Ваня Аргирова: Не очаквах, че ще стана трета в Европа

 

Ваня Аргирова е една от най-славните български плувкини, оставила незабравима диря в родната спортна история. Принадлежи към златното поколение от 80-те години на миналия век, специалистка в кроула. В наши дни двойната европейска медалистка и шеста в света отново е отдадена на любимия си спорт. Жъне успехи и като треньорка в пловдивския Младост’91. Ваня Аргирова разказа за BGswim.com не само спомените си, но и всичко, което мисли за любимия „син“ спорт, на който е посветила живота си.     

 

– Г-жо Аргирова, нека да започнем с първите Ви стъпки в плуването. Започвате да тренирате през 1976 г. в КФС „Минерални бани” от с. Баня при Димитър Хаджиев. Какви са Вашите първи спомени? Как изобщо потръгнаха нещата в началото?

– Най-ранните ми детски спомени са свързани с плуването, и то още от 4–5-годишна възраст. Живеех до плувния басейн, буквално на няколко крачки от него. Брат ми Николай, който е по-голям от мен, също тренираше плуване. Всеки ден бях там и наблюдавах тренировките на по-опитните състезатели, водени от треньора Димитър Хаджиев.

Естествено тръгнах по стъпките на брат ми. Обичах да плувам и да показвам най-доброто от себе си. Хаджиев беше изключителен специалист по отношение на техниката и голям психолог. Работихме всеки един стил в детайли и с много, много упражнения. Там постигнах и детските си успехи, като най-запомнящият е седем златни медала на турнира „Златна рибка”.

По мое време и преди това в Баня плуването се развиваше много успешно благодарение на треньора ми Димитър Хаджиев и кмета Пейко Пейков. Много състезатели от клуба продължиха кариерата си в спортно училище „Васил Левски” в Пловдив, както и в други спортни училища в България. Искам чрез Вас и списанието да благодаря на хората, които оформиха в детския ми характер тези важни качества необходими за по-нататъшното ми развитие като състезател. Благодаря на семейството ми, на Димитър Хаджиев, на г-жа Близнакова, на г-жа Радулова и на г-н Пейков.


– През 1980 г. ви поема треньорът Ненко Джински в Локомотив от Пловдив.  Под негово ръководство постигате най-големите си успехи…

– Да, така е. Имаше разговори от ръководството на Локомотив (Пловдив) с майка ми за моето привличане там. Беше трудно решение за всички защото все още бях доста малка, но в крайна сметка избрахме именно този клуб. Казаха ми – твоят треньор ще бъде Ненко Джински.

Като девойка с останалите си съотборнички от групата на Нено Джински

Не съм го избирала. Имахме дамско и мъжко направление. Димитър Дръндаров водеше мъжете, а Ненко Джински – жените. В отбора бяхме много добре селектирани състезателки – Радосвета Пиронкова, Антоанета Струменлиева, Румяна Кавърджикова и други.

Създаваше се голяма конкуренция между нас и това неминуемо водеше до по-високи резултати. В началото беше трудно да се адаптирам не само към тренировъчните натоварвания, а и към факта, че живеех сама на пансион, а бях само в пети клас. Постепенно започнах да свиквам с новата обстановка, новото училище и най-вече с новия треньор.

Целите и амбициите на Джински бяха големи, работеше по изготвена за тогава печеливша методика. Добре съзнаваше, че има силно звено от 6-7 състезателки, на които залагаха не само от клуба, но и от националния отбор.

Беше отговорен и всеотдаен към работата си, правеше най-доброто за нас, като същевременно изискваше много. Опитваше се да ни накара да разберем, че това което правим, е за нашето израстване и доказване с най-добрите български плувци.

 

По време на европейското първенство в София през 1985 г. няма празно място на трибуните на басейна на „Червено знаме“. На тази снимка вляво е бронзовият ни квартет от смесената щафета 4 па 100 м

Резултатите дойдоха естествено и закономерно. Спомням си, че в средата на пети клас се състоя двустранна среща Пловдив–Браила (Румъния). Тогава изплувах 100 метра кроул за 1:01 минути. Едно доста сериозно постижение за онези години. С този рекорд приковах вниманието на специалисти и на треньори.

Успехите, разбира се, са свързани с добрите условия за работа в клуба. Ежедневни двуразови тренировки, както и задължителна работа в залата за ОФП. Започнаха участия в много международни турнири, състезания и лагери с юношеския национален отбор.

През 1983 г. бяхме повикани в националния отбор за мъже и жени воден от старши треньора Панчо Гюрков. Утвърди се централизираната подготовка. Нещата се завъртяха целогодишно – пътувания, лагери, състезания, турнири.

От самото начало ли кроулът стана основният Ви стил, или плувахте всички стилове без специално насочване?

– Да, кроулът беше основният ми стил, но в детските си години плувах също така делфин и съчетано. В малката възраст преминах през всичките кроулови дистанции – от 100 до 800 м.

Участвах на 100 и 200 м бътерфлай с много прилични постижения.

– През 1985 г. на европейското първенство в София спечелихте бронзов медал на 200 м свободен стил с време 2:02,62 минути. Спомням си много добре, тъй като бях на трибуните на плувния комплекс „Червено знаме“. Отличието Ви в индивидуалната дисциплина дойде като гръм от ясно небе, хората много се радваха, еуфорията бе неописуема. Очаквахте ли, че ще стъпите на почетната стълбичка?

– Не съм очаквала, разбира се, радостта беше изключително голяма за всички. Времето, което постигнах, бе нов национален рекорд за жени и за девойки старша. Самото плуване по дистанцията беше доста атрактивно –  изключително добра втора част и страхотен финал.

Може би стабилната психика и много добрата скоростна издръжливост ми донесоха този успех. Виждах двете германки – там нямах шанс. Битката за третото място беше между мен, унгарката и двете холандки.

Финалът ми на последните 50 метра беше изключително силен. Спечелих! Шок–еуфория–радост–ръкопляскания. За няколко мига бях в центъра на събитията. Невероятно преживяване, нямам думи… Ненко Джински обикаляше басейна като малко дете.

Панчо Гюрков получаваше поздравления от треньорския щаб, а съотборниците ми ликуваха и се радвахме заедно.


– В София заедно с Бистра Господинова (гръб), Таня Богомилова (бруст) и Радосвета Чинкова (бътерфлай) станахте трети на 4х100 м смесена с време 4:11,92 мин. Вие плувахте на последен пост кроула. Можехме ли да постигнем нещо повече в тази щафета или бронзовият медал бе върха на тогавашните ни възможности?  

– Не, по-предно класиране от трето място нямаше как да постигнем. Тази щафета беше най-голямото украшение на това европейско първенство.

Бронзовата ни щафета: на първия ред вляво е Ваня Аргирова, до нея Радосвета Чинкова – майката на тенис звездата Цветана Пиронкова. На втория ред вляво е Бистра Господинова и Таня Богомилова, която стана европейска шампионка на 200 м бруст и спечели общо три отличя

 

Няма такова преживяване, такава радост, такова удовлетворение. Бистра направи страхотно плуване на гърба. Ако не беше Таня нямахме шансове – тя изведе щафетата до второто място. Радосвета плува много силно, като аз имах преднина от метър и половина пред отбора на Холандия.

Знаех, че плувам с вицешампионката на европейското първенство на 100 м свободен стил и бях респектирана, но и знаех, че цялата отговорност падаше върху мен. На първите 50 м тя плуваше до рамото ми, на 75-ия метър вече беше до мен, но и за миг не си помислих, че мога да се предам. Ясно виждах хората на трибуната, които бяха  станали на крака.

 

Последните 15 метра бяха „най-лудото” плуване в живота ми. След като финиширах чувах писъци и усещах радост. Бистра се стовари върху мен в басейна. Беше нечувано ликуване.

 

Станахме трети на европейско. Кой си го е помислил в спорт като нашия. Поздравяваха ни толкова много хора – не само специалистите, но и любителите на плуването. Тогава трудно осъзнавах какво точно съм направила. Бяхме на гребена на вълната – интервюта, телевизия, преса, покани и много, много внимание към целия национален отбор.

Тези две години работихме много. Имаше убийствени тренировки и, повярвайте ми, всеки изплуван метър си заслужаваше, за да преживееш тези неописуеми емоции.

Имахме страхотни условия за работа, отпускаха се много пари за лагери и състезания извън България. Ние просто трябваше да тренираме здраво.

Не искам да преувеличавам нещата, но каймакът на българското плуване беше концентриран именно през 80-те години на миналия век. Таня Богомилова, Соня Дангалакова, Радосвета Пиронкова, Бистра Господинова, Антоанета Струменлиева, Цветан Голомеев, Петър и Валентин Кочанови, Георги Михалев и още много други. Бяхме страхотен отбор.

Мога да изпусна някои имена, но винаги ще си спомням с умиление онези прекрасни години с тези специални мои съотборници. Благодаря на всички – Ненко Джински, Панчо Гюрков и тогавашното ръководство.

 

ВИЗИТКА

Име: Ваня Аргирова

Дата на раждане: 14.01.1969 г.

Място на раждане: с. Дълго поле (Пловдивско)

Треньори: Димитър Хаджиев, Ненко Джински 

Ръст: 1,73 м

Тегло: 62 кг
Стил: свободен стил

Успехи: Носителка на два бронзови медала от европейското първенство в София през 1985 г. Шеста в света със смесената ни щафета 4 по 100 м и осма с 4 по 200 м св. стил в Мадрид през 1986г. Многократна държавна шампионка и рекордьорка.

Образование: Висше

Професия: Учител по спортна подготовка – плуване

Клуб: Младост91 (Пд)

Семейно положение: Омъжена

 

Очаквайте втората част на интервюто с Ваня Аргирова

 

–––-

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.comза да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.

 


 

Вашият коментар