БГ EN

Петолинието на шампиона

24-03-2017 07:28 | Любо Бонев

 

Сигурно сте виждали много плувци да излизат преди старта или футболисти да слизат от автобуса преди мач със слушалки на главата. И сигурно сте се питали като мен какво ли слушат? Или дали изобщо слушат нещо или се правят на „гъзари“? Разбира се, че слушат и то не нещо случайно, което им е попаднало в последния момент.

 

Музиката има особен ефект върху физиологията ни и в днешни дни такива детайли не остават неизползвани от елитните спортисти.

 

Помня, че още като много малък, когато трябваше да играя мач в училище срещу отбора на съседния клас, си пусках вкъщи някое любимо парче. И то по няколко пъти.

 

Настроението ми се повдигаше, като че ли ми порастваха криле. Такова чувство ме обземаше.

Тичах без умора през целия мач. Или пък когато преди мач на турнир „Диана“ се събирахме в някоя от стаите на „Диана 3“, пускахме на „MAX“ HITACHI-то на Венци Въчков и „куфеехме“ на парчетата на AC/DC.

 



Всичко това сме го правили нецеленасочено и подсъзнателно, без да знаем какъв ефект биха имали различните музикални жанрове върху нашето представяне. 

Ефектът и музикалния жанр варират в зависимост от спорта и целта, която искаме да постигнем.

Дали слушаме музика за активиране или за разпускане, дали сме плувци, стрелци, футболисти или ватерполисти. Например, на зимните олимпийски игри в Нагано през 1998 г. британският отбор по бобслей прилага този метод и преди старта слуша песента на Уитни Хюстън „One moment in time“, за да се успокои и да придаде точност на движенията си, което и става: Обединеното Кралство печели олимпийски медал, който не е имал от 1964 г.

Същата песен  се използва и от Ричард Фоулдс, който грабна  олимпийското злато в стрелбата с пушка на олимпиадата в Сидни 2000 г. (Между другото хитът на неподражаемата американка бе официалният химн на Сеул’88, на чийто клип е пълно с велики плувци - като Мат Бионид и Кристин Ото, и български шампиони – б. р.)


Чуйте "One Moment In Time" на Уитни Хюстън ТУК

 



Ако искаш да постигнеш пулс 110-120 по време на загрявката се

препоръчва да слушаш песен със същия ритъм или ако ти е

необходима определа честота на движенията,

трябва да избереш подходяща песен със същата „стъпка“. 

По мое време нямаше подходящите средства за това. В началото на 80-те години се появиха първите Walkman-и, но с тях не можеше да се бяга, камо ли да се плува. Сега този проблем е лесно разрешим. Има всякакви МР3 устройства, включително и за употреба във водата. Колко съм си мечтал тогава за такова нещо!

Но какво ли би станало ако слушаме „One moment in time“ или друга подобна песен от рода на „My heart will go on“ (от филма „Титаник“) преди някой ватерполен мач?

 

Ще ви кажа. Ще гледаме любовно противниковия отбор и играчите му ще ни разминават като телеграфни стълбове във водата. Друго е, когато си пуснеш AC/DC, Guns´n Roses или “Strombringer” на Deep Purple, например.

 

Получаваш директна инжекция адреналин в мозъка, която те държи възбуден и агресивен през цялото време на двубоя. Доказано е, че рок-музиката увеличава издръжливостта по време на физически натоварвания и подобрява физическата активност.

 

 

Освен това тази музика носи и известна доза агресивност,

която е така необходима при водната топка,

без да се прекалява, разбира се.


Сега разбирам, защо бях толкова агресивен като играч! Няма да забравя един лагер на „Белмекен“, една от тези стресови тренировки, които се помнят цял живот. Правехме 3-часова кръгова тренировка, без спиране, от уред на уред. Даже нямахме време да отидем до тоалетната. И какво ни спаси? Един голям двукасетъчен касетофон, който „дънеше“ безспир в залата. Какво ли щеше да бъде, ако го нямаше? Щяхме да слушаме 3 часа пъшканията си ...

 

 

Сигурно се чудите каква музика слушахме?


Както всеки друг вкус, така и музикалният се възпитава. Ако в семейството ти слушат чалга, а и освен това го правят и приятелите ти, си обречен да слушаш тази музика.

 

Аз имах щастието да тренирам интелигентен, елитарен спорт, с интелигентни и доста добре музикално ориентирани съотборници. Още като „юноши бледни“, в края на 70-те години, използвахме всяка възможност да се шмугнем през някоя дупка в телената ограда на „Маймунарника“, за да гледаме „Щурците“, „Сигнал“ или „оня куцичкия“, както един мой съотборник наричаше Вили Кавалджиев.

Понякога отнасяхме по някоя милиционерска палка, но това не ни спираше. По-късно някои от момчетата, с които играех си бяха истински музиканти. Един завърши Държавната Консерватория с профил „Класическа китара“.

 

Много пъти имаше проблеми със съдиите преди мач, когато проверяваха дължината на ноктите, а той се криеше, тъй като неговите бяха винаги много дълги, заради необходимостта да свири на китара. Но ходи го обяснявай на съдиите ...

 

 

Яни Георгиев-Косъма на тазгодишния рожден  ден на автора - 17 февруари. Свири "Smoke on the water на Deep Purple.

 

Втори свиреше на ударни в рок-групата към „СО МАТ“. Свиреха главно кавър-версии на парчета на The Beatles, Deep Purple, Rolling Stones. Малко хора са чували за тази група, но те бяха първите в България, които имаха китари и барабани „Yamaha“, даже преди „Щурците“ и ФСБ.

 

Доскоро, когато влезеше в „Суингинг Хол“, барабанистът на групата, която свиреше му отстъпваше сам мястото си на ударните инструменти.

 

Трети беше свирил на пиано доста време, преди да почне да играе водна топка и имаше богата музикална култура. За мен той е един от най-ерудираните, не само музикално, играчи (заедно с още един, който живее в Билбао), с които съм играл. Четвърти наричахме „петият Бийтълс“, сами се сещате защо. С него сме стояли до среднощ да слушаме представянето на албума „Time“ на Electric Light Orchestra по „Музикална стълбица“ въпреки, че на другия ден тренирахме от 6 ч. сутринта.

 

Пети пък научи английски само, за да може да разбира песните на The Beatles. Сещате ли се кои са тези хора? А имаше още много като тях.

 

Та от такива хора бях заобиколен. И когато обкръжението ти е такова, няма как да си фен на Лепа Брена, предшевственичката на българския поп-фолк. Наистина съм благодарен на съдбата, че ме събра с тях, а и на тях самите, че ме „отвориха“ да слушам групи и изпълнители като Carlos Santana, Creedance Cleawater Revival, Eric Clapton, Electric Light Orchestra, които и днес са в списъка на най-слушаните песни в iPad-а ми.

Както казваше един приятел: „Няма стара и нова музика, има хубава и лоша“. Но не бяха само те, имаше Earth, Wind & Fire, Kool & The Gang, George Benson, Spandau Ballet, Grover Washington Jr.,Toto, Chicago, Foreigner и т. н.

Между другото, знаете ли как се казва известният албум на Foreigner, от който е песента „Urgent“?

Имаме стар спор с един гореспоменатите ми съотборници. Не пропускахме излизане в западна страна без да се върнем с някоя нова „тава“, а някой купеше ли си, всички си я „врътвахме“ на касетка, за предпочитане CrO2 (хромдиоксидна – с по-голяма качество и трайност). Случвало се е да си купуваме и плочи даже от СССР, „Stairway to Heaven“ – „Лестница к небесу“. Помниш ли, Асене?

 

 

Сега е толкова лесно да намериш музиката, която предпочиташ и да си я качиш на CD или MP3-устройството. Интересно ми е да надзърна в някое такова на сегашните ватерполисти.

 

Какво ли слушат? Дали Red Hot Chili Peppers, Ed Sheeran, Maroon 5, Bruno Mars, Green Day, Coldplay? Или Азис, Галена, Малена, Ивана, Ивена, Малина и други едноименни звезди? Дали се забавляват в „Суингинг Хол“ или в „Кошарите“? Би било жалко, ако е второто.

Аз лично очaквам доста да се позабавлявам с „Фондацията“ в Барселона на 24 март и да си припомня всички тези незабравими моменти с песните им.

----------

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.comза да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.

 


 


Тагове: спорт и музика, мотивация, музикални жанрове, психология
Коментари

7Dni Sport

Delfina

Спринт
Други новини