БГ EN

Денислав Калчев: Съжалявам, че не участвах на трета олимпиада (II част)

14-03-2017 09:55 | Снимки: личен архив и BGswim.com | Василен Димитров

 

Eвропейският шампион по плуване и сега треньор в ПСК „Черно море“ (Вн) Денислав Калчев говори за успехите и разочарованията си като състезател във втората част на интервюто пред BGswim.com.

 

- Г-н Калчев,  кое ви подразни или направи неприятно впечатление при първия досег с новата за вас плувна ситуация в България?

- Натъжават ме телевизионни репортажи като този това по „Нова ТВ”, показващ пълното безхаберие и разруха на комплекса на „Червено знаме”, който през 1985 г. прие елита на Европа. (Журналистическо разследване разкри как някакви фиктивни фирми харчат колосални суми за ремонти, а резултатът е не само нулев, но плачевен – б. р.). Стана ми тъжно да видя какво се случва с открития басейн „Диана”. Превърнали са го в къпалня, да не можем да плуваме в него.

 

- Как стана така, че се озовахте и в Египет?

- Бях ангажиран в програма на USASwimming (Плувна федерация на САЩ) за развиването на плуването в Египет. Работех по нея още в Америка. В Кайро отговарях за развитието на въпросната програма, разгърната на 7-8 различни локации, и едновременно с това за състезателите, които са достатъчно подготвени, за да превключат на  професионално ниво. В момента Бистра Господинова се занимава с това.

 

Записахме успехи, взехме медали, направихме шампиони на страната за наборите 2002, 2003, 2004 г. Това си е голямо постижение, неописуема радост.

 

 

- Работил сте на 3 континента, в две държави водещи плувни сили – САЩ и Англия и една в която по думите на специалистите тепърва ще изумява света – Египет. Лесно ли е да се работи с африканци, при това араби, за които без да звучи расистко и обидно, нямат репутацията на най-големите работяги?

-  Всяка държава си има своята специфика, особености, но навсякъде за спорта е валидно едно: всяко дете иска да стане шампион. Всеки родител иска да види детето си на най-високото място на почетната стълбичка. Арабският свят не прави изключение. Да, вярно доста по-различно е. Има норми и закони, които просто се спазват.

 

Заради религиозните ограничения и пости трябва да се пренаписват и адаптират тренировъчните програми. Плуването обаче е страшно развит спорт в Египет. Прогресира буквално за часове. Строят нов 50-метров басейн. Напливът от желаещи да тренират е огромен. През 2013-а в програмата бяха увлечени 11 хиляди деца. Сега са около 14 хиляди.

 

- Как си обяснявате бумът на арабското плуване. Тунис дори си има олимпийски шампион в лицето на Осама Мелули и то в дисциплина, където си трябва яко блъскане?

- Има много таланти, но и много желание за работа. Състезател от нашия клуб стана олимпийски шампион на Младежките игри в Китай през 2014 г. и то на 1500 м св. стил. Водя преговори с египетската страна за съвместен лагер и състезание в България.

 

 

- Да се върнем към началото на треньорската ви професия в САЩ. Работил сте заедно с първия тъмнокож олимпийски шампион в плуването - Антъни Нести, с когото дори бяхте конкуренти...

- С Антъни бяхме колеги в един проект във Флорида, но се засякохме само 6 месеца. Най-дълго трупах стаж и впечатления при работата си с Ренди Рийз  - един от великаните на американското плуване. (като един от екипа на националния отбор на САЩ и треньор във Флорида е направил шампиони легендарните Трейси Колкин, Дара Торес, Мартин Лопес-Зуберо, Дънкан Армстронг). Научил ме е на много неща. Хич го няма по приказките, но е убеден на 100% в правотата на това, което прави. А то е програмирано в детайли. Когато започне да изпълнява плана си, никой не го закача. Наблюдавал съм го с часове. Слушал съм го. И когато му задам и най-наивния въпрос – било за техника, било упражнение за крака делфин или за подводно, той търпеливо ми го обяснява. 


Учил съм се и от брат му Еди Рийз – старши треньор на Тексаския университет, също голям капацитет, наставник на Йън Крокър, Брендън Хансен, Ааерол Пиерсол и много др. Преди Ренди съм трупал опит, слушайки и наблюдавайки много други треньори от различните нива. Така успях да видя плуването от всяка една гледна точка. Постепенно получих възможност да работя с групи и с времето си изкарвах нивата едно по едно, със съответните дипломи. Научих се как се правят програми. Как да се развива един клуб. Как да се обезпечава финансовата част. Разясниха ми се много моменти около работата на спортния психолог, на когото американската система залага изключително много.

 

 

С олимпийския шампион и негов конкурент Антъни Нести, като треньори във Флорида.

 

Най-важният урок, който разбрах в САЩ е , че постоянно трябва да се стремиш към усъвършенстване, да не губиш желание да трупаш нови знания. Да искаш да се учиш. В никакъв случай не съм перфектния треньор, но винаги съм готов да изслушам и да се уча и от колегите от най-ниската позиция в йерархията на професията – и тук, и в Египет, и в Америка. За мен всеки треньор е добър и мога да науча от него нещо ново.

 

- Как стана трансформация ви от състезател в треньор? Лесно ли се отваряха вратите, казвайки че сте участник на две олимпиади и европейски шампион?

- Това може и да не прани впечатление в България, но навсякъде по света  работи. В чужбина ти засвидетелстват уважение с подобна визитка. Помага ти за по-бързото израстване в кариерата. Но да се върна на трансформацията ми от състезател в треньор. През 1998 г. имаше още много плуване в мен. Бях крайно мотивиран да участвам на олимпийски игри за трети път в Сидни през 2000 г.  Намирах се в най-добрите си години, на бях постигнал максимума на възможностите си.

 

 

Със съотборниците си в "Доростол" и личния треньор Веселин Суров, извел го до исторически успехи.

 

Времената обаче бяха други. Беше доста тежко за „сините” спортове. Финансовото ми положение ме принуди да предприема в друга посока и да направя нова крачка в живота си. Нямаше пари и просто се наложи да напусна България, за да изхранвам семейството си.

 

 - Някои хора твърдяха, че с вашия треньор Веселин Суров, който беше наставник на националния отбор, сте били в привилегирована позиция, от която са били ощетени други състезатели с амбиции за участие на олимпиадата в Атланта през 1996 г. 

-
 Не мисля, че са прави. Федерацията подсигуряваше подготовката и на много други добри състезатели. Развиваха се по един или друг начин. Това, че съм бил на европейско или световно ниво дава много отговори. Все пак за Атланта аз си бях покрил норматива. За другите не знам. Не мога да коментирам защо не са били на олимпиада. Аз си гледах моето плуване. Моята подготовка, плана на треньора. 

- Как стана така, че от финалист на световното първенство в Рим през 1994 г. бяхте далеч от полуфиналите на 100 м бътерфлай в Атланта?

- Това е част от спорта. Гледах да спазвам стриктно програмата, за нещастие докарахме върховата ми форма преди самите игри. 

 



- Къде сте се виждал най-смелите си мечти като състезател, който беше на европейския връх и в световния елит?

- Мога само да гадая. Зная, че когато бях в най-силните си години останах без треньор. А такъв от класата на Веселин Суров нямаше. Той обаче реши да става кмет на Силистра. Остави ме почти на улицата. Почувствах се предаден. Изоставен. Трябваше да се простя с много мечти и илюзии. Години ми трябваха, за да го преглътна.

 

Стигнахме до края на състезателната ви кариера, но не разказахме за началото. За тренировките в басейна с трите коридора, но с много талантливи деца от наборите 1973-1974 и 1975 г. (сред тях Мария Кочева и още един проектоолимпиец – Радостин Върбанов) и един много надъхан и способен треньор – Суров...

- За плуването ме откри баща ми Хараламби - състезател на средни и дълги дистанции, на 400 м св. стил. Участник е в прословутата маратонска щафета Варна-Одеса, от която се издига като един от най-добрите плувци в града, а и в България. Среща се с майка ми, която е родом от Силистра, и решават да се установят край Дунава.

 

Баща ми ме е вкарал във водата на 6 години. По това време Суров, който вече е отбил казармата, решава да стане треньор и да направи силна група. Получава подкрепата на родителите и се хвърля с много хъс в работата. Какво като басейнът е маломерен?! Плувахме огромни обеми. Случвало се е и по 4 пъти на вода, дето се казва, не можехме да изсъхнем. По това време нямаше избор, но си обичахме спорта и с радост ходехме на басейна. Години по-късно, когато вече можех да осмисля и да сравня с американската система руската, по която тренирахме, си дадох сметка, че тя е била за оцеляване.

 

Много плуване, много щанги, всичко по много и който оцелее отива на олимпиада. Но пък в СССР са имали много хора за подбор. Да кажем 100 хиляди годишно, от тях през 4-годишния цикъл ситото ще редуцира групата до 10 хиляди и така до десетимата най-добри. През следващите 4 години ще дойдат нови 100 хиляди...В момента в Китай се действа на същия принцип. Моята програма е микс от американската (с акцент на основната серия и с по-малко обем) и от руската. Прилагам я спрямо българските условия. 

- Бяхте ли уверен, че ще станете европейски шампион в Ставангер през 1994 г. ?

- Не. Знаех, че ще направя много силно плуване, че имам място на почетната стълбичка, но наистина бях много изненадан, че победих всички. Като цяло годината беше много успешна за мен. Записах финал на световното в Рим. 1995-а също беше силна година за мен. Отново влязох в Топ 8, този път на Европа - във Виена. За повечето плувни хора у нас 1996 -а мина под знака на представянето ми на олимпиадата в Атланта. Аз обаче не бих го определил като провал, не постигнах лично време, което щеше и да е национален рекорд.

 

През същата тази година станах шести на планетата на шампионата на малък басейн в Рио  де Жанейро. Нима това не е успех? Нямаше да успея, ако Явор Блъсков не беше поел разноските. Без неговата помощ нямаше да отида и на лагера в САЩ, да участвам на местния шампионат във Форт Лодърдейл.

 

Спонсори и ентусиасти като него ми помогнаха да се реализирам в доста трудни времена за българското плуване. Ако някой твърди, че е имало труден момент за българското плуване това е периодът, през който аз се състезавах на много високо ниво – от 1989 до 1998 г.

 

- Сега ситуацията в българското плуване е подобна на тази от ваше време. Имаме няколко изявени таланта с голям потенциал, но на световно ниво проблясъците са единични. Намирате ли за състоятелно подобно сравнение?


- Българското плуване има няколко звезди в момента. Бих отличил Антъни Иванов, с чийто баща Антон бяхме конкуренти. Надявам се отговорните хора във федерацията, старши треньорът на националния отбор и неговите помощници да вземат по-сериозно и присърце, това с което са се заели. По-важното е да се работи в колектив.

Трябва да се търсят спонсори и по-важното – хора, които да търсят спонсори. Всеки член на Управителният съвет на БФПС да бъде наясно за какво отговаря. И когато талантът, направил нещо впечатляващо като финал на европейско първенство, той да бъде стимулиран, оценен. Иначе младите все по-често ще поглеждат към чужбина, за да се реализират. 

- Кои важни житейски уроци научихте от живота зад граница?

- Да казвам винаги това, което мисля. Да бъда гъвкав. Това, което не ми се получава да го заменя с нещо, което работи и в крайна сметка да постигна набелязаната цел. Гледам да се уча от грешките си, да не ги повтарям. Гордея се с това, което съм и смело мога да заявя, че мога да дам много на българското плуване. Искам да споделя опита си, да помагам на нашите треньори. А не да им взема хляба, както твърдят някои. 

- Ясно е, че животът Ви е плуване, но какъв е той извън плуването?

- Аз съм плувец и ще си остана плувец. Обичам да разтоварвам с филми – кримки и комедии. Обичам да се смея. Да съм в добра компания. Да заспивам щастлив. Да ставам усмихнат. Да ходя с желание и импулс на работа. Старая се това, което е извън живота ми да него слагам в него. 

 

 

Успехите на силистренската торпила

Име: Денислав Калчев
Роден е на: 1 юли 1973 г. в Силистра
Личен треньор: Веселин Суров
Дисциплини: 100 м, 200 м бътерфлай, 100, 200 м и 400 м съчетано
Клубове: „Доростол” (Силистра), „Славия”, „Боян Баев” (Русе)

Успехи: Европейски шампион на малък басейн от Ставангер (Норвегия)1994 г . – 100 м съчетано и трети от Рощок. Двукратен европейски финалист на 50-метров басейн – осми на 400 м съчетано в Атина 1991 г. и осми на 100 м бътерфлай във Виена 1995 г. 


Калчев е първият български плувец с индивидуален финал на световно първенство – Рим 1994 г. (100 м бътерфлай), Стана шести на шампионата на планетата на малък басейн в Рио де Жанейро (100 м  бътерфлай съчетано) и записа още един финал на 200 м съчетано (10-и).


Двукратен участник е на олимпийски игри – Барселона (1992) и Атланта (1996 г.) Балкански шампион и десетки пъти национален. Рекордьор в коронните си дисциплини и на двата басейна. Беше избран в десетката на „Спортист на годината” през 1994. 

 

Прочетете първата част на интервюто с Денислав Калчев ТУК

----------

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.comза да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.

 


 


Тагове: Денислав Калчев, Веселин Суров, Доростол, Силистра, ПСК Черно море
Коментари



Delfina

Спринт
Други новини