БГ EN

Заветът на Мария Николова–Марчето

Снимки: Личен архив
Снимки: Личен архив
29-10-2020 07:38 | Красимир Енчев

 

Първата българка в олимпийския басейн


За мен е изключително удоволствие, че имам честта да споделя една много малка част от спортния живот и успехи на Миколова – Марчето. Няма да е преувеличено, ако нарицателното ѝ име Марчето за едно цяло поколение спортисти, и всички които някога са слушали радио, чели вестник или гледали телевизия след 60- те години да знаят кой стои зад това име. То е просто марка – Brand, big Brand!

 

 

Марчето не беше така висока, както са днес повечето топплувкини в света. По-скоро дребна, тъмна, с онзи здравословен морски загар, черна коса, големи живи кафяви очи и бързи поривисти движения. Красивите ѝ, смеещи се и улавящи всичко наоколо, очи издаваха будния ѝ характер, но и типичното за нея подобно на дивите котки предупреждение: „Внимавай, скачам и те схрусквам!“


Тя и брат и Здравко-Дачето живееха близко до басейна на улица „Преспа” в най- хубавия и типичен за Варна квартал или по варненски в „Гръцката мах’ла”. В тези години плуването в България и най-вече във Варна имаше култов статус. Всички спортувахме, бяхме приятели и имахме прякори.

 

 

Мария Николова с автора Красимир Енчев на Балканиадата в Атина 1970 г.

От “Плуване & Водна топка” ме попитаха дали имам представа защо всички от това поколение имаме прякори, а сега не? На мен ми се струва, че в онова време приятелството беше живо, истинско, колоритно и безкористно. Затова го запечатвахме с трайни прякори. И че никой нямаше да се разсърди, ако му кажеш Макарон, Кайсия, Цайс, Къши, Пънчи, Цупи, Просо, Конника, Печурката и какво ли не. Днес сякаш всичко много бързо се мени и май често толерантността и приятелството се свеждат до това, кой колко пари има и каква кола кара.

 

Прякорите са марки, а марката е символ за трайност. Днес трайността е година и после идва ъпдейт - нови хора, нови хендита, нови джинси…


Та в тази Гръцка мах’ла всеки тренираше най-вече плуване. Когато се появих на басейна в края на 60-те Марчето беше вече звезда. Кумир за всички нас. Брат й Дачето тренираше също с нас. Беше безкрайно талантлив и бърз, но не така амбициозен като сестра си.

 

 

Уникална снимка, която може би вижда голяма част хората от българската плувна общност. Изрезка е от мексикански вестник по повод дебютното участие на „синия“ ни спорт на олимпийски игри -  в страната на ацтеките през 1968 г. На кадъра са Марчето, Юлиан Русев, Ангел Чакъров и треньорът Алекси Алексиев-Папата

 

Така като Юлиян Русев и Марчето имаше рекорди на коя ли не дисциплина. Статистиците биха казали точно. Тя побеждаваше конкурентките си на всичко. Безбройни титли и първата българска плувкиня на олимпийски игри в Мексико’68. Имаше изключително силни крака, бе гъвкава, с не по-слаби ръце и характер на лъвица във водата. А по-някога и извън нея. Винаги скромна и безкрайно отзивчива, купонджийка и обичаща всички приятели.

 

Убеден съм, че за да бъде някой незабравим и да остави история след себе си не са важни само спортните успехи, а аурата, примерът, влиянието върху съвременниците, характерът и личността.

 

А тя беше и е това.

 

 

Николова на откриването на игрите в Мексико’68 с Юлиан Русев

 

България, Слава Богу, има и олимпийска шампионка в плуването, но влиянието и споменът, който остави Мария Николова, сякаш е по-голям от всяка титла. Да не говорим, че и като медик в Америка стигна до шеф лекар на цяла държавна клиника.


Тя беше като магнит за нас всички в групата на Папата и в националния отбор. Винаги готова за някоя глупост наравно с нас, момчетата, с неимоверно чувство за хумор и винаги усмихната, лъчезарна. Преди състезания доста нервна, фокусирана. Но във водата беше способна на чудеса. Радвам се, че и до днес сме големи приятели.

 

Марчето ще остане в историята на българския спорт и специално в плувната, като състезателката с рекорди и титли в най-много стилове и дисциплини, с уникалната си доминация във водата, като първата родна участничка на олимпийски игри в плуването, с влиянието си и приноса в спорта върху стотици млади плувци.

 

 

Пример за подражание на всички нас. Образец за респект към треньора си. Дълго време спортните власти в социалистическа България – комунистите, я бяха игнорирали и се опитваха да променят и дори да заличат историята. Но няма как да промениш някой, което е оставило такива трайни следи, каквито остави тя!

 

Статията е от новия брой (35) на „Плуване & Водна топка“, който може да бъде намерен на обичайните места – столичните басейни –„Диана“, „Спартак“, Спортната палата“, варненския „Приморски“, общинския в Стара Загора и по заявка в групата на списанието във фейсбук.

 


* Великан на варненското и българското плуване, Красимир Енчев е и увлекателен разказвач с услужлива памет за детайлите, хората, събитията и резултатите. Той е рядко срещана комбинация между успял състезател и пазител на спортната история. През годините регулярно е присъствал с коментари, мнения и спомени в BGswim.com, но след като подпали социалните мрежи със серия от впечатляващи разкази, дойде времето да ги разкаже в собствена рубрика - „Историите на Краси Енчев-Пунтьора“.

----------

Абонирайте се за канала на спортното предаване СТУДИО СПРИНТ в YouTube


 

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.comза да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.


Тагове: Мария Николова, Красимир Енчев, Юлиан Русев
Коментари



Delfina

Спринт
Други новини