БГ EN

Легендарната риба, за която се разказват още по-легендарни истории

22-08-2020 23:23 | За морето и 24 часа

  


 Митичният Оркинос, тревожил съня и живял в мечтите на стотици риболовци по цялото ни крайбрежие. Изключително бърз и силен, преследващ плячката си до пълно изтощение. 

Легендарна риба, за която се разказват още по-легендарни истории – за обърнати и строшени лодки, разкъсани мрежи и атрактивни скокове във водата.

Обвита в митове и свързана с богатия на риба, есенен риболов през който в миналото рибата буквално е „вряла“ в морето, пише в тематичня сайт " За морето".

За последните 100 години, по нашите брегове са уловени не повече от десет оркиноса. А от петдесетте години на миналия век, вече дори не се и среща.

Снимката, която виждате по-долу, присъства в много домове на моряци и рибари, като спомен за отминали времена и незабравими случки.

Направена е в Несебър. В повечето разкази за улова и, се споменава талян „Чукалина“, като годината през която е уловена все още не е уточнена но със сигурност е между 1923-1937 г.


Видът на рибата се доближава най-много до Thunnus obesus – Bigeye tuna, но единствено размерът на очите не съвпадат – на уловения екземпляр са по-малки. Има предположения, че точно този вид е изчезнал… Със сигурност може да се твърди, че тази риба е от семейство  Scombridae, в което влизат всички видове тунци, скумрията, паламуда.


Една история от последните срещи с тази риба, описана от чичо Стати:


Беше есента на 1953 или 54-та година. Целия град миришеше на печен паламуд и най-употребяваната дума беше паламуд. Ние с Кибока, макар, че бяхме ученици цялото си свободно време прекарвахме на морето, и по-точно – до хангарите на Морски клуб към ДОСО Поморие. Още си спомням този ден и как корабчето „Чайка“ леко се поклащаше, швартовано на кея. А ние забърсвахме и почиствахме чепаретата с които по-късно бай Паскал и Ноното ни бяха обещали да ловим паламуд.

Малко по-навътре, на около миля от фара беше станало цяло село от лодки. Ноното се зае с подготовката на двигателя „Скандия“, запали бензиновата лампа и започна да нагрява плочата която се намира отгоре.

След 10 минути тя вече беше нагорещена до червено, завъртя маховика и двигателя запя своята бавна и ритмична песен. Ние вече бяхме привършили с подготовката и скочихме на кораба.

Бай Паскал отвърза въжето, отласна от пристана и скочи на борда. След това насочи кораба, право към „селото“. Пуснахме чепарето и след малко вече имахме няколко риби. Унесени в риболовната си треска, чухме вика на бай Паскал:

– Оркинос, Оркинос, Оркинос… и сочеше с пръст в страни. На около 300-400 метра от нас, една огромна риба скочи на височина 2-3 метра и падна с грохот по цялата си дължина. Още си спомням сребристото като метал, огромно тяло и как се вдигат пръските морска вода.

Това се случи на няколко пъти. От еуфорията не си спомням добре какво разказваше бай Паскал, но си спомням как казва, че това е „ловец с големи очи“. Много рядко виждана и още по-рядко улавяна – на 10-15 години веднъж.

Тази случка ми е оставила траен спомен, за този ден и тази риба – легенда.



Ето какво пише за Оркинос и "24 часа":

Последната голяма риба, хваната у нас, е митичният оркинос - име, което обикновено се дава на сафрида. Става дума обаче за огромния му праисторически събрат, който според мнозина е роднина на рибата тон и на скумрията.


Името на рибата означава на гръцки загадъчен, тайнствен и от хиляди години тревожи съня на рибарите.

 

И досега във Варна, като хванат сафрид, по-дълъг от 20 см, гальовно го определят като оркинос. Той обаче може да бъде истинско чудовище на морето.

Оркинос и досега има край турските брегове в Егея. Рибари от Истанбул казват, че се предлага като деликатес в техните ресторанти, но всъщност месото му е доста кърваво и блудкаво и става повече за осоляване.


И няма нищо общо с вкуса на месото на рибата тон, което е деликатес.

 

През 1994 г. рибар от Ахтопол твърди, че е видял оркинос да скача в морето. За последен път през 2005 г. гмуркач за рапани от Ахтопол свидетелства, че е видял труп на мъртъв оркинос на дъното край местното военно поделение.


“Бях с един приятел, с когото заедно ловим рапани. Той беше на сушата, а аз се гмурнах и видях нещо огромно да се полюшва в една цепнатина между скалите.

Побутнах тялото и видях, че е почнало да се разлага, явно огромната риба бе мъртва. Реших да се пошегувам с приятеля си и избутах оркиноса нагоре и над водата. Приятелят ми едва не припадна от ужас”, казва доволният рапанджия.

 

Местният писател и изследовател на рибите, ветеранът Георги Долапчиев, пък заяви, че последната му среща с оркинос е била през 1962 г., когато две риби, явно семейна двойка, скочили до лодката му по време на улов на паламуд.




Разследване на “24 часа” показва, че оркинос е бил уловен успешно от рибарите в Бяла в края на 40-те години. За целта се е използвало дебело корабно въже с огромна кука в края. На нея се нанизвало кърваво месо и куката се отнасяла с лодка навътре в морето.

Краят на въжето бил вързван за дърво на брега, а после уловената 300-килограмова риба била влачена до сушата с трактор.


Според някои рибари, освен че скача, оркиносът издава тайнствени звуци и хвърля вода като кит. Гласовитостта на оркиноса го прави още по-митично създание, може би тя имитира сирените, които са замотали Одисей в пътуването му.


Според други рибари обаче на снимката е риба тон и твърденията са, че 50-килограмови екземпляри от този вид са се срещали често през 50-те години по есенно време, когато има паламуд за преследване.


Преди 2 г. във Варна плъзна слух, че на таляна на Траката са уловени 10 риби тон по 2 кг, но той не бе потвърден. За улавянето на риба меч по нашите брегове пък изобщо няма дори и една легенда.

Ясно е, че оркиносите преследват пасажите от паламуди. Изчезването и на този вид през последните години обяснява и отсъствието на праисторическите гиганти. 

 

----------

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.comза да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.

 


 


Тагове: риболов, оркинос, читове, легенди, черно море
Коментари



Delfina

Спринт
Други новини