БГ EN

В памет на Иван Динев–Чики

Средата на 60-те – Иван Динев с „Рено Спорт“, подарено му от големия му син Ростислав Иванов от първия му брак. Снимки: „Плуване & Водна топка“
Средата на 60-те – Иван Динев с „Рено Спорт“, подарено му от големия му син Ростислав Иванов от първия му брак. Снимки: „Плуване & Водна топка“
11-03-2021 22:57 | Николай Кръстев

 

В памет на големия треньор, ватерполист и плувец Иван Динев-Чики BGswim.com припомня каква огромна фигура беше с интервюто за брой 3/18  от 2014 г. на сп. „Плуване & Водна топка“. Заглавието е: Вероучението трябва да влезе пак в училището“.

 

Бат′Чики, както най-често приятелите наричат Иван Динев, е на 85 години. Досега големият треньор, ватерполист и плувец не пропуска ветерански шампионат между сините коридори. Държи няколко държавни рекорда във възрастите над 75 години. Продължава редовно да плува по няколко пъти седмично. Убеден е, че плуването и плувните спортове са най-полезните.

 

„Бивш плувец няма – отсича Чики и твърдо добавя – Плуването и водата те държат цял живот. Но и ти дават много. Да си виждал някой, който е на години, да е плувал цял живот и да ходи с бастун? Няма такъв филм. Не искам да разказвам как изглеждат на стари години бившите футболисти, баскетболисти, волейболисти... Водата и плувните спортове дават на човек самочувствие, здраве, бодрост и дълголетие!”

 

И житейската, и спортната биография на Иван Динев са много богати. И трудно могат да бъдат разказани.


Роден е през 1929 г. в центъра на София, син на полк. Константин Динев, със 17 ордена за храброст от войните във второто десетилетие на ХХ век, уважен на сватбата си от Цар Борис ІІІ. След политическите промени на 9 септември 1944 г. Константин Динев и семейството му са изселени от София, 17 години един от героите в битката при Одрин живее в местността Краище  край Враца в къща без ток и вода, лишен е от пенсия.

 

Иван Динев изкарва няколко години в Краище, после дълго живее в София при приятели, един от които е големият боксьор Гого Малезанов...

Завършва ВИФ с две специалности – водна топка и футбол, и когато на пенсионна възраст спира да е треньор по водна топка, навлиза във футбола – изпълнителен директор е на „Вихрен” (Сандански), когато отборът играе в „А” група, а после е председател на Борда на директорите на „Локомотив” (Пловдив) – и на двете места президент на клуба е синът му Константин Динев – Коко, също бивш успешен ватерполист. Като състезател Иван Динев е шампион със „Славия” („Ударник”) и „Септември”, а като треньор – със „Септември” и „Вихрен” (Сандански). При жените има титла със „Септември”. Треньор № 1 на ХХ век в българската водна топка.

- Как и кога се научихте да плувате, г-н Динев?

 

- Беше някъде около 1938-1939 година, когато баща ми ме заведе на игрището на АС-23 в Борисовата градина и ме записа да играя футбол. Ритах топката с удоволствие, удаваше ми се. Но две или три години по-късно на игрището дойде един висок слаб мъж. Видял, че имам данни за добър спортист, той ме попита дали не искам да ме научи да плувам.  Съгласих се и освен с футбол започнах да ходя и на къпалнята „Мария Луиза”, която също е в Борисовата градина, но от десетилетие за съжаление не работи. Този мъж се оказа известният състезател и треньор по плуване Иван Кръстев – Вантата.

 

Не само ме научи да плувам, но и ме научи много добре. Овладях три стила – кроул, бруст и гръб и започнах да ставам все по-добър плувец. Там, на басейн „Мария Луиза”, и на „Дианабад” и в къпалнята на Централна баня, разбира се, идваха доста хора, които плуваха отлично.

 

 

- А как се изкушихте по водната топка?

 

- Беше абсолютно нормално да се случи. На „Мария Луиза” няколко по-големи на години от мен добри плувци започнаха да играят водна топка. Много интересно ми бе да ги наблюдавам – и аз, и моите приятели, които по онова време просто нямахме други занимания извън училището освен спорта. По цял ден през лятото бяхме на басейна или на игрището. Тези, които започнаха да играят водна топка, бяха Вили Швертер, Миладин Антонов, братята Николай и Георги Караджови.

 

Тогава водната топка беше много статична игра. Не се разчиташе кой знае колко на плуването – играчите се нареждаха във водата и започнаха да си подават топката и да се опитват да я вкарат в примитивно направената врата. Тогава всичко зависеше от добрия пас. След някои и друг ден ни поканиха и ние да опитаме. Така започнах да играя водна топка. Тогава така бяха нещата, че почти всички добри плувци играеха и водна топка.

 

 

Отборът на "Славия" - Републикански първенец за 1954 година в състав отляво надясно: Иван Миладинов (капитан), Христо Червенков, Иван Динев - Чики, Стоян Добрев, Руси Сяров, Панайот Василев и Иван Иконописов - Бебето

 

А всички ватерполисти се състезаваха и в плуването. Пояснявам, че хората, за които говоря, бяха първоначално плувци в АС-23, после направиха и прощъпалника на българската водна топка.

 

- На младини сте бил и добър специалист в стила бътерфлай. Дори имате подобрени няколко републикански рекорда...


- Точно така е. Но бътерфлая го усъвършенствах сам, колкото и да звучи странно днес това. По онова време нямаше добри плувци на бътерфлай у нас, а знаехме, че има такъв стил. Научи ме да плувам бътерфлай един унгарец, който живееше в София. Казваше се Нандор Надаш. Той ми даде първите уроци по бътерфлай. По-късно подобрих стила и скоростта си по схеми и диаграми, публикувани от Леонид Мешков, европейски шампион на 100 метра бътерфлай и Семин Бойченко. Те и двамата бяха от Съветския съюз, но нещо не се обичаха много-много.

 

 

Треньор на „Септември“ в басейна на Спортната палата

 

По-късно имах честта да се запозная по отделно и с двамата. Казах им, че съм доразвил бътерфлая си по техните диаграми и им стана много приятно. Тогава се плуваше с брустова ножица, това всъщност си е стилът бътерфлай. Другото е делфин, когато ударът отзад е със събрани крака. По онова време имаше само бътерфлай – най-трудният стил в плуването беше. Започнах да се състезавам в плуването, постигнах добри резултати, подобрих и няколко рекорда в бътерфлай, националните треньори започнаха да ме забелязват някъде през 1946-47 година.... А през 1949-а, когато вече живеех у приятеля си Гого Малезанов, покрай него започнах да тренирам и бокс – в „Локомотив” (София).


- Кога отивате в „Славия”?


- През 1949-а, когато направих държавен рекорд на 200 м бътерфлай, бях повикан в казармата. Като новобранец от „неблагонадеждно” семейство, ме взеха трудовак в Строителни войски. Но уж трябваше да съм в спортната рота на „Славия” (по онова време „Ударник”), ме пратиха да работя на тунела „Козница”. Бях много здрав и без проблеми изпълнявах и преизпълнявах нормата – редовно пробивах по повече от 23 дупки в скалите, докато нормата за един ден беше между 10 и 15.

 

А вечер, въпреки умората, свирех на акордеона и пеех. Началството много хареса песните ми и когато дойде писмо от „Ударник”, че ме връщат в спортната рота, защото съм включен да плувам бътерфлай в националния отбор, не искаха да ме  пускат. Но се върнах в „Ударник”, поставих още два рекорда в бътерфлая, заиграх и водна топка в отбора, начело на който беше великият Коста Георгиев – Гец.

 

 

Отборът на „Септември“: Отляво надясно, прави - Георгиев, Янаки Рафаилов, Иван Динев (треньор), Антон Асенов, Кръстю Бекяров, Иван Славков, клекнали – Янко Чакалов, Борис Александров, Симеон Бонев, Борис Стоянов, Валентин Попгеоргиев


Служих войник цели три години, после останах в „Славия”, където намерих мястото си. И до днес съм славист, това е отборът на сърцето ми. Мисля, че спечелихме три титли във водната топка (б.р. – да, в този период „Славия” три пъти става шампион на водна топка за мъже, като винаги в състава е и Иван Динев – Чики). Още през 1951 г. станах майстор на спорта.


- Имате славни моменти и в „Септември”...


- През 1959-а напуснах „Славия” и отидох в столичния „Септември” като играещ треньор на отбора по водна топка. Играх активно до 46-годишна възраст, имам 170 международни мача. Не помня точно колко титли и купи сме спечелили в „Септември”, но бяхме много силен отбор. Незабравима обаче остава победата, която спечелихме срещу европейския клубен шампион „Партизан” с 6:5.

 

 

Мачът беше в четвъртфинала на турнира за Купата на европейските шампиони и се игра на басейна на Спортната палата, а аз бях треньор на отбора. По онова време „Партизан” бе не само шампион на Югославия и на Европа, смятаха го въобще за най-силния отбор по водна топка в света. Успяха да ни поведат само веднъж през целия мач, останалото време ние бяхме напред и заслужено спечелихме. Единият от головете вкара Иван Славков, Бог да го прости. А в отбора бяха наистина страхотни играчи – Людмил Хаджисотиров, Тома Томов, Никола Златев, Янаки Рафаилов, Янко Чакалов, Симеон Бонев.... до един национали.

 

Изковахме успеха през четвъртата част, която спечелихме с 4:2. Това според мен е може би най-големият успех в един мач на българската водна топка въобще. После играхме в следващата фаза и с бъдещия европейски шампион „Про Реко” (Италия), като и срещу него бяхме много близо до победата. Дори вестниците в Белград писаха с големи букви, че „Септември” е трябвало да спечели и срещу „Про Реко”.

 

- Вие сте първият български треньор по водна топка, който работи в Гърция, нали?

 

- Да, но преди да замина през 1977-а десет години бях съюзен треньор във федерацията ни по водна топка. После с посредничеството на „Интерспорт” отидох да работя в Гърция – държавата ми взимаше по половината заплата, която никак не беше малка. Първо заработих във „Волос”. Само за няколко месеца успях да изведа мъжкия отбор до третото място в шампионата, после станах шампион и на юноши, и на младежи. По-късно 7 души от моя отбор бяха национали в мъжкия отбор на Гърция. Голям фурор направи идеята ми да монтираме 4 врати на пристанището в морето. Ватерполистите се скъсваха да тренират  под погледите на минаващите момичета по брега.

 

Най-дълго обаче изкарах в „Арис”, където шефът на клуба много силно желаеше да отида. Първо вкарах мъжкия отбор от „Б” в „А” група, после „Арис” стана един от най-силните отбори в Гърция. Е, титлата не спечелихме, но тя почти винаги бе „за пазена” за „Етникос”, който имаше много по-големи финансови възможности и винаги взимаше силни играчи от чужбина. А в „Арис” играех само с гърци. В „Арис” останах 6 години, после преминах в другия голям клуб от Солун – ПАОК. Там поканих с мен да работи Николай Крулев, станахме шампиони за младежи. Бях и съветник в националния мъжки отбор на Гърция.

 

- Вие сте и един от първите, които развивате женската водна топка в България...

 

- Завърнах се в България през 1988-а от Гърция. И отново като съюзен треньор във федерацията, но и отговорник за женското направление. Към този момент много активно с жените работеше Никола Нанов – Пашата, който водеше националния отбор и бе поставил здрава основа. Имахме два женски отбора, и то само в София – „Октомври” и „Български спортен тотализатор”, който после премина към „Септември” и аз му станах треньор, както и на националния отбор.

 

Намериха се пари и за женска водна топка, започна да се тренира здраво. Създадоха се отбори и извън София – във Варна, Враца, Бургас, Сандански...

 

 

1989 г., отборът на „Септември“. Отляво надясно, прави - Йорданка Бенчева, Екатерина Матеева, Нели Русинова, Теодора Томова, Таня Дочева Екатерина Иванова, спонсор, Иван Динев (треньор), клекнали - Свобода Михайлова, Боряна Туманова, Виктория Паликрушева и Петя Миладинова

 

Най-изявените състезателки бяха Боряна Димитрова, Петя Миладинова, Виктория Паликрушева, Таня Дочева, Теодора Томова... Националният отбор започна да прави успешни мачове със силни съперници. А със „Септември” пък играхме на четвъртфинал в турнира за Купата на европейските шампионки.

 

Две години след политическите промени у нас на 10 ноември 1989 г. вече нямаше пари за женска водна топка и нещата започнаха да отмират. Отидох на работа в Серес, взех със себе си Боряна Димитрова и Петя Миладинова, които и там играха много добре. Въобще – бяха славни времена.

 

- При Вас ли започна да играе водна топка Иван Славков, с когото бяхте изключително добър приятел?

 

- Знам, че той е започнал да плува в басейна на 22-о училище при Руси Сяров. Иван беше едно момче от Коньовица, което много обичаше моторите. Веднъж дойде на тренровка на „Септември” и аз го подкачих да влезе във водата и да покаже какво може. Така започна в „Септември”. 

 

 

Иван Славков е на гости на големия си приятел Иван Динев в Гърция


Беше много добре сложен, здрав, играеше с лявата ръка. И много начетен и природно интелигентен. Доста бързо се наложи в „Септември”, после си заслужи и мястото в националния отбор. Беше прекрасен спортист и приятел.

 

- Откъде дойде прякорът Чики?

 

- Лепнаха ми го по времето, когато работех като млад като музикант, за да изкарвам някой лев допълнително. Свиря много добре и на акордеон, и на пиано, и на китара. На един концерт, когато си настройвах китарата започнах даа си подпявам „Чики-чики, чики-чики...”. И оттогава станах Чики за всички. И за приятели, и за съперници в спорта, и за по-старите софиянци.

 

- Какво ще посъветвате едно дете, което сега започва да тренира водна топка?

 

- Първо да се научи да плува и да плува и да играе докато може. И водната топка, и плуването, са спортове, от които няма как да се откажеш. Те буквално те превземат отвътре, толкова са прекрасни, че няма как да спреш. Въпросът е децата да са упорити в трениовките, да слушат треньорите си, защото те могат да ги научат на много неща.

 

 

Грамотата от федерацията – Иван Динев е един от петимата треньори на ХХ век у нас по водна топка

 

Иначе – що се отнася до сегашното младо поколение, аз съм твърдо убеден, че вероучението отново трябва да влезе в задължителната учебна програма както по времето отпреди 9 септември 1944 г. Имаме нужда от вяра, от уважение и дори от страх от Господ, тогава ще се правят и много по-малко поразии.

 

----------

Абонирайте се за канала на спортното предаване СТУДИО СПРИНТ в YouTube


 

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.comза да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.


Тагове: Иван Динев-Чики, Чики, водна топка
Коментари



Delfina

Спринт
Други новини