БГ EN

Стоян Александров - спасителят, който стана легенда

Стоян Александров със старши треньора на Славия Ангел Бенински
Стоян Александров със старши треньора на Славия Ангел Бенински
05-02-2020 10:26 | slavia-waterpolo.blogspot.com

 

Историята на президента на ватерполния отбор на Славия Стоян Александров, който преди 34 години възроди водната топка в "Овча Куел" и превърна клуба в един от най-успешните у нас.

Казват, че човек не е живял пълноценно, ако не е създал дете или не е посадил дърво. Така е! А какво да кажем за човек, който е дал възможност на стотици деца да следват мечтите си, да растат здрави и силни, да се изграждат като личности и Човеци...

Не той не е светец. Нито е Далай Лама, а още по-малко има роднинска връзка с Майка Тереза.

Той просто искаше тези деца да имат това, което бе получил той. И тези деца порастваха, и голяма част от тях продължаваха по пътя, който той им бе дарил. Защото обичаха това, което имаха. Имаха го благодарение на него. А той го бе направил без корист и задни мисли. Направил го е и продължава да го прави от любов към играта. Към водната топка! Спортът, който не ти носи пари, но те дарява с най-ценнтото – здраве.

Казва се Стоян Александров! За мнозина това име звучи абсолютно непознато, но зад него се крие един наистина достоен, смел и упорит човек, който има мечти и знае как да ги преследва.

Годината е 1980-та. С някакво партийно, а може би не точно, но със сигурност изключително глупаво, да не кажем малоумно решение се закрива направление „Водна топка“ в спортен клуб Славия.

И тук може би историята на създадения през 1948 година отбор щеше да приключи, а в „Овча купел“ отдавна щяха да са забравили, че „белите“ ватерполисти са двукратни шампиони на България (1951 и 1954) и са сред малцината български тимове с успехи на международната сцена, спечелвайки купа „Пагано“ (1975) и купа „Реджо Калабрия“ (1976).

Но сега не говорим толкова за спортни успехи. Иде реч, че водната топка, който е признат за най-трудният спорт калява характери, развива цялостно мускулатурата и дарява здраве. Но, както добре знаем в България е доста по-лесно да разрушиш нещо, отколкото да създадеш, запазиш и да го развиеш.

И както са се намерили няколко „умници“, които решават да унищожат, така за щастие след тях идва един, който пък иска да гради. И за да бъде различен, да бъде себе си и воден от умението си да обича на инат и да не се примирява, бившият играч на „белите“Стоян Александров решава, че ще опита да възроди този спорт в Славия. Каквото и да му коства.

В началото може би са го смятали за някакъв съвременен клонинг на Дон Кихот, който притежава дар словото и лудостта на Барон Мюнхаузен, но в крайна сметка той получава своя шанс и картбланш. И успява. Доказва, че колкото и трудна, мисията е възможна. Сам, воден единствено от мечтата си, а може би и от ината си Александров вади от изкуствената кома, в която е пратен отбора и му дава сили за нов живот. И то какъв...

Мечтателят успява и се превръша в спасител, а впоследствие и в легенда... Но всичко по реда си.



Кой всъщност е Стоян Александров?

Роден на 10 октомври 1952 година в София, Александров започва да се занимава с водна топка в столичния Локомотив през 1964-та, като с тима на „железничарите“ той е трикратен юношески шампион.

През 1969-та Локомотив и Славия се обединяват за кратко, което му позволява да изкара военната си служба в спортната рота на „белите“, като е част и от в мъжкия отбор. След казармата Александров се завръща в Локомотив, където играе до 1976-та година, а след това до края на състезателната си кариера през 1985-та защитава цветовете на Академик София. Със „студентите“ Александров печели една шампионска титла и три купи на страната, а във визитката му личи и участие на европейско първенство с националния отбор през 1974-та.

Бате Стоян, както го наричат по-младите със сигурност е един от най-титулуваните играчи за своето време. Известен с непримиримостта си и жаждата за победи. Именно тези му качества не му позволяват да се примири с факта, че там, където е преминала част от кариерата му – Славия, този спорт е закрит. И решава да поеме на плещите си тежката задача да го възроди. И го прави.

Всичко започва през 1986-та година. Александров стартира с набирането на играчи за детските и юношеските формации. Влага цялата си любов, старание, време и усилия. И съвсем скоро басейнът отново „ври“. А резултатите не закъсняват. В следващите 6 години – до 1992-ра юноште на Славия се окичват на три пъти със сребърните медали в шампионата, а през 1991 година е възстановен и мъжкия тим. Тук вече обикновеното мастило е заменено със златно. Буквите, с които се пише историята са големи и от най-висок карат. Славия е трикратен шампион при мъжете в периода 1996-2002, а през 1997-та „белите“ достигат до четвъртфинал в турнира за Купа Европа.
И всичко това благодарение на Стоян Александров. Той вече е легенда.
Качествата му не остават незабелязани и от 2002-ра година в продължение на цели девет лета той е селекционер на националния отбор на България, като успява да класира „трикольорите“ за европейското първенство в Швеция.

От 2006-та година до днес Стоян Александров е президент на Клуб по водна топка Славия, а ежедневната работа, заниманията с децата, тренировките с всички възрастови формации (включително и мъже) вече е оставил в ръцете на своя наследник Ангел Бенински.

Той успя, но така и не си позволи да се удари в гърдите. Дори и сега да го попиташ за успехите му, той ще говори за голямата си болка и за това, че винаги може да бъде по-добре.

„База трябва. Славия има нужда от свой басейн. Успехите ще дойдат. Кадърни деца България ражда, но ние трябва да им предоставим условия да се развиват. Нашите най-големи успехи бяха тогава, когато нашият басейн функционираше“, споделя бат‘Стоян, който няколко пъти в седмицата ще намери време да се разходи до Дианабад, за да види как растат малките. А те растат и носят шапките с емблемата на Славия, благодарение на него.

„Гордея се с Ангел (бел. авт. Бенински). Радвам се, че не сгреших с него и му поверих грижите за децата. Справя се отлично. Дори и без необходимата база намира сили да завоюва медал, да създаде добри играчи. Но аз докато съм жив ще се боря и ще се надявам да имаме собствен басейн“, признава Александров и си тръгва бавно и тихо. Както е дошъл. Няма да дочака края на тренировката. Той е спокоен и щастлив– оставил е младите в сигурни ръце, а и по телевизията започва футболен мач. На любимия му Левски. Другата му страст...

 

----------

Абонирайте се за канала на спортното предаване СТУДИО СПРИНТ в YouTube

 

 

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.comза да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.


Тагове: стоян александров, ангел бенински, водна топка, славия
Коментари



Delfina

Спринт
Други новини