БГ EN

Георги Дангалаков празнува 60 г.

Снимки: Личен архив, Таня Димитрова
Снимки: Личен архив, Таня Димитрова
05-05-2020 21:06 | Василен Димитров

 

Георги Дангалаков – емблематична фигура за българското плуване, многократен държавен, балкански шампион и рекордьор, два пъти наставник на представителния тим и най-важното, човекът, с когото Таня Богомилова покори Олимп, празнува на 5 май своя 60-годишен юбилей. Ден по-късно ще черпи за Гергьовден. BGswim.com честити рождения ден на старши треньора и съосновател на столичния клуб Олимпия, публикувайки интервю с него в списание „Плуване & Водна топка“ от 2011 г., когато бе начело за втори път на националния тим.

 

Бистра и огнена вода, Гого!

 


Георги Дангалаков „Плуване & Водна топка“:


Ще успеем само с общи усилия

 

Треньорите и плувците трябва да вярват, че европейските финали не са мит

Георги Дангалаков е роден на 5 май 1960 г. в Пазарджик. Възпитаник е на СУ „Георги Бенковски” и на заслужилия треньор Николай Иванчев. Той е един от най-талантливите и ярки представители на българското плуване от средата на 70-те години на миналия век. Още от 14-годишен, майсторът на спорта впечатлява специалистите с постиженията си в бруста, съчетаното и в кроула.

 

 През 1974 година става четирикратен юношески шампион. На балканиадата в София през същата година доказва, че е най-талантливият и всестранно и технически подготвен плувец. Шампион е на 400 м св. стил, 200 и 400 м съчетано, златен медалист е и с щафетата 4 по 200 м св. стил. Единствен от всички участници е с 4 титли.

На европейското първенство за юноши до 15 години в Женева  през 1975-а е на косъм от първото отличие за българското плуване на голям шампионат. Дангалаков е на висотата на бъдещи величия като Владимир Салников, П. Арвидсон, П. Тюмер и К. Линке, които дебютират на голям форум. На 200 м съчетано нашият е четвърти.

 

На 200 м бруст е шести в свирепа конкуренция, на 1500 м св. стил също е финалист – седми. При мъжете Гого е извоювал 15 републикански титли, 11 балкански. Записал е 18 национални рекорда.

 

 

Сред асовете ни е на европейско първенство дебютира в Йонкьопинг (Шв) през 1977 г. На световното първенство в Западен Берлин през 1978 г. Дангалаков е най-натоварен от мъжете ни. Заема престижното 16-о място, съизмеримо с „Б”-финал на 200 м съчетано (2:11,97). Едва на 18 години е. Олимпийското му участие е в Москва през 1980.

 

„В унисон с превъзходните му физически и технически качества е и неговата прословута стръв и непреклонна воля във всеки старт, в който участва, което го извиси в неуморим боец. В тежки моменти за отбора той е бил винаги от тези, които са вдъхвали увереност в силите на съотборниците”, пише за Дангалаков в алманаха по повод 50-годишния юбилей на родното плуване „Бистрите сини коридори” (1981).

 

 

Възпитаникът на ВИФ „Георги Димитров”, сега НСА „Васил Левски”,  приема през 1983 г. предложение на Панчо Гюрков да бъде в щаба му. Върхът в кариерата му като треньор е Сеул през 1988 г., когато съпругата му Таня Богомилова (сега генерален секретар на БФПС) извоюва първото и единствено злато за плуването ни. След промените той работи в продължение на 4 години в Гърция. През 2001 г. поема за първи път националния отбор. Основава и клуб Олимпия, чийто старши треньор е. Колекционирам часовници, има над 50.

 

– Г-н Дангалаков, за втори път поемате националния отбор.  Какво е по-различното този път?

 

- Мечтая за реални цели - да върнем плуването ни до финали на големи първенства.  Много далече  сме от елита на планетата, но считам, че има деца за голямото плуване. Не съм убеден дали те искат да го правят. На един му виновен клубът, на друг треньорът, на трети пък старши-треньорът на националния отбор спира развитието му, четвърти го саботира федерацията. Започват да се мислят за звезди. Намират си медийно пространство, в което да ги величаят. За какво? Последното ни влизане в шестицата на европейско първенство е при юношите на Игор Количев в Палма де Майорка през 2006-а.

 

 

- Каква е стратегията ви?

- Предишния път, когато бях начело националния отбор, не съм се занимавал методически с нито един състезател. Не съм се и бъркал в работата на треньорите. Давал съм съвет само, ако са ми го искали. Идеята ми сега е с общите усилия на треньорите от цялата страна и с техния опит и знания да възкресим плуването. Ще се правят едноседмични тестови лагери, завършващи с контролни плувания. Няма смисъл да разчитаме единствено на 40-дневни лагери на Белмекен. Ще дадем еднаква насоченост за всички през следващия период за лагери през месец, за да регулираме подготовката към определен тип работа. В полезрението ни ще са състезатели с потенциал да покриват нормативи.

 

Финансовата и материалната помощ от страна на федерацията ще е допълнителен плюс. Клубовете и самите треньори поемат отговорността да подготвят състезатели, и то да ги подготвят за по-различно плуване.

 

Програмата ще започне да работи след одобрението на седемте члена на Техническата комисия към БФПС (през ноември – б. р.).  Първите резултати са налице. Изключително съм доволен от лагера на „Диана”, от всеотдайността на състезатели и отбори и показаните резултати.

 

 Що се отнася до състезателния календар, ще търсим начини изявените ни плувци да участват на повече стартове и то в силни надпревари. На европейското в Полша на малък басейн през декември ще участваме с голям състав  от 12 души състезатели. Това ще са всички по-опитни и плувалите силно през миналата година на малък басейн. Голямата цел е олимпиадата в Рио де Жанейро през 2016-а.

 

- Как възприемат в клубовете идеята?

 

- Индикациите са положителни след срещите с в Пловдив и София. Представянето на концепция за следващата година беше насрочено. Говоря като цяло, не за състезателите, планирани за олимпийските игри. Екатерина Аврамова си се подготвя в Лондон, Нина Рангелова в САЩ, Петър Стойчев в Германия, Венцислав Айдарски с треньора му Николай Вакареев - у нас.

 

Имам уверението от Министерството на физическото възпитание и спорта, че ако трима-четирима души са с шанс за квота, ще получат прилично финансиране за подготовка до месец май. Тогава е европейското първенство в Холандия. Идеята е да видим за републикански ли ставаме или за континентални шампионати. Ще ми се да завъртим отново нещата покрай щафетни плувания. Защото на времето пробихме точно така. Щафетите ангажират повече хора, състезатели. За квартета на олимпиадата в Сеул през 1988 година подготвяхме 6 състезателки.

 

През 1977 г. правата ни щафета зае пето място на европейското първенство в шведския град Йонкьопинг в състав: Соня Дангалакова на 15 години, Радосвета Чинкова на 16 г., Йорданка Пенина 17 г. и Ани Костова също на 17 г. Тогава условията не бяха по-добри. Нито едно от тези момичета не е било на целогодишен лагер. Работеха си по места, с клубовете. Треньорите им също бяха надъхани да работят и да се развиват.  Не се оправдавахме с липсата на спортна база. В родния ми Пазарджик имаше басейн, но не и зала за обща физическа подготовка. Само че нашият треньор направи.

 

 

 – Но имаше и перспектива...

- Никой не отрича, че ситуацията е различна, но и възможностите са повече. И както във всяка професия, ако искаш да станеш по-добър трябва да работиш и учиш повече от другите. Всички се оплакват от липсата на условия за подготовка. Когато започнахме с Панчо Гюрков с 30 души национален отбор през 1983-а също нямахме идеални условия, но състезателите бяха готови да се изядат на тренировка. На Белмекен сме спали по бараките. Просто нямаше места за нас. В Пловдив сме били 45 дни на лагер и сме спали в студентски общежития със състезателите. Не е било по-различно. Четирима бяха по-изявените състезатели като Цветан Голомеев, лека му пръст, Таня Богомилова, Бистра Господинова и Георги Михалев до 1985 г. Те тренираха при съветския специалист Иван Сивак. С останалите започнахме от нулата с Панчо Гюрков.

 

 

Ако е имало суперусловия у нас, това се е случило след московската олимпиада и по-точно след 1982 г. И въпреки това, като отидохме в една от най-елитните бази в социалистическия лагер – в Линдов (ГДР) за първи път 1986-а прехвалената база ни се стори като някаква локва. Всичко като техника оборудване. Но ние вече ги бяхме стигнали германците. Бяхме конкуренция. Бяхме извоювали медали от европейското в София, предстоеше световно с финали и отличия (б.а. – в Мадрид). Сега и с 200 дни лагери да ни обезпечат, а нямаме резултати, колко дълго ще ни осигурява държавата? Трябва да си променим мисленето, начина на работата и да знаем, че трябва да търпим на болка.

- Търсите ли за съвети Панчо Гюрков?

- Виждаме се, говорим си, кореспондираме. Ситуацията  е много променена. Доста е различна от тази отпреди 25 години. Аз обаче се интересувам какво правят във Франция като структура, организация. Трябва да сме реалисти, че не всичко може да се вземе от чуждия опит.

 

– Кореспондирате ли с треньорите на състезателите ни в чужбина?

- Контактувам отдавна с Дейвид Хичкок – треньорът на Екатерина Аврамова, в контакт съм и с тези на Нина Рангелова и последото ни попълнение в Америка - Лъчезар Шумков. Информиран съм за талантливи българчета в Канада. Проучваме ситуацията. По-важното е да си построим къщичката тука, да изградим системата. Защото хора като Ненко Джински и Ботко Трендафилов години наред вадят състезатели. Доказват, че не отстъпват по класа на колегите си Америка.

 

- Обезверен ли е българският треньор?

 

- Демотивацията идва от факта, че все по-малко състезатели искат да останат в басейна. Няма треньор, който да не го боли от дереджето на плуването ни и въпреки това конфликтите и плюенето между колегите не спира. Продължим ли по същия начин – със заверите, ще си останем на басейните, но децата ще си отидат. Безвъзвратно!

От друга страна има треньори, които работят за по 200 лева, но това не означава, че подготовката на състезателите трябва да страда. Всяко дете трябва да е убедено, че няма да работят върху него 5 за 4 и ще му отделят минимум по 3-4 часа дневно за методическа подготовка. Плувецът не е виновен, че треньорът му взема малка заплата.

Но пък и трудно се възпитават деца, които постоянно чуват, че не искат да се раздават, че са глупаци, а треньорите им са некадърници. Принципът и за двете страни е ясен и прост: яко бачкане,  за да има развитие на постиженията и класиранията. Винаги съм готов, ако двама от моите състезатели заявят ясно и категорично, че искат да станат олимпийски шампиони, да събера всички останали 30 в един коридор. 

 

- Как си обяснявате занижения интерес на българина към плуването?

 

- И сега се записват деца за обучение, но като дойде времето да ги правим състезатели започват да учат английски език, да се подготвят за изпити в гимназията, университета... Може би ако имаме няколко суперелитни състезатели, както беше едно време, останалите ще видят, че не е мит производството на европейски медалисти. Световната титла по художествена гимнастика ще вкара хиляди дечица в залата. От тях ще излязат 20 качествени.

 

 

 – Стига ли ви времето, за да реализирате дневния си план?

 

 - Работният ми ден е от 7 до 22.00 часа. В понеделник съм направил тренировките за седмицата. Вечерта имам яснота,  но тъй като съм много изморен навивам часовника за 4,30 часа, за да видя дали точно това трябва да направя или мога да го променя. Ако съм направил по-предпазливо плана мога да увелича натоварването. По-форсиран ли е го намалявам. Не си позволявам тренировка без да знам за какво съм дошъл. Нямам право да се подигравам с труда на децата. Отделен е въпросът колко те искат да го направят.

 

Ако ги дърпа животът и не им стиска трябва да се вслушат в думите на първия ми треньор Кольо Иванчев: „Всеки е длъжен да бъде и умен”. И аз самият не станах голям състезател като сестра ми Соня Дангалакова по ред причини. Когато  влязох в спортната рота започнах да си щракам с пръсти, но бях доблестен. След края на балканиадата във Волос (Гърция) през 1980-а заявих на ръководството да не разчита повече на мен за националния отбор. Бях студент. Не исках да ходя по състезания, да излагам себе си и държавата. Не желаех да живея на гърба на националния отбор и да парадирам колко съм готин. Нищо в живота си не съм правил заради постиженията и наградите.

 

- С какво ще запомните престоя си в Гърция?

 

- Ако в момента в България имах отбор, какъвто изградих на остров Крит, ще бъда най-щастливият човек на планетата. Бъдещата звезда Андреас Зисимус беше първият ми състезател в Гърция. Когато му казах, че ще стартира на 1500 м св. стил 20 дни го нямаше на басейна. Беше много слаб и плуваше само 50 м кроул. В крайна сметка го навих да скочи на 1500. Като се върнахме в Ретимно – на единствения 25-метров закрит басейн, с два коридора,  плува с минута е 27 секунди по-бързо. След 20 дни ми показа всички книги и касетки за Александър Попов до които се е докопал и заяви, че иска да стане велик като руснака.

 

В първата ми година в Ханя на състезание отидохме в Атина – стартовете започваха в 8 сутринта и завършваха в 12 през нощта, 1700 деца от 100 клуба (у нас са 50 – б. р.) на възраст 12 години. С четирима родители сме на басейна, вземат ги, хранят ги, връщат ги обратно за пореден старт. Шефът като ни изпрати със заръката за класирания между 20-30-о място. При  завръщането обещах поне три медала, ако ме слушат. Родителите се амбицираха взеха къща до басейна, плащаха наема. Само за седмица спретнаха и зала за физическа подготовка. В сервиза на един баща пък сглобявахме уреди по картинки. Тренировките на открития басейн започваха сутрин в 6 сутринта.

 

Температурата на въздуха бе 4-6 градуса. Без значение дали вали с Коста отивахме 5,30 ч. , навлекли шубите и ботушите и закачаме плувните коридори, вечер се играеше водна топка. Година по-късно в Атина спечелихме осем медала. От 67-и отбор в общото класиране предното лято бяхме прогресирали до 11-и. Като свърши състезанието седях сам на трибуните и плаках 20 минути, както не съм плакал за олимпийското злато на Таня.

 

 

- Близо четвърт век след олимпийския триумф на Таня Богомилова в Сеул остана ли нещо ненаписано за този исторически момент и пътя до него?

-  Не, просто Таня много искаше да участва на олимпиадата, след като роди Ани. Така си и бяхме обещали. Хванахме се. Бачкахме. Стана. Никой не може да отрече, че тя беше в играта с медалите отпреди игрите в Сеул. Беше европейска шампионка в София 1985 г., а година по-късно спечели две отличия и на световното първенство в Мадрид.  Но най-важното беше, че ние не спирахме да мечтаем за олимпийското злато.

 

- При последното си плуване – в Атина през 1991 г. Таня взе два медала. Защо не се получи месеци по-рано на световното в Пърт?

- Не се справих методически. Може би и подценихме състезанието. Намалихме обема на тренировките, залагайки на качеството. Взехме мерки за континенталния шампионат в Атина. 

 

- Богомилова се отказа година преди игрите в Барселона. Имаше ли вариант да плува на трета олимпиада?

 

- Абсолютно не. Таня не издържаше вече психически. Аз също имах нужда от почивка. Вече работех в Солун, изграждах състезатели.

 

 

Менторът му Иванчев    

кара с него 35 км ски

 

„Мечтаех да приличам на първия ми треньор Никола Иванчев. За съжаление много рано започнах да пия и да пуша. Бягал съм 35 км със ските на Белмекен, Иванчев беше с писалките до мен. Седял е 4,30 часа на стълбичката на басейна, защото сестра ми заяви, че й е студено. Каза: ще плуваш докато съм тука и свърши тренировката. Не можах да стана като него, но като него съм луд. Давам луди пари за техники и книги. Мисловната и методическата дейност много ме кефи, харесва ми да се усъвършенствам. Панчо Гюрков е човекът, който ми даде шанс в живота.

 

Той ме научи на всичко в треньорската професия. Покани мен, Димитър Бобев, Петър Георгиев и Красимир Петков-Просото да станем треньори в националния отбор. Направи офертата в 23,30 часа на 21 декември 1982-а в нощен бар „Бели нощи” в сегашния пловдивски хотел Санкт Петербург. Празнувахме след края на държавния шампионат. Попитахме го майтап ли си прави. Отвърна, че ни чака 2 януари на лагера на „Спорт Палас” във Варна. Започнахме с 35 състезатели. От тях на европейското първенство в София през 1985 г. участваха 27.  Възхищавам се от този човек, защото Панчо Гюрков направи така, че всички да вземем от славата. А можеше той да я вземе цялата. Той ни е вярвал, ние сме му вярвали.

 

Когато Таня стана европейска шампионка, а Иван Сивак си замина, Панчо ме извика на 7 септември и ми съобщи, че аз ще й бъда треньор. Изпаднах в потрес. Предстоеше световното първенство в Мадрид. Защо го е направил? Бил е абсолютно сигурен, че за две лета съм станал голям треньор? Не - помагаше на мен и останалите през цялото време. Просто е бил убеден, че заедно с Таня мислим в една посока и ще се мотивираме взаимно. Даваше ни тренировки. Ние пишехме, ходехме при него, коментирахме. Той ни оправяше грешките. И в един момент ни остави да работим. Панчо успя да направи организацията да ни убеди и обедини в името на една цел – да направим голямо плуване, както и го направихме. Най-хубавото обаче беше, че освен нас и състезателите повярваха.

 

Много дължа и много съм научил от Лиляна Кръстева. Възхищавам се всеотдайността и упорството да продължава да преподава плуване. Никога няма да кажа лоша дума и за нея. На това уча моите състезатели. Да не коментират треньори и състезатели във фейсбук и други форуми в интернет.

 

 

 

----------

Абонирайте се за канала на спортното предаване СТУДИО СПРИНТ в YouTube


 

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.comза да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.


Тагове: Георги Дангалаков, Таня Богомилова, Панчо Гюрков, Олимпия, история, плуване, интервю
Коментари



Delfina

Спринт
Други новини