БГ EN

Основни правила за безопасност при свободно гмуркане

07-04-2018 12:06

 


  

Любомир СТЕФАНОВ*, seanomad-freediving.com, специално за BGswim.com
Снимки: Тихомир Рачев


През последните години все повече хора откриват, че могат да надникнат в подводния свят на една глътка въздух, без да се налага да използват водолазно оборудване. Необходимата екипировка е далеч по-малко и е финансово достъпна и това води до увеличаване на броя практикуващи – дали просто за разглеждане, подводен риболов или подводна фотография. Тъй като има немалко хора, които веднага след закупуването на екипировка (маска, шнорхел, плавници, неопренов костюм и баластен колан) се втурват в морето, се чувстваме длъжни да внесем яснота по темата за безопасността. Темата е особено актуална след трагичния инцидент с опитен български харпунджия на о. Бали (февруари 2018).

В следващите редове ще представим основни правила, касаещи безопасността при свободно гмуркане


Винаги гмуркайте с партньор


Основен риск при свободно гмуркане е загубата на съзнание. Ако задържаме дишането си твърде дълго, нивото на кислород, достигащо до мозъка, пада до критично ниска стойност и като защитен механизъм, губим съзнание. Загубата на съзнание сама по себе си не е опасно; ОПАСНО е когато гмуркаме без партньор – сами, в безсъзнание, с лице във водата имаме още няколко минути от земния ни път…Затова най-важното правило в гмуркането е „Никога не гмуркай сам!“. Наличието на адекватен партньор, който знае как да реагира в случай на инцидент, минимизира до голяма степен рисковете. Гмуркането с партньор („по двойки“) изисква когато единият гмуркач е под вода, другият (партньорът) да го наблюдава отблизо и постоянно от повърхността и да има готовност да се намеси в случай на нужда; при следващото гмуркане ролите се разменят.


ВАЖНО:
Рискът от загуба на съзнание съществува и при задържане на дишането в басейн и съответно тези занимания отново изискват партньор! Изключителни гмуркачи са губили живота си при неадекватно подсигурени тренировки…именно в басейн.


Никога не надценявайте възможностите си


Много фактори влияят на способността ни да задържаме дишането си и няма формула, по която всеки да открие границата си. Затова гмуркаме консервативно, ден за ден отчитаме моментното си състояние и винаги излизаме с голям резерв; пътят напред е на малки стъпки. „Състезателен“ характер + непознаване на предупредителните сигнали на тялото + игнорирането на тези сигнали = добра възможност за партньора ви да демонстрира уменията си за спасяване.


Не хипервентилирайте преди гмуркане


Хипервентилацията - ненужно повече като брой и/или дълбочина вдишвания в състояние на покой преди началото на гмуркането – е опасна и за съжаление все още популярна техника, въпреки че отдавна е отречена от съвременните разбирания за свободно гмуркане. Тази техника НЕ презапасява тялото с повече кислород, а влияе на нивото на въглероден диоксид (CO2). Въглеродният диоксид е наш добър приятел – дихателният център следи информацията от хеморецепторите и при повишени стойности на CO2 се появява желанието за дишане („порив“).



Хипервентилирайки преди гмуркане, ние изхвърляме част от въглеродния диоксид и съответно удължаваме времето на комфорт - стойността, която ни кара да искаме да дишаме се постига по-късно. Именно в това се крие рискът – можем неусетно да доближим или дори преминем границата на възможностите си. Има и други основателни причини да не правим хипервентилация, но те са отвъд целите на тази статия.


Балансирайте се правилно


Тежестите на баластния колан трябва да се преценят на базата на много фактори, основен от които е дълбочината, на която планираме да гмуркаме. Правилото е: колкото по-надълбоко ходим, толкова по-малко олово трябва да има на колана. Като минимална мярка за безопасност, трябва в последната 1/3 от изплуването да сме „положително плаваеми“ – т. е. тялото само да изплува нагоре без да правим каквито и да е движения (пример: гмуркаме на 20 метра дълбочина, при изплуване спираме да махаме на 6м от повърхността; ако сме правилно балансирани, тялото ни само ще изплува нагоре; ако се тежко балансирани, ще потъне). Инцидентите се случват именно в тази последна част от изплуването и на самата повърхност, затова задължително сме с положителна плаваемост.


Хвърлете баластния колан в случай на проблем

Разбира се, съществува и аварийната мярка за освобождаване на баластния колан в случай на проблем. Това няма да ни катапултира нагоре, но поне по-рано и с по-малко усилие ще стигнем точката на положителна плаваемост и има вероятност благодарение на това спестено усилие, да стигнем успешно повърхността и да останем в съзнание.


Винаги махайте шнорхела от устата си преди началото на гмуркането


След последното вдишване, шнорхелът се маха от устата. Ако загубим съзнание и сме със шнорхел в уста, има по-голяма вероятност в дробовете ни да влезе вода. Нещо, което допълнително намалява шансовете ни.
Тези редове не изчерпват темата за безопасност, но дават най-общите и важни правила за практикуване. Консумирайте свободно гмуркане с удоволствие и мярка!


* Любомир Стефанов е инструктор и международен съдия по свободно гмуркане, рекордьор на България в дълбочинните дисциплини. Основаното от него училище за свободно гмуркане Seanomad има за цел да популяризира и развива фридайвинга както сред любителите, така и сред хората търсещи спортни постижения

 

 

----------

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.comза да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.

 


 


Тагове: гмуркане, водолазен спорт, Любомир Стефанов, безопасност
Коментари



Delfina

Спринт
Други новини