БГ EN

История за снимка

Снимки: Личен архив на Юлиян Русев, предоставени от брат му Боян Русев
Снимки: Личен архив на Юлиян Русев, предоставени от брат му Боян Русев
23-09-2020 15:17 | Красимир Енчев

 

Благодаря на моя голям приятел Коста Македонски-Кашалота, че посети архива на Варна, след като му споделих, че имам въпросния брой на „Старт “ (седмичен вестник, еталон за спортна журналистика от соца). Броят обаче е във Варна.

Та ми е мъка точно за въпросната снимка. Зад нея стои много тъжна. За мен много специална. Споделям Ви я.  

Благодаря и на Върбан Сребров и на неговата прекрасна съпруга Мила, с които говорих, за да съм сигурен в това, което пиша. Че е самата истина. А те са единствените свидетели на част от трагедията.


Тази снимка видя бял свят след едно републиканско първенство по плуване във Варна. Годината е или 1971 или 1972-а. И днес е пред очите ми. Кипеше битката на 200 м кроул - в „стария басейн с кулата”. Бе горещ летен ден. Трибуните се пукаха от зрители. Имаше безброй правостоящи.

 

 

Страхотна врява - гларуси, деца, туристи от плажа, спортни деятели, приятели, журналисти, телевизията, родители. Кой ли не от Варна. Пък и по това време от цяла България се тълпяха да гледат и да пищят и поддържат своите клубове и любимци.

 

Връщам се назад в това хубаво, всъщност най-хубавото време за мен, а сигурно и за доста от нас, мислейки си за онези господни знаци, изпратени ни по пътя ни към отвъдното.

 

За голямо съжаление сме безсилни да променим неговата воля. Пък и да можехме, арогантността на младостта и на човешката самоувереност и усещане за недосегаемост и вечност биха били пречка за каквато и да е промяна на пътеката, по която така и така сме решили да вървим.


Преди финалите стотици от цяла България загряваме в „новия басейн“ с 10-те коридори.


В онази далечна 71-72-а нямаше филтри на басейните във Варна. И за да спестяват другарите, бяха изпразнили „стария басейн”, където бяха състезанията. Преди самото републиканско го измиха и напълни с чиста минерална вода. Точно преди първия състезателен ден.

А „новият басейн” бе оставен само за загрявка и съответно водата бе тъмно зелена. Не можеш нищо да видиш по-далеч от ръцете си. А моите освен, че бяха дълги, бяха и много слаби и черни. Така че и тях не виждах. Но к’во да правиш, такава бе ситуацията.

 

Не щеш ли на загрявката преди 200 м кроул случайно се озовахме с Юлиян Русев в един и същи коридор. След няколко бързи отсечки сме спрели двамата на стената (тази до „локвата, както наричахме детския басейн”). А в коридора имаше още поне още двадесетина плувци.

 


Беше четвърти  коридор. Юлиян едвам диша след няколко спринта и дълдисва нагоре-надолу, както ние обичаме да правим, за да се възстановим след спринт по-бързо. Между едно-две дълдисвания ми казва: „Ей, Пунтьор и да внимаваш на 200 м да не вземеш да ме биеш. Иначе ще има лицеви опори за наказания!“.

И се усмихва така, както само той можеше - с леки трапчинки. Аз също се усмихнах, но тайно се надявах да правя лицеви опори.

Тъкмо щеше да тръгва за друг спринт и отново дълдиса до дъното явно и изведнъж извика: „Топсела (другият ми прякор), напипах нещо като човек на дъното на басейна.“

Настръхнах! Естествено не повярвах. Та какво може да има долу на дъното?  На зеленясалия басейн?

Излязохме. Извикахме, ако не се лъжа чичо Христо Шарков - домакина на басейна, и някои треньори.

След минути извадиха дете.

 

Бе се удавило?!

Било от групата на Янев. След тренировка ги изпратил. Хлапето обаче се върнало през оградата на „новия басейн”. Най-вероятно се е подхлъзнало и паднало. Така се удавило.

Няма как да забравя тази ужасна картинка. Зрителите почти не забелязаха драмата. Врявата и виковете не стихваха в другия главен басейн.


Иде ред на битката на 200 м кроул. Финал. Аз съм в седми коридор. Юлиян в четвърти - с най-добро квалификационно време от сериите преди обед. До него с второ време Тони Стателов. В шести коридор Есперансата (Людмил Стоев).


 От другата страна още наточени мъжаги (не помня вече кои).

Ушите ми фучат. Краката ми се клатят. Но исках много да правя лицеви опори. Сигналът за качване  на стартовото блокче прозвуча. Стартер беше Бат’Сандьо. Аз и Тони сме от Локомотив (Варна), Юлиян от (Черно Море), Сперо от Левски. Стъпвам аз на онези плъзгави блокчета и главата ми почти опира в плочата на кулата. Леко я навеждам да се не ударя. Погледът ми се рее някъде - ту из басейна, ту из кресливата публика, която след всяко име и споменаване на отбора му изпадаше в екстаз, който и до ден днешен обичам.

 


Но тогава не ми беше до това. Исках само отида под горещия душ. Обичах го не по-малко от публиката и който цялата наша тайфа на Папата (нашият треньор) страшно много обичахме (и затова често ядяхме шамари. И то големи. Но имаше и защо).

За стотни от секундата цялата дистанция ти минава през ума. И тези 2’ (тогава така се отчитаха  времената) и някоя и друга секунда ти се струват цяла вечност. Молех се само да стигнем до 150-те метра. Да не съм ги изтървал твърде много, защото и Юлиян и Тони и Сперо бяха спринтьори.

Скочихме. Както очаквах и тримата се откъснаха на първите 100 м, но аз се чувствах отлично, с всеки метър все по-близко до тях с моите тънки ръце. На 150 м ги застигнах почти. Басейнът се тресеше от викове и тропания и в един миг си помислих, че всички викат само за мен.

А може и така да е било, знам ли?

Усетих как в последните метри всички ги хванаха „водораслите”. Станах за първи път шампион на 200 м кроул.

Юлиян дойде и ме прегърне. И някой щракна тази снимка (Емил Манджаров – автор на стотици емблематични спортни и плувни снимки в „Старт“ – б. р.), вдъхновила историята, която ви разказвам.

 

Басейнът като варналия нямаше укротяване!!!

 

 

Аз на седмото небе. И Бат’Сандьо като стартер само дет не скочи горкият в басейна от радост. Беше по това време треньор в Локото с Папата.

 

И не щеш ли точно тази снимка, след точно този нещастен случай с удавеното дете след точно 2-3 години я публикуваха във в. „Старт”. Датата на публикуването е сряда (когато се издаваше вестникът) - на 25 юли 1974 г. Юлиян се бе отказал от плуването през 1972 г.

Бях с националния отбор на лагер в Сандански. Предстоеше ни заминаване за европейското първенство във Виена. Отивайки на тренировка, мернах на една будка „Старт“-а с нашата снимка и го купих. Смях се и им разказвах на приятелите си как и кога е правена тази снимка. Пазя го и до ден днешен.

В последният ден на лагера ни - неделя сутринта 29 юли 1974 г. -  на закуска, главният секретар на БФПС и баща на Жорж Станкович - покойният Васо Станкович, ни съобщи трагичната вест.

 

Юлиян бе загинал при неизяснени обстоятелства. Плакахме всички. Бяхме покрусени от тази вест.  

И до ден днешен спекулациите не спират - как и при какви обстоятелства този невероятен спортист, приятел и човек       си отиде. И то в басейн?!

В басейн „Хавана”, в курорта Златни пясъци. Върбан, Мила, Форфи, Бате Вичо са били на предварителното му тържество по случай рождения му ден на 31 юли.

 

За жалост всички са били в друга кола, връщайки се от Албена.

Юлиян е решил да следва своята пътека. Отклонил се към „Хавана“.


Винаги ще го помня със завладяващата си усмивка, с благия си характер, с бохемството, с чара му на холивудска звезда.

Отиде си много млад, преди да се дипломира като лекар. А и тази пуста загрявка в този басейн с това дете и до ден не ми дава мира.

Чудя се дали ако бе в друг коридор и не бе стъпил на това проклето дъно, щеше да е жив и днес?

 

Почивай в мир, приятелю!


PS: Страхотните снимки са от личния архив на покойния Юлиян Русев. Изключителна благодарност на неговия брат Боян Русев-Бубата, който ми ги предостави.

 

......................................................................................................................................................................................................................................

 

 

Великан на варненското и българското плуване, увлекателен разказвач с услужлива памет за детайлите, хората, събитията и резултатите, Красимир Енчев е рядко срещаната комбинация между успял състезател и пазител на спортната история. През годините регулярно е присъствал с коментари, мнения и спомени в BGswim.com, но след като подпали социалните мрежи със серия от впечатляващи разкази, дойде времето да ги разкаже в собствена рубрика - „Историите на Краси Енчев-Пунтьора“.

 

В продължение на 12 години е неизменен титуляр в дългите кроулови дистанции. Само той е ставал шампион за мъже на България на всички дисциплини - 100, 200, 400, 800 и 1500 Тогава няма петдесетак.

Прави 17 поправки на националните рекорди на 400, 800 и 1500 м св. стил, както и на щафетата на 4 по 200 м св. стил. Срещу името му стоят 14 републикански и 5 балкански титли. Участва на първото световно първенство в „сините“ спортове – в Белград през 1973 г., както и на следващото в Кали – 1975 г. Също и на две европейски. Във Виена 1974 с щафетата 4х100 м св. стил влиза във финала.

Майсторът на спорта Красимир Енчев е роден на 2 ноември 1953 г. в Толбухин (сега Добрич), а е жител на Варна и състезател на Черно море. Баща му е дългогодишен състезател по парашутизъм и активно упражняващ водните спортове.

 

193-сантиметровият Краси започва сравнително късно системни занимания в басейна – на 14 години, но пък попадна в сигурните ръце на легендарния Алекси Алексиев. Само след 3-годишна школовка Красимир е национал.  Навърта над 27 хиляди километра и през 1981 г. Приключва с активното  плуване, но не и с водата.

Продължава да се състезава в проявите на водното спасяване. После се издига в йерархията на флота. Работи като треньор в Черно море, а след това в продължение на години в Германия, където е и сега. За ветерани е неколкократен световен шампион.

----------

Абонирайте се за канала на спортното предаване СТУДИО СПРИНТ в YouTube


 

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.comза да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.


Тагове: Красимир Енчев, истории, Юлиян Русев, Варна
Коментари



Delfina

Спринт
Други новини