БГ EN

Драмата в Пърт срещу Китай (II част)

30-12-2018 10:02 | Любо Бонев

 

Преди 30 г. националният ни отбор за мъже по водна топка отпада инфарктно в олимпийската квалификация. Прочетете втората част от историята. 


В крайна сметка след намесата на Иван Славков, ръководството на БСФС даде „благословията си“ да участваме на олимпийската квалификация. За моя радост и аз бях между избраниците на Васко Томов, хващайки „последния влак“ за място в състава.

Отборът се оформи така:

Георги Господинов – вратар, 1958 г., 29-годишен

Любослав Бонев – 1962 г., 26-годишен

Росен Цанев – 1963 г., 24-годишен

Николай Дагоров – 1963 г., 25-годишен

Делчо Вълков – вратар, 1964 г., 24-годишен

Яни Георгиев – 1964 г., 23-годишен

Мирослав Тошев – 1964 г., 24-годишен

Николай Желев – 1967 г., 21-годишен

Андрей Андреев – 1968 г., 20-годишен

Дарий Дановски – 1969 г., 19-годишен

Васил Миленов – 1970 г., 18-годишен

Александър Цанов – 1970 г., 18-годишен

Средна възраст: 22,7 години

 

На 26 г. аз бях вторият „най-възрастен“ в отбора, след Жоро Господинов. Умишлено съм толкова подробен с възрастта на отбора, защото по-нататък е от голямо значение. Освен нас, играчите, пътуваха разбира се Васко Томов и д-р Георги Димитров – Геро, а също така и „куката“ (човекът от ДС, неизменно придружаващ с отборите през тези години), който имаше задачата да не „избягаме“ в Австралия...

Заминахме по маршрут София – Белград – Дубай – Сингапур - Куала Лумпур - Пърт.

В Белград останахме един ден и играхме приятелски мач с Партизан. Останахме впечатлени от огромния брой деца, трениращи на басейна им, а и от шницелите, които ядохме на вечеря в ресторанта на клуба. Буквално „излизаха от чинията“. И си казахме: “Така се прави водна топка... “.

След наистина дългото пътуване, където пътьом от летището в Сингапур нарамихме по няколко касетофона, пристигнахме в Пърт през нощта.

Настаниха ни в нещо като казарма на брега на Индийския океан, до градчето Фриментъл, което в последствие научих, че е известно с провеждането на ветроходната регата America´s Cup и с изобилието на акули в близост до брега. А ние на сутринта си мислехме да се топнем в океана...

 

1988 г. На моравата пред "Noalimba Center" в Пърт, отляво надясно: Росен Цанев, Яни Георгиев и Дарий Дановски. Снимки: Архив Любо Бонев и Тома Томов

Оказа се, че тази „казарма“ е била само са първата нощ и на другия ден ни закараха в постоянната ни резиденция “Noalimba Center”. Не се отличаваше с излишен лукс, но беше точно от каквото имахме нужда: намираше се на спокойно място с парк извън града, с много зеленина и разхождащи се между нас кенгура. Храната беше изобилна и хубава.

 

Естествено това беше най-евтиният вариант, предложен от домакините за отбори като нас, Мексико, Гуам и т.н. Другите тимове като Гърция, Франция, Унгария бяха настанени в хотел в центъра на града. Но това нямаше значение, бяхме дошли да свършим определена работа. Пристигнахе 2-3 дни преди започване на турнира, за да се аклиматизираме с часовата разлика и изиграхме тренировъчен мач с Нова Зеландия, които бяха в другата група.

Всъщност, двете групи бяха разпределени така:

„А“ – България, Гърция, Франция, Бразилия, Гуам, Мексико, „Б“ – Унгария, Австралия, Китай, Бразилия, Нова Зеландия и Канада.

 

Преди да отидем в Пърт знаехме, че ние, Франция и Гърция сме с изравнени сили и мислехме, че борбата за първите две места в групата ще се реши между нас. Регламентът отреждаше дирекно класиране за първите два отбора от всяка група, а третите и четвъртите щяха да продължат за борбата за петата квота, като щяха да играят полуфинали и финал. В другата група Унгария и домакините от Австралия нямаха проблеми.

 

В нашата група обаче имаше изненада – Бразилия

 

На предишната олимпийска квалификация през 1984 г. бяхме играли с тях и ги победихме без проблеми. Сега бяха друг отбор, а и ние също.

 

Започнахме турнира срещу Гуам и без да си даваме зор спечелихме лесно с 27:2. Ако този мач беше последен, а не първи в програмата ни, може би нещата щяха да се развият по различен начин. Защото след нас Бразилия ги разби с 52:0 (представяте ли си?) и по този начин нашата голова разлика се обезличи.

 

Споменах, че влязох  в състава за този турнир едва ли не последен, но след първия мач започнах да играя като неизменен титуляр. Бях в страхотна форма. Може би никога до този момент, а и след това, не съм бил толкова добре подготвен. Направо „летях над водата“, всичко ми излизаше добре: в защита, в нападение, контраатаки, голове...

В интерес на истината всички бяхме отлично подготвени физически и функционално, за което свалям шапка на Васко Томов. Проблемът ни беше друг –

 

много от нас нямаха необходимия опит за такова отговорно състезание

 

За разлика от нас,  преките ни съперници като Гърция, Франция и Бразилия бяха запазили отборите си и дойдоха с най-опитните си играчи.


Вторият ни мач беше срещу Гърция. Един от най-важните за нас. Двубоят вървеше „гол за гол“, играехме добре, но и гърците също. Няма да забравя последната минута на мача. Резултатът беше равен. Изгониха човек от тях и бяхме с числено преимущество. Оставаха около 45 сек. до края на мача. Разиграхме дълго и добре топката с човек повече и когато оставаха около 5 сек. до края на атаката ни, Росен Цанев, който играеше отвън на зоната, залъга че ще шутира и ми подаде топката за гърба на защитата им.



Васил Томов спира да играе през 1979 г, а през 1988 г. води националния отбор на олимпийската квалификация в Пърт – последната, на която сме участвали. Засега.


Аз играех на „удобната страна“ на 2-та метра и след като получих паса от Росен бързо „заших“ в обратния ъгъл на гръцката врата. Голът се оказа победен, защото до края на мача оставаха 15 сек., в които не се случи нищо. Важна победа, която предизвика еуфория у нас. Адреналинът ни скочи до небето!


Бяхме на една крачка от целта според предварителните ни изчисления. Но не така мислеха бразилците. Мачът ни с тях беше на другия ден рано сутринта. Не зная дали заради това, но бяхме като заспали. А те действаха много твърдо, даже грубо. Не ги познавахме, с изключение на Боржес, който играеше в Италия, но си личеше, че са опитни ватерполисти и успяха да разбият играта ни. Статистиката  бе красноречива: от 12 пъти с човек повече вкарахме само 3 гола.

На всичкото отгоре на мен ми разбиха носа в началото на третата част и не можах да продължа мача. Загубихме с два гола разлика, но все още имахме шанс да се класираме директно, ако биехме Франция. Но не стана, загубихме пак с два гола разлика. Честно казано, не си спомням много от този мач.


Оставаше ни мачът с Мексико, но нямахме никакви шансове, дори и при победа, да се класираме на второ място в групата. Франция си беше осигурила първото, а при създалата се „въртележка“ между нас, Гърция и Бразилия и съотношението в головата разлика стана така, че ако ние биехме Мексико втори ставаха бразилците, а ако паднехме – гърците. За повечето от нас, които бяхме в отбора тогава, този мач остава загадка.

Играчите на съперника бяха доста под нашето ниво, но… паднахме. Имаше неоправдани промени с състава ни за двубоя и дори подозрително слаба игра на някои от отбора

 

Със загубата класирахме стария ни съперник Гърция за олимпиадата

 

в Сеул, а ние останахме четвърти в групата.


Оставаше ни един последен шанс - да победим Китай, трети от другата група и след това да се срещнем в решаващ двубой със спечелили мача Бразилия-Канада.


Двубоят с Китай също ще го помня цял живот, както сигурно и всички, които бяхме там. Три части играхме страхотно и поведохме с 10:6. Четири гола разлика и само една част от 8 минути... Изглеждаше невъзможно дори да ни изравнят, а какво остава да загубим…Но ето, че се случи. Помислихме, че китайците сами ще се бият и, както става в такива случаи, отстъпихме с 10:11.

 

Не вкарахме нито един гол в последната част

 

Не играхме активно, губехме топката лесно, прибързвахме в нападение... Все грешки на неопитни играчи.


Къде беше сега Васко Нанов да даде спокойствие в защита, да ни организира и поведе в нападение? Или Асен Денчев да задържи топката или да предизвика изгонване на техен играч в центъра на атаката ни? Или Андрей Сушков да измисли някой негов гол от нищото?

 

Кой отбор би си позволил лукса да не взема на такъв турнир играч като Васко Нанов, който същата година стана голмайстор на италианската Втора лига с повече от 70 гола? Знаете ли защо не беше в отбора? Официалната версия тогава беше, че от клуба му не са го пуснали. А истината? Казали му от нашата федерация, че ако иска да дойде да играе на квалификацията, трябва сам да си плати самолетния билет от Италия до Австралия. Знам го лично от него. А как да си го плати при положение, че от заплатата му от 2000 долара държавата ни му оставяше само 300?

 

При загубите ни от Франция и Бразилия също се усети липсата на опитни играчи, но като че ли най–много имахме нужда от тях в този мач срещу Китай. На всичкото отгоре минута преди края при наша контраатака и резултат вече 11:10 за Китай Николай Желев не можа да уцели опразнената китайска врата от 3 метра разстояние.

 

И така приключи всичко. В съблекалнята след мача имаше викове, псувни, цигари „Кент“. Но и надеждата да се класираме на следващата олимпиада.

Само че, както споменах в началото, и нея я гледахме по телевизията…

Прочетете първата част на историята ТУК

 

----------

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.comза да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.

 


 


Тагове: люба бонев, водна топка, история, олимпийски игри
Коментари

7Dni Sport

Delfina

Спринт
Други новини