БГ EN

Николай Кръстев: Водната топка е най-добрият начин едно момче да стане мъж

Снимки: личен архив
Снимки: личен архив
10-04-2020 23:45 | slavia-waterpolo.blogspot.com

 

Николай Кръстев е сред доайените в съвременната българска спортна журналистика. Роден през 1964 г. в София, той е сред най-доказаните имена в тази професия у нас – сред създателите е на вестниците „Меридиан Спринт“ и „Меридиан Мач“, с дългогодишен стаж във вестник „Труд“, главен редактор на списание "Спринт". Видял е на живо как Майкъл Фелпс печели всичките си 23 златни олимпийски титли в плуването, отразявал е последните пет олимпийски турнира във водната топка в периода 2000-2016 г. Негов е компетентният глас, който чуваме по БНТ, когато се коментират финалите по водна топка на най-големите форуми. Носител на три големи награди за спортна журналистика - "Братя Ексерови" (2011), "Люпи и Мичмана" (2018) и "Спорт и медии" на МОК за 2005 г. Кръстев е председател на Асоциацията на българските плувци - издател на сайта BGSwim.com и на списание "Плуване & Водна топка". 

От 2002 година досега е член на 4 управителни съвета на Българска федерация водна топка (при председателите Ирен Витанов, Данаил Димов, Андрей Андреев и Константин Динев) , в момента е в Контролния съвет на БФВТ.

Николай Кръстев е потомствен славист и може би „най-запаленият“ почитател на водната топка сред журналистите. Това го прави и великолепен събеседник, когато става въпрос за най-трудния за практикуване спорт. Ето какво сподели той пред slavia-waterpolo.blogspot.com.



Г-н Кръстев, защо водна топка? Откъде идва страстта у Вас към този спорт?


Моят живот досега е преминал на басейна. Дълги години се занимавах с плуване. Тренирах като дете и юноша в Левски. Там през зимата плувахме на басейна на 22-ра гимназия, а лятото на открития тогава басейн „Спартак“, като в съседство беше и специализираният басейн за водна топка и скокове във вода. Така изградих много приятелства със състезатели по водна топка, сред които непрежалимият Делчо Вълков и Яни Георгиев.
Гледах техни мачове и тренировки с интерес и така постепенно се влюбих в този спорт. След това като студент по българска филология в Софийския университет освен състезател на плувния отбор (на общостудентски игри участваха състави от 25 ВУЗ-а), започнах да играя и водна топка в отбора на СУ. По онова време имаше сериозно студентско първенство, което бе на относително добро ниво.
Участваха десетина отбора от София и Варна, които бяха съставени само от студенти, тренирали водна топка, но неуспели да си намерят място в мъжките формации на клубовете. С отбора на СУ дори се класирахме след две квалификации във Втора "А" група при мъжете (в края на 80-те години на миналия век имаше и такава група у нас) и там се играеше на разменено гостуване.
Разбира се, че не станах добър ватерполист, но тези 4-5 години окончателно затвърдиха у мен у мен любовта към водната топка. После като журналист продължих да следя отблизо процесите във водната топка и да ги отразявам.

 

 

Помня как за в. "Кооперативно село" пишех репортажи от европейското за юноши във Варна през 1989 година, когато българският отбор завърши на четвърто място. Или как отразявах европейското в Атина през 1991 година в "Земеделско знаме", а и това в София 6 години по-рано във вестниците „Трудово дело“ и „Студентска трибуна“.

 

Имаше и една незабравима допълнителна европейска квалификация през 1987-а година, в която домакинството на Холандия препълни открития басейн „Диана“ с над 3000 души... Да не говорим за петте олимпийски игри, на които съм изгледал като очевидец почти целите турнири по водна топка, основно мъжките. За времето, които работих във вестник "Труд" (точно 21 години са) съм написал стотици статии за водната топка.

 

Бях част и от четири различни ръководства на федерацията, където съм се занимавал основно с популяризирането на играта. И продължавам да го правя – в сайта на федерацията, в BGswim.com, в сайта на Локомотив НН, сега предстои да пусна и серия материали в slavia-waterpolo.blogspot.com. Истински съм щастлив, че през 2002-ра година моят приятел от детинство Иван Цанов, с когото тренирахме заедно плуване, създаде сайта BGswim.com тогава като Първи български плувен сайт. Почти веднага и аз започнах да се включвам там със свои материали и за плуването и за водната топка. Година или две по-късно се включи и Василен Димитров. 

 

През 2008-а създадохме Асоциацията на българските плувци, която всъщност е медийна организация, а не спортна. И тя пое сайта, през 2010-а започна да издава и списанието "Плуване & Водна топка", което до момента има 33 броя и е едно от седемте специализирани издания в Европа за плувните спортове, продължаващи да излизат на хартиен носител.
Общо от него сме издали над 40 000 копия. А във всеки от 33-те броя има по 15-ина страници за водната топка. Това прави около 500 страници за водната топка, основно българската. Това всъщност е мисията на Асоцацията и в сайта, и в списанието, както и в едноименната група във фейсбук - да популяризираме плувните спортове и ползата от тяхното практикуване.



- Вашата младост е преминала в Левски, потомствен славист се, а синът Ви Траян Кръстев е състезател на Локомотив Никола Нанов...

Тренирах в Левски по териториален принцип, там намерих страхотни приятели. Иначе цялата фамилия сме слависти от близо век. Лично аз съм четвърто поколение софиянец и славист. Бях в основата на създаването на Инициативния комитет "100 години Славия", който през 2013-а отбеляза по подобаващ начин един век Славия.
Бях генерален секретар на този комитет. Основен момент в това честване беше и издаването на 3 книги, които после бяха обединени и в специален тритомник - този тежък и сложен процес го направихме заедно с моя приятел Камен Огнянов. Когато дойде време синът ми да започне да тренира - през лятото на 2011 година, избрах Локомотив НН, защото тогава това беше клубът с най-добра школа - резултатите по онова време бяха показателни за това, а и в следващите няколко сезона пак го доказаха.
Смятах, че там Траян ще получи най-добра възможност за развитие и не сбърках. Отделно спомогна приятелството ми с големия ватерполист Георги Гаджев, който е и най-успешният български треньор по водна топка през XXI век досега. Познавам го добре още от времето, когато в средата на 90-те години на миналия век беше най-успешният председател на спортното дружество Славия. Сега знам, че съм направил верния избор за Траян. Той в момента вече е част от мъжкия отбор, в който влязоха още няколко момчета от юношеския състав, и в колекцията си има 11 златни медала от републиканските първенства във всички възрасти, от които три титли са при мъжете, както и една Купа на България.

- Лесно ли се популяризира водната топка ? На какво ниво е този спорт у нас?

 В момента се наблюдава едно „събуждане“, ако мога така да го нарека. Истината е, че съм бил свидетел на два много тежки периода за водната топка. Първият бе през 1996-1997 година, а и в няколкото години преди това.
Във времето на т.нар. „Виденова зима“. Тогава басейните се изпразниха. Спряха да работят. И опустяха. Бяха много трудни години и точно това бе причината да има дупка и буквално липса на ватерполисти в няколко набора. Просто нямаше кой, а и къде да тренира. Следващият тежък период бе през 2013-2015 година, когато се наложи федерацията да изчиства сериозни задължения към държавата от неясно и странно формиран дълг. Категорично в последните 3-4 години има съживяване, поне що се отнася до масовостта. Имаме 17 клуба и 1100 картотекирани състезатели във всички възрастови групи. В това число не броим децата от подготвителните групи.
Проблемът е, че в България са само шест градовете, в които има клубове по водна топка и се практикува този спорт – София, Варна, Бургас, Враца, Кърджали и Русе... На много места, примерно в Стара Загора, Благоевград, Сандански, Созопол, Несебър, а защо не и Плевен и Добрич, да се надяваме и в Пловдив, има условия, по-добри от тези в Русе, примерно. И една от задачите на федерацията е да се опита да разшири георгафията на водната топка в България. Разбира се, това няма как да стане без активни контакти с местната власт - кметовете трябва да бъдат убеждавани, че има смисъл да подпомогнат водната топка и въобще плувните спортове. Защото в цял свят плувните спортове вървят ръка за ръка, а не се противопоставят.
На въпроса за равнището на българската водна топка - някъде около средното ниво или малко под него сме в Европа - но това е континентът, където се играе най-силната водна топка, а на Балканите са концентрирани едни от най-здравите школи - сръбската, черногорската, хърватската, гръцката, дори румънската... Факт е, че имаме добри млади ватерполисти, които по ред причини после не успяваме да задържим в спорта, да ги развием, особено когато влязат в старшата възраст и при мъжете. Защото спортът е абсолютно аматьорски и когато си вече в мъжка възраст трябва голяма лична мотивация и любов към играта, за да намираш време да тренираш заедно със следването или работата. Но това пък е нещо прекрасно и в крайна сметка много полезно.
- Какво е равнището на българските треньори по водна топка? Имаме ли добри специалисти? Съдиите?
- Не се наемам да оценявам треньорите, защото аз самият не съм специалист по водна топка от спортно-техническа гледна точка. Имам голям респект към всеки, който тренира ватерполисти - големи или малки. Защото виждам в какви условия се работи, какви трудности имат клубовете, а и федерацията, далеч не само финансови.

Всъщност треньорите и клубовете са най-важното нещо в тази верига. Те са тези, чийто труд пали децата, обучава ги, възпитава ги, прави ги по-добри състезатели и най-важното - по-добри хора. Водната топка е най-добрият начин едно момче да стане мъж. Иска ми се абсолютно във всеки клуб, наред с добрата масовост и обучението на подрастващи ватерполисти, което е в основата на доходите на треньорите, да се обръща възможно най-голямо внимание и на чисто спортния елемент, на спортно-техническите и на плувните умения. А оттам и на сглобяването на добри отбори. Да има баланс между обучението за такси и развиването на спорт с цел участие в мачове, победи, печелене на медали. Това всъщност би трябвало да е и крайната основна цел на клубовете  - създаването на добри играчи и отбори. След което идва създаването на добри национални отбори от федерацията.
Що се отнася до съдиите - дългогодишният ми опит на спортен журналист (вече 35 години пиша по вестниците и списанията), ме е убедил, че един спорт е истински жизнен и подлежи на сериозно развитие когато има и категорично доверие към съдиите си и вяра в тях – това е едно от условията, разбира се има и други по-важни (каквито са базата, икономическата ситуация в държавата, добрата подготовка на треньорите, спортните традиции...).
Разбира се, че и съдиите също са хора и бъркат понякога, особено в спорт като водната топка, в който много от нещата, които се случват, са невидими от трибуните и съдийството е ужасно трудно и се случва при сериозно напрежение и натиск. Иначе като цяло е нормално нивото на съдиите и равнището на водната топка в една страна да са горе-долу еднакви. И да вървят заедно нагоре или надолу. Няма как да е различно - всичките са част от една система. Трудно е да се изгради доверие около басейните, което по традиция винаги е крехко. Но когато това се случи за по-дълго време, вярвайте -  цялата обстановка по време на мачовете ще стане по-привлекателна.
- Смятате ли, че в София наистина има условия за практикуване на водна топка?

На книга се води, че условия има, но положението е драматично. Истината е, че Варна и Бургас са за завиждане в това отношение. Натам е тръгнала и Враца, ако се реализира амбициозният проект в града за нов плувен комплекс. Във Варна и особено в Бургас условията са много добри, докато в София е критична ситуацията.
И това е голям проблем, защото дори ако погледнем в исторически план именно столицата винаги е била водеща във водната топка. Софийските клубове са носели най-големите успехи и са давали най-добрите състезатели. В момента всички отбори са събрани и наблъскани в няколко часа на един басейн – ЦСКА, Локомотив НН, Славия, ЦДНА 2013 и Левски, който единствен има часове и на басейн „Спартак“.
А до 2005-а година „храмът“ на водната топка, какъвто е покритият басейн „Диана“, просто не работеше от десетилетие към онзи момент.
Сега пък от няколко години децата в София не могат да усетят най-голямата магия на водната топка - да тренират и да играят на открито. Просто откритият басейн в комплекс „Диана“ е финансово недостъпен за тях.

 

Клубовете по водна топка са нежелани гости в своя дом. Летните месеци в годината тези деца не могат да тренират пълноценно, когато го правят – е на закрито и преди традиционното затваряне за експлоатация на закрития басейн.
Да не говорим, че откритият басейн „Диана“ е мястото, където са израснали цели поколения славни български ватерполисти. За последно водната топка имаше достъп до открития басейн през лятото на 2016-а година. Тогава се игра и последният официален мач на специално построения за водна топка басейн в комплекса – беше между националния отбор за юноши и тима на Локомотив НН от международния турнир за купа „Никола Нанов“.
Оттогава досега плажът тотално загърби водната топка. До 2016-а се намираше някакъв компромис, който вече го няма. В София водната топка от летен стана само зимен спорт.
Това не е нормално и дори бих казал, че е недопустимо.
Центърът на българската водна топка се измести във Варна и Бургас. А столицата сериозно изостава. Във Варна водната топка традиционно е изключително популярна и в момента това е градът с най-много клубове и ватерполисти – около 600, докато в София са малко под 300.
Помня как преди няколко години един мач за бронзовите медали в мъжкия шампионат между Комодор и Черно море препълни басейна на комплекс „Приморски“ и се игра на осветление.
Освен обективните условия и базата, варненските клубове и клубовете в Бургас работят много добре, вървят видимо напред и нагоре. Затова в тази ситуация всяко влизане във финалните шестици на отбори от столицата е сериозен успех. При най-малките възрасти тази година го направиха Левски и ЦСКА, при по-големите – Славия и Локомотив НН. Специално в школата на Славия при подрастващите се забелязва сериозен подем в последните няколко сезона.

- Държавата трябва ли да се намеси за осигуряването на плувната база за спорт?

- А кой друг да го направи ако не централната или местната власт?Нека сме наясно – басейни в България има много. Но голямата част от тях са хотелски „бъбреци“, така наречените „локви“ в детските градини за къпане на деца,  СПА комплекси, басейни за плажуване, аквапаркове и други подобни комерсиални обекти. Чисто спортните басейни са много по-малко. Или където ги има – повечето са непригодни за водна топка.
Властта във всичките й форми трябва да бъде силно агитирана, подтиквана, убеждавана, че не бива да бъдат строени повече 25-метрови басейни, както се планира сега в Русе – никой вече не го прави това по света. Най-популярният размер днес е 33 на 25 метра, с достатъчна дълбочина от едната страна и за скокове във вода. Такива басейни са идеални и за плуване, и за водна топка, и за синхронно плуване, и за скокове. Който иска да види подобен басейн нека се разходи до Скопие.
Доста по-евтин е за подръжка от стандартния 50-метров басейн. И много, много по-полезен от 25-метровия. Изключтелно важно е да се знае, че плувните спортове под шапката на ФИНА съставляват 1/6 от комплектите медали в програмата на летните олимпийски игри.
С други думи водният панел от спортове, в който водната топка е единствената игра, е най-мощният в олимпийското движение, дори е по-застъпен в олимпийската програма като брой медали от отличията, които се разпределят в леката атлетика, наричана Царицата на спортовете.
Оттук идва и генералният въпрос за България – ние като общество отделяме ли достатъчно средства и усилия за развиването на плувните спортове като цяло и на водната топка в частност?
Както целенасочено се прави в целия цивилизован свят. Ясно е, че като цяло у нас „плувните спортни братя“ с изключение на спортното плуване, са натикани в кюшето. Заради всичко това мога да кажа, че председателят на федерацията по водна топка Петър Петров има много сериозното намерение да инвестира и построи спортен басейн в София с приоритет на него да се развива водната топка. Вече се работи активно по тази идея, но подобни неща в България традиционно стават сложно и бавно. Говорим за основно спортен комплекс, който да е модерен и с възможност да се самоиздържа, а не за комерсиален проект.
Ще бъда много щастлив ако държавата инвестира във всички спортове, но в момента мога да дам моите аргументи защо това трябва да се случи точно в плувните спортове и с акцент върху водната топка. Това е най-възпитателниет и най-трудният спорт за практикуване. Това е спорт, който не само подобрява физическото развитие и силата. Той не само е благоприятен за физическото здраве. Водната топка калява характери, изгражда личности, формира твърд дух. Възпитава мъже. Това е единственият контактен колективен спорт, в който на първо място е единствено и само отборът. Тук не става един играч да вземе топката, да премине цялото игрище и да отбележи. Както се случва във футбола, баскетбола, хокея на лед, хандбала и това се приема за висше майсторство. Във водната топка отбелязването на гол винаги е колективно и отборно дело, да не говорим за защитата, където взаимопомощта е основополагаща. Тук най-важен е отборният дух, подкрепата, комбинациите, бързата мисъл, способността да влизаш без страх в твърди единоборства и сблъсъци.
Всичко това подготвя младия човек по възможно най-добрия начин за живота. И му създава уникални преживявания и спомени, създава му и приятелства за цял живот. Иван Славков, лека му пръст, неслучайно казваше: „Водната топка е само за интелигентни хора“.
В този спорт всички са научени да бъдат едно цяло, да мислят за другия, да му помогнат, да излязат заедно от трудна ситуация – защото само това е възможният вариант да се случи и да се постигне успех в почти всички игрови ситуации. Именно това вероятно е причината да не познавам неуспял в живота ватерполист, или поне подобни примери да са изключително малко. Ватерполистите са научени да оцеляват и да си помагат един на друг докато са живи. Това е огромно богатство и предимство в живота. Абсолютно сигурно е, че на обществото и на държавата са им необходими такива хора.
- Битува мнението, че водната топка не е много атрактивна за гледане...

Няма човек, който е отишъл на басейна и да не се е влюбил в този спорт. Проблемът е, разбира се, че хората не виждат поне в началото или просто не разбират точно какво се случва, но бързо им става ясно.
Все пак водната топка е спортната игра с най-много правила, не само защото се играе в несвойствена среда. Ясният стремеж на международната федерация е играта да става все по-бърза, да се изчиства от грубостите, да е все по-атрактивна. И интересна за гледане, разбира се. Тази зима в Будапеща европейското първенство се превърна в уникално шоу.
С неверятно представяне на отборите, с поредица незабравими мачове и при мъжете, и при жените. Това е новият път на спорта, който е страхотен и вдъхновяващ. Просто водната топка се нуждае от популяризация на всички равнища и по целия свят.
Има много европейски държави, където мачовете се играят пред хилядна публика. Много от срещите се предават по телевизиите. Малко отклонение - и у нас миналата година БФВТ в съдействие с БНТ организира пряко излъчване на 4 мъжки мача от родното първенство и финала за купата по БНТ3, това се случи след около три десетилетия отсъствие на българската водна топка от родния телевизионен ефир. Адреналинът на водната топка е неповторим и изключително „заразен“.
Въпросът е това, заедно с ползите от играта, да стигне до колкото се може повече хора и те да го разберат и приемат. Това е основно условие един спорт да продължи пътя си напред и нагоре.
Надявам се да се случи и в България с водната топка. Защото имаме много силни традиции в този спорт и си струва да не жалим сили поне да се върнем там, където сме били.

----------

Абонирайте се за канала на спортното предаване СТУДИО СПРИНТ в YouTube


 

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.comза да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.


Тагове: николай кръстев, водна топка
Коментари



Delfina

Спринт
Други новини