БГ EN

Екатерина Аврамова: Чувствам се като риба на сухо

Снимка: Евгени Цеков, sportsgallery.eu, личен архив
Снимка: Евгени Цеков, sportsgallery.eu, личен архив
02-05-2020 12:00 | Константин Ботушаров, 24 часа

 

28-годишната Екатерина Аврамова е многократна национална шампионка в плуването. Живее и тренира в Лондон. Държи рекордите на 50, 100 и 200 м гръб. В кариерата си има финали на европейски първенства и полуфинал на световно. Чаровната състезателка е участничка на олимпиадите в Лондон 2012 и Рио де Жанейро 2016, а за Токио има норматив „Б”. От 2014 г. Аврамова плува за Турция. Държи националните рекорди в гръбните дисциплини и на южната ни комшийка. Аврамова плува за клуба ENKA SK, за който се състезава и звездата ни в леката атлетика Ивет Лалова. “24 часа” потърси Екатерина, за да разбере как се справя в условията на разпространение на коронавируса.

 

- Къде те намираме?

 

- Вкъщи в Лондон. Вече 7-а седмица съм тук затворена. Е, не точно напълно затворена – освен между 4-те стени отивам и в парка до нас. Правя обиколки и се прибирам. От време на време ходя и до магазина.

 

- Как ти се отразява тази ситуация с коронавируса?

 

- Мога да кажа, че чувствата са смесени, а емоциите се променят всеки ден. Има дни, в които се събуждам и съм леко отчаяна, че може би тази ситуация няма да свърши толкова бързо, колкото се надявах. Но има и дни, в които съм позитивно настроена, че и да ни отнеме много време, ще успеем да се справим с целия този кошмар, който е завладял целия свят. Все пак през по-голямата част от времето съм ентусиазирана, опитвам се да поддържам форма вкъщи, доколкото мога. Разбира се, няма как да е същото, защото нашият спорт изисква страшно много време във водата. Така че в момента се чувствам малко като риба на сухо.

 

 

- Когато се прибра в Англия от Турция, прави ли си тест за коронавирус?

 

- Всъщност си направих 2 пъти такъв тест. Първо в клиниката до нас пуснаха обява, че извършват проверката срещу заплащане и който желае, може да отиде. Съответно да си направи тест и да се види дали у себе си има антитела. Нямах някакви оплаквания, просто реших да проверя. Тестът беше отрицателен, но, за съжаление, не бяха открити и антитела. Миналата седмица ми се наложи за няколко часа да отида до бърза помощ, тъй като имах оплаквания, свързани с дишането.

 

По телефона ми казаха, че това е един от симптомите за коронавирус и трябва да отида по най-бързия начин. При пристигането ме вкараха в карантинната част на болницата, без да има резултати за състоянието ми. Това ме стресна, защото не се знаеше дали имам вируса, а те ме сложиха на място, в което всички горе-долу бяха заразени. Гледах да спазвам дистанция. Имаше достатъчно място, но все пак си в едно затворено помещение с хора, които дишат, кашлят и видимо имат вируса. Естествено, бях се притеснила. Но и този път тестът ми се оказа отрицателен. Казаха ми, че най-вероятно оплакванията ми са предизвикани от стрес. Аз реално не съм под някакъв стрес. Но явно промяната в режима ми на тренировки, който съм спазвала последните 22 г., и липсата на нормален живот ми се отразява на психиката.

 

- Как се чувства човек в обкръжението на заразени с коронавирус?

 

- Първо се притеснявах, че може да съм една от тях. След резултатите пък дойде притеснението да на хвана вируса там, тъй като бях с всички тези хора. Картината бе много тежка. В помещението повечето хора бяха от рисковата група над 57-58 г. Някой от тях, кашляйки отделяха кръв. Изкарах там 7-8 ч и се нагледах на страшни неща. Първо бях само с една жена, а до края станахме 8 души. Оттам ни викаха за изследвания. Нагледах се на какви ли не картини. Просто не мога да си представя какво се случва, когато си доктор или медицински сестра и изкарваш 24 ч в такава обстановка и виждаш всичките тези неща.

 

А някои хора продължават да не спазват мерки и да си мислят, че това е шега. Наистина, когато видиш какво в действителност причинява този вирус, осъзнаваш, че докато не се намери ваксина едва ли ще може да се върнем към нормалния си начин на живот. Имаше един възрастен човек, който дойде по средата на моя престой и явно точно му бяха открили вируса. Той се обади на всички близки, за да им каже. Ама с един такъв почти хвалебствен тон. Явно ситуацията при него изби в другата крайност. При мен пък пак заради психиката явно няколко дни по-късно започнах да чувствам болки в гърлото. Оказа се, че ми няма нищо.

 

 

- Как тренира една риба на сухо?

 

- Англия бе една от последните държави, която затвори всичко и влезе в карантина. Та още в началото поръчах онлайн всякакви видове гирички ластици, топки, а също и колело. Всичко, което мога да използвам вкъщи. Всеки ден карам колело по час и малко.

 

Ластиците са едни от най-важните атрибути за нас плувците. Правя кръгови тренировки до час. В парка обиколката е около 1 час и 15 мин или 7-8 км. През последните дни в Лондон времето беше много хубаво и паркът бе пълен, защото, както казах, някои хора не слушат какво им се казва.

 

Затова предпочетох да си остана вкъщи, за да не се излагам на рискове.

 

- Какво означава за теб преместването на олимпиадата с 1 г.?

 

- Шанс за всички нас спортистите да станем по-добри. Смятам, че това бе едно много добро решение на МОК и организаторите на игрите. При тази ситуация това лято нямаше как да се осъществи олимпиада. Много държави щяха да се откажат от участие.

 

Наистина се надявам до догодина да се справим с кризата и олимпиадата да се проведе. Съдейки по себе си, която съм изкарала толкова много часове в тренировки и труд, за да съм там, представям си какво им и е на всички други спортисти.

 

Заслужаваме да отидем на олимпиада, да се състезаваме и дано да можем да забравим всичко това, което се случва в момента. Не искам да си представям, че и догодина няма да има олимпиада, за какъвто вариант също се появи информация.

 

- В този ред на мисли как приемаш като човек цялостната ситуация с този вирус, чертаят се доста черни прогнози?

 

- При мен човекът и спортистът са едно. Плуването е част от моя живот непрекъснато и е много трудно да отделя нещата. Опитвам се да съм позитивна. Да поддържам хората около мен. Особено по-възрастните като баба ми и дядо ми. За тях ситуацията е доста тежка, макар че има кой да се грижи за тях. Говоря им, че няма как това да е краят на нашия нормален живот.

 

- В плуването реално може да се спазва постоянно дистанция. Как ще се отрази кризата на вашия спорт?

 

- Говоря с моя личен треньор Дейв Хийткок почти все ден и дискутираме тази тема. Опитвам се да го натискам да отваряме нашия басейн и да тренираме. За съжаление, той е в рисковата група, на 65 г. е. Също така ми обясни нещо, за което не се бях замисляла. Самите тренировки не са толкова рискови.

 

 

Четох, че хлорът някак си действа на вируса и го изолира. Проблемът е пътят до басейна и обратно. Също така, когато сме в съблекалнята или на ръба на басейна всичките.

 

Има вариант при тежка серия някой да започне да кашля и ти да си до него. Всичко това е бомба със закъснител. За състезания пък не знам как можеш да пазиш дистанция. Била съм на такива с 200 човека, но съм участвала и на такива с 800.

 

- В предишно интервю бе споменала, че през 2021 г. искаш да приключиш с плуването. Към момента какви са ти плановете за спорта, а и за след това в личен план?

 

- Със сигурност има промяна в плановете. И това е не само заради коронавируса. Плувайки през тази зима до началото на март и правейки нови най-добри лични времена и рекорди, осъзнах, че може би още не е дошло времето да се откажа. Тялото ми е в състояние да тренира усилено и да постига топрезултати.

 

С моя треньор си бяхме казали, че след олимпиадата в Токио и ислямските игри през 2021-а ще тренирам година за година и ако нещата продължават да са така, може и да направя още една олимпиада в Париж през 2024 г.

 

Сега ситуацията е такава, че Токио трябва да е догодина, след това през 2022-а са Ислямските игри, а през 2023-а – Средиземноморските. Тъй че всяка година ще имам сериозни състезания. Ако се запазя без травми и продължа да тренирам на това ниво, защо да не плувам и в Париж.

- За Токио квоти имат и 2 български момчета – Антъни Иванов и Йосиф Миладинов. Какво ти е мнението за тяхното развитие?

- С Антъни се познавам от няколко години. С Йосиф се запознах зимата на европейското в Глазгоу. Смятам, че и двамата са големи таланти и имат страхотно бъдеще пред тях, ако успеят да запазят начина си на тренировки, на мислене и да продължат да преследват целите си.

 

В един момент като сегашния може да се стигне до мисли от типа защо всъщност правя това нещо, нужно ли е. Вярвам в тях и смятам, че двамата са бъдещето на българското плуване

----------

Абонирайте се за канала на спортното предаване СТУДИО СПРИНТ в YouTube


 

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.comза да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.


Тагове: Екатерина Аврамова, коронавирус
Коментари



Delfina

Спринт
Други новини