БГ EN

Денислав Калчев: Върнах се, за да помогна

Денислав Калчев стана единственият българин, промъкнал се само за две години в три свръхфинала.
Денислав Калчев стана единственият българин, промъкнал се само за две години в три свръхфинала.
12-03-2017 16:43 | Снимки: BGswim.com, личен архив и Евгени Цеков | Василен Димитров

 

ПСК „Черно море" (Вн) сложи края на дългогодишната доминация на “Младост′91" (Пд) като хегемон в родното плуване, оглавявайки класирането за Купа "България" - най-меродавния измерител, тъй като обхваща общо точките постигнати от всички състезания на 25-метров и 50-метров басейн под егидата на БФПС. Един от ключовите виновници това да се случи е Денислав Калчев.

Като състезател имаше репутацията на човек, който не обича да говори. А първият европейски шампион в българското мъжко плуване може толкова много да разкаже. Обичайна гледка на юношеските състезания у нас в края на 80-те години беше как Денислав Калчев скача от дисциплина в дисциплина. Понякога по 8-10. След поредния триумф, той  просто вдигаше краката си на шведската стена, разказваше някой виц в очакване да бъде извикан за следващия старт. Май губеше само на бруста, но невинаги. „Просто си имах талант за плувец. Едно от нещата, с които много се гордея е, че успявах да отговоря винаги на постоянните предизвикателства на треньора. В различни дистанции, на различни плувания. Опитвал съм се с всеки старт да прекрача още една граница и да видя колко надалеч мога да стигна. Какво мога да докажа на себе си. Винаги съм изисквал от себе максимума и това отвъд него. Когато се състезавах, гледах да се раздам на 100 процента, че и повече”, обяснява Денислав Калчев като за начало на  интервюто, което BGswim.com пуска в две части.

Хвърлянето от дисциплина в дисциплина, плувайки от дългото към късото, даде широката основа и избор на възпитаника на Веселин Суров да се спре на най-подходящата. 


Първият му голям успех дойде на 400 м съчетано с финала на европейското първенство в Атина през 1991 г. Току-що беше навършил 18 години. През 1994 г. в Рим  силистренецът стана първият български плувец с индивидуален финал на световно първенство. Стори го на 100 м бътерфлай. В края на същия този сезон в Ставангер (Норвегия)триумфира и като европeйски първенец на 100 м съчетано. За тези си успехи намери място в десетката на „Спортист на България”. На следващата 1995-а възпитаникът на „Доростол”(Силистра) записа още един голям финал – континенталното първенство във Виена (на 100 м бътерфлай). Така той стана единственият българин, промъкнал се само за две години в три свръхфинала.

 

Записваше още финали от световни и европейски първенства, чупеше рекорд след рекорд на голям и малък басейн. И в бътерфлая и в съчетаното. В разцвета на силите си и на прага на третото си участие на олимпийски игри той беше принуден да приключи с плуването. Трябваше да изхранва семейство. Нямаше как това да стане в България. След 18 години живот на имигрант - в САЩ, Англия и Египет Денислав Калчев реши да се завърне в България преди две лета. 

 

 



- Г-н Калчев, как Ви се видя българското плуване след 18 години живот зад граница?

 

 - Когато напусках България преди близо две десетилетия, родното плуване оцеляваше в условия на криза, в неизвестност. Сега пак има хаос, но някак по-улегнал (смее се). Това, което ме радва е, че виждам толкова много деца, желаещи да се занимават с плуване. Когато през 1998 г. заминах цареше апатия по басейните. Липсата на интерес в подрастващите към „синия” спорт беше тотална. По-големите нямаха мотивация. Треньорите губеха позиции, не намираха смисъл в това да продължават. Като цяло на плуването беше започнало да се гледа единствено като източник на пари. Това се отразяваше на високото спортно майсторство и на резултатите.

 

Сега повечето неща в българското плуване опират до парите, но много родители могат да си позволят техните деца да плуват редовно. Басейните, които функционират, се понапълниха. Естествено наблюденията са ми предимно върху Варна, където работя.

 

 

- Във Варна общината предоставя безплатно базата на комплекс „Приморски”. От друга страна клубовете в плувните спортове се увеличават с всяка година. Добре ли е за вътрешната конкуренция или се създава напрежение?

- Поддръжката на един басейн, и то на 50-метров, е голям разход. Така, че адмирации за кмета,  за хората от общината и тяхното решение. Не смятам, че е правилно да има толкова много клубове, дори в град с големината, населението и плувните традиции на Варна. БФПС не трябва да допуска такова роене.

 

Може да прозвучи консервативно и носталгично, но в град като Варна трябва да има максимум 1-2 клуба, но те да са солидни и функциониращи на високо ниво и в тях да тренират всички деца. В момента това няма как да стане.

 

В средата, която е създадена, всеки иска да набере повече деца, мислейки само за финансовата страна. Така се опорочава идеята на плуването. А в крайна сметка треньорът би трябвало да иска най-вече децата му да се развиват, да подобряват постиженията си. Това казвам и на родителите. Ако видя, че съм достигнал тавана си като треньор, че не мога да дам повече на състезателите си, нямам проблем да ги пусна да продължат развитието си при колега. Защо да ги спирам ?

 

 - Кога решихте, че е крайно време да се завърнете и да се отдадете на българското плуване?

- Винаги съм искал да се завърна. Направих го поради лични причини и покрай една група, която водех. Нямах намерение да тренирам деца, но започнаха да се появяват предложения от различни клубове. От „Черно море” бяха най-настоятелни. Имах обаче няколко причини да предпочета точно този клуб. Той има богата и славна история. Баща ми Хараламби Калчев е тренирал в него. Казах, че ще приема каквито и да са условията.

 

 

Носят се много клюки, че съм искал колосални суми, че треньорските ми сертификати от САЩ са фалшифицирани. Затова ги качих на профилната си стена във Facebook, да се уверят. Контрактът ми е стандартен трудов договор с уговорката да работи в перспектива за развитието на клуба.

 

 - Като човек, който винаги си е поставял високи цели, с каква амбиция се хвърляте в новото предизвикателство?

-  Иска ми се чрез работа в екип да подобрим условията за подготовка в клуба и във Варна. И не просто да търсим таланти, а да развиваме потенциала им. Да ги задържим и след тийнейджърската възраст в басейна, за да ги подготвим за голямото плуване. Когато се класират на олимпийски игри и световни първенство да не бъдат просто участници, а да имат достатъчно самочувствие и подготовка за представителни класирания.

 

Изрично мое условие беше да се работя по програми, които съм изготвил и изпитал във времето и то в държавите с плувни традиции. В същото време ще работя за осъществяването на нови програми и идеи. Стремежът ми е по идеята да се увлекат колкото се може повече деца. Не съм си поставял възрастови ограничения за плувците. Водещото при мен е желанието за тренировка. Убедил съм се в работата ми в САЩ, където съм тренирал и столетници, и деца в предучилищна възраст. Това, което ми дава увереност, че е мотивацията на треньорите, състезателите и родителите.

- Бихте ли разяснили онази част на плана, в която състезателите ви не само ще участват на олимпийски игри, но ще гонят призови класирания?

- Това е необятна тема, по която може да се говори с дни. Подобен майсторлък се изгражда с много тренировки, функционираща база и всички необходими условия за елитно плуване. За щастие в момента Варна отговаря на въпросните критерии и то за период минимум от 4 години. Плюс това климатът е благоприятен, въздухът чист, при това морски, 50-метровият басейн (в Камчия) е перфектен. Фитнесът, сауната, всичко е на едно място.

 

А това за България си е направо Монте Карло.

 

Очаквайте част II на интервюто с Денислав Калчев!

----------

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.comза да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.

 


 


Тагове: Денислав Калчев, Веселин Суров, Доростол, Силистра, ПСК Черно море
Коментари



Delfina

Спринт
Други новини