БГ EN

Премеждия за паметен мач

Свилен Пиралков (вдясно) по време на мача с Еускади. Снимки: архив Андрей Демирев
Свилен Пиралков (вдясно) по време на мача с Еускади. Снимки: архив Андрей Демирев
28-12-2020 07:56 | Андрей Демирев

 

На 26 декември се навършиха 20 години от мача по водна топка между Еускади и националния отбор на България в испанския град Билбао. За домакините този двубой е исторически, защото за първи път сборен отбор на Страната на баските играеше пред своя публика.

 

Честта да му бъде противник се падна на българския представителен тим, воден от треньора Стоян Александров и в който играеха много светила във водната ни топка, като най-успелият български ватерполист Свилен Пиралков (тогава в испанския Матаро), непрежалимият ни вратар Делчо Вълков (ЦСКА), Ивайло Пачалиев (Москардо, Мадрид), Яни Георгиев и Кирил Кирилов (двамата в Кастеяе Бургос) и др.

 

История на мача

 

Президентът на Баската федерация по плувните спортове Йосу Масон бе един от най-активните радетели за международни изяви на сборен отбор по водна топка на Страната на баските, под името Еускади. През есента на 2000 година той ме помоли да посреднича за осигуряването на националния отбор на България за една среща с голямо символично значение за домакините.

Подобен мач с баски сборен отбор вече бе изиграл националния ни тим по футбол през 1979 г. в Сан Себастиан. Свързах се с Николай Смилев – генералния секретар на БФВТ и със старши треньора на представителния тим Стоян Александров, които откликнаха положително на поканата на баската федерация, която поемаше всички разходи без пътуването.

 

 

Старши треньорът на представителния тим Стоян Александров

Четирима ватерполисти от отбора играеха в испански клубове. Но за останалите бе много скъпо да пътуват със самолет, затова Стоян Александров осигури чрез Локомотив безплатни билети за влак. Предстоеше едно голямо приключение – 3.600 км от София до Билбао.

 

Отборът отпътува от София на 23 декември след обяд. На следващия ден след обяд пристига в Милано, където трябваше да смени влака и да вземе друг в посока Барселона, като планът бе да се изкара Бъдни вечер в каталонската столица.

Отиват на гишето на гарата да си заверят билетите и научават, че този влак не пътува на тези дати и трябва да се импровизира и търси друг маршрут. Единственият възможен начин е да се пътува на север чак до Париж и оттам обратно на юг към Ирун на френско-испанската граница, където ще  ги чакат домакините с автобус. И така националният ни отбор прекарва Бъдни вечер и нощта към 25 декември във влака Милано-Париж.

 

Заедно с нашите ватерполисти пътува и бащата на играещия в Бургос Кирил Кирилов, който иска да види своите внуци. Тогава нямаше мобилни телефони и Интернет и телефонните връзки бяха трудно осъществими. В един момент връзката с пътуващите по Европа български национали изчезва и ние в Билбао не знаехме кога да ги чакаме в Ирун.

 

Междувременно Николай Смилев и Тони Александров пристигат в баския град със самолет и се притесниха много от липсата на каквато и да е информация за отбора. Но за щастие в крайна сметка момчетата успяват да намерят начин да се обадят, но не от Барселона, както се очаква, а от Париж. Във френската столица те прекарват осем часа и обикалят пеша целия град, водени от неуморимия Николай Желев „Монголеца“.

 

 

Отборът на Еускади

 

И така, на 25 декември около 21:00 ч. след три дни пътуване и две нощи, прекарани във влака, тази част от националния ни отбор пристига в Ирун. Това пътуване обаче не е най-дългото за нашите ватерполисти. Някои от тях вече имат опит от 4 дневната одисея София-Хелзинки. И пак футболът е пред тях. През 1933 година националният отбор на България  пътува пет дни и половина до Мадрид и претърпя рекордно поражение: 13-0 за испанците. В тъмнината на гарата в Ирун видях да слизат от влака едни навъсени типове с черни кожени якета, като постепенно разпознавам сред тях Делчо Вълков (ЦСКА), Раде Виденов (Славия), Веско Хаджиев (ЦСКА), Цецо Обретенов (ЦСКА), Ивайло Северов (ЦСКА), Николай Желев (ЦСКА), Георги Кашпарски (Славия), Венелин Венков (Русе), Деян Димитров (Славия) и Виктор Апостолов (Славия).

 

Но приключението не свършва дотук.

 

Домакините настаняват отбора ни в първата нощ в едно  общежитие за лагер на деца скаути на 20 км от Билбао, в обща спалня с нарове на два етажа и прозорец на тавана, за да няма опасност от падане. Но умората си казва думата и няма време за оплакване. След тънка вечеря нашите се натръшкват по леглата.

 


Вратарят Делчо Вълков по време на мача


На следващия ден обаче отборът е настанен в четиризвезден хотел в центъра на Билбао и се засича в него с балетната трупа на театър „Марински“ от Санкт Петербург.

 

На следващия ден кметството на Галдакао, сателитно на Билбао градче, където щеше да се играе мачът, устройва пищно посрещане на нашия отбор. По стара баска традиция, ватерполистите ни са преведени през центъра на града, като пред тях се движеше оркестър с типичните  баски народни инструменти: вид акордеон, наречен триката, флейтата „чисту“ и тамбурина.

 

Зад него върви кметът и неговите съветници и гостите от България. Шествието се отправя обградено от любопитни  гражданите към кметството, където е организиран прием-коктейл. Оттам нашите ватерполисти се отправят към Билбао, където изкарват целия след обяд без дори и да си помислят да се върнат в общежитието. Така „отпочинали“ идват за мача в 19:00 часа.

 

 

Хроника на мача

 

Интересът към мача е голям. Препълнени трибуни, присъствие на членове на баското автономно правителство, директно излъчване на мача по Баската автономна телевизия. Преди започването му се изпълняват химните на България и на страната на баските.  Двама младежи интерпретират традиционния за баските танц за добре дошли на гостите, наречен ауреску, с високо вдигане на краката и скокове с въртене около оста си. В пълния си вариант този танц продължава близо десетина минути и нашите изстиват след загрявката, особено играещите в Испания, които са без хавлии за разлика от всички останалите.

 

Цялата тази история със смазващото пътуване, шматкането из града преди мача и дългата церемония със стоене на крака непосредствено преди започването му оказва своето влияние на играта на нашия отбор в първата четвъртина на срещата. Не знам дали не е имало и известно подценяване на баския отбор, но всичко това взето заедно е причина за едно ужасно начало за нашите.

 

Първите им удари са спасени от вратаря на домакините Чаби Барутия (Аскарча Билбао) и докато се опомнят баските им нанизват три гола – Унай Кастелс (Ларайна Памплона) – 2 и Джонатан Мартинес (Аскарча). През втората част нещата стават още по-лоши: 4-0 след гола на Анхел Ируртия (Ларайна). Чак след десет минути и трийсет секунди игра, нашите стигат до попадение на Свилен Пиралков от дузпа, предизвикана от Яни Георгиев 4-1. Наварецът Хави Сабалса, играч на немския Еслинген увеличава на 5-1 и тогава Веско

 

Хаджиев вкарва красив гол с типичния за него кривоглед удар с лява ръка 5-2 преди края на втората четвъртина.

 

 

След смяната на вратите нашите започнат решени да обърнат събитията на мача в своя полза и отново Яни Георгиев предизвиква дузпа след добра асистенция на съотборника му от Бургос Кирил Кирилов. Свилен Пиралков реализира втория си 4-метров удар (тогава това е дистанцията) за 5-3. Но българите не успяват да се доближат още до домакините и да предизвикат нервност в техните редици.

 

Отново Хави Сабалса преодолява Делчо Вълков със силен диагонален удар 6-3. От този момент нашите намаляват разликата на два гола, но баските веднага я увеличават на три гола. Така се стига до 9-6 (с голове на Яни, Киро – с чудесно витло и Свилен), а головете за Еускади са дело на двама ватерполисти от Памплона, които играят по това време в германския SSV Esslingen: Микел Гарай – 2 и Хави Сабалса. В четвъртата част много маневреният и труден за опазване Гарай отбелязва своя четвърти гол в мача и с 10-6 интригата в мача почти изчезва.

 

Свилен връща един гол също със своето четвърто попадение за мача 10-7. Но нашите са уморени да преследват своя противник в резултата без успех в течение на целия мач. Някои съдийски решения ги изнервят още повече и за протестиране са отстранени от игра двама ключови играчи: Свилен Пиралков и Ивайло Пачалиев. До края на двубоя само русенецът Венелин Венков успява с диагонален удар от зона с човек повече да отбележи гол и да фиксира крайното 10-8 за Еускади.

 

Независимо от неприятния вкус от нашата загуба, истина е, че двубоят е доста зрелищен, има много технични изпълнения, които въодушевяват публиката. Жалко, че българите не успяват да влязат в мача веднага и пропиляват първата четвъртина. Всъщност резултатът само от  втората, третата и четвъртата част е в тяхна полза: 7-8. Но получените бързо в началото три гола им тежат неимоверно много до края.

 

От своя страна баските, които имаха много респект към отбора на България преди започването на мача, не очакват толкова леко да вземат чувствителната преднина от 3 гола и това им дава криле и самочувствие.

 

След мача двата състава вечерят заедно в типичен  баски ресторант, изпълнен със стари дървени греди, полилеи от ковано желязо и голи каменни стени, с огромни бъчви за ябълково вино и с множество стартови, салатни, месни и рибни ястия. От своя страна шефовете и треньорите опитват от прочутата баска кухня в ресторанта с една звезда Мишлен „Андра Мари“.

 

Впоследствие нашият национален отбор участва в новогодишния турнир „Габон Копа“ с участието на испанския първодивизионен Аскарча, шампиона на Португалия Академика Коимбра и баския Лейоа. Нашите печелят убедително мачовете се и вземат купата.

 

Оттам отборът се разделя на много групи и всяка от тях поема своя път обратно по различни маршрути. А най-много бърза да се прибере в София центърът на отбора Раде Виденов, чиято жена чака всеки момент да роди. Успява да стигне след геройско пътуване, придружен от един от младите в отбора, със смяна на няколко влака през Марсилия до Белград, оттам с кола до границата, която минават пеша и на Калотина го чакат негови хора, които го отвеждат вкъщи два часа преди настъпване на Новата година, а в нощта на 1 срещу 2 януари му се ражда дъщеричка.

 

 

Андрей Демирев
Билбао-София

 

----------

Абонирайте се за канала на спортното предаване СТУДИО СПРИНТ в YouTube


 

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.comза да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.


Тагове: водна топка, Свилен Пиралков, Делчо Вълков, Андрей Демирев, история, любопитно
Коментари



Delfina

Спринт
Други новини