БГ EN

Димитър Бобев: БФПС помага, но клубовете да са по-активни (II част)

02-04-2018 13:22 | Василен Димитров


Във втората част от интервюто за BGswim.com кандидатът за генерален секретар на БФПС Димитър Бобев говори за хърватското плуване, разрушените български басейни и бъдещето на „сините“ спортове в България. Отчетното изборно Общо събрание на федерацията ще се състои във вторник (3 април) в сградата на Спортната палата в София.


- Г-н Бобев, кои според вас са големите проблеми на българското плуване – база, задържане на талантите в басейна след училище,  тяхната мотивация, изоставането в научно-лабораторния подход?

- Разполагаме с достатъчно басейни. В София покритият 50-метров басейн „Диана“, във Варна нямат проблем, в Благоевград откриха нов със същите размери, предстои това да се случи и в Бургас, в Стара Загора общината реновира общинския. Басейни има достатъчно, та ние на времето с по-малко съоръжения постигахме толкова значими резултати.  

Трябва да се помисли по-скоро за качествените състезатели, на които да се разчита. Да има витаминизация, лагери, участия по състезания и то от ранга Световни купи, турнири като „Маре Нострум“. Да си сверяваме часовника не само със съседни Гърци и Сърбия, а и там където има плувци от Франция, Италия, Испания, Англия…

Трябва да се работи и по въпроса с Научно-приложната лабораторията. Такава имаме, просто трябва да изградим единна система от изследвания, които са най-необходими и ще дадат информация за физическото състояние на състезателите.



Димитър Бобев с една от звездите си - Саня Йованович

Едно време тази лаборатория работеше много добре, надявам се и за вбъдеще да е така. Ще се водят разговори с каква база разполагаме. Ако нямаме, ще трябва да си я направим. Ще трябва да следим децата от 13-14-годишна възраст нагоре. Как се развиват всяка година, дали подобряват качествата си.

Що се касае до мотивацията, тя трябва да идва от самите деца. А за да ги задържим, трябва да им създадем условия. Финансовите също, но естествено не би трябвало да се раздават пари ей така. Някой трябва да ги заслужи. Но все пак това е един от стимулите, които може да задържат талантите да останат в басейна и след завършване на училището, за да стигнат дотам където са си набелязали.

- Говорите за обединение между клубовете, но дали тяхното роене не е една от причините българското плуване да не бъде подминато от интриги и ненужно напрежение?

- Не долюбвам скандалите. Ненавиждам ги. Всеки от нас има кусури, но обичам проблемите да се решават дипломатично и да се решат в интерес на всички.

Противник съм и на това да има много клубове, защото нещата започват да се разводняват. Няма нищо лошо да има конкуренция, но да бъде здрава конкуренция. А не да се доказваме един на друг на приказки кой е по-голям треньор, кой работи по-добре, кой разбира повече от плуване.

Само във Варна плувните клубове са 13 или 14, което за мен не може да добре, защото накъде отиваме. С тези олимпийски центрове ще се опитаме да обединим клубовете около единната политика и цел. Защото ако сме като децата на рака - всеки да се дърпа настрани, нищо няма да се получи. Просто трябва да вървим в една посока.

- През последните няколко години се забелязва подем в цялата география на българското плуване, дори на места където няма традиции – като Велико Търново и Плевен, да речем. Строят се нови басейни, ремонтират се стари. Изявяват се цели плувни школи, а не просто отделни таланти. Но там, къде е струпано една трета от населението на България, администрацията и повечето спортни обекти, там където има най-много общини – София, плуването изостава чувствително спрямо Варна, Пловдив, Сандански.. Може би една от причината се корени в ритъма и мащабите на големия град или пък защото родителите в столицата искат децата им да се научат да плуват, а не да станат състезатели?

- За съжаление същия проблем го има и в Хърватия. С всяка следваща генерация децата са все по-малко заинтересовани за високо спортно майсторство.

Истината е, че в по-малко населените места подрастващите се организират по-лесно да спортуват. Докато София предлага изобилие от занимания. За мен едно от решенията е да се върнат спортните училища където да се концентрират  усилията?

- То и сега си  ги има – и в Пловдив и в Бургас, в София в спортното училище на ЦСКА учат и спортисти, които не се състезават за клуба…

- ЦСКА го има на „Четвърти километър, но басейнът не го знам къде е, ха-ха. Въпросът в крайна сметка опира до организацията.

По принцип единственото, което Българска федерация плувни спортове може да направи по отношение на проблемите на софийските клубове е да провежда постоянно разговори с общините. Да се видят какви са приоритетите на клубовете, техните желание часове за тренировки, коридори и т. н. Защото щом общината стопанисва дадени басейни, вярвам, че ще се стигне до решение, което да работи за клубовете и плуването.


Като треньор на Славия със силния женски отбор, отборен шампион за 1987 г. Отляво на дясно: Адриана Борисова, съпругата му Бистра Господинова и Янита Рангачева. На заден план се вижда кулата за скокове във вода. И този спорт е развивала Славия. Снимки: архив BGswim.com


Басейни има, не е да няма, въпросът е дали се използват пълноценно. Трябва да се вид какви са часовете, които се предлагат на клубовете. Коридорите също. Защото когато говорим за елитен спорт и гонене на световни стандарти, няма как да бъркаме свободното плуване със състезателното.

Клубовете, които имат интерес обаче трябва да са малко по-активни. Само със седене, очакване и критика към федерацията няма как да стане.

- Подалият оставка като председател на БФПС Георги Аврамчев, с когото сте в тандем за предстоящото Общо събрание, заяви на няколко пъти, че федерацията ще направи необходимото за възкръсването на комплекс „Червено знаме“, който прилича на барутен погреб. Наясно ли сте как вървят плановете за ремонта?

- За мое съжаление по Коледа посетих „Червено знаме“. Видях в какво катастрофално състояние е. Влязох вътре, макар че го пазеха, и не знам защо го пазят? Та там е откраднато всичко, което е могло да бъде окрадено. Този комплекс е свързан с много хубави спомени за всички нас, които се занимаваме с плуване.

За съжаление всичко хубаво, което имахме лека- полека започнахме след 90-те да го унищожаваме. Не знам защо?

Председателят Георги Аврамчев каза, че се водят преговори за комплекс „Червено знаме“, но на кой етап са стигнали не мога да кажа. Идеята е да се пусне и да се използва. Тук вече наистина като федерация да можем да го използваме. И тогава скоковете във вода и синхронното плуване също ще имат условията, необходими за адекватна тренировъчна дейност.

- Говорейки за съсипана спортна база, няма как да подминем въпроса басейните на Славия, където постигнахте големите си успехи в българското плуване като треньор. Големият басейн беше затворен почти чисто нов, за да се превърне в снимачна площадка. Покритият 25-метров пък стана волейболна зала…

- Не знам 50-метровят как изглежда. Още бях в Славия, когато имахме идея как да бъде пуснат отново, но дойдоха промените и всичко отиде по дяволите. Управителят на ледената пързалка ми сподели, че изхвърлял водата, която е 60 градуса, нито замърсена, нито нищо.



Бобев отново на 25-метровия басейн на Славия, превърнат във волейболна зала. Момиичетата са в същия състав от горната снимка

Тогава строителни войски бяха към Славия и не беше никакъв проблем да се изкопае една тръба да се свърже.

- Българска федерация плувни спортове не се изчерпва само с плуването. Какво е виждането ви за развитието на  останалите членове от семейството – плуване в открити води, синхронно плуване, скокове във вода, височинни скокове? Скоковете във вода съществуват без кула, синхронното плуване е със собствените си проблеми. В открити води се свързва основно с Венцислав Айдарски и макар че се вижда цяла група от младоци, маратонско звено, за което се говореше от времето на Петър Стойчев още не е направено…

- Що се отнася до скоковете във вода, навремето Любо Михайлов постигна с ентусиазма си чудеса. Неговият възпитаник Петър Георгиев донесе първия европейски медал за плувните ни спортове. Той и съпругата му Виолета Михайлова буквално живееха за този спорт.

Сега има друг ентусиаст – Георги Чобанов, с когото  говорихме надълго и нашироко по време на европейското първенство по скокове беше в Риека. Просто трябва да се използва неговия и този на колегите му ентусиазъм.

Подчертавам, че все пак аз не съм специалист в този спорт, нито в синхронното плуване. Ще разчитам на хората от техните области да дават идеи, съвети и да казват какво е необходимо от федерацията да се направи.  

- Няма как контактите ви, натрупани през годините в Хърватия и по време на лагери и състезания, да не бъдат използвани за българското плуване? Било като съвместни лагери, двустранни срещи, треньорски семинари?

- Има възможности, със сигурност ще използвам контактите си с хървати, словенци и сърби, за да направим треньорски срещи или треньорски семинари. Може да направим съвместен лагер. Напълно по възможностите е да организираме тристранна-четиристранна среща. Такава има между Хърватия, Сърбия и Босна и Херцеговина. Може и ние да се включим в една такава.

- БФПС работи по идеята за организирането на престижен международен турнир, на който подобно на откритите държавни шампионати, да се покриват нормативи за големи първенства и да бъдат привличани големите имена на световното плуване. Според вас това кога може да се случи?

- Мисли се в тази посока със сигурност. Трябва да изберем подходяща дата. В Европа има достатъчно силни турнири,  които ако се засечем, ще бъде трудно да докараме звездите. Другият важен момент е времето, в което ще се провежда турнирът, за да е подходящ за нормативи за европейско и световно първенство и олимпийски игри.

Да има цел, а не просто да се прави. И да влезе в календара на ФИНА и ЛЕН.

Другото, което е много важно за турнир от такъв ранг, е да  има много добър награден фонд. В крайна сметка всеки от тези елитни плувци има своя цена. Да намерим солиден спонсор, който да се заинтересува да покрие една голяма част от разходите и средствата. Защото при организацията на такъв турнир се включват самолетните билети, хотелите и пр.

А елитните плувци си имат цена от 5 хиляди до 30 хиляди евро за едно пристигане. Наградният фонд на турнир от веригата „Маре Нострум“ например е 50 хиляди евро.  

Българите обаче сме показали, че можем да организираме големи състезания. Последният пример бе с домакинството на „Мултинейшънс“ преди две години.


- Имате ли усещането, че ако бъдете избран за генерален секретар на БФПС ще попаднете в ситуация, подобна на тази от преди 28 г., когато отидохте в Хърватия, за да се превърнете в ключова фигура за организирането и израстването на местното плуване?

- В Хърватия  манталитет и организация на работа са съвсем други. По това време в България имахме на разположение и лекари и лагери, състезателите бяха облекчени по отношение на училището – имаха привилегията да полагат изпити извънредно.

Когато отидох в Хърватия всичко беше на аматьорски начала. Първо училище, после всичко останало. Няма спортни училища, пълно отдаване на спорта.

Въведох двуразови тренировки, тамошните плувци не го практикуваха по това време. Работех сутрин от 5 часа, вечер до 11 ч. И така докато не дойдоха първите резултати. После стана по-леко.

В Хърватия клубовете се издържат от членски внос и от общините, отпускащи някакви средства за спорт по критерии, които те са си направили  - в зависимост дали спортът е първа или втора категория. Решаващ е броят на медалите от държавни първенства, участия европейски, световни, олимпийски игри.

Основното перо си остава членският внос. Появяват се тук и там някой спонсор, те трябва да бъдат търсени, както трябва да направим и тук.

- Чувате ли се със звездни ви хърватски възпитаници ?

С Дуйе Драганя по-рядко, тъй като обикаля света по екзотични дестинации – Виетнам, Хондурас, Тринидад и Тобаго. Организира тренировъчни кампове в непопулярни дестинации, но обича и да пътува. С другите съм в непрекъснат контакт, например Милошевич е треньор в Риека.

- Ще продължите ли да работите за клуба ви в Риека ?

- Ще видим как ще го направим. Не е толкова близко. 1000 км е твърде голямо разстояние, за да прескачам. А трябва да си на място, ако ще се върши работа.

 

Прочетете първата част от интервюто  Димитър Бобев ТУК

 

----------

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.comза да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.

 


 


Тагове: димитър бобев, БФПс, генерален секретар, плуване
Коментари

7Dni Sport

Delfina

Спринт
Други новини