по плуване Панчо Гюрков. Снимки: Личен архив и BGswim.com
18-01-2017 10:48 | Василен Димитров

 

В продължение на интервюто пред  BGswim.com олимпийската финалистка и рекордьорка в дългите дистанции Антоанета Струменлиева (Боева) връща лентата на спомените за игрите в Сеул през 1988 г. Разяснява причините за хегемонията на „Младост’91“ и пловдивското плуване изобщо. Можете и да видите най-добрите постижения на шампионката, която работи от години като старши експерт към дирекция „Високо спортно майсторство в Министерството на младежта и спорта.

 

- Г-жо Боева, наясно ли сте какъв е изплуваният Ви обем като състезателка?


-  В миналото имаше много стриктна система за подготовка. Всяка тренировка се записваше подробно в личния дневник на състезателя. Там съм оставила счетоводството и километражите. Треньорът също имаше дневник и проверяваше написаното от възпитаника му. По мое време плувахме двуразово. На някои тренировки сме стигали до 7-8 километра. На втората 5 км.

Случвало се е да правим и триразови тренировки. Спомням си един лагер на Белмекен от подготовката за олимпийските игри в Сеул през 1988 година - всички без изключение плувахме по три пъти на ден. Имахме и по две занимания на „сухо” в залата.

- Състезателите от вашето поколение бяха универсални плувци...

- По мое време нямаше разделение на дълги и къси плувания. Нямаше ги 10-те километра, които от Пекин 2008-а са в олимпийската програма. Вярно, в групата бяхме разделени на спринтьори, най-изявени от които в кроула бяха Ваня Аргирова и Радосвета Пиронкова, Румяна Каварджикова и на стаери. Изпълнявахме едни и същи тренировки с тях. В тази връзка бих изразила мнение по спорния момент на съвременното българско плуване да се акцентира само за спринт или само за дълги дистанции.

 

 

На честването 75 години плуване в България в резиденция Бояна: отляво на дясно - заедно с Ваня Аргирова, Соня Дангалакова, Таня Богомилова, Невяна Митева, Бистра Господинова, Димитър Бобев, Румяна Каварджикова 

 

Имаше тренировки, на които стаерите плуваме серии от 8 по 400, а спринтьорите 8 по 200 м. Но това беше непосредствено преди състезателния период.

Валиден беше принципът „от дългото към късото”. В момента това форсиране в късите дистанции на малките възрасти води до това подрастващите да нямат основа, на която за стъпят после. Това е загубено време. Специализацията трябва да дойде малко по-късно. Едно време в Пловдив имахме състезания почти всяка събота и неделя. Независимо на какво си специалист участвахме и в дните на дългите плувания и в тези на отделните стилове.

 

Имаше и на съчетаното плуване. Все важни моменти в подготовката, защото се убедихме вече няколко десетилетия след промените, че с едно-две състезания в годината не може да бъдем равностойни дори на Балканския полуостров.

- Трябва ли да има входна дисциплина при подрастващите?

- Намирам за добра идея решението на федерацията да въведе входна дисциплина. Още преди години ми направи впечатление, че на държавните първенство много от децата не могат да плуват добре, а се явяват на състезания.

 

Виждала съм, че някои скачат от стартовото блокче и излизат от басейна. Или пък ходят по дъното. За мен това е непонятно.

 

Може и на някои хора да им изглежда смешно на държавни първенства да има и такива състезатели, но за мен е трагично и недопустимо. Вярно е, че някои търсят изява, но каква изява може да бъде това да скочиш от стартовото блокче и да излезеш.

 

Това е обида за плуването, за занимаващите се с него и изобщо за тези, които го обичат.

Така че при всички положения е хубаво да има едно входящо ниво. Без него състезанията стават безкрайно дълги за тези, които наистина се състезават. 


- „Младост91” е неизменен първенец в комплексното класиране почти четвърт век. Как си обяснявате тази хегемония на пловдивското плуване?

- На фона на общия икономически спад в държавата и спорта, Пловдив успя да се обособи като оазис за плуването, функционирайки доста дълго като един клуб. При това произвежда постоянно качествени състезатели, и то във всички възрасти. Още по-впечатляващото е, че го прави само в един басейн.

 

Това обединява абсолютно всички треньори. Може би едно от разковничетата за дългогодишната хегемония на пловдивското плуване е, че останаха доказаните треньори като Ненко Джински, Димитър Дръндаров, Петър Георгиев, много са и ще пропусна някого, които предадоха опита на състезателите си. Младото поколение пое най-доброто от тяхната методика. Възползваха се от инерцията. Бих посочила като прекрасен пример за тази приемственост Ваня Аргирова. Пък и въпреки че са пенсионери, Джински и Дръндара винаги са готови да помогнат със съвети.

 

 

Усмивки на балканиадата в Гърция през 1985-а: отляво на дясно – Бистра Господинова, Любомир Ценков, личният й треньор Ненко Джински, Панчо Гюрков (в гръб), Георги Михалев, Соня Дангалакова и Тони Струменлиева .


Пловдив вече има още един клуб – „Спринт”, също свързан с изявена пловдивска състезателка – Таня Петрова, сега Месробович - първата треньорка на Нина Рангелова. Добре е и за местното плуване ,добре е и за българското - увеличава се конкуренцията, а с нея и качеството.

- Как си обяснявате факта, че този хегемон е принуден да наблъсква в продължение на десетилетия състезателите си под покрива на вечния 25-метров басейн „Младост”?

- Дали тренираш на голям или малък басейн е без значение. Важното е как тренираш. Как се влагаш. А като има повече състезатели и конкуренцията е по-голяма. От клуб с петима състезатели какво може да очакваме? За съжаление вече наблюдаваме и реалност да има клуб състезател-треньор.

- Зад бюрото или в басейна се чувствате по-добре?

-  100 процента се чувствам по-комфортно в басейна. В задачите и проблемите решаваш сам с треньора си. А проблемите на целия спорт са много и не се решават с магическа пръчка. През последните години наблюдаваме тревожен регрес, отчайващо отстъпление. Изключително трудно е да успеем да се доближим и с малко до постиженията от най-добрите времена на родния спорт.


- Трябва ли да има категоризация на спортовете? Приоритетно да бъдат подпомагани социалните като плуването, гимнастиката, баскетбола, волейбола?


- Извършването на категоризация на спортовете, такава, каквато всички искаме, е сложен и дълготраен процес с доста спорни моменти. Трябва да са ясни критериите.


Дори да става въпрос само олимпийските спортове. Има дисциплини, в които сме извоювали медали и успехи без никаква база и съоръжения. Но да се върна на категоризацията.

 

Отделните спортове са страшно различни един от друг. Дори по показателя на броя дисциплините. В един има 5 в друг 48. Така, че извършването и на перфектната категоризация не може да бъде валидна за всички спортове. Друго показател, който прави труден този процес е броят на клубовете. В  зимните спортове има по 5, в леката атлетика 135. За мен по-добрият вариант е да се помисли олимпийска подготовка и финансиране да получат само класиралите се и тези, които ще отидат на игрите.  След това трябва да има някаква програма, която да отчита дейността на съответните федерации.

 

 

Със Соня Дангалакова и Ваня Аргирова


И накрая да бъде създадена програма за детско-юношеския спорт. При нея трябва да бъде помислено за стипендии за подрастващите спортисти, за треньорите. В момента един от големите проблеми на българския спорт е този с треньорите. Изпитваме остър дефицит на специалисти, които да водят този процес за състезателната подготовка на елитните спортисти. Не им се предоставят необходимите условия.

 

Ние от Министерството на младежта и спортовете не можем да решим този проблем. Това е отговорност и работа на клубовете по места. За съжаление и спонсорство няма. Хубаво е да се помисли за промяна на закона за спорта в тази й част - меценатите и хората, склонни да дават средства, да бъдат поощрявани в тази посока.

- Кога българското плуване ще се върне към стандартите от 80-те години на миналия век?

- Много болна тема. Честно казано не ми се коментира. Най-важното е да се обединят клубовете. Трябва да се опитаме да задържим колкото се може по-дълго в басейна талантите.

               
- С оглед на наближаващата олимпиада в Рио, как ще коментирате колосалната разлика между останалите български плувци и Нина Рангелова, също продукт на пловдивската школа

 

- В Рио виждам само Нина. Не говоря за общия брой на българските плувци, които ще участват на игрите. Просто Нина е друга класа. Доказа го с двата си европейски финала в Берлин и трите рекорда. Не съм чула да се е забъркала в скандали. Това издава още едно нейно качество – интелигентност.

 

 

 

На прощалната вечеря на треньора си Ненко Джински

 

 

 

            Рекордите на Струменлиева

За жени: на 50 м басейн. 800 м св. стил: 8:35,40 - на 23 септември 1988 г. в Сеул, 4 по 200 м св. стил, клубен: 8:36,43 – на 2 юли 1987 г. в София с „Локомотив”, Пд (Р. Каварджикова, Т. Неделчева, А. Ст., В. Аргирова); 25 м басейн. 800 м св. стил: 8:25,04 - 18 март 1988 г. в Благоевград, 1500 м св. стил: 16:32,40 - 21 януари 1988 г. в Пловдив, 400 м съчетано 4:44,30 - 17 март 1988 г.  в Благоевград, 4 по 100 м св. стил, клубен – 3:51,04 - 18 март 1988 г. в Благоевград с „Локомотив”, Пд (Р. Каварджикова, П. Пиронкова, А. Ст., В. Аргирова);

 

девойки старша (15-16 г.), 50 м басейн. 800 м св. стил: 8:55,86 - на 15 юли 1984 г . в Измир, 4 по 100 м св. стил, клубен:  4:09,30 – 2 юни 1984 г. в София с „Локомотив”, Пд (Р. Каварджикова, Д. Чомакова, А. Ст., В. Аргирова), 4 по 100 м съчетано, клубен: - 4:39,41 – на 22 юли 1983 г. в София с „Локомотив”, Пд (С. Мараджиева, Д. Дачева, Т. Петрова, А. Ст.);

 

девойки младша (13-14 г.), 25 м басейн. 800 м св. стил: 9:19,50 – на 23 януари 1982 г. в Пловдив, 1500 м св. стил – 17,34,70 на 23 януари 1982 г. в Пловдив (в един и същи ден двата рекорда постигнати по време на плуване на по-дългата дистанция), 4 по 100 м св. стил, клубен: 4:10,00 – 29 декември 1982 г. в Пловдив с „Локомотив”, Пд (А. Ст., Д. Чомакова, Р. Каварджикова, В. Аргирова), 4 по 100 м съчетано, клубен: 4:38,10 – 28 декември 1982 г. в Пловдив  с „Локомотив”, Пд (С. Мараджиева, Д. Данаилова, А. Ст., В. Аргирова). 


Прочети първата част от интервюто с Антоанета Струменлиева ТУК

----------

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.comза да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.

 


 


Тагове: Антоанета Струменлиева, Антоанета Френкева, Нено Джински, Панчо Гюрков Сеул′88, Младост′91, ММС, министерство на младежта и спорта
Коментари



Delfina

Спринт
Други новини