БГ EN

Тодор Хараламбиев: Няма регистър на профи водолазите (част II)

21-02-2017 08:11 | Лили Липчева

 

Спецът в Аварийно-спасителния отряд на Спасителен кораб „Протео“ към ВМС на Република България говори във втората част на интервюто пред BGswim.com за спецификите на занаята си и водолазния спорт у нас изобщо. 

 

- Г-н Хараламбиев, колко са професионалните водолази има в момента у нас?


- В България няма регистър на професионалните водолази. Всеки, който изкара курс се завежда като такъв за съответната държава, независимо от това ,че има право да практикува в цяла Европа.

- А професионалист при дамите има ли?

- Само една. Ако не се лъжа работи в Стара Загора. Казва се Мария Котовска. Тя е бивша балканска шампионка по плуване.

 

- Достатъчно ли сте, за да обслужвате нуждите на България?


- Не, но ако питате някой от управниците, сме достатъчно. Дори сме и много.

 

- Какви са най-честите здравословни оплаквания при водолазите?


- Водолазната професия е в първа категория труд - както тази на миньорите и летците, много вредна. На всеки шест месеца се минава през обстойни медицински прегледи. Доскоро военният водолаз работеше и придобиваше право на пенсия след десетилетие служба. Тогавашните управляващи промениха срока на 15 г. Имахме колега, който преди 3 лета се пенсионира с 24 водолазни години стаж. Иначе най-честите оплаквания са с болките в ставите и кръста, породени от студените води, в които влизаме. Колкото и да е изолиран костюмът, студът винаги се усеща.

 

 

- Вие как започнахте да се занимавате с воден спорт?


- С плуване още на 6 г. под ръководството на Ваня Колева. Първото си спускане направих през 1999 г. в Поморие или Приморско. Спусна ме мой приятел, който се занимава с воден спорт. И така, гмурнахме се със старите руски апарати, с плавници, без цялостна екипировка, само с маска тип „скафандър.

 

- Обикновено човек се сеща за Вас при бедствия или акции с боеприпаси. Как се издържа близо 20 г.  на такова напрежение?


- Когато възникнат подобни трагични ситуации и вадим хора, задължително е с нас има и психолог. Освен че присъства на акциите, след това разговаря с нас. Лея куршум всеки път. Спортувам, а физическото натоварване не ми позволява да мисля за видяното и преживяното.

 

- Минава ли Ви мисълта, че може и да не излезете?


- Никога не мисля за това. Проверявам обстойно оборудването си. Наблюдавам часовника си, дълбокомера си, колко време съм изкарал, да си направя режима на декомпресия. Избягвам мрачните мисли. Обикновено сме винаги по двама. Гледам и партньора до мен как е. Имаме си знаци под водата, чрез които да се разбираме.

 

- На каква максимална дълбочина сте се спускал досега?


- Стигал съм до 65-66 м. Симулативно на 80 м. Може би е добре да обясня разликата. Симулативното спускане се случва в барокамера. Това е нещо като тренировка преди истинското гмуркане в открити води. Прави се, за да свикне организмът с дълбочината, налягането, а и заради азотната наркоза. След определена дълбочина азотът има наркотично действие, от което човек може да стане много весел, или неадекватен. Затова и се правят тези симулации, по време на които ни задават въпроси, решаваме елементарни задачи.

 

 

- Кои са най-ярките Ви моменти като професионалист?


- При нас повече спомени са лоши. Сред хубавите помня как изкарахме оръдието на потъналия кораб „Лейтенант Пушчин”, което беше изложено във варненския „Военноморски музей”. Случихме на време. Дълбочината беше 37-38 м, видимостта беше перфектна. Огледах абсолютно целия кораб, което е голям късмет в нашата работа, направихме страхотни снимки.
При втория позитивен момент бях на комуникацията, когато екипът влезе за изследване на вече откритата подводницата UB 1-8. Най-страхотен момент беше, когато водолазът се появи на повърхността и  каза: „Българската е, няма коя друга да е! Вижда се надписа UB 1-8”.

 

- В Черно море има ли много подобни потопени обекти за изследване?

- Черно море за това си е черно, защото са потъвали много кораби,  продължават да потъват. Черно море е море с характер. При повечето кораби, които потъват се гледа ако има загинали хора да не се оскверняват гробовете им. Заради това се оставят на дъното и не се вадят.
Изкуствено потопените обекти са друга работа. Биват потапяни за атракция на водолазния спорт. Най-добрият пример е със самолета на Тодор Живков. Това беше първият обект, който бе изцяло изкуствено потопен за водолази, които да влизат и да го разглеждат.

 

 

- Това ли е начинът за стимулиране на повече хора, практикуващи водолазният спорт?


- Повечето хора търсят някаква атракция. Случвало ми се в чужбина и от повърхността да виждам рибките и цялата шарения под мен. Страхотно е и да имаш възможността да разгледаш целия самолет или кораб, потопени на метри под повърхността. Да можеш, когато се приближиш спокойно да огледаш детайлите. В Черно море това не винаги е възможно.

 

- Средствата, които сте вложил за усъвършенстване на уменията си, възвръщат ли се от работят?


- Да, но при хора, които изкарват курсовете и просто спортуват за удоволствие  няма възвращаемост.

 

- Много българи стават профита с идеята да работят към чужди фирми и кораби.


- В последно време почти не останаха хора, които да искат да работят в България и за съжаление и нашата работа не прави изключение.


Вижте първата част на интервюто ТУК

----------

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.comза да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.

 


 


Тагове: Тодор Хараламбиев, гмуркане, аварийно-спасителен отряд
Коментари



Delfina

Спринт
Други новини