БГ EN

Василики Кадоглу: Тъжно е, че у нас плуването в открити води при жените почти не се развива

Снимки: Евгени Цеков, sportsgallery.eu, Ивелин Солаков и личен архив
Снимки: Евгени Цеков, sportsgallery.eu, Ивелин Солаков и личен архив
22-11-2019 14:41 | chernomore.bg, Полина Петрова


Василики Кадоглу беше обявена за спортист номер едно на Варна за септември заради победата си на плувния маратон в  Холандия и второто място в Хърватия. Състезателката на ПСК Астери подари купата си от маратона „Фарос“ на варненския Музей на спорта, който се помещава в Юнашкия салон. Василики говори за победите и отличията в спорта до момента и за новите цели, които си поставя.

 

- Василики, какво означава за теб отличието за спортист №1 на Варна?

- Много съм щастлива от това признание. Не ми е за първи път да спечеля отличието за спортист на месеца във Варна. Този път наградата дойде заради 16-километровия маратон „Фарос“ в Хърватия, на който финиширах втора след многократната световна шампионка Ангела Маурер. За втори път плувам на този маратон и отново беше голямо предизвикателство за мен. Тази година беше 44-тото му издание, а това е единственият маратон в света, записан в Алеята на славата.

Плуването в открити води много ми харесва, чувствам се много по-сигурна в тази дисциплина.


 

 

- Как се насочи към него и с какво е по-различно плуването в открити води от това в басейн?

- Честно казано, първия си маратон го преплувах, за да преодолея страха си от дълбокото. Преди това полудявах, когато не виждах какво има под мен във водата. Първият маратон, в който участвах, беше „Галата–Варна“ през 2016 г. Много ми хареса плуването в открити води и реших да продължа с него. След година станах първа в държавното първенство на Испания за моята възрастова група. Успехът ме амбицира да се готвя по-сериозно и започнах да плувам по-често в маратони. Постепенно те станаха основното за мен, тъй като видях, че в тях мога да се реализирам много по-успешно, отколкото в басейна. Продължавам от време на време да плувам и в басейн на държавни първенства, но главната ми цел са успешните участия в различни маратони.

 

 

- Тази година кое беше най-силното състезание, в което участва?


- Тази година не успях да отида на европейското първенство за юноши и девойки както миналата година, но научих по нещо от всички състезания, в които участвах. Щастлива съм, че натрупах опит, който ще ми бъде от полза, и определям годината като успешна за мен, въпреки че не участвах на големи състезания както миналата. През 2018-а, освен на европейско първенство, бях един от българските представители и в младежката олимпиада в Буенос Айрес. Това е най-значимото състезание, в което съм участвала до момента, но като първо за мен от такъв ранг, бях доста притеснена и не се представих по най-добрия начин. Въпреки това да отида на младежка олимпиада, беше невероятно преживяване за мен, силно се впечатлих от спортния дух, който владее олимпийското село по време на надпреварата. Моята мечта от малка е да отида на истинска олимпиада и се надявам и това да се случи.

 

- Как се справяш с притеснението преди старта?


- Не е лесно, но смятам, че се справям все по-добре след всяко изминало състезание. Разбира се, все още ми се случва понякога заради прекалено голямото ми желание, да не се представя по най-добрия начин. Просто се опитвам да бъда спокойна преди старта и да вярвам в моите възможности и в това, че каквото и да се случи, ще ми бъде в плюс, ще е за мое добро, че нищо няма да загубя от участието си в което и да е състезание.

 

- Кои са елементите от формата, в която се намираш в момента, които искаш да подобриш – както в спортно-технически, така и в психологически аспект?


- Винаги има какво да се желае, със сигурност имам още да работя с моята психика, защото колкото по-силна психика имам, толкова по-лесно ще ми бъде за в бъдеще. Физическата форма според мен не е определяща за победата, защото на практика всички тренират.

Когато състезатели с изравнени сили застанат на старта, първи финишира този, който е с най-стабилна психика.

 

- Тази година за пореден път спечели маратона „Галата–Варна“, състезанието, от което започва кариерата ти в маратонското плуване. Каква емоция ти донесе успехът тази година?


- Изключително щастлива съм, че тази година спечелих състезанието заедно с моя съотборник Георги Цурев, който триумфира при мъжете. Надявам се догодина да успея да се включа и в юбилейното му 80-о издание.

 

- Конкуренцията при жените тази година изобщо не беше силна, за разлика от надпреварата при мъжете?


- Така е. Като цяло в България плуването в открити води при жените почти не се развива, което за мен е тъжно. Надявам се в бъдеще все повече спортистки да се насочат към него.

 

- Защо избягват според теб плуването в открити води?


- Може би се притесняват и освен това треньорите не го приемат на сериозно. Мисля си, че в България няма треньори, които да знаят наистина как да подготвят своите състезатели за плуване в открити води.

 

 

- Изглежда малко по-рисковано от плуването в басейн, така ли е на практика?


- Маратонското плуване е много по-щадящо за здравето на състезателя, защото натоварването на сърцето е много по-малко, отколкото при по-късите дистанции.

 

- След като спечелихте маратона „Галата–Варна“ с Георги Цурев участвахте и на маратона на побратимения на Варна град Дордрехт. Какви са впечатленията ти от това състезание, плувахте в канал, който преминава през града, плувала ли си досега в подобни условия?


- Не, не съм… Много беше приятно цялото преживяване в Дордрехт, но за мен най-важно беше, че участвахме в този маратон благотворително. За мен нямаше значение дали ще спечелим, или не, аз бях изключително щастлива, че имах възможност да помогна по някакъв начин.

 

- Хората как ви приеха?


- О, страхотно ни приеха, много ни се радваха. Публиката беше разположена по цялото трасе и усещахме позитивна енергия – ръкопляскаха ни, усмихваха се. Подобно нещо почти не ми се е случвало по други състезания. Беше ни много приятно да плуваме в Дордрехт, дори накрая финиширахме заедно с Георги Цурев, ръка за ръка.

 

 

 

- Кои са другите интересни места по света, на които те отведе плуването?


- Буенос Айрес е най-далечната дестинация, която съм посетила заради Младежките олимпийски игри миналата година. Хората там също бяха доста дружелюбни към всички спортисти. По улиците е прието да се поздравява всеки, дори непознат, с усмивка, не като при нас. Не успях да видя почти нищо от Буенос Айрес, за съжаление, защото бях в Олимпийското село, от което ми трябваше един час, за да стигна до центъра, градът наистина е огромен. Благодарение на плуването съм посетила столицата на Катар – Доха, Абу Даби, както и някои европейски държави – Хърватия, Сърбия, Македония, Гърция и др.

 

- Какво означава за теб да представяш България на международни състезания?


- Гордея се, разбира се! Горда българка съм и не мога да си представя да защитавам друг флаг.

- Защо се насочи към плуването?

 

- Започнах да плувам, когато бях на 5. Научих се как да се държа над водата и след това спрях. По-късно дойде един период, в който качих доста килограми, трябваше да започна да спортувам, за да си възвърна нормалното тегло. Майка ми ме подтикна отново да започна да плувам и, честно да си призная, в началото изобщо не ми се искаше.

 

 

С майка си Гергана Василева - президент на Астери

 

Когато започнах да ходя по състезания обаче, желанието ми да спортувам ставаше все по-голямо. Днес не си представям какво бих правила, ако не се занимавах с плуване. Това е един много хубав спорт, който е най-щадящ, води до най-малко травми в сравнение с други спортове, като футбол и баскетбол да речем.

 

- Какви качества разви той у теб?


- Ако става дума за физиката, първото, което се забелязва от всеки, е широкият ми гръб. Това е нещо, с което се гордея, защото отдалеч си личи, че съм спортистка. А по отношение на другите качества - плуването ме научи на дисциплина, на респект и уважение към треньори и съотборници.

 

- Сестра ти Джорджия също имаше добри резултати в плуването. Случва ли ти се понякога да се сравняваш с нея?

 

- Не ми се е случвало никога, защото аз тренирам по различен начин от този, по който тя се е готвела преди, тъй като дисциплините ни са различни. Тя плуваше бруст, а аз се изявявам в кроул и маратонско плуване. Честно казано, съжалявам, че тя се отказа толкова рано от спорта, смятам, че можеше да постигне още много успехи.

 

- Кои са най-силните ти качества, с които превъзхождаш конкурентките си в плуването?

 

- Не смятам, че ги превъзхождам, просто знам, че давам всичко от себе си във всяка тренировка и във всяко състезание. Надявам се в дългосрочен план да продължа да се развивам. Борбена съм… Имало е моменти, в които ми е било много тежко, понякога дори съм мислила да се откажа от плуването, но не съм го направила. Явно съм изисквала от себе си повече от това, което съм можела да постигна към даден момент, но много бързо съм успявала да променя мисленето си и да се мотивирам отново. Мисля, че всеки спортист понякога се чувства несигурен, неуверен в себе си и в своите възможности. Сега вече знам, че каквото и да се случи, няма да се предам, поставила съм си цели, които преследвам.

 

- Изпадала ли си понякога в опасна ситуация по време на плуване?

- Миналата година на държавния шампионат на Испания, когато скачах във водата, за да загрявам, понеже не виждах нищо по дъното, си ударих лошо крака на един камък, дори още имам белег оттогава. Всичко покрай мен беше в кръв, болеше ме много, но просто почистиха раната, сложиха ми една лепенка и след няма и половин час трябваше да стартирам. Успях да надмогна себе си и дори финиширах първа.

- Кое е най-ценното, което научи от треньора си Динко Юкич?


- Най-ценният съвет, който ми е дал, е, че без значение какви успехи постига един спортист, трябва да е здраво стъпил на земята и да е наясно, че спортът е до време. Трябва да знаеш как да продължиш в живота.

 

 

 

- Ти в каква сфера смяташ да потърсиш реализация?

- Засега знам, че просто искам да плувам колкото може по-дълго. Що се касае до образованието ми, след като завърша Спортното училище след две години, съм решила да следвам психология, все още не съм избрала дали в България, или в чужбина.

 

- Кои са най-незабравимите емоции, които ти създаде плуването?

- Никога няма да забравя участието ми в шампионата на Испания през 2017 г. Това беше първият по-сериозен маратон, в който се включвах. Реших да се пусна по петкилометровата дистанция, за да проверя как ще ми се отрази, как ще се чувствам. До последно не знаех на кое място се движа и когато финиширах, смятах, че вече има други преди мен. Когато излязох от водата, треньорът ме поздрави и ми каза, че съм първа, аз не успях да повярвам, дори се разплаках. Това е незабравим момент за мен.

 

- Коя е най-дългата дистанция, която си изплувала?


- Най-дългият маратон, който съм плувала, е 25 километра, миналата година на Охридското езеро. За 5 часа и 39 минути го изплувах. Беше доста продължително плуване. Сама реших да поема това предизвикателство, да видя дали мога да издържа, казах си, че времето, което ще постигна, не е от значение, най-важно за мен беше да изплувам цялата дистанция.

 

- А имало ли е състезание, на което си се отказвала, преди да преплуваш цялото трасе?

 

- Не е имало, няма и да има, надявам се!

 

 

- За какво мечтаеш?

- Целта ми е да участвам на олимпиада! Мечтая да постигна най-доброто, на което съм способна, както в плуването, така и в живота. Много искам да имам възможност да помагам, бих се включила във всякакви благотворителни инициативи!

Източник: chernomore.bg

 

----------

Абонирайте се за канала на спортното предаване СТУДИО СПРИНТ в YouTube

 

 

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.comза да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.


Тагове: василики кадоглу, астери
Коментари



Delfina

Спринт
Други новини