БГ EN

Президентът на Спринт (Сф) Красимир Захов: Треньорът трябва да е и пример за подражание

30-12-2019 10:03 | Димитър Василев

 

Красимир Захов влезе в историята на българското плуване като най-титулуваният ветеран в международни води, спечелвайки четвърта световна титла на шампионата в Южна Корея. Преди 5 г. в Монреал президентът и треньор на столичния Спринт записа златен хеттрик в трите бруста, а е и европейски първенец. В Корея Захов триумфира на 200 м бруст във възраст 40-44-годишни с време 2:32,06 мин.

Освен това дългогодишният държавен шампион и участник на олимпийските игри в Сидни 2000 стана втори на 100 м бруст (1:07,38 мин.) и има общо 5 медала от мастърските световни. На 50 м бруст е четвърти с 30,68 мин. И е първият наш с титли от два световни шампионата. В Корея представи отбора на София Мастърс.

Захов говори за мотивацията да мери сили с най-добрите в света, за ветеранското плуване, за клуба си и каква е неговата визия за любимия му спорт.


- Краси, какво може да накара реализирал се в спорта и живота мъж на средна възраст с две деца да тренира като елитен състезател, за да преследва световна титла, след като вече има три?

- Да се преследва определена титла или медал е погрешно. Това е цел, която е неконтролируема. В моите програми винаги крайната цел е постигането на определено постижение, което да се реализира, когато и където трябва. Така вече целта е в огромна степен контролирана.
 
Иначе за мен да се подготвям за подобен форум е страхотно удоволствие, а не бреме. Разбира се, получавам голяма подкрепа от семейството ми.

- Как протече подготовката?

-
Педант съм на тема планиране и изпълнение на тренировъчна програма. Тази за Корея премина от контролирано сваляне на килограми, през точно определени обеми и интензивности в цикъл от 28 седмици, подпомогнати от идеомоторни тренировки, правилно възстановяване, масажи, както и с възможно най-голямо редуциране на предстартовата треска.

Предварително бях  проучил възможно Корея отвсякъде. От часова разлика, влажност, логистика – хотел, басейн, храна, летища, манталитет, час на дисциплините, конкуренти и какво ли още не. Кацнах в Сеул една седмица преди първия ми старт.


- С какво това световно беше по-различно от предното?

- На предното бях обсебен от идеята да изплувам личен резултат и да покрия един норматив, който ми „избяга“ когато бях в „нормалното“ плуване. Радвам се, че се получи от първия път, иначе доколкото се познавам щях да натискам докато стане независимо от „цената“, която щях да платя.


В Корея го нямаше този допълнителен стрес. Бях си поставил като задача освен да изплувам определени постижения, в минутите преди старта, аз да контролирам процеса, а не той мен. Мисля, че ми се получи с изключение на 200 м бруст, там колкото и странно да звучи имаше стрес.

Хубаво е, че поне знам защо е така. Първо, това е дисциплината, която ме изгради като състезател. Също така с нея са свързани най-големите ми успехи. Няма да забравя как през 1998 г. в София на „Диана“ бих националния рекорд за мъже с повече от 2,5 сек.

- Българското ветеранско плуване стъпва на солидни традиции, но през последните години се забелязва все по-професионално отношение. Сформират се цели отбори за турнири и големи първенства, екипират се…

- Ветеранското ни плуване се развива в правилната посока. Вътрешният календар става по-богат, отборите са все по-организирани. Виждам систематично участие на все повече плувци и отбори в международни турнири и големи първенства.



С украинския ас Олег Лисогор на световното за ветерани в Корея

Отборът ни в Корея бе от 12 човека. До един бяха там поради една причина. А именно, те безкрайно обичат страхотния ни спорт. Мисля, че с едно-две изключения всеки сам си е платил разноските, както и че почти всички се бяха подготвили старателно и дадоха най-доброто, на което са способни, за което заслужават адмирации.


Но имаше един българин, който изпъкваше пред всички. Той не само, че на 91 г. плуваше и скачаше във водата с хъс на 20 годишен.  От него струеше такава енергия, винаги усмихнат, позитивен, скромен, готов за нови и нови предизвикателства. Истински пример за подражание. Казва се Танчо Тенев и считам, че в България имаме нужда от точно такъв пример.

 

- Къде стои българското ветеранско плуване, спрямо световното?

- Добре позиционирано е спрямо световното. За да се представяме още по-добре е нужно да се по променим манталитетно. Всъщност се случва, макар и бавно. Трябва да се подобрим организационно и имиджово. Ще дам пример. Когато американец чуе „световен шампион за ветерани“, в неговото съзнание остават думите световен шампион и той е горд, че познава такъв човек, макар и да е българин и да е бил американците.


 

Надъхва младите състезатели на Спринт (София) с лидера на тима Лъчезар Шумков

 А тук в България, не казвам всички, но голяма част от българите, като чуят същите думи, си казват, а ветеран, тоя пък, нещо е мръднал, на какъв се прави и т.н.

 

- В Спринт (Сф), чийто президент и старши треньор си, има още двама световни шампиони за ветерани – Тони Михайлов и Димитър Виденов. С какво вашите визитки помагат за младите състезатели на клуба?

- Не е случайност, че в нашия клуб са още Антон Михайлов и Димитър Виденов. За мен е важно треньорът да е и пример за подражание на своите възпитаници. Така те разбират на дневна база, че с много работа, постоянство и дисциплина всичко е възможно.

Спринт (Сф) е лицензиран от 2016 г., но дефакто треньорите в клуба под една или друга форма са в плуването и са научили не стотици, а хиляди софиянчета да плуват. Повечето от клубовете смятат, че плуването за здраве и спортното плуване трябва да са разграничени.

Напълно съгласен съм, но смятам, че и спортното плуване трябва да се разграничи още на клубно ниво на аматьорско и професионално. Признавам в началото бях малко наивен и исках нещата да се случат бързо, но сега разбирам, че за да се направят хомогенни отбори във всички възрасти, както и да извадиш състезател, който да влиза на финали и да печели медали на големи първенства се изисква много здрава организация с подробно разписан план, осигурен бюджет и ясна визия за поне 12-15 години напред.

 

- Близо 70 клуба вземат точки от шампионатите в различните възрасти, много или малко са те?

- Бройката не ме притеснява. Не е редно в отборите да не са наясно къде искат да бъдат след 5-10 г. и ако не планират да се разрастват, както в броя на треньорите, така и в броя на картотекираните състезатели, които да плуват все по-добре и по-добре.

 

Считам също, че клубовете биха се развивали по-добре, ако комуникацията между тях и федерацията се подобри. Оставам с впечатление, че клубовете очакват от БФПС да прави за тях неща, за които БФПС даже и не подозира. Както и обратното – БФПС има очаквания към клубовете, а те имам чувството, си нямат и идея за тях. Разбира се, това е мое лично мнение.

 

- Трябва ли да се форсират по-отрано талантите? Привърженик на коя идея си – да се изчака или да се действа по-отрано, защото тъй или иначе в България спортистите в повечето случаи приключват рано?

- Тези, които съзнателно форсират от рано състезателите знаят, че в България животът на плувеца е кратък и искат да си извлекат дивидентите бързо. Както се казва медалът продава, повече медали повече такси. А след пет години, това че състезателят е психически и физически смазан и е на практика лимитиран може и да не се разбере.

 

 

С колегата си, също световен шампион за ветерани Антон Михайлов

Тези, които несъзнателно го правят е хубаво да комуникират по-често с успелите треньори. В българското плуване има доста добре подготвени и успели треньори „на терен“ и мисля, че никой от тях няма да им откаже. Аз лично съм им задавал доста въпроси.

- Винаги сме имали обещаващи плувци и такива, които стигат до финали и медали на големи първенства, но след 17 г. не можем да ги задържим. Как може да бъде решен този проблем?

- Тук безмълвно клубовете и БФПС си прехвърлят топката, кой трябва да носи по-голямата отговорност и да създава повече предпоставки и блага, за да се задържат плувците в басейна поне до възраст, в която биха могли да реализира пълния си потенциал. За мен тази възраст е поне 24-25 г. при жените и 26-28 г. при мъжете.

 

- Накъде върви българското плуване?

- Развива се, което е чудесно. Но се развива само за българските стандарти, не и по световните. Българският ген и българският дух са с потенциал за олимпийско злато.

Вярвам, че не съм единственият, мислещ така. И в исторически план сме го доказали. В момента расте едно изключително талантливо поколение, но средата и условията, в който се намират не са нужното ниво, за да могат да израснат и да стигнат до медалите на олимпийски игри.


За мен спорт се прави с пари, план, правила, контрол и морал. За да имаме медал/медали от олимпийски игри трябва  едно независимо звено от 40-50 специалиста (треньори, лекари, масажисти, биохимици, кондиционни треньори и т.н.) да работят с най-добрите 20-25 плувци на ротационен принцип.


На път за олимпийските игри в Сидни 2000 заедно със съотборниците си Симеон Македонски, Иванка Моралиева, Георги Палазов и Иван Ангелов (отляво на дясно) и бившия шеф на БФС Борислав Михайлов


Считам, че за да имат успех трябва напълно да бъдат обезпечени финансово за период от 8-10 години.  Както и при успех след края на процеса да получат нужното обществено признание и финансово осигуряване до живот.


Тези, които ще се съгласят с мен ще кажат, ама това са много пари да се обезпечи такъв проект. Да много са, тези държави, които печелят медали от олимпийски игри го правят, просто така се правят тези неща. Към момента мисля, че хората в България, опитващи се да правят плуване на високо международно ниво, се броят на пръстите на едната ми ръка. Крайно недостатъчно е.

 

- На какво те научи мениджърският ти опитът в САЩ?

- Моя компания управляваше спортен комплекс в продължение на 10 г. Това, което научих от американците е, че успехът идва когато има постоянство, дисциплина, здрава работа и екипност.

При тях всеки ден и всеки час е от значение и тези, които искат да са успешни работят изключително здраво. Понякога за много дълъг период и то без почивен ден.

 

----------

Абонирайте се за канала на спортното предаване СТУДИО СПРИНТ в YouTube

 

 

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.comза да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.


Тагове: красимир захов, световно първенство за ветерани, спринт софия
Коментари



Delfina

Спринт
Други новини