Втора част на интервюто с Ваня Аргирова
Ваня Аргирова е една от най-славните български плувкини, оставила незабравима диря в родната спортна история. Принадлежи към златното поколение от 80-те години на миналия век, специалистка в кроула. В наши дни двойната европейска медалистка и шеста в света отново е отдадена на любимия си спорт. Жъне успехи и като треньорка в пловдивския Младост’91. Ваня Аргирова разказа за BGswim.com не само спомените си, но и всичко, което мисли за любимия „син“ спорт, на който е посветила живота си.
– Г-жо Аргирова, имате и шесто място с 4х100 м смесена щафета на световното през 1986 г. в Мадрид, където отново плувате кроула. Разкажете ни как се получиха нещата тогава?
– За световното първенство в Мадрид участвахме почти целият състав от европейското. Вече имах конкуренция за мястото на щафетата. Наташа Христова се беше утвърдила като една от най-добрите спринтьорки през тази година. Панчо Гюрков трябваше да избира между нея и мен за участието в смесената щафета. Два дни преди да заминем по решение на Гюрков трябваше да направим контролно на 100 м свободен стил, за да се определи състава за щафетата.
Ваня Аргирова (на втория ред в средата) със съотборничките си от „златното“ поколение на българското плуване, заснети след европейското първенство в София през 1985 г. Останалите – на първия ред отляво на дясно: Наташа Христова, Таня Богомилова, Радосвета Чинкова, Румяна Кавърджикова, наставникът на представителния отбор Панчо Гюрков, Антоанета Струменлиева. На втория ред са Соня Дангалакова и Бистра Господинова. Снимки: Личен архив, Делян Господинов, Евген Цеков и BGswim.com
Целият басейн на „Червено знаме” бе освободен за тази цел. Гюрков знаеше, че съм по-опитна и с по-стабилна психика – даде ми шанс. Тук нямаше шикалкавене, който победи – той ще участва. Ненко Джински и Паун Лазаров, който бе треньор на Христова, ни наблюдаваха заедно с целия национален отбор. Успях да се наложа и оправдах доверието на треньора. Участието ни в Мадрид също така беше много престижно. Не само на 4х100 м смесена щафета. Класирахме се осми на 4х200 м свободен стил, като всички плувахме по около 2:03 минути – не си спомням точно.
– Поддържате връзки с плувците и плувкините от нашето най-славно плувно поколение. Какво ще ни кажете за тях?
– Да, поддържам връзка с някои мои съотборнички. С Радосвета Пиронкова работим заедно. Тя е един изключителен човек и много близка моя приятелка. С Антоанета Струменлиева, Румяна Кавърджикова и Джени Чомакова се събираме по 3-4 пъти годишно да се видим. Преди една година на наша сбирка успя да дойде и Невяна Митева, с която се чуваме често, но трудно може да се видим, тъй като е много ангажирана.
Антоанета Струменлиева, Ваня Аргирова, Соня Дангалакова, Таня Богомилова,Невяна Митева, Бистра Господинова, треньорът Димитър Бобев и Румяна Кавърджикова по време на отбелязването на 75-годишния юбилей на плувант в България, състояло се в резиденцията в Бояна
Направихме си доста снимки, които пратихме на Наташа Христова в Австрия Беше вълнуваща и забавна вечер.
– В момента сте треньорка по плуване в Спортно училище „Васил Левски” в Пловдив. Какви са Вашите впечатления от днешното поколение български плувци? Има ли интерес към плуването? Съвременните деца как се отнасят към „синия” спорт?
– Да, работя в Спортното училище в Пловдив от 15 г. и това е моето второ поколение. Плуването се очертава като един от най-популярните спортове у нас. Това е така, защото всички знаят за благоприятното и здравословното му въздействие върху организма. Интересът е изключително голям не само към обучението, а и към по-нататъшното развитие на децата като състезатели по плуване. Има много талантливи и перспективни подрастващи.
Разликата между миналото и настоящето е в дисциплината и постоянството. Забелязвам, че днешната генерация иска бързи резултати, няма търпение и упоритост да преодолява трудностите не само в тренировъчния процес, а и по време на състезание. Липсва концентрация, целенасоченост и всеотдайност към собственото израстване.
– Безспорно е, че принадлежите към златното поколение на българското спортно плуване, което постигна удивителни успехи в близкото минало. Вече три десетилетия както мастити специалисти, така и обикновени любители се задават въпроси по какъв начин бяха постигнати тогавашните успехи и могат ли те да бъдат повторени в наши дни…
– Попаднах във време, когато българският спорт постига най-големите си успехи. Израснах и тренирах с най-големите български спортисти, и то не само плувци. Изливаха се пари за развитието на спорта, не само в големите градове, но и в малките населени места, откъдето са тръгнали наши световни и олимпийски шампиони. Селекцията в спортните училища беше на изключително високо ниво.
Там попадаха най-добрите и най-качествените спортисти. Конкретно за нашия спорт твърдо мога да кажа, че постоянството, самодисциплината и волята да преодоляваш болката са пътят към успеха. Тези мои успехи са свързани с много старание, усилие и тежка работа. Имаше моменти на болка и разочарование, на физическо и психическо безсилие, но въпреки всичко успявах да се справя.
Все пак си давах сметка, че не съм избрана случайно да бъда до най-добрите български плувци. Бяхме обгрижвани за всичко. Имахме отлични условия за работа: басейни, включително 50-метрови, фитнес зали, възстановителни центрове, масажисти, лекари, най-добрите треньори, пътувания в чужбина и екипировки. Нямаше как при тези условия да няма добри резултати. Сега е трудно и за децата и за родителите. Спортът се превърна в частен… Тези успехи трудно биха се повторили, като отборно представяне. Имаме отделни състезатели, които са изключително качествени.
Те трябва да бъдат подкрепяни не само от своите родители и треньори, а и от клуба, федерацията и местната власт. Говоря за утвърдени състезатели. Към момента нещата се подобряват. Това се вижда не само от изключително добрите постижения на Антъни Иванов, а и от резултатите на плувците, които взеха участие на балканиадата за младежи в София. Тези деца трябва да ги запазим и подготвим, дори и само за участие на щафета.
– Световното спортно плуване се развива с шеметна скорост. Какви тенденции вземат връх? Наблюдават ли се промени в техниката на стиловете или в методите на тренировка?
– Резултатите на плувците в световно измерение са изключително високи, като конкуренцията е убийствена. Насоката е към зрелищните плувания на най-късите дистанции, битката между най-добрите спринтьори. Това се харесва на публиката и е много атрактивно, в което няма нищо лошо, разбира се.
Технически няма нищо ново изградено, но в детайлите ние отстъпваме много. Става дума за старта, обръщането, подводната част. Информацията, която имам и това което виждам е, че методиката е насочена към изпълнение на по-високата мощност на упражнения в серията.
– Какво бихте посъветвали подрастващите плувци?
– Преки пътища не съществуват. Нужни са години тренировки, състезания, духовно и физическо израстване, докато се натрупат стотици километри и стартове… Дори и да загубят българските плувци трябва да знаят, че инвестицията, която са вложили в плуването, е изключително голяма. Те трябва да бъдат горди, че са част от този уникален спорт! И не толкова, заради резултатите, а заради блажения божествен досег с водата. Което ни прави своеобразни богове!
Очаквайте първата част на интервюто с Ваня Аргирова
–––-
BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.com, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.