БГ EN

От Глазгоу с поглед към Токио

Антъни Иванов преди европейския си финал гледа към Токио. Снимки: Ивелин Солаков, Евгени Цеков, sportsgallery.eu и BGswim.com
Антъни Иванов преди европейския си финал гледа към Токио. Снимки: Ивелин Солаков, Евгени Цеков, sportsgallery.eu и BGswim.com
09-12-2019 09:02 | Иван Цанов

 

В града на Алън Пинкертън

 

В самото начало нека да кажем, че първенството бе на малък басейн (25 м) и без особено значение в стратегически аспект. Даже един европейски експерт с когото размених флашове ми написа: „Nothing special, even weakly“ (Нищо специално, даже слабо). Не мисля обаче, че беше weakly (слабо). Резултатите на някои плувци си бяха направо световна класа. В крайна сметка форумът в Глазгоу бе нещо като генерална репетиция на европейците за догодина. Да не забравяме и това, че най-добрите плувци в света – американците, ги нямаше в Глазгоу – където е роден прочутият частен детектив Алън Пинкертън. Нямаше и как да ги има.

 

Ще запомня три неща. Първото е наистина чудовищният световен рекорд на Русия в щафетата микс 4х50 м смесена с време от 1:36.22 мин. Второто е плачът от радост на бащата на шампиона на 100 м бътерфлай Мариус Куш (Германия). Този човек ме потресе – как само ревеше от щастие... Третото – изключително професионалният информатор. Какъв тънък познавач на плуването, каква постановка, тембър, вибрация и интонация на гласа, каква емоция, каква мощ струеше от него! Нашите информатори, да ме прощават, са само бледи негови копия. Най-добрият беше Григор Лазов (Бог да го прости!), но и той е мъниче пред британския чародей. 

       

 

Радващо е, че в страната на епохалния брусист Дейвид Уилки българите се държаха задружно и показаха в басейна, че наистина са относително силен, макар и не блестящ  отбор. Действително – отдавна не сме имали такива добри плувци. Всъщност от времето на Георги Михалев и Денислав Калчев. Последният стана даже първенец на Стария континент през 1994 г. в Ставангер (Норвегия) на 100 м съчетано (25 м). Ясно е, че още не можем да си мерим шапките с най-добрите, но напираме към тях с някои остриета, а това е най-важното. Дали обаче ще ги понастигнем или ще си останем вечните догонващи – времето ще покаже. Чудеса обаче не бива да очакваме. В плуването те не се случват и по Рождество Христово. Бодряшките възгласи, които подочувам, също така никак не ни подхождат. Не помагат обаче и унинието и песимизма.

 

От сърце ме развесели личното съобщение по ФБ от един познат придружено с куп шашави емотикони: „Малиииииииииии нашите яко мачкат!!!“ Лично аз не видях нашите много да мачкат, но че плуваха добре, според нарастващите си сили, е вън от всякакво съмнение. Поставиха куп национални рекорди и ни оправиха настроението преди Раждането на Божия Син.

 

Да се сравняваме с Русия, Италия, Франция, Нидерландия и Великобритания е нелепо, но с държави от нашата черга е дори задължително. В тази връзка Гърция има европейски шампион (Андреас Вазайос на 200 м съчетано с ЕР и на 200 м бътерфлай), а Румъния – бронзов медал (Роберт-Андрей Глинта на 100 м гръб). Видяхте ли шефът на гръцката плувна федерация Диасетопулос как цъфтеше от щастие при награждаването на Вазайос? Този Вазайос настина плуваше, както се давеше в патоса си информатора, absolutely electric. Вярно, албанците завършваха все последни, но те до не много отдавна изобщо нямаха басейни. Шпетим Ходжа – техният голям треньор правеше с ръцете си и няколко момчета от отбора, които бъркаха бетона, маломерни басейнчета 12 на 6 метра за да имат къде да тренират, а вода пълнеха от Синьо море. Нашето най-добро класиране е седмото място на Антъни Иванов на 200 м бътерфлай.    

 

Никога не трябва да се забравя, че на балканиада, европейско, световно и олимпиада се гледа единствено и само класирането, а не времето. Само класирането носи големите пари, славата, признанието, държавната подкрепа, рекламите от корпорациите  и облагите. Кой помни с какво време Таня Богомилова стана първа на олимпийските игри в Сеул през 1988 г. на 100 м бруст? Никой, само тук-там някой с добра памет, но златото се помни от милиони българи.            

 

Иначе българското спортно плуване е като гранитна скала захвърлена в безкрайността на Тихия океан – вълните го ръфат, глождят и заливат, но то винаги оцелява. Но само това. 

 

Нашите в Глазгоу

 

Антъни Иванов се представи най-добре в Глазгоу от плувците с надпис BUL на шапката. Да влезеш на финал на европейско и да станеш седми на 200 м бътерфлай с 1:52.96 мин. е постижение, което заслужава само адмирации. Делфинистът показва обаче  обезпокоително стагниране на постиженията си след като отиде в САЩ. Това може да е резултат на случайност и прищявка на случая, но може да е и тенденция. Ще видим как ще плува занапред.  

 

Йордан Янчев (на долната снимка) наистина впечатли на 400 м св. стил с това 3:42.40 мин. – рекорд за мъже. Та на него не му стигнаха някакви 66 стотни за да влезе на финала в дисциплината. Плуваше и в малко неудобния 8-ми коридор. Вървеше отлично, даже по едно време поведе в най-силната пета серия, но накрая малко окапа. 12-тото място на Стария континент направо си е отлично постижение. Той плува кроул – тук конкуренцията и престижът са по три. Почти сигурно е, че ще успее да покрие норматив „А“ на ФИНА за Токио в любимата си дисциплина – 400 м св. стил. Трябва да изплува дистанцията за 3:46.78 мин. или по-бързо до 29 юни 2020 г. Наистина Янчев е тръгнал в правилната посока. 

 

Йосиф Миладинов се представи добре. На 100 м бътерфлай дори можеше да фиксира време от 51.25/30 сек., но на последните 7-8 загребвания видимо го хвана „гипса“. Трябва да се работи упорито да не става така. 100-така делфин, безспорно, е неговата дисциплина Направи и маса рекорди. Най-важното – разбра как е при мъжете и че има много още да учи. Иначе притежава великолепни качества, които могат още чувствително да се развият.

 

Опитната Дина Петкова остана на нищожни 14 стотни (половин пипане на стена) от участие в полуфинал на 100 м съчетано с време от 1:01.24 мин. – рекорд за жени и 20-то място. Дали пък да не насочи сили именно към тази дисциплина при плувания в странство, тъй като на кроуловите спринтови дисциплини скача и куцо и сакато и конкуренцията е смазваща? Строши и брадясалия рекорд на Таня Богомилова на 100 м бруст с 1:08.07 мин., което никак не е шега работа. Изводът е, че Петкова е придобила самочувствие и вече реализира добри класирания на европейско ниво. 

      

 

Йосиф Миладинов, Калоян Левтеров и Диана Петкова о време на лагера на бсейн "Диана"

Габриела Георгиева е класна плувкиня. Доказа го и в Глазгоу. Стана втората българка слязла под магичната граница от 1 минута на 100 м гръб. Бях очевидец на първото слизане на българин под минута в същата дисциплина. Тогава Просото плуваше в трети коридор и стана малко неочаквано. Случи се на несъществуващия днес басейн на Славия. Не вярвах, че в моя живот ще видя две българки под шейсет секунди на четири дължини гръб.    

 

Калоян Левтеров отново направи дежурното подобряване на националните рекорди в дисциплините на гръбния кроул, но не това е най-важното. Най-съществено е, че натрупа опит и видя как плуват големите батковци – те са великолепни спортисти, но все пак не са супермени.

 

Думи на похвала заслужава и съчетанистът Светлозар Николов. В дебютанта на форуми за мъже наистина има много потенциал.

 

Брусистът Любомир Епитропов плува според очакванията.    

 

Преди 10 години в Истанбул

 

Един от обичайните методи за анализ е историческата ретроспекция. Прави се сравнение как е било преди и как е сега. Оценката е елементарна – ако в миналото успехите са по-големи от настоящето, то това означава, че преди нивото на спортното ни плуване е по-силно от настоящето и обратно. 

 

За сравнение представяме резултатите на българските плувци преди 10 години на европейското първенство на 25-метров басейн в Истанбул (Турция). Всеки може да сравни тогавашните (2009 г. – Цариград) със сегашните резултати (2019 г. – Глазгоу). Съзнателно не правим коментар. Нека всеки сам да си направи изводите – вървим ли назад, тъпчем ли на място или се устремяваме напред.         

 

13-то ЕП на малък басейн, 10-13 декември 2009 г., Истанбул (Турция)  


 

Нина Рангелова

100 свободен стил – 54.53 (двадесето място)

200 м свободен стил – 1:58.22 (десето място – финал)

 

Екатерина Аврамова

50 м гръб – 28.14 (деветнадесето място)     

100 м гръб – 59.94 (двадесет и трето място)   

200 м гръб – 2:10.97 (двадесет и седмо място)

 

Венцислав Айдарски

1500 м свободен стил – 15:17.21 (двадесето място)

 
Динко Гешев

100 м бруст – 59.43 (двадесет и девето място)

200 м бруст – 2:10.19 (тридесето място)

 

Александър Николов

100 м свободен стил – 49.54 (петдесет и девето място)   

200 м свободен стил – 1:48.01 (четиридесет и първо място)

 

Перспективите

 

Шампионатът в Глазгоу 2019 г. отмина и надали след няколко месеца много хора ще си спомнят за него, а след година-две ще бъде почти напълно забравен. Само в BGswim.com ще се запазят времената и историите. Добре, че този легендарен сайт го има. Много по-важно е времето напред. Олимпиада 2020 вече поглежда зад вратата и Токио действително не е зад девет бърда. Догодина има и други много важни шампионати. В тази връзка да видим какви са перспективите.

 

Основният проблем на институционално ниво е липсата на дългосрочна управленска стратегия за развитие на българското спортно плуване и подсигурена с необходимите ресурси. Докато тя не бъде създадена, изпълнявана и контролирана големите успехи никога няма да се появят. Опасяваме се обаче, че БФПС не може да я създаде и най-вече не може да подсигури необходимите ресурси (пари, хора и материална база), за да я реализира – трябва камионче с пари, а наличните финанси се разполагат в пътна чанта и то не от големите. Трябва да се търси финансиране и от бизнеса по цял свят (икономиката е глобална), където в момента функционират над 215 милиона компании.

В света, където се чува само шумолене на банкноти властват обаче съвсем други закони, които трябва да познаваш, ако искаш да се добереш до купюрите. Иначе българската държава е бедна и обрулена – не може и няма да даде повече пари. Вижда се и с просто око, че федерацията не е в състояние да управлява българското спортно плуване като печелившо търговско дружество при условията на хиперконкуренция и хаотична пазарна икономика, а прави опити да го администрира като едно време и то не много ефективно. Проблемът не е само в нейния двор обаче. Клубовете също се лутат насам-натам, а и държавата почти не помага с плувна инфраструктура и стопанска логистика.

 

Не стои добре от управленска гледна точка (тя e най-важната) и обстоятелството, че около БФПС са представени три групи с различно влияние и мощ, които непрестанно водят борба за власт и никога не могат да стигнат до общо съгласие, дори и по жизнено важни и стратегически въпроси от общобългарски плувен интерес.

 

В момента притежаваме второто по талант българско плувно поколение в цялата ни плувна история, започнала през 1923 г. във Варна с учредяването на Български Народен Морски Сговор – предтечата на БФПС. Най-талантливата генерация, безспорно, е тази родена през 60-те години на ХХ век (Таня, Тони, Беба, Бистра, Ваня, Ляма, Пламен, Кочаните, Жоро и др.). В наши дни имаме няколко плувци, които ако бъдат обгрижвани могат да достигнат дори до световно ниво. За първи път от 40 години. Третото такова талантливо поколение ще се появи вероятно през 2060 г., когато много хора, които четат този текст ще са мъртви.  

 

Пред най-добрите ни плувци (нe пред масата от плувци!) принципно има два модела.

 

Първият модел е да останат в България на частична централизирана подготовка и при силна клубна подкрепа. Да наречем този модел „Панчо Гюрков“. Той донякъде го измисли и приложи с голяма вещина, като даже създаде олимпийска шампионка през 1988 г. Разговарял съм много пъти с бившия национален треньор (Бог да го прости!) на четири очи и познавам модела отлично, а и самият аз му знам и меда и жилото. Не мисля, че е приложим в наши дни, но може би този модел не е и напълно изчерпан.  

 

Да именуваме вторият модел „Петър Кочанов“. Бившият елитен състезател на Дръндара (Бог да го прости!)  го формулира простичко при разговор с мен: „Най-добрите български плувци да дойдат в САЩ, защото у нас нищо не става“. Убеден съм, че мнението на пловдивчанина е твърде крайно, но като че ли в общи линии се доближава до истината, без да е самата нея.

 

Каре аса

 

Антъни Иванов, безспорно, е най-добрият и най-титулуваният наш плувец в момента. Той е естествен лидер, като понастоящем тренира и учи за висшист в Меката на плуването – Съединените американски щати. Натупал е огромен опит, който вече трябва да използва по най-добрият начин, а това не винаги се получава. Коронната му дисциплина е 200 м бътерфлай, на която при малко късмет и благоприятно стечение на обстоятелствата може да плува на олимпийски финал догодина. Има потенциал за това. Ако се случи – влиза завинаги в историята, даже могат да кръстят някой български басейн на негово име и до края на живота си ще бере плодовете от влизането сред първите осем в Токио.

Ще стане почетен гражданин на населени места, ще го канят да открива състезания, да връчва грамоти и медали, ще бъде засипан с всякакви награди, даже някой може да напише книга за него, а филмче със сигурност ще направят. Засега обаче всичко това е възможност, а не реалност. Ще видим дали ще се получи догодина в страната на незабравимият в бруста Нобутака Тагучи.           

 

Йосиф Миладинов се очертава като голямата наша надежда. Изгря като метеор и вече свети почти като Сириус в българското нощно небе. Не съм виждал по-стилен български бътерфлай от неговия, а помня даже стила на Васко Добрев от началото на 70-те години на миналия век. Притежава и марк шпицово вродено чувство за ритъм, а ускоряването му по дистанцията е за учебник по биомеханика и вероятно ако беше жив доц. д-р Тодор (Тото) Рачев (Царство му небесно!) – най-великият наш плувен методист щеше да го включи в такъв труд. В старта, подводното и пипането (атакуването) на стената има още какво да се желае. За сега е по-добър на голям, а не на малък басейн – заради нечовешкото ускорение, което постига и поддържа.  В момента живее и тренира в страната на Вилхелм Тел и е случил на отличен треньор, който изпипва с швейцарска точност детайлите, които те правят от двадесет и трети – шампион. Притежава и подходящи личностни качества – скромност, упоритост и интелигентност. Знае, че е най-добре другите да говорят за теб, а не ти за себе си. Миладинов може да стигне дори до самия връх.

 

Йордан Янчев също е неординарен талант. Неговото телолежане и „теглене“ на водата наистина са уникални. Градът кръстен на легендарен български  комита, който се подвизавал с хайдушка брада и ходел с патрондаш и навуща, винаги е имал добри кроулови стаери. Това момче обаче е нещо невиждано до сега под Пиринот, а и под Балкана. Неговите съграждани – Борето Дивчев и Сашо Кодулев на който непрекъснато бъркаха фамилията и го съобщаваха Кадулев, са само бледи негови копия. При седмият в света при младежите забелязвам обаче един проблем – понякога без очевидна причина плува под огромните си възможности. Ако започне да изпълнява и гениалната треньорска заръка на Замората (Бог да го прости!) облечена в култовата фраза: „Тръгваш бързо и се връщащ още по-бързо!“ може да стигне твърде далеч. Скоро стана известно, че отива да учи във Florida State University (Щатски университет на Флорида) в САЩ, което е чудесно. Не съм чувал за плувец, който след като отиде в Америка да почне да плува по-бавно, а аз какво ли не съм чувал. Може би има и такива състезатели, но нашият спортист няма да е от тях.                 

 

Калоян Левтеров е последният от великолепното каре аса. При него неопределеността е най-голяма, тъй като е много млад и тепърва навлиза в голямото плуване. Не бива да крием, че то е свирепо и в него милост няма никаква, само жестокост, нечовешки усилия и хладна пресметливост, посипана с минирана пътека от пари до които трябва да се добереш, ако искаш да вървиш напред. Пред слависта има два пътя. Единият се олицетворява от Стойчо Димитров (Тролейчето) – плуваше при големият Ганчо Петров в Берое (Стара Загора). Димитров бе най-даровитият гърбист в българската плувна история, но не успя да развие изумителния си талант – можеше да стане европейски медалист за мъже, но приключи рано и в момента кара камион в Испания.

Вторият път се въплъщава от незабравимия Георги Михалев. Бургазлията направи продължителна спортна кариера и реализира огромни постижения в гръбния кроул. В наши дни живее в Норвегия. Със сигурност и Калоян Левтеров е в състояние да постигне невиждани досега успехи в гърба, дори да надмине резултатите на Жоро Михалев.         

 

Играчите на канаста, вист, белот, чист бридж и покер обаче знаят, че не винаги най-силните оньори печелят играта на карти.

Зависи от разиграването и най-вече от това – кой и как раздава картите.                       

----------

Абонирайте се за канала на спортното предаване СТУДИО СПРИНТ в YouTube

 

 

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.comза да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.


Тагове: европейско първенство, Глазгоу, Антъни Иванов, Йордан Янчев, Йосиф Миладинов, Калоян Левтеров, Любомир Епитропов, Светлозар Николов, Габриела Георгиева, Диана Петкова
Коментари



Delfina

Спринт
Други новини