БГ EN

Големият Борислав Георгиев: Не съм герой, а треньор, който цял живот си гледа работата

Снимки: Личен архив, Борислав Георгиев, Делян Господинов и swimming.bg
Снимки: Личен архив, Борислав Георгиев, Делян Господинов и swimming.bg
11-08-2019 10:13 | Иван Цанов

 

Борислав Георгиев е живата легенда на варненското  плуване.  Влиза за първи път в басейна на 12 години и никога повече не се разделя с любовта си към плуването, което се превръща за него в живот, професия, хоби, страст и съдба. Вече почти 60 години не се е разлъчвал със спорта на сърцето си. Какво ли не е видял, какво ли не е преживял, какво ли не му е минало през главата.

 

Иначе успехите при него идват толкова лесно и бързо, че някой отстрани би си помислил, че има пръст и случайността. Нищо подобно. Всичко е продукт на тежък труд, постоянство, търпение и всеотдайност. През 1964 г. едва 16-годишният Георгиев става „майстор на спорта“ и взема участие в митичния плувен маратон „Варна - Одеса“.

Случват се и куриози. На лагер във Велинград, след като Борето е пробягал 40 километра и треньорът прекратява тренировката, плувецът по собствена инициатива навърта още километри и сяда да си почине на една пейка. За лош късмет излиза силен вятър, спортистът настива и е приет в болница.

Иска да се откаже от плуването. Треньорът му – Милко Рачев, обаче не се примирява с неговото решение и след като се съветва с лекари, които го уверяват, че питомецът му е абсолютно здрав, го връща в басейна. И така до днес. За него няма делник, няма празник  – винаги може да бъде видян около басейна. Известен е и с това, че има само един печат в трудовата си книжка. Не си е и помислял да работи на друго място освен в любимия отбор на Черно море.


Пътят му към легендарния статус, който притежава днес, обаче никак е бил лек, но и в най-трудните моменти е знаел, че е свързан само и единствено с плуването. Борислав Георгиев е фигура, която оставя ярка следа в историята както на варненското, така и на българското спортно плуване и неговите заслуги няма и не могат да бъдат забравени.

 

- Боре, от 12-годишен си между сините коридори. Как започна да тренираш плуване?


- 12-годишните момчета се впечатляват от силните и смелите. Беше модерно да плуваш добре в морето и завиждахме на тези, които го правеха добре. Това ме мотивира и отидох на басейна. Исках да бъда добър в плуването. Попадайки там, се почувствах в свои води – в пряк и в преносен смисъл. Започнах бързо да напредвам, отдаваше ми се. Още първата година успях, и то не в какво и да е – станах републикански шампион на 50 метра свободен стил.

Годината бе 1961-а. Нещата ми потръгнаха добре, не само защото този спорт се оказа в кръвта ми, а и защото попаднах на талантлив, знаещ и амбициозен треньор – Милко Рачев - Бати Милко.


- Имал си късмета в първите ти години в плуването във Варна да общуваш с великите варненския треньори – Алекси Алексиев -Папата, Хараламби Чакъров - Ламбо, д-р Любен Лазаров, Иван Попов и Милко Рачев - Бати Милко. Какво си спомняш за тях?


- Милко Рачев беше голям иноватор. Всеки ден му идваха най-различни идеи, от които поне една той осъществяваше. Сред идеите на Бати Милко - ,,Бати“ е титла, е и тази да преплуваме през 1963 година река Дунав – от изворите до Черно море. Това обаче не се осъществи, тъй като трябваше да минем праз капиталистически страни, а тогава това не беше възможно.

Затова пък осъществихме другата му блестяща и малко налудничава идея – да преплуваме морето от Варна до Одеса. Благодарение на адмирал Иван Добрев и на флота тази идея се осъществи. Треньорът ми твърдеше, че всичко, което правим, е за първи път в света. Това ни провокираше и мотивираше.


- Ти имаш големи успехи и като състезател, макар, младите да те познават само като треньор. Бил си отличен делфинист, като 10 поредни години си шампион на републиката на 100 м бътерфлай...


- Като състезател най-много обичах, а и много ми се отдаваше, делфиновото плуване. Да, бил съм отличник в този стил и 10 години съм бил републикански шампион и рекордьор на 100 метра делфин. До момента, в който Васил Добрев не ми отне рекорда. При Милко Рачев всички плувахме и маратони.


Голямата варненска тройка - от ляво на дясно - Барислав Георгиев, Юлиян Русев, Васил Атанасов

Всяка година участвах в маратона Варна-Златни пясъци (20-22 км). Бил съм победител. Плувал съм и маратон 30 километра във Варненския залив, където се класирах на второ място.


- Сред участниците си на митичния днес плувен маратон Варна – Одеса през 1964 г. Тогава нямаш навършени 16 години и даже участието ти е под въпрос...
     

- За този маратон са изписани много страници. Вече почти всичко е казано за него. При всеки мой разказ младите хора искрено се впечатляват и възхищават на нашия подвиг.


- Завършил си ВИФ „Георги Димитров“ в София, в наши дни НСА, със специалност треньор по плуване. Защо избра треньорското поприще?


- Професията ми е моето хоби. Така изпълних препоръките на един голям треньор – Игор Кошкин, който е личен треньор на Владимир Салников.



Треньорите Борислав Георгиев, Милко Рачев и Добри Динев


При една паметна за мен среща в Лондон, където водих мои състезатели на Купа Европа, той ми каза, че работата на треньора трябва да бъде неговото хоби. И хобито трябва да му носи удовлетворение. Думите му тогава ме впечатлиха силно и днес, правейки си равносметка, знам, че съм изпълнил напътствията на големия Кошкин.


- Огромен брой са шампионите, рекордьорите и медалистите, които са излезли изпод вещите ти треньорски ръце. Припомни ни имената и успехите на твоите възпитаници... 


- Да, нескромно ще е, но мога да се похваля с много мои възпитаници и техните постижения. За да не пропусна някого, няма да изброявам всички републикански шампиони, както и майсторите на спорта. Ще се огранича само с най-успелите. Сред тях са: Иван Станчев – второ място в щафета на България на европейско първенство за юноши, където само с една стотна унгарците грабват златото, пето място на европейско първенство за юноши, рекордът му на 100 метра бруст е ненадминат 20 години; Крум Оджаков – балкански и републикански шампион и рекордьор на 100 м делфин, седмо място на Купа Европа в Лондон; Симеон Македонски – девето място на 100 м делфин на европейско първенство за младежи и участник в олимпийски игри; Валентин Милков – участник в две европейски първенства за юноши, рекордьор по брой спечелени медали – 11 златни медала от републиканско първенство, като след този случай бе променен регламентът за участие; Юлиян Костов – шампион на България в най-коронованата дисциплина – 100 м свободен стил, а днес – актьор със световни успехи.

 

- Твоят жизнен път е свързан само с един-единствен клуб – ПСК Черно море. Той се утвърди и като водещ на клубно ниво у нас. Какво е за теб този клуб, какви са неговите корени?

 

- Верността към клуба, в който тренирахме, и предаността към треньора бяха характерни за онова време. За разлика от днес, когато състезателите сменят често клубовете и треньорите си... Ние можехме с гордост да заявим чии възпитаници сме, на кой треньор и на кой клуб. Имахме чувството на принадлежност и това ни задължаваше. Днес, за съжаление, нещата стоят по различен начин. Според мен този факт не работи в полза на българския спорт.



Част от участниците в маратона Варна-Одеса 1964 г. Отляво надясно: Димитър Статев, Благой Вълнаев, Петър Странчевски, адмирал Иван Добрев, треньорът Милко Рачев, Божко Бонев, Борислав Георгиев. Клекнал: Хараламби Калчев

 

За мен Черно море е моят клуб. Всичко! Той ме създаде, изгради ме като личност, предпази ме от негативните изкушения на младостта. На него – моят клуб, аз благодаря за това, което съм. От 1981 до 2016 година съм бил старши треньор на ПСК,,Черно море“. Многократно съм награждаван с приза ,,Най-добър треньор“ на град Варна. През 2013 г. съм удостоен с Почетен знак с лента – сребърен за изключителни заслуги за развитието на спорта в град Варна и по повод 100-годишния юбилей на ССК Черно море.


- През последните няколко години Варна се очерта като първа плувна сили в България. Всъщност това не е нещо ново, но доста години минаха от първата варненска хегемония през 60-те години на ХХ век. На какво се дължи това според теб?


- Вярно! През 60-те години на ХХ век Варна наложи присъствието си като сила в плуването и до днес. Според мен причините за това в миналото са добрата плувна база, създадена по това време, наличието на добри и амбициозни треньори: Милко Рачев, Алекси Алексиев, Любо Лазаров, Ламбо Чакъров и талантливите варненски деца. Днес, след подобряването на материално-техническата база, преди повече от десетина години, варненското плуване се възроди.

Нароиха се много клубове, с много треньори и плуващи деца. Осъзната е категорично вече ползата от плувния спорт. Не достига база за размерите на нашия голям град. Този проблем е грижа на общината.


- Във Варна има доста плувни клубове. Според едни, това е добър показател, според други – лош, трети са неутрални по въпроса. Какво е твоето мнение относно това явление известно като „роене на варненските плувни клубове“?


- Добре е, че има много желаещи да плуват. Добре е, че има конкуренция между клубовете. Лошо е, че няма достатъчна база за развитието на спорта. За размерите на Варна би следвало във всеки квартал да има плувен басейн с което ще се улесни достъпът до спорта. А и всички знаем за неоспоримите ползи от плуването.


- Някъде към 16-17-годишна възраст настъпва време разделно и повечето състезатели се отказват безвъзвратно. Това донякъде е естествена тенденция, но все пак на какво се дължи тя,  според теб?           


- Липсата на правилна държавна политика по отношение на спорта, за жалост, не подмина и нашия спорт. Не се отдава необходимото значение на училищния и на студентския спорт. Нужна е добра база и мотивация за по-нататъшното развитие на добрите състезатели (особено във висшите учебни заведения), както е в САЩ, например. Необходимо е разбиране, морален стимул и сериозна финансова подкрепа. От детските градини до университетите трябва да се следва единна стратегия за развитието на спорта, а оттам и на високото спортно майсторство.


- Ти се пробва като треньор и в Турция. Там също постигна успехи.  Имат ли турците нещо, което ние нямаме и можем ли да „купим“ някои хитрини от тях? 
 


-
Ха-ха! Пробвах се в Турция! Да! И не само – успях! Клубът, в който работих, стана републикански шампион за деца. Турците гласуват доверие на треньора на сто процента. Те не са по-знаещи и по-можещи от треньора и зачитат неговия авторитет. Неговата дума е закон. Това се наследява от децата. Треньорът е видна фигура към която се проявява заслужено уважение и внимание. Децата са дисциплинирани, родителите – съпричастни към делото на клуба и спорта. Конкуренцията се зачита и уважава. Работи се здраво. Така нещата вървят!


Това е Борислав Георгиев


Роден:
10 март 1948 г. във Варна

Години, прекарани в плуването: 1960 до 2019  (почти 60).

Спортна кариера:


Активен състезател:
1960 до 1974 г. от 1960 до 1968 г. във ФСФД ,,Черно море“ само при треньора Милко Рачев; от 1968 до 1970 г. – военна служба в Спортна школа ,,Чавдар“ (София) с треньори Илия Лалов и Кирил Изов; от 1971 до 1974 г. във ВИФ (днес НСА) с треньор Тотко Рачев.

Професионален път: треньор по плуване в ПСК ,,Черно море“ от 1975 г. до днес

Хоби: Плуването, което е и негова професия

 

----------

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.comза да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.

 


 


Тагове: борслав георгиев, пск черно море
Коментари



Delfina

Спринт
Други новини